Решение по дело №2386/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8643
Дата: 20 декември 2017 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20161100102386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.12.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

                                                                                         СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 2 386 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 130 000 лв.

          В исковата молба на К.М.С. се твърди, че на 27.11.2015 г., около 10.50 ч., на бул. „Околовръстно шосе“ в гр. София възникнало ПТП между товарен автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, управляван от С.Й.Б. и намиращата се на пътното платно пешеходка Т. К.Б.. Твърди се, че след инцидента Б. била настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с работна диагноза фрактура на ребра от 3 до 6-то вляво, плеврален излив вляво, двустранна фрактура на 4-ти лумбален прешлен, фрактура на ляво рамо, фрактура на трети и пети гръдни прешлени, множество фрактури на таза, контузия и мозъчен кръвоизлив, многофрагментарни фрактури с опасност за живота. Твърди се, че в болничното заведение били извършени множество животоспасяващи манипулации, но травмите от ПТП се оказали несъвместими с живота и на 23.01.2016 г. Т. Б. починала. Твърди се, че ищецът е неин фактически съжител, а причина за ПТП са субективните действия на водача на товарния автомобил. Изложени са твърдения, че смъртта на Б. била приета изключително болезнено от ищеца, тъй като тя била човекът, с който той създал дом и сплотено семейство. От нея ищецът получавал подкрепа и утеха. Ищецът загубил житейския си спътник, психическото му състояние било много тежко.

          Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на товарен автомобил „Шкода”, да му заплати сумата от 130 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Т. К.Б.. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът З. „А.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения за липса на виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил, а в условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

          Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д..

          Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол № К 997/27.11.2015  г. на СДВР – отдел „ПП“,  от съдържанието, на който се установява, че на 27.11.2015 г., около 10.50 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ на около тридесет метра преди ул. „Градина“ се е осъществило ПТП между товарен автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, управляван от С.Й.Б. и пешеходеца Т. К.Б. като от същото е пострадала пешеходката с работна диагноза - фрактура на ребра от 3 до 6-то вляво, плеврален излив вляво, двустранна фрактура на 4-ти лумбален прешлен, фрактура на ляво рамо, фрактура на трети и пети гръдни прешлени, множество фрактури на таза, контузия и мозъчен кръвоизлив, многофрагментарни фрактури на черепа с опасност за живота.

По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2017 г. на СГП по прок. преп. 7776/16 г., от което се установява, че е прекратено производството, водено срещу неизвестен извършител на основание чл. 243 ал.1 т.2 вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК за престъпление по чл. 343ал.1 б. „В“ вр. с чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК за ПТП от 27.11.2015 г.

По делото е представен препис – извлечение от акт за смърт № 0065/25.01.2016 г. на СО – район „Слатина“, от който се установява, че Т. К.Б. е починала на 23.01.2016 г.

По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.С.П.. В заключението си същото обосновава извод, че Т. К.Б. е претърпяла поли травма /множествена травма – черепно-мозъчна, гръдна и на тазовия пръстен. Посочено е в експертизата, че е претърпяла две оперативни интервенции като тежките и множествените травматични наранявания са довели до продължително залежаване и лечение. Посочено е, че непосредствена причина за смъртния изход при Т. Б. е двустранна огнищна и конфлуираща, хипостатична бронхопневмония, довела до развитие на дихателна и сърдечна слабост с последваща смърт на фона на тежко общо измършавяване /кахексия/. Вещото лице е посочило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и причината за смъртта на Б..

По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че ПТП-то е осъществено на хоризонтален участък от пътя, дребнозърнеста асфалтово покритие, без неравности, две ленти с двупосочна организация на движението, разделени с остров като платното за движение по посока на огледа е с три ленти. Вещото лице е посочило, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, облачно, дъждовно време. Посочено е в заключението, че скоростта на движение на товарния автомобил е била от порядъка на 84 км/ч като опасната зона за спиране при тази скорост е 81,11 метра. Посочено е, че пешеходецът преди настъпване на удара в лявата лента е преминал дясна лява лента през колони от МПС. Посочено е, че максималната скорост на движение, при която водачът е имал техническа възможност да спре и да не допусне настъпване на произшествието е равна или по-ниска от 50 км/ч. Вещото лице е обосновало извод, че няма данни в участъка от пътното платно на мястото на произшествието за налични подлези, надлези, пешеходни пътеки и сигнализирани и обозначени места за пресичане на пешеходци респ. няма данни за наличие на пътни знаци, относими към произшествието.

По делото е изслушана и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице инж. П.И.Д.. Вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила към момента на удара е около 50 км/ч. Посочено е в заключението, че изводите са на база скорост на движение на автомобила в района на произшествието от 80 км/ч с оглед събраните свидетелски показания, при която скорост опасната зона за спиране е около 80 метра. Вещото лице е посочило, че в момента на излизане на пешеходката във видимата част на пътното платно пред успоредно движещ се автомобил предната част на процесния автомобил е отстояла на около 41 до 62 метра от мястото на удара при „бързо или спокойно бягане” на пешеходката. Обоснован е извод, че в момента на навлизане на пешеходката в пътното платно при липса на автомобили в десните ленти водачът е можел да я види за първи път от 102 до 146 метра от мястото на удара. Посочено е, че ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране като при липса на автомобили в съседните ленти водачът е можел да предотврати удара. Посочено е, че конкретното произшествие от техническа и професионална гледна точка, при натоварено движение и наличие на автомобили в десните ленти причина за настъпване на ПТП са субективните действия на пешеходката, довели до навлизане в пътното платно в т.нар. „опасна зона” за спиране на автомобила. Вещото лице е посочило, че ако в района на произшествието е нямало автомобили в десните ленти, то причините за произшествието са субективните действия на водача на автомобила, непредприел спиране при наличие на пешеходка на пътното платно.

В съдебно заседание от 13.02.2017 г.  са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели С.Й.Б., водач на товарния автомобил, и Е.К.Т., сестра на починалата в ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а  разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./  предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по отношение на товарен автомобил „Шкода Октавия” с ДКН ******* е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Спорният момент по делото е вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя. Ищецът заявява твърдения, че деянието е осъществено виновно от водача на товарния автомобил. Ответникът е противопоставил възражение, че се касае за случайно събитие, което изключва виновното поведение от страна на водача на МПС. За установяване на механизма на ПТП, от който като пряка последица би се обосновал извод относно виновното респ. невиновно поведение на водача на лекия автомобил страните в настоящото производство са ангажирали писмени и гласни доказателства, които следва да се обсъдят в тяхната съвкупност. Това е така, защото макар и като официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила неоспорените протокол за ПТП и постановление за прекратяване на наказателно производство не освобождават настоящият съдебен състав от задължение да непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на ПТП / в този смисъл е и константната съдебна практика - РЕШЕНИЕ 85 от 28.05.2009 г. по търг. дело 768/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, РЕШЕНИЕ 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. 434/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, РЕШЕНИЕ 110 от 04.09.2013 Г. по търг.д. 194/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др./. По делото са изслушани две автотехнически експертизи и са събрани свидетелски показания на водача на товарния автомобил. При преценка противоправността на деянието следва да се има предвид, че ЗДвП прави разграничение между понятията „допустима скорост“ и „скорост, съобразена с пътните условия“. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР 28/1984 г. по нак. дело 10/84 г. на ОСНК на ВС задължение за водачите е да се движат със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. В конкретния казус не е спорно по делото, че ПТП-то е осъществено на бул. „Околовръстен път” /с разрешена скорост на движение по него от 80 км/ч/, през светлата половина на денонощието, прав участък от пътя, асфалтова настилка, липса на поставена вертикална пътна сигнализация /пътни знаци А18 - А22/, която да указва за наличие на възможна поява на уязвими участници в движението – пешеходци, деца, велосипедисти, домашни или диви животни. Съгласно двете изслушани САТЕ няма данни и за вертикална пътна сигнализация, която да ограничава скоростта в съответния пътен участък. Няма данни по делото в близост до мястото на произшествието да е имало спирка на обществения градски транспорт, бензиностанция, магазин или друга сграда, която да обуслови извод, че е възможна поява на пешеходци на пътното платно респ. извод за някакво предвидимо препятствие. Установено по делото е, че водачът на МПС-то се е движил със скорост около 80 км/ч, в най-лявата лента на пътното платно, при наличие на три пътни ленти в негова посока, в колона от автомобили  /показанията на водача, разпитан като свидетел в съдебно заседание/ респ. наличие на успоредно движещи се автомобили в средната и дясната пътна лента. ЗДвП предписва, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението при всяко предвидимо препятствие. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на другия участник, то няма нарушаване разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП / в този смисъл е и решение 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. 889/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. В конкретната обстановка, според настоящия съдебен състав, водачът на автомобила не е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди наличие на пешеходец на пътното платно, който тичайки между колони от успоредно движещи се автомобили е преодолял две пътни ленти и е попаднал в опасната зона за спиране на автомобил, движещ се в лява пътна лента, предназначена за движение с по-висока скорост, за да намали рязко скоростта си до под 50 км/ч, при която скорост, според САТЕ ударът би бил технически предотвратим. Съвсем отделен въпрос е, че това би съставлявало и нарушение на нормите на чл. 22 ал.1 от ЗДвП и  на чл. 24 ал.2 от ЗДвП.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че не е установена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, което като краен правен резултат мотивира съдът да обоснове извод за неоснователност на заявената претенция.

По разноските: На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 830 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на К.М.С., ЕГН **********,*** – адв. Я.Д. с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ срещу З. „А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 27.11.2015 г. на бул. „Околовръстен път” в гр. София, с което е причинена смъртта на Т. К.Б. като неоснователен.

ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН **********,*** – адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  сумата от 830 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: