Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 854 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова срещу „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 526,17
лв. /петстотин двадесет и шест лева и 17 ст./ срещу - „ОБЩИНА П.“ ,
ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- С.В.-КМЕТ, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.
”, бл.** вх*ап***от
които главница в размер на 416,01 лв., за периода от 01.05.2017 г. до
30.06.2018 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 110,16
лв. за периода от 09.07.2017
г. до 18.11.2019 г.; както
и законната лихва върху главницата от 416,01
лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата ЧГД № ****/****г. по описа на ПРС.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 18.11.2019г. и
копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде
задължен ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано и приложено ч. гр. д.
№ ЧГД № ****/****г.
по описа на Пернишки
районен съд. Отправени са
доказателствени искания, а имено за прилагане по делото и на ч. гр. д.
№ ЧГД № ****/****г.
по описа на Пернишки
районен съд, както и за изслушване на съдебно-икономическа
експертиза, която
след проверка на първичната документация, находяща се в ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение отговори на следните задачи: Какъв е размера на
претендираната главница помесечно за процесния период и начина на нейното
формиране;Какъв е падежа на всяко едно от месечните задължения,включено в
общата главница; Какъв е размера на обезщетението за забава на месечните
плащания на главницата за процесния период; Какъв е размерът на главницата за
процесния период и на обезщетението за забава, начислено върху главницата за
посочения период, съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в
частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания; Извършени
ли са плащания от страна на ответника; Въведени ли са в счетоводството на ищеца
сумите от изравнителните сметки, за реално консумирана топлинна енергия и на
каква стойност са изравнителните сметки;. Отправено е и доказателствено искане
за допускане и изслушване по делото и на съдебно - техническа експертиза, която в
заключението си даде отговор на следните въпроси, след като извърши справка и
се запознае с първичните документи, находящи се в ищцовото дружество и фирмата
за дялово разпределение: Приспаднати
ли са технологичните загуби на абонатната станция при начисляване на сумите за
топлинна енергия. Като вземе предвид отчета на индивидуалните разпределители в
имота на ответника,изравнителните сметки, водомера за битова-гореща вода и
общия топломер в абонатната станция, както и методиката за дялово
разпределение, да установи какъв е размера на задължението на ответника за
доставена и ползвана топлинна енергия помесечно и общо, като посочи и
задължението на ответника по компоненти в това число - топлинна енергия за
отопление на имот, топлинния енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за общи части, топлинна енергия за битово-гореща вода и такса
„мощност”, в случай, че е начислена такава за всеки един отоплителен сезон,
включен в периода посочен в исковата молба. да установи, изравнителните сметки
връчени ли са на представител на сградата - етажна собственост и подавани ли са
възражения в законоустановените срокове срещу всяка една изравнителна сметка,
касаеща имота на ответника, да установи топломера, намиращ се в абонатната
станция на сградата етажна собственост, където се намира процесното жилище
преминал ли е метеорологични проверки за сертификация., откога е въведена
системата за дялово разпределение в сградата - етажна собственост, където се
намира процесния имот и на какво основание., налице ли са договори за услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия” сключени между „Топлофикация - П.”
АД и фирма за дялово разпределение, обслужваща сградата-етажна собственост,
където се намира имота, за който се претендират дължимите суми. Претендират се
разноски в производството. Представени към исковата молба са и писмени
доказателства, които се моли да бъдат приети по делото, а имено: Копие от
извлечение от сметка., Копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г., Заверено копие от Акт №7234 за частна общинска собственост от
18.02.2013 г. изд. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството
и Министерството на правосъдието.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Посочва, че със Заповед
№347/09.03.2001г. на Кмета на Община П., в процесното общинско жилище, находящо
се на адрес: гр.П., ул. Ю.Г., бл.** ап***е настанен С.П.А., ЕГН **********. В
заповедта е посочено, че лицето се настанява в общинското жилище за постоянно.
Въз основа на Заповед №347/09.03.2001г. е сключен Договор за отдаване под наем
на общински жилищен имот на граждани от дата 12.03.2001 г. между „Жилфонд“ ЕООД
П. и С.П.А.. В чл.1 от Договора е посочено, че
срокът, за който се предоставя общинското жилище под наем на С.П.А. е
„постоянен“.Посочено е, че от датата на сключване на договора - 12.03.2001г. до
датата на смъртта на наемателя С.П.А. — 11.02.2019г., същият е обитавал
процесното общинско жилище.Наемателят е бил и с последен регистриран постоянен
адрес:***/адреса на общинското жилище/ от дата 29.10.2001 г. до датата на
смъртта си.Съгласно чл.4 от договора за наем, сключен между Жилфонд ЕООД П. и С.П.А.
: „Останалите консумативи - ток, парно, топла и студена вода се заплащат от
наемателя пряко на служителите на съответните ведомства натоварени с тези
функции - „Топлофикация“, „Енергоснабдяване“ и „ВиК“ гр.П.“. Видно от
цитираната разпоредба от договора за наем, консумативите се заплащат от
наемателя директно към доставчиците.От датата на подписване на договора за наем
- 12.03.2001 г. до датата на смъртта си С.П.А. е обитавал общинското жилище и е
бил ползвател на топлинна енергия. В периода 12.03.2001 г. до настоящият момент
общинското жилище не е отдавано под наем на друго лице.
Към исковата молба от
страна на ищцовото дружество е описано, че е приложена справка - от която е
видно, че партидата за процесното общинско жилище се води на лице, с което
Община П. не е била в облигационни правоотношения - Д. С.К.. Топлофикационното
дружество е открило партида на името на трето лице, за което в Община П. няма
данни да е сключвало договор за наем на процесното общинско жилище.През
процесния период 01.05.2017г. до 30.06.2018г. жилището е обитавано от С.П.А..
Лицето е починало на 11.02.2019г., като след смъртта му, общинското жилище не е
предоставяно под наем на друго лице, Община П. не е получавала фактури за
потребена топлинна енергия през периода посочен в исковата молба. След смъртта
си наемателят е посочено, че е оставил единствен наследник - неговата майка Б.Б.М..***
се твърди, че не е уведомявана през процесния период, посочен в исковата молба
за дължими към ищцовото дружество суми за изразходвана топлоенергия, и не са получавани фактури за дължими суми.
Едва с получаването на исковата молба, Община П. е била уведомена, че за имота
- общинска собственост има неразплатени задължения към топлопреностното
дружество.Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД на
потребители в град П.: „купувачът има право да получава информация от продавача
за измерените и начислени количества топлинна енергия в абонатната станция“,
което в конкретния случай ищцовото дружество не е изпълнило по отношение на Община П., за която в исковата
молба се твърди, че дължи процесиите суми. Моли се за отхвърляне на предявените
искове. Отправено са и доказателствени
искания, а именно за конституиране на трето лица- помагач по делото на страната
на Общината- Б.Б.М., майка на починалия наемател по реда на чл.219 ГПК. Моли
се на основание чл.190 от ГПК, съдът да
задължи Топлофикация П. АД да представи документите, въз основа на
които:Дружеството е начислило изразходваната топлинна енергия, чието заплащане
се претндира, съдържащи покзателите на топломерите монтирани в процесния имот
за периода 01.05.2017г. до 30.06.2018г. включително. Да представи документ, от който е видно кога
и въз основа на какъв документ е открита партидата на името на посоченото в
приложената от дружеството справка лице Д. С.К..Предвид гореизложеното, се моли
съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и да
присъди на Община П. направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. Представени са писмени
доказателства, които се моли да бъдат приети- Заверено копие от Заповед
№347/09.03.2001г., Заверено копие от Договор за наем от дата
12.03.2001 г., Препис - извлечение от Акт за смърт №216/12.02.2019г.,
Молба
по чл.219, ал. 1 от ГПК.Предявен е и насрещен иск срещу Б.Б.М. ***. В същия е
изложено съдържание сходно на това в отговора по чл.131 ГПК, като е описано, че
в допълнение, че през процесния период 01.05.2017г. до
30.06.2018г. жилището е обитавано от С.П.А.. Лицето е починало на 11.02.2019г.,
единствен негов наследник е неговата майка Б.Б.М..Съгласно разпоредбата на
чл.60 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават.Ето защо Община П. има правен интерес да поиска привличане на Б.Б.М.,
в качеството и на единствен наследник на починалия С.П.А. - наемател на
общинското жилище през процесния период.В гореизложеният смисъл се моли да бъде
прието, че Община П. не е легитимиран ответник в настоящето производство.
Именно
по изложените по-горе съображения и в случай, че Община-П. бъде осъдена да
заплати на ищеца претендираните суми, то за същата се пораждал правният интерес
да предяви регресен иск срещу Б.Б.М. - наследник на наемателя С.П.А. - същата
да бъде осъдена да заплати на Община П. сумите, които евентуално Община П. би
била осъдена да заплати на Топлофикация П. АД.Ето защо се пораждал и правният
интерес на Община - П. да предяви настоящият обратен иск по реда на чл.219,
ал.3 от ГПК срещу подпомагащата страна, привлечена по реда на чл.219, ал.1 от ГПК и който моли да бъде приет за съвместно разглеждане с настоящият иск по
гр.д.№ 854/2020г.Предвид гореизложеното, се моли съдът да призове ответната
страна Б.Б.М., в качеството и на наследник на С.П.А., наемател на общинското
жилище през процесния период и като докаже претенцията си, да постанови съдебно
решение, с което ако евентуално уважи предявените от Топлофикация П. АД, искове
срещу Община П., то със същото съдебно решение да ОСЪДИ ответника по обратния
иск да заплати на Община П. сумата за която е осъдена Община П. -главница и
изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от предявяване на настоящият иск до окончателното издължаване на сумите, както
и направените по делото разноски. Представени са писмени доказателства, като се
моли да бъдат приети. Представено е и
копие от иска за другата страна. Моли, се съдът да определи дължимата държавна
такса по обратния иск.Съдът с доклада си по делото, обявен и за окончателен
такъв е приел представените от страните писмени доказателства, като се е
произнесъл и по доказателствените искания и е допуснал изслушването по делото
на СИЕ и СТЕ. Разпределил е и доказателствената тежест в процеса.Съдът е приел
за съвместно разглеждане и предявения насрещен иск, като е посочил и на
конституираното и по реда на чл.219 ГПК трето лице –помагач в процеса в срока
по чл.131 ГПК да депозира отговор по този иск. Същото не се е възползвало от
това свое право.
В проведеното по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, по първоначалния иск се явява и подържа своите
претенции. Третото лице, редовно уведомено не се явява. Съдът е изслушал и
приел заключенията по назначените по делото СИЕ и СТЕ. По същество
представителя на първоначалния ищец моли съда да постанови решение, съобразно
всички събрани и приети в производството доказателства. Моли, да им бъдат
присъдени сторени разноски, за което представям списък по чл. 80 ГПК.Ответната
страна чрез юк Левтерова моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли предявените срещу Община П. искове по мотиви подробно изложени в
писмения отговор. Видно от приложените към писмения отговор доказателства през
процесния период общинското жилище сочи че е било отдадено под наем, като за всички
консумативни разходи е следвало да се заплащат от наемателя. През процесния
период Община П. не е била уведомявана за дължимите суми, не са получавани нито
фактури, нито изравнителни сметки. В случай, че счетете предявените искове за
основателни и доказани и осъдите Община П., то моля, до същия размер, в който
бъдат уважени исковете, да бъде уважен и предявеният обратен иск срещу наследника
на наемателя на общинското жилище. Претендираме и направените по делото
разноски, за което представям списък по чл. 80 ГПК.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 5776
от 16.12.2019 г.на ПРС, като
заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. Копие от извлечение от сметка., Копие от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., Заверено
копие от Акт №7234 за частна общинска собственост от 18.02.2013 г. изд. от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на
правосъдието, Заверено копие от Заповед №347/09.03.2001г.,
Заверено
копие от Договор за наем от дата 12.03.2001 г., Препис - извлечение от Акт за
смърт №216/12.02.2019г., се установява, че собствени на
имота действително е първоначалния ответник по иска- Община П.. Същевременно
обаче от ангажираните от същата писмени доказателства се установява, че със Заповед
№347/09.03.2001г. на Кмета на Община П., в процесното общинско жилище, находящо
се на адрес: гр.П., ул. Ю.Г., бл.** ап***е бил настанен С.П.А., ЕГН **********.
В заповедта е посочено, че лицето се настанява в общинското жилище за
постоянно. Въз основа на Заповед №347/09.03.2001г. е сключен Договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот на граждани от дата 12.03.2001 г.
между „Жилфонд“ ЕООД П. и С.П.А.. В чл.1 от Договора е посочено, че
срокът, за който се предоставя общинското жилище под наем на С.П.А. е
„постоянен“. Следва да се приеме, че действително от датата на сключване на
договора - 12.03.2001г. до датата на смъртта на наемателя С.П.А. —
11.02.2019г., същият е обитавал процесното общинско жилище, тъй като видно
от акто за смърт- наемателят е бил и с
последен регистриран постоянен адрес:***/адреса на общинското жилище/ от дата
29.10.2001 г. до датата на смъртта си.Съгласно чл.4 от договора за наем,
сключен между Жилфонд ЕООД П. и С.П.А. : „Останалите консумативи - ток, парно,
топла и студена вода се заплащат от наемателя пряко на служителите на
съответните ведомства натоварени с тези функции - „Топлофикация“,
„Енергоснабдяване“ и „ВиК“ гр.П.“. Видно от цитираната разпоредба от договора
за наем, консумативите се заплащат от наемателя директно към доставчиците.От
датата на подписване на договора за наем - 12.03.2001 г. до датата на смъртта
си С.П.А. е обитавал общинското жилище и е бил ползвател на топлинна енергия,
като последното обстоятелство досежно топлофицираността на имота и размера на
претенциите, съответни на тези в исковата молба се установява, че се касае за
топлофициран имот и че до същия е било доставено процесното количество топлинна
енергия за периода. Няма данни по делото и в периода 12.03.2001 г. до
настоящият момент общинското жилище не е отдавано под наем на друго лице.Тоест по делото, безспорно се установява, че именно
ответникът е собственик на процесния недвижим имот, но и че през процесния
период имотът е бил отдаден под наем на наемател, който по силата на наемното
правоотношение е следвало да поеме консумативните разноски по имота, в това
число и към ищеца, което не е сторил, видно от събраната по делото
доказателствана съвкупност.
В тежест на
ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност, като последните факти, са били установени по делото от
изслушаните два броя СИЕ и СТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при
подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от цитираните
по-горе писмени доказателства по делото, а именно- за собствеността и вещните права на жилище,
находящо се в ул. Ю.Г., бл.** ап.818, то първоначалният ответникът е собственик на
имота, по силата на Акт №7234 за частна общинска собственост от 18.02.2013 г. изд. от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на
правосъдието, като се установява при ангажираните доказателства от ОБщина П., а
именно- Заверено копие от Заповед №347/09.03.2001г.,
Заверено
копие от Договор за наем от дата 12.03.2001 г., Препис - извлечение от Акт за
смърт №216/12.02.2019г.., че със Заповед №347/09.03.2001г. на
Кмета на Община П., в процесното общинско жилище, находящо се на адрес: гр.П.,
ул. Ю.Г., бл.** ап***е бил настанен С.П.А., ЕГН **********. В заповедта е
посочено, че лицето се настанява в общинското жилище за постоянно. Въз основа
на Заповед №347/09.03.2001г. е сключен Договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот на граждани от дата 12.03.2001 г. между „Жилфонд“ ЕООД П. и С.П.А..
В чл.1 от
Договора е посочено, че срокът, за който се предоставя общинското жилище под
наем на С.П.А. е „постоянен“. Договорът за наем обаче е облигационно
правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда
действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от
закона случаи, като не е такъв процесният случай. Такова изключение не е предвидено по
отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия
имот. Действително, съобразно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на
доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход.
Посочената правна норма, обаче, урежда
само отношенията между наемодателя и наемателя, а не между собственика и
дрежеството доставило услугата. Материално-правното основание на иска е
облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за
търговска продажба, който също поражда
задължения само за страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се
явява наемателят.
По делото не се
установява и ответникът по насрещния иск
да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име,
каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на
топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради което съдът
намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание за
ангажиране отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна
енергия до собственото на Община П. жилище, като следва в качеството си на
собственик да отговаря именно първоначалния ответник, а именно Община П..
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто не
е процесният случай, като нещо повече партидата се води на трето лице, различно
от страните по делото / АРГ. Решение на ПОС
по възз.гр. дело № 850 по описа за 2019 год., /.Настоящият състав,
вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните
по делото доказателства, намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
исковия период и претенцията се явява основателна, кретидирайки заключенията и
по изготвените по делото СИЕ и СТЕ.
Настоящият съдебен състав,
следователно намира, че главнияТ иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че ответникът,
като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената
и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З. се установява
безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че през процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към
реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки
вещото лице е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител
на СЕС в законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното
заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен
отговора на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на
своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че
имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че
същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм
отчитането им.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово
разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се
отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
В случая, съобразно
назначената и изслушана по делото СИЕ,
която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на
задължението на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П., ул. „Ю.Г." бл. ** вх*ап***на името на Д.
С.К. /което е и трето за спора лице- неустановено/ - абонатен № **********, е
както е посочило в заключението си в.л. А.- която е посочил, че в
счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 526,17 (петстотин
двадесет и шест лева 17 стотинки) лева, от тях:416,01 лева главница за топлинна
енергия и такса дялово разпределение 110,16 лева обезщетение за забава от
датата на падежа до 18.11.2019 г., съответни на претенцията, претендирана в
исковата молба. Вещото лице е посочил, че
към датата на проверката - 08.06.2020 г. не са извършени плащания на
сумите посочени в исковата молба.Начислените суми на абоната ежемесечно са
осчетоводявани като задължение по сметка 411 - клиенти, включително
индивидуалните изравнителни сметки за клиент Д. С.К. през м. 06.2018 г. за
отоплителен сезон 2017 Г./2018 г., общо в размер на 487,44 лева за
възстановяване за БГВ. С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се
установи безспорно и размерът на претенцията, като в заключение исковете се
явяват основателни, както по основание, така и по размер.
От изложеното е видно,
че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1
от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за
определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание
определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия
едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават
разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както беше изяснено
по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки
се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на
претенцията е за общо 526,17 лв. /петстотин двадесет и шест лева и 17 ст./
срещу - „ОБЩИНА П.“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си
представител- С.В.-КМЕТ, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П.,
ул.“Ю.Г. ”, бл.** вх*ап***от които главница в размер на 416,01 лв., за периода
от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 110,16 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
18.11.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 416,01 лв.; считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата ЧГД № ****/****г. по описа на ПРС.
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, както за
главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По насрещния иск:
Предвид уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния иск. За да бъде уважен предявеният насрещен иск,
с правно основание чл.124 ГПК, съдът с
доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест, че- Общината
следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати процесните
суми, основанието от което това задължение произтича, като ответникът по този
иск следва да наведе правоизключващи възражения за недължимост на сумите или
погасяване на същите. Отговор по насрещния иск не е постъпил. Видно от
гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по делото безспорно се
установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от наемателя С.П.А. — починал
на 11.02.2019г., същият е обитавал процесното общинско жилище, тъй като видно
от акта за смърт- наемателят е бил и с
последен регистриран постоянен адрес:***/адреса на общинското жилище/ от дата
29.10.2001 г. до датата на смъртта си.Съгласно чл.4 от договора за наем,
сключен между Жилфонд ЕООД П. и С.П.А. : „Останалите консумативи - ток, парно,
топла и студена вода се заплащат от наемателя пряко на служителите на
съответните ведомства натоварени с тези функции - „Топлофикация“, „Енергоснабдяване“
и „ВиК“ гр.П.“.От датата на подписване на договора за наем - 12.03.2001 г. до
датата на смъртта си С.П.А. е обитавал общинското жилище и е бил ползвател на
топлинна енергия, като последното обстоятелство досежно топлофицираността на
имота и размера на претенциите, съответни на тези в исковата молба се
установява, че се касае за топлофициран имот и че до същия е доставено
процесното количество топл. Енергия за посочените в исковата молба суми. В
насрещния иск е посочено и се установява и от доказателствато по делото, че
лицето, конституирано като ответник по обратния иск е майката на починалия -единствен
негов наследник - неговата майка Б.Б.М..Съгласно разпоредбата на чл.60 от
Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават,
като в случая последната не е оспорила това свое качество.Ето защо и при
сбъдване на условието за произнасяне по обратния иск, съдът намира, че при
ангажираните писмени доказателства по делото, се установява, че Община П. е
ангажирала надлежни писмени доказателства за облигационнага си връзка с
починалото лице, досежно процесния имот и че за процесния период, имотът е бил
обитаван от него, като това не е било оспорено като факт от майката на
починалото лице, ответник по обратния иск, която демонстрира пасивно
процесуално поведение по делото. От изложеното се налага извод за основателност
на претенцията по обратния иск, с оглед на което ответникът по същия следва да
бъде осъден да заплати на ответника по първоначалния иск, сумите по същия,
както главни, така и акцесорни такива.
Следва да се приеме, че действително
от датата на сключване на договора - 12.03.2001г. до датата на смъртта на
наемателя С.П.А. — 11.02.2019г., същият е обитавал процесното общинско жилище,
тъй като видно от акто за смърт-
наемателят е бил и с последен регистриран постоянен адрес:***/адреса на
общинското жилище/ от дата 29.10.2001 г. до датата на смъртта си.Съгласно чл.4
от договора за наем, сключен между Жилфонд ЕООД П. и С.П.А. : „Останалите
консумативи - ток, парно, топла и студена вода се заплащат от наемателя пряко
на служителите на съответните ведомства натоварени с тези функции -
„Топлофикация“, „Енергоснабдяване“ и „ВиК“ гр.П.“.От датата на подписване на
договора за наем - 12.03.2001 г. до датата на смъртта си С.П.А. е обитавал
общинското жилище и е бил ползвател на топлинна енергия, като последното
обстоятелство досежно топлофицираността на имота и размера на претенциите,
съответни на тези в исковата молба се установява, че се касае за топлофициран
имот и че до същия е било доставено процесното количество топлинна енергия за
периода. Няма данни по делото и в периода 12.03.2001 г. до настоящият момент
общинското жилище не е отдавано под наем на друго лице.Тоест по делото,
безспорно се установява, че именно ответникът по насрещния иск е бил наемател
на имота е обитавал същия за процесния имот, като дължи претендираните суми по
силата на цитираното облигационно отношение, които при положение, че не е
заплатил и ответникът – собственик е осъден да заплати, следва да репарира на
същия именно в качеството си на наемател на имота по силата на наемното правоотношение,
като до смълтта си ответникът е бил във владение на имота на облигационно
основание. Както съдът посочи по-горе- Договорът
за наем е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в
предвидените от закона случаи. Такова
изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената
топлинна енергия до наетия имот.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е
длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването
на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия,
съставлява такъв разход. Посочената правна норма, обаче, урежда само отношенията между наемодателя и
наемателя. Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за
заплащане цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който
също поражда задължения само за страните
по него, но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят. От всичко изложено се налага извод, че
насрещният е иск също се явява основателен както по размер, така и по
основание, и като такъв следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.62 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени депозити
за екпретизи в общ размер на 280 лв и 50 лв- държавни такси, които следва да му
се присъдят. Тоест общата дължима сума за разноски е 480 лева.
Във връзка с уважаването на обратния
иск, то разноски се следват и на Община П., като ответникът по обратния иск,
следва да бъде осъден да заплати същите на Община П., съобразно представен
списък за разноски по делото за сумата от общо 350 лв- 300 лв. юк
възнаграждение и 50 лева държавна такса по обратния иск.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЩИНА П.“,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ
1“, ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." ЕАД – със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от
общо 526,17 лв.
/петстотин двадесет и шест лева и 17 ст./ представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско
жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г. ”, бл.** вх*ап***от които
главница в размер на 416,01
лв., за периода от 01.05.2017
г. до 30.06.2018 г. включително; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 110,16 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
18.11.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 416,01 лв.; считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата ЧГД № ****/****г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА Б.Б.М., майка на
починалия наемател С.П.А. ДА ЗАПЛАТИ НА „ОБЩИНА П.“,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ
1“, СУМАТА ОТ общо
526,17 лв. /петстотин двадесет и шест лева и 17 ст./ срещу - „ОБЩИНА П.“ ,
ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- С.В.-КМЕТ, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.
”, бл.** вх*ап***от които
главница в размер на 416,01 лв., за периода от 01.05.2017 г. до
30.06.2018 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 110,16
лв. за периода от 09.07.2017
г. до 18.11.2019 г.; както и
законната лихва върху главницата от 416,01
лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата ЧГД
№ ****/****г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ОБЩИНА
П.“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- С.В.-КМЕТ ДА
ЗАПЛАТИ НА първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." ЕАД – със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от
480 лева, разноски по делото
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по насрещния иск Б.Б.М., майка на починалия наемател С.П.А. да заплати на „ОБЩИНА
П.“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- С.В.-КМЕТ,
сумата от 350 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №ЧГД № ****/**** г. на ПРС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: