РЕШЕНИЕ
№ 4506
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20211110217320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Т., чрез адв. Р. Р. срещу Заповед за
задържане 1563 от 26.10.2020г., издадена от Ю. С. Г., с която жалбоподателят
Л. е задържан на основание чл.72 ал.1 ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се
иска от съда да бъде отменена. Посочва се, че липсва описание на
фактическите основания за издаване на заповедта, т.е. липсват конкретни
факти. Изтъква се несъответствие между действащата нормативна база и
европейските директиви и практиката на ЕС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и неговия повереник адв. Р.. От същия е постъпила писмена защита с
подробно изложени доводи относно незаконосъобразността на обжалваната
заповед и искане за нейната отмяна.
Въззиваемата страна, мл.експерт Ю.Г., редовно призован, не се явява.
Представлява се от юрк. А..
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2020г. Жабоподателят Л., заедно с неговата майка посетили
комплекс „Р. п., където притежавали имот за да платят такси за обслужване на
имота. Тъй като имало проблем с внасянето на парите на място възникнал
конфликт с лицето Р. В., когото майката на жалбоподателя познавала от
дълги и години и според която той крещял без повод. На място дошъл
управителя на комплекса и уведомил Л. и майка му, че нямат касов апарат в
комплекса и парите следва да бъдат приведени по банков път. На излизане от
комплекса Леврин бил задържан от служители на 06 РУ-СДВР. Майката на
жалбоподателя се придвижила с автомобила си до сградата на 06 РУ-СДВР и
уведомила адвокат за задържането на сина си. Тъй като жалбоподателят имал
симптоми на Ковид 19 той бил транспортиран с линейка до болнично
заведение за извършване на тест.
Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при
спазване на предвидената от закона форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, съобразно
разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Налични са и реквизитите по чл. 74,
ал. 2 от ЗМВР. С декларацията от 26.10.2020г. е заявено запознаването с
правото на адвокатска защита. На медицинска помощ, телефонно обаждане.
Задържането под стража на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има
за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или
да се укрие. За прилагането на нормата е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление и данни за авторството му, без да е необходимо да
се уточнява характера на престъплението. Разбира се понятието данни по
смисъла на ЗМВР, както е в случая, е различно от понятието „достатъчно
данни“ по см. на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод,
че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление.
Но следва да бъде изрично посочено, че органът във всички случаи
следва да посочи обстоятелствата които са го мотивирали да издаде
административния акт. В случая обаче това не е направено. В заповедта като
фактическо и правно основание е посочено единствено чл. 144 от НК /закана
2
спрямо друго лице/, без каквото и да е описание на фактическата обстановка,
както и на обстоятелствата относно противоправната дейност на задържаното
лице.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничение на
правото на свобода и съгл. чл. 5, пар. 1, б. “с“ от ЕКЗПЧОС по изключение е
приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в
закона институция при обосновано предположение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършването
му. В конкретният случай приложената ПАМ н се оправдава от никоя от тези
цели. Органът, наложил ПАМ не е доказал съпричастност на жалбоподателя
към извършеното престъпление от общ характер.
Ето защо и обжалваната заповед с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР следва да бъде отменена.
С оглед изхода от делото и на осн. чл. 143, ал.1 от АПК вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2260/две
хиляди двеста и шейсет/ лв. /750лв. за настоящето съдебно производство,
както и 750лв. за предходното съдебно производство пред СРС, НО, 21 състав
и на осн. чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в размер на 750лв., направени при
разглеждане на делото пред АССГ, както и 10 лева държавна такса/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане № 1563/ 26.10.2020г. издадена от
мл.експерт Ю. С. Г. към 06 РУ-СДВР, с която е бил задържан Б. П. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4