Определение по дело №558/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                  /        .04.2019 год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 02.04.2019 година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                              Никола ДОЙЧЕВ-мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №558 по описа за 2019 година,

произнесе, съобрази следното:

                         Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №9280/06.02.2019г. на С. Георгиева Л. срещу решение №167/14.01.2019г., постановено по гр.дело №2748/2018г. по описа на ВРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на дъщеря си Д.Д.Л.-Е., ЕГН: **********, сумата от 9800 лева, представляваща неотчетената цена, получена от продажбата на 1/6 ид. част от имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2563.1.1.17,  с адрес гр. Варна, район Приморски, ж.к. Бриз", блок „Лотос", етаж 1, по договор за продажба, обективиран в нот. акт № 38, том II, рег. № 1117, дело № 34/27.02.2013 г. по описа на нотариус Тодор Милков, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 23.02.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, както и сумата от 2988.12 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 23.02.2015 г. до 23.02.2018 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано. Твърди, че много пъти е била упълномощавана от дъщеря си да ѝ върша различни неща в България, тъй като тя от много години не живее в страната, а живеела в Турция, и никога досега не е имала претенции към нея, нито някога са си искали разписки когато се е налагало извършване на плащания. Счита, че документите, представени на заседанието пред ВРС на 17.10.2018г. не са легализирани и не съдържат апостил, поради което не могат да се считат за автентични и не следва да се приемат като уважителна причина за неявяването ѝ. Излага, че ако реалната воля на дъщеря ѝ е била да получи парите по банков път, тя е щяла да си открие банкова сметка ***. А от 2011 г. до днешна дата ищцата няма банкова сметка ***. Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: 1. Да бъде задължена въззиваемата да  представи доку­ментите, представени пред ВРС в о.с.з., проведено на  17.10.2018 г.  в оригинал с положен на тях печат-апостил; 2. Да бъде задължена на осн.  чл.176 от ГПК, да се яви Диа­на Д.Л.-Е. лично в о.с.з. и да отговори на въпросите, поставени в отговора на ИМ, както и да изрази становище дали потвърж­дава действията на адвоката си и представителната му власт да води това дело; 3. Да  бъде допуснат един свидетел, който ѝ е бил допуснат от първоинстанцонният съд, но поради обективни причини не се е явил, а неговите показания са от изключителна важност за разкриване на цялата истина; 4. Да се изиска и приобщи гр.д.8951/2016г.-ВРС-25 с-в. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът по жалбата чрез депозирания писмен отговор оспорва въззивната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са  изведени правилни фактически  и правни изводи за основателност на предявения иск. Изразява становище за недопустимост на доказателствените   искания, като моли същите да бъдат оставени без уважение като преклудирани. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК  изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във връзка със съдържащите се във въззивните жалби доказателствени искания, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е допуснал прoцесуално нарушение.

Писмените документи, представени в о.с.з., проведено на 17.10.2018г. не са били своевременно оспорени с оглед разпоредбата на чл. 193, ал.1 ГПК,  а именно до края на съдебното заседание, в което са били представени, поради което оспорването им едва с въззивната жалба е недопустимо. Отделно от горното, следва да се отбележи, че те не касаят съществото на спора.

 Останалите доказателствени искания също следва да бъдат оставени без уважени като преклудирани. Първоинстанционният съд не е извършил  процесуално нарушение  като не е допуснал тяхното събиране. По отношение на свидетеля следва да се отбележи, че производството по делото е било отложено именно с оглед разпита на допуснатия свидетел, но той не е бил доведен в следващо о.с.з., поради което е бил и заличен. Следва да се отбележи, че жалбоподателката не навежда, нито представя доказателства за наличието на уважителни причини, препятствали я да се яви в о.с.з., с оглед на което не са налице основания да се приеме, че първоинстанционният съд е извършил нарушение като е заличи същия.

От представените медицински документи се установява, че са били на лице обективни пречки/ трайно местоживеене в чужбина и патологична бременност/  ищцата да се яви в о.с.з. и лично да даде обяснения, а исканото гр. дело е неотносимо към предмета на настоящия спор.

По изложените съображения доказателствените искания на въззивницата следва да бъдат оставени без уважение тъй като възможността за тяхното ангажиране е преклудирана. Въззивницата, в качеството си на ответница е следвало да изчерпи  всичките си искания пред първ. съд в установените в ГПК срокове. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК е недопустимо събирането на доказателства, които са могли да бъдат посочени и представени в хода на първ. производство.

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито о.с.з. въззивна жалба вх. №9280/06.02.2019г. на С. Георгиева Л. срещу решение №167/14.01.2019г., постановено по гр.дело №2748/2018г. по описа на ВРС.

На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение като преклудирани  доказателствените искания на въззивницата.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.04.2019г. от 09.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.