Р E Ш Е Н И Е
№ 359/21.2.2023г.
гр. Пловдив,21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 3087 описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Й.П.П., в качеството си на управител на
„Бреза 20“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Славянска“ № 8, чрез процесуалния представител адвокат П.П.,
срещу Решение № 107 от 12.10.2022 г. на Районен съд – Асеновград, постановено
по АНД № 215 по описа на същия съд за 2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 16-003288 от 11.11.2021 г., издадено директора на дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Пловдив, с което на "Бреза 20"
ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че нито управителят,
нито дружеството,като юридическо лице са били поканени надлежно за съставяне на
АУАН, както повелява разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, както и, че лицето,
което е присъствало на съставяне на АУАН не е притежавало представителна власт
да представлява дружеството на хода и по повод на образувано административнонаказателно
производство пред Дирекция „ИТ“ – Пловдив. Твърди се, че неправилно въззивната
инстанция е приела, че Виолета Гитева е престирала работна сила и са налице
всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче няма сключен писмен
договор., като се излагат подробни доводи във връзка с тези твърдения. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление, алтернативно, да бъде намалено наложеното
наказание до законоустановения минимум. Претендира се присъждане на сторените
по производството разноски.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция "Инспекция по труда" –гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител, е на становище за неоснователност на
касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е основателна и, като такава, следва да бъде уважена,
като се отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Й.П.П., в качеството си на
управител на "Бреза-20" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ул. "Славянска" № 8, срещу наказателно
постановление /НП/ № 16-003288 от 11.112.2021 г., издадено от директора на дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Пловдив, с което на дружеството, на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-003288/25.08.2021 г., съставен
от П.Н.Т., на старши юрисконсулт в дирекция "Инспекция по труда" гр.
Пловдив.
Първоинстанционният
съд е възприел изцяло обективираните в АУАН фактически констатации, като е
приел за установена следната фактическа обстановка:
На
10.08.2021 г. около обяд е извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ“ –
Пловдив, в ресторант „Водопада“, намиращ се в с. Бачково, обл. Пловдив, стопанисвано
от дружеството. По време на проверката се установило, че заведението е в
работен режим, като освен външната открита част, където били масите за клиенти, имало и закрита част, където са
намирала кухнята и двата бара. Проверяващите установили, че външната част са
обслужва от сервитьори, а при влизането си в закритата част, установили, че на
всеки един от двата бара имало по един барман, а работници имало и в кухненската
част. В кухненската част била установена и управителката на дружеството, като
при легитимирането на проверяващите, част от работещите в кухнята напуснали
обекта през намиращата се там задна врата. С изключение на избягалите, на
всички останали, установени в обекта работещи, били раздадени за попълване
декларации по чл.399 във връзак с чл.402 и следв. от КТ и чл.39 и чл.40 от АПК.
Такива декларации били предоставени и на лицата В.К.С.и В.Л.Г., тъй като всеки
един от тях бил установен а работи зад съответния бар в закритата част на
обекта. От попълнената саморъчно от В.Л.Г. декларация се установило, че тя
работи като барман. В същата, освен данните на работодателя и обекта, тя
отразила и личните си данни, длъжността си, работното време и възнаграждението,
като отбелязала, че няма сключен трудов или граждански договор. На управителя
на фирмата, стопанисваща обекта, била връчена призовка по чл.45 ал.1 от АПК, за
явяване на 13.08.2021 г.,с оглед представяне на допълнителни документи,
необходими за приключване на проверката. Посоченият в призовката срок не бил
спазен, като съответно, поисканите допълнителни документи не били представени
на указаната дата. На 25.08.2021 г. в Д „ИТ“ – Пловдив се явил А.Г.Д.,
управител на „Финарт“ ЕООД, което дружество обслужвало счетоводно „Бреза 20“
ЕООД. Същият представил пълномощно, както и писмени обяснения, с които
декларирал, че към тази дата, пет от посочените от него в декларацията лица,
между които В.Л.Г. и В.К.С., нямат сключен трудов договор с „Бреза 20“ ЕООД.
Предвид установеното в хода на проверката, проверяващите счели, е на 10.08.2021
г.“Бреза 20“ ЕООД, като работодател е приел на работа общо пет лица, между
които В.Л.Г. и В.К.С., без да са сключени с никое от тях трудови договор в
писмена форма. Във връзка с това били съставени общо пет АУАН-а. По отношение
на лицето В.Л.Г., проверяващите заключили, че е налице нарушение по чл.62 ал.1
във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, за което спрямо „Бреза 20“ ЕООД бил съставен, в
присъствието на А.Д. АУАН № 16-003288/25.08.2021 г., връчен му срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП.
С
оглед изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, в хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – П.Т., която е
потвърдила фактическите констатации в акта за нарушение. Разпитани са и
свидетелите А.Г.Д., Г.А.П.и В.К.С..
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения
резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен съставът на
визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл.62 ал.1във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. Съдът е приел също така, че
наказателното постановление е издадено при спазване на административно-производствените
правила, и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Прието е, че
наложената имуществена санкция се явява напълно съобразена с разпоредбата на
чл.27 ал.2 от ЗАНН, като при определянето й, АНО е взел предвид всички
обстоятелства и това, че нарушението не било първо такова за обекта, а освен
това, по време на неговото констатиране, са били установени още четири
нарушения по КТ, за които били съставени други актове.
Противно
на твърденията на касатора, първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка по спора, като е направен анализ на всички събрани
доказателства по делото, в съответствие с нормативно установените изисквания за
тази дейност на съда, регламентирани в процесуалния закон. Съобразени са в
пълнота, както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства
по делото, които първоинстанционният съд правилно е оценил, и въз основа на
правилно установената фактическа обстановка същият е достигнал до обосновани
изводи относно наличие на осъществен от касатора състав на административно
нарушение, изразяващо се в нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, липса на основания за квалификация
на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ, и за липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. В тази насока фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от
първостепенния съд в обсъжданата насока се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението в тази насока са изключително подробни и на
основание чл.221 ал.2 предл. последно от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
С
оглед доводите на касатора съставяне на АУАН в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН,
съдът намира за необходимо да отбележи следното: - по административната
преписка е приложена покана по чл.45 ал.1 от АПК, с която управителят на
дружеството е поканен да се яви на 13.08.2021 г. в Д „ИТ“ – Пловдив. Безспорно
е установено, а и не се твърди противното, от страна на касатора, че
управителят Й.П.П. не се е явила. Пак по административната преписка е приложено
нотариално заверено пълномощно рег. № 1134 от 30.03.2021 г., от нотариус при РС
– Асеновград с рег. 659, с което, по т.8
Й.П.П. е упълномощила „Финарт“ ЕООД, чрез управителя А.Г.Д., да получава
всички актове по смисъла на ДАПК, актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления по смисъла на ЗАНН, свързани и издавани
срещу търговеца и/или срещу управителя му, както и ад подписва и подава молби
за отмяна на принудителни административни мерки. Така също, по т.10 П. е
упълномощила „Финарт“ ЕООД, чрез управителя А.Г.Д. да подписва и подава по
законоустановения процесуален ред всякакви жалби и възражения срещу издавани от
НАП актове, АУАН и НП, свързани с търговеца и/или управителя.Видно от АУАН,
същият е подписан от А.Г.Д., като е посочено изрично, че Д. е упълномощено лице,
с посочено пълномощно. Или иначе казано, неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател, че АУАН неправилно е съставен в хипотезата на
присъствие на нарушителя, както и, че а налице представителна власт на лицето А.Г.Д..
Неоснователно
е възражението и в насока, че неправилно е възприето, че В.Л.Г. е престирала
работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение. Саморъчно
подписаната декларация от В.Л.Г. безспорно отразява наличието на елементи на
трудово правоотношение, предвид фиксираното работно място – ф. „Бреза 20“ ЕООД,
ресторант „Водопада“ – с. Бачково, с работно време от 10:00 ч. до 18:00 ч. с
трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв. Напълно безпочвени са твърденията
в жалбата пред настоящата инстанция, че Г., заедно с В.К.С.са били в ресторанта
да търсят работа като работници на паркинга да късат билетчета. Горното се
опровергава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително
и от представените в хода на проверката обяснения, дадени от А.Г.Д. на
25.08.2021 г., който категорично посочва, че петте лица, между които В.Л.Г. и В.К.С.нямат
сключени трудови договори, като уточнява, че това е по информация на управителя
на дружеството, който, от своя страна, междувременно не се явява лично да
представи допълнителни документи и да даде обяснения в Д „ИТ“ – Пловдив в
отговор на отправената покана по чл.45 ал.1 от АПК.
Основателни
обаче са оплакванията на касатора за явна несправедливост на определеното от
съда наказание, което според него, не съответства на степента на обществената
опасност на деянието и дееца. В случая, при определяне размера на наложената
санкция, както административнонаказващия орган, така и първоинстанционния съд
са допуснали нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на
наказанието, регламентирани в разпоредбите на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН и оплакванията на касатора в този
смисъл са основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН административното наказание се
определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Съгласно ал.3 от въпросната разпоредба смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите на
по-тежко наказание.
Няма
никакъв спор и съмнение между страните по делото, че в конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция на дружеството -
касатор в границите, предвидени в санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ, съгласно която норма работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. В казуса обаче наказващият административен орган е определил
имуществената санкция в размер над законоустановения минимум от 1 500 лв., като
съставът на съда счита, че по отношение на така определения размер
наказателното постановление е незаконосъобразно.
В
тази насока следва, на първо място, да се посочи, че в наказателното
постановление не са изложени конкретни съображения, които са наложили
определянето на санкцията в посочения размер от 2 000 лв. Така дейността по
индивидуализация на наложената санкция е останала непълно неясна, както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че
административнонаказващия орган не е мотивирал решението си да наложи
имуществена санкция в определения от него съответен размер – 2000 лева, която
надвишава предвидения от закона минимум.
Дори
нещо повече, нито към административнонаказателната преписка, нито по делото са
налице доказателства, които да обосноват определянето на санкцията в този
размер. От данните по делото не се установява да са настъпили каквито и да е
вредни последици от нарушението, нито, че нарушението не е първо такова по своя
вид за санкционираното лице.
При
съобразяване на тези обстоятелства по делото, според настоящия съдебен състав,
наказанието следва да се определи в минималния предвиден размер в санкционната
норма на чл.414 ал.3 от КТ, а именно в размер на 1 500 лв. Този
размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение и, като такъв,
способства в най - пълна степен за постигане на целите на наказанието.
Не
това обаче е сторил първоинстационния съд, поради което и постановеното от него
решение е неправилно и незаконосъобразно. То ще следва да бъде отменено, като
се постанови решение, с което да се измени
наказателното постановление, като се намали размера на наложената
имуществена санкция от 2 000 лв. на 1 500 лв.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, искането на жалбоподателя за
присъждане, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 400 (четиристотин) лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
24.08.2022 г.
Воден
от горното, Пловдивският административен съд, XXVI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 107 от 12.10.2022 г. на
Районен съд – Асеновград, постановено по АНД № 215 по описа на същия съд за
2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №
16-003288 от 11.11.2021 г., издадено директора на дирекция "Инспекция по
труда" – гр. Пловдив, с което на "Бреза 20" ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2 000 лв. на
1 500 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", да заплати на „Бреза 20“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Славянска“ № 8, представлявано
от управителя Й.П.П., сумата от 400 лева, съставляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.