Определение по дело №118/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на гл. Х от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх. № 613/15.01.2024г., подадена от К. Я. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], чрез адвокат И. Р., срещу писмо с изх. № 17 – 396/19.12.2023г. на Началника на СГКК гр. Варна.

Жалбоподателката счита оспореният акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материално правни разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че същият е издаден в противоречие на разпоредбите на чл.56 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. и чл.54а, ал.3 от ЗКИР. Изразява доводи и за нищожност на оспореният акт поради липсата на изискуемите от закона реквизити по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК – липсата на обосновани мотиви за издаването му, както и посочване на реда и срока за обжалването му пред компетентен орган. Направено е искане за неговата отмяна, като се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответника по делото – Началникът на СГКК гр. Варна в писмен отговор с.д. № 4174/22.03.2024г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и необоснована. Счита, че обжалваното писмо не попада в изброените в АПК документи, които могат да се считат за административни актове. Твърди, че в случая не се касае за отказ от извършване на административна услуга, а за поставяне в невъзможност на административния орган да я изпълни, поради недобросъвестното поведение на жалбоподателя в хода на административното производство. Направено е искане за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Варна, след като се запозна с жалбата и съдържанието на приложената по делото административна преписка, приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е писмо с изх. № 17 – 396/19.12.2023г. на Началника на СГКК гр. Варна.

Със Заявление до началника на СГКК гр. Варна с вх. № 05 – 6788 - 14.06.2023г., посочвайки, че в ПИ с [идентификатор] е премахната сграда с идентификатор № 10135.3513.360.4, въз основа на одобрен ПБЗ от 04.102021г., П. е заявила извършването на следната услуга: да бъде заличена сграда с идентификатор № 10135.3513.360.4 на основание чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР и чл.62, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Предвид писмо изх. № V8 – 859/24.10.2023г. от Инспектората на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, жалбоподателката е подала до Началника на СГКК гр. Варна второ заявление с вх. № 05 – 13546 – 22.11.2023г., с което заявява да бъде извършената услугата по заявление с вх. № 05 – 6788 - 14.06.2023г.

Поради констатирани недостатъци на подадените заявления е издадено уведомление с изх. № 20-53250 – 24.11.2023г. адресирано до П.. В уведомлението се сочи, че на основание чл.32 от АПК се свързват производствата по подадени заявления с вх. № 05-13546/22.11.2023г. и вх. № 05-6788/14.06.2023г., подадени от П., с които заявления с иска промяна в кадастралната карта на адм. район „Младост“, гр. Варна, състоящо се в заличаване на сграда с [идентификатор], находяща се в гр. Варна, район „Младост“. С оглед констатацията, че сградата попада върху два поземлени имота, единият от които представлява публична общинска собственост и на основание чл.30, ал.2 от АПК, във връзка с чл.19, ал.2 от Наредба № РД-02-20-4 – 11.10.2016г., жалбоподателката е уведомена в 14 дневен срок да отстрани недостатъците по подадените заявления, като представи документ за собственост на сграда с [идентификатор] в изпълнение на изискванията на чл.56, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., като при неизпълнение на дадените указания, производството по подадените заявления ще бъде прекратено и архивирано. В изпълнение на уведомлението жалбоподателката е депозирала становище вх. № 05 – 14087 -05.12.2023г., според което искането за представяне на документ за собственост на сградата е незаконосъобразно и неизпълнимо.

С оспореното в настоящото производство писмо жалбоподателката е уведомена, че с оглед непредставянето в указания срок на изисканите от административния орган документи, на основание чл.56, ал.2, във връзка с чл.30, ал.2 от АПК, производствата по заявления с вх. № 05-13546/22.11.2023г. и вх. № 05-6788/14.06.2023г. са прекратени и архивирани.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата на П. е подадена срещу акт, неподлежащ на оспорване, поради което същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

На съдебен контрол подлежат индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в чл.21 от АПК. Оспорваното писмо с изх. № 17–396 - 19.12.2023г. на Началника на СГКК гр. Варна не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на цитираната разпоредба. За да се изпълни хипотезата на чл.21 от АПК е необходимо да има административен орган, който овластен от закона да действа по метода на власт и подчинение, от една страна, и от друга - да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. В настоящия случай е налице волеизявление, с което жалбоподателката е уведомена, както беше посочено по-горе, че е издадено уведомление до вносителя на заявленията, със съответните указания за отстраняване на констатираните недостатъци, които и към настоящия момент не са изпълнение.

Противно на изложените в жалбата съждения, съдът намира, че процесното писмо има изцяло уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл.21 от АПК. С него под никаква форма не се засягат, застрашават или накърняват права и законни интереси на жалбоподателката. Не се създават и правни задължения, както и не се обвързват с дължимо правно поведение. С оглед на това за настоящата съдебна инстанция не съществува задължение да разгледа по същество подадената жалба поради това, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт, по отношение на който е допустим съдебен контрол за законосъобразност, осъществен от Административен съд гр. Варна, още по-малко не е формиран твърдяният от жалбоподателката отказ.

Съобразно разпоредбата на чл.159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на депозираната жалба и след като констатира, че оспорването е недопустимо по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, следва да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на нея спорно съдебно производство.

С оглед изхода на спора, и предвид липсата на направено искане от ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението си за даване ход по същество в съдебно заседание проведено на 27.03.2024г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Я. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], срещу писмо с изх. № 17 – 396/19.12.2023г. на Началника на СГКК гр. Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 118/2024г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.