Решение по дело №1493/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 73 ал. 4 във връзка с чл. 27 ал. 1 и ал. 5 - 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с глава десета раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б. с ЕИК ********* (ВиК) и адрес на управление – град Б., квартал „Победа“, улица „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г. Т., против решение (Решението) № N - 144/20.07.2023 година на Г. С. – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда““ (ОПОС) в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и ръководител на Управляващ орган (РУО) на ОПОС 2014 - 2020 (Програмата), изпълнявана със средства от Европейските фондове по споделено управление (ЕФСУ) на Европейския съюз (ЕС).

С Решението (лист 212 - 222), във връзка с актуализирана нередност № ОПОС20/22/КФ/754 и констатация № 3 на Анекс 4.1 от Изпълнителна агенция „Одит на средства от ЕС“, съдържаща се в писмо изх. № 1-016-0011-4-120 от 03.04.2023 година на РУО на ОПОС, на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 разходи, представляващи средства по ЕФСУ по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, по сключения договор № ЗОП – 75/08.10.2021 година с изпълнител консорциум „А. - В.– Про“ на стойност 21 076 563,20 лева, без ДДС, с предмет „Инженеринг на обекти: реконструкция на ВиК мрежата на гр. Б. – Запад; кв. „С.“, гр. Б. и участък от деривация Камчия – Север при с. Р. с 4 обособени позиции: ОП 1 „Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Б. - Запад“; ОП 2 „Реконструкция на главен водопровод за кв. С., гр. Б.“; ОП 3 „Реконструкция на ВиК мрежата на кв. С., гр. Б.“ и ОП 4 „Реконструкция на участък от деривация Камчия – Север при с. Р.““. Финансовата корекция е наложена за нарушение, установено по обособена позиция (ОП) 1 в договора.

Жалбоподателят оспорва Решението с доводи за неговата незаконосъобразност. Според него Решението е нищожно, по аргумент от чл. 59 ал. 2 т. 1 и т. 8 от АПК, защото в титулната част няма данни за издател, а „съдържа означение за електронно подписване от лицето EVGENY TRIFONOV TRIFONOV“, докато в заключителната част като издател е посочена Галина Симеонова и не е ясно защо е положен саморъчен подпис, предвид наличието на електронен и е невъзможно да се установи кой е действителният автор на решението. Заявява се, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в едновременното водене от ответника на три отделни административни производства по нередности, свързани със същия договор, като се поддържа, че по този начин се нарушава принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК и жалбоподателят е лишен от възможност да упражни ефективно защитата си, заплащайки разноски за държавни такси и за адвокатски хонорари по две отделни дела, вместо да се защитава в едно производство по ЗУСЕСИФ. Процесуална незаконосъобразност на акта се заявява с оглед твърденията за издаването му след едномесечния срок по чл. 73 ал. 3 от ЗУСЕСИФ, за неяснота в мотивите и за липса на указание какъв е финансовия ефект на определената корекция от 5 % върху стойността на засегнатите разходи. Според жалбоподателя, Решението е материално незаконосъобразно, защото нарушението – така както е констатирано – е неправилно квалифицирано юридически по чл. 2 ал. 2 във връзка с чл. 59 ал. 2 от ЗОП, защото не са налице съществени елементи от понятието „нередност“, с оглед правото на дружеството – възложител да гарантира избор на изпълнител, който разполага с проектантски екип за „всеки един обект на интервенция“ и регламентираната от ЗОП възможност за ограничаване на участието на лицата „по няколко обособени позиции едноименно“.

Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Излага аргументи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

След като съпостави доказателствата по преписката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

С административен договор № Д-34-58/17.06.2020 година, сключен между ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020, от една страна, и ВиК, като бенефициент – от друга (според ЗУСЕСИФ, жалбоподателя и ответника, но всъщност „бенефициер“, според правната теория), е предоставена безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16M1ОP002-1.016 "Изграждане на ВиК инфраструктура", по приоритетна ос 1 "Води" на ОПОС 2014 – 2020, съфинансирана в размер до 85 % от Кохезионния фонд на ЕС, за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1ОP002-1.016-0011 "Интегриран воден проект за област Б." (лист 38 - 170).

За изпълнение на договора ВиК е открило процедура по възлагане на обществена поръчка, вид – открита процедура, с предмет – „Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Б. – Запад, кв. С. гр. Б. и участък по деривация Камчия – Север при с. Р., по следните обособени позиции:

- Обособена позиция № 1: Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Б. – Запад;

- Обособена позиция № 2: Реконструкция на главен водопровод за кв. С., гр. Б.

- Обособена позиция № 3: Реконструкция на ВиК мрежата на кв. С., гр. Б. и

- Обособена позиция № 4: Реконструкция на участък от деривация Камчия – Север при с. Р. (лист 225 - 235).

Във връзка с провеждане на обществената поръчка и обявяване на резултатите от нея между възложителя ВиК и спечелилия поръчката кандидат консорциум „А. - В.– Про 2020“ – София (като изпълнител) е сключен договор № 3ОП-75/08.10.2021 година за инженеринг (проектиране и строителство) за обект - ОП 1: Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Б. – Запад, на стойност 21 076 563,20 лева, без ДДС (лист 341 - 359).

С писмо изх. № 04 – 15 – 8 от 27.02.2023 година от изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ при Министерство на финансите, адресирано до РУО на ОПОС, било посочено, че одиторски екип на агенцията е извършил системен одит относно ефективното функциониране на системите за управление и контрол на ОПОС и е изготвил одиторски доклад, а УО на ОПОС следва да представи информация и доказателства за провеждането на корективни мерки в съответствие с доклада. В констатация № 3 към доклада на агенцията е посочено - във връзка с откритата процедура за възлагане на обществена поръчка по ОП 1, раздел II, т. 3 от документацията, че е изискано участниците да разполагат с персонал с определена професионална компетентност за изпълнение на поръчката, включително проектантски екип от десет лица и технически екип за изпълнение на СМР от три лица, като при участие „за повече обособени позиции е необходимо да бъдат предложени различни проектантски и технически екипи за всяка ОП“. Одитният екип е приел, че това изискване ограничава участието в поръчката като има разубеждаващ ефект за участие по всички ОП, предвид необходимостта да се ангажира значително количество специалисти при неяснота относно крайния избор на изпълнител. С констатацията финансовото влияние на нарушението е било определено на 5 % върху разходите по договор № 3ОП-75/08.10.2021 година (лист 198 - 201).

На 03.04.2023 година с писмо изх. № 1-016-011-4-120/03.04.2023 година ръководителят на УО на ОПОС 2014 - 2020 е информирала бенефициера ВиК за констатираното нарушение по ОП1 с финансов ефект - нарушение на чл. 2 ал. 2 във връзка с чл. 59 ал. 2 от ЗОП, представляващо „нередност“ по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) поради въведено изискване от възложителя на обществената поръчка в документацията за участие – в частта за технически и професионални способности - участниците да предложат различни проектантски и технически екипи за всяка ОП, счетено за критерий за подбор, който не е дискриминационен, но ограничава потенциалния достъп до участие поради наличие на възпиращ ефект. Нарушението е било правно квалифицирано като нередност по смисъла на чл. 70 ал. 1 т. 9 от ЗУСЕСИФ, попадащо в т. 11 б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата. Писмото е получено от ВиК през ИСУН на 06.04.2023 година (лист 202 – 206).

В отговор, с писмо изх. № МП-03-ПК-5/9/13.04.2022 година, ВиК е депозирало възражение по писмото - уведомление, в което е изложило подробни доводи за липса на допуснато нарушение в проведената процедура по ЗОП. Дружеството е оспорило правната квалификация на нарушението и е посочило, че с изискването за участие на различни проектантски екипи за отделните ОП не е нарушен закона, защото много чест отделните проектанти имат правоспособност по повече от една проектна част и тогава има възможност този експерт да бъде предложен за всяка една от позициите, за които притежава правоспособност в рамките на отделните ОП (лист 208 - 210).

На 20.07.2023 година, след като е обсъдил възражението на ВиК, ответникът е издал Решението, оспорено в настоящото производство. В него той е възпроизвел мотивите от писмото, с което дружеството е било уведомено за констатираното нарушение по ОП1 (лист 212 - 222).

Като част от преписката, от ответника е приложено разяснение изх. № ОП – 75 – 18/16.11.2020 година, дадено, на основание чл. 33 ал. 2 от ЗОП, от възложителя ВиК по повод обществената поръчка, според отговорите на което не е допустимо един и същи проектант да е включен в състава на различни участници, кандидатстващи за различни обособени позиции (лист 340 стр. 2).

В утвърдената документация за обществената поръчка (лист 236 - 272), в частта „Минимално изискване за всяка ОП“, „Забележки“, т. 3), като условие, поставено от възложителя, изрично е записано: „При участие за повече обособени позиции е необходимо да бъдат предложени различни проектантски и технически екипи за всяка ОП“ (лист 244 стр. 2).

По делото от ответника са представени доказателства за издаване на друго решение от 2022 година за финансова корекция от 5 % във връзка със сключения договор с консорциума „А. - В.- Про“, чиято законосъобразност е била проверена по съдебен ред от АдмС – Б. и ВАС, като крайният резултат е бил отмяна на административния акт. Решението за налагане на финансова корекция от 2022 година не е идентично с настоящото, защото в предходното административно производство корекцията е била наложена за нередност, установена в Методиката за провеждане на обществената поръчка (лист 172 – 179 и 180 - 188).

За установяване на компетентността на издателя на Решението, от ответника е представена заповед № РД – 913/10.10.2022 година на министъра на околната среда и водите, според която Галина Симеонова – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда““ в МОСВ е оправомощена като ръководител на УО на ОПОС 2014 – 2020 (лист 37).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Допустимост

Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.

Според чл. 73 ал. 4 от ЗУСЕСИФ, решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 – 6 от закона.

В конкретния случай, обжалваният административен акт е издаден на 20.07.2023 година. Ответникът е представил надлежно доказателство за датата на връчването на Решението на жалбоподателя на 21.07.2023 година (лист 223). Жалбата против акта е подадена в регистратурата на МОСВ на 02.08.2023 година (лист 6). Предвид установените факти, съдът приема, че оспорването е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК. С Решението за адресата възникват неблагоприятни правни последици – наложена е финансова корекция с резултат – дължимост от ВиК на определена парична сума с публичноправен характер, т.е. за адресата е налице правен интерес от оспорването.

Затова жалбата е допустима.

Основателност

Решението е издадено от компетентен орган.

Според чл. 9 ал. 5 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ, министърът или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от фондове и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС), както и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти.

Управлението на средствата по ОПОС 2014 – 2020 е именно от компетентността на министъра на околната среда и водите, а нормата на чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ му дава възможност да оправомощава длъжностно лице от администрацията на министерството за ръководител на УО на ОПОС. Именно така е процедирал министърът с издаването на заповед № РД – 913/10.10.2022 година, с която Галина Симеонова (ръководител на дирекция в МОСМ) е оправомощена да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПОС 2014 – 2020.

Възражението на жалбоподателя, че не е ясно кой е точния издател на административния акт, а това обуславя неговата нищожност, е неоснователно. Действително, на първата страница от Решението е отбелязано с латиница името „EVGENY TRIFONOV TRIFONOV“, но документът не е от една страница, а съдържа 22 (двадесет и две) страници, като в края, след посочването на възможността той да бъде обжалван по реда на АПК, е положен ръкописен подпис и е написано с кирилица името на Галина Симеонова и качеството, в което подписва документа – „РУО на ОПОС 2014 - 2020“ (абревиатура, разчетена от съда като „ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда“ 2014 - 2020“). Именно Симеонова е ръководител на УО на ОПОС, съгласно представената заповед за оправомощаване, затова и полагането на подпис след заключителната част от Решението от нея показва, че тя е реалния издател на административния акт.

За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да отбележи, че дори документът/актът да съдържа подписите на други лица, освен Симеонова, наличието на подпис върху него, положен от органа, реално оправомощен да го издаде, осигурява изпълнение на изискването за компетентност на издателя.

Решението е издадено в съответствие с целта на закона, прогласена в нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗУСЕСИФ - средствата от ЕФСУ се управляват при спазване на хоризонталните принципи и законност, добро финансово управление, пропорционалност и прозрачност чрез партньорство и многостепенно управление с цел намаляване на административната тежест за бенефициента (sic) и при осигуряването на видимост.

Решението отговаря на изисквания за форма на акта. Той е в писмена форма и съдържа всички реквизити на административния акт, посочени в разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи – сами по себе си - отмяната на Решението.

Възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Дружеството – жалбоподател е конституирано като страна още в началния етап на административното производство и му е дадена възможност да участва активно – възможност, от която то се е възползвало пълноценно, представяйки възражение срещу първоначалните констатации на помощния орган за допуснато нарушение в хода на проведената процедура по ЗОП, приключила в подписването на договора с консорциума. ВиК е уведомено своевременно за издаденото решение и то е обжалвано в законоустановения срок.

Едновременното водене от ответника на отделни административни производства по нередности, свързани със същия договор, както поддържа жалбоподателя, не нарушава принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, нито лишава жалбоподателя от възможност да упражни ефективно защитата си, заплащайки разноски за държавни такси и за адвокатски хонорари по отделни дела. В производствата по ЗУСЕСИФ таксата, събирана от съдилищата, е пропорционална и се дължи върху материалния интерес – при съблюдаване на ограничението за максимум, като по подобен начин се определят и адвокатските възнаграждения, т.е. дали финансовите корекции биха се наложили с един или с няколко административни акта, съвкупният размер на таксите и адвокатските възнаграждения би бил съответен на интереса.

Не е налице процесуална незаконосъобразност на акта с оглед твърденията на жалбоподателя за издаването му след едномесечния срок по чл. 73 ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Установеният от закона срок е инструктивен, а не преклузивен и евентуалното му нарушение няма за последица възникване на основание за отмяна на Решението.

Не е налице и твърдяната в жалбата неяснота в мотивите на Решението и липса на указание какъв е финансовият ефект на определената корекция от 5 % върху стойността на засегнатите разходи. Напротив, на страница 20 – 21 от акта са изложени доводи защо се приема, че е налице констатирана „нередност“ в административното производство, че финансовата корекция се предвижда не само при реално констатирано нарушение, но и при установяване на хипотетична възможност за нанасяне на вреда на средствата, предоставени от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и че в конкретния случай е приложен пропорционалния метод за определяне размера на корекцията, в съответствие конкретно цитирани норми на Наредбата и Приложение № 1 към нея.

По материалната законосъобразност на Решението

В административното производство, след описание на фактите, констатирани при одита на обществената поръчка, нарушението е квалифицирано по чл. 2 ал. 2 във връзка с чл. 59 ал. 2 от ЗОП - поради въведено изискване от възложителя на обществената поръчка в документацията за участие – в частта за технически и професионални способности - участниците да предложат различни проектантски и технически екипи за всяка ОП.

В утвърдената документация за обществената поръчка (лист 236 - 272), в частта „Минимално изискване за всяка ОП“, „Забележки“, т. 3), като условие, поставено от възложителя, изрично е записано: „При участие за повече обособени позиции е необходимо да бъдат предложени различни проектантски и технически екипи за всяка ОП“.

Ръководителят на УО е преценил, че това условие не е съобразено с нормите на чл. 2 ал. 2 във връзка чл. 59 ал. 2 от ЗОП.

Текстът на чл. 2 ал. 2 от ЗОП предвижда, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.

Настоящият съдебен състав счита, че правната квалификация на нарушението е точна (именно в избраната от ответника последователност на нормите от ЗОП), че решението е материално законосъобразно, а твърдението на жалбоподателя, че не са налице съществени елементи от понятието „нередност“ – неоснователно.

Според чл. 2 § 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, „нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

И двата цитирани текста от ЗОП имат пряко отношение към констатациите на проверяващите, намерили отражение в одитния доклад (Констатация № 3) и дали началото на административния процес, приключил с обжалваното Решение.

Жалбоподателят (лист 13 от делото) отрича тезата на органа – ответник, че така поставеното условие е било ограничително към потенциалните кандидати и е имало разубеждаващ ефект, като заявява, че дори да има ограничение, то не е било свързано с правото на участие в поръчката, по принцип, а само с възможността за едновременното подаване на оферти по няколко ОП.

Тези доводи не се споделят от съда.

Въведеното изискване необосновано ограничава достъпа до участие, тъй като създава неблагоприятно условие за потенциалните участници - да ангажират допълнителен брой персонал и/или ръководен състав, за изпълнение на идентични, по същността си, дейности за проектиране и изпълнение, които могат да бъдат реализирани от едни и същи лица. Необходимостта от осигуряване на самостоятелен проектантски екип по всяка една ОП – а именно такова е допълнителното разяснение от възложителя (виж лист 340 стр. 2) – без съмнение, създава допълнителна тежест за потенциалния участник и има възпиращо действие за участието му като кандидат за повече от една обособена позиция в обществената поръчка. Не е работа на възложителя да преценява при обявяването на обществената поръчка теоретичните възможности на проектантския и/или техническия екип, осигурен от кандидатите, за изпълнението на всяка една от ОП. Аргументът на жалбоподателя, че обектите са с голяма техническа сложност и един екип не би могъл да се справи с повече от една ОП – изложен във възражението до административния орган, което е и причината за определяне на това условие, е несериозен. Преценката кога и как ще се справи със задачата по проектирането е работа на съответния участник в процедурата, който трябва да представи доказателства за необходимия персонален капацитет в тази насока, а не на възложителя – чрез изкуственото ограничаване на възможността на отделните кандидати да участват за повече от една ОП, изисквайки за всяка от тях наличието на различен проектантски и технически екип.

За да обоснове незаконосъобразността на Решението, жалбоподателят се позовава на правото на възложителя по чл. 46, ал. 5 от ЗОП да ограничи броя на обособените позиции, които се възлагат на един изпълнител, без да цитира изрично този текст от закона в жалбата си.

Съгласно чл. 46 ал. 5 от ЗОП, когато възложителите са посочили, че оферти могат да се подават за няколко или за всички обособени позиции, те имат право да ограничат броя на обособените позиции, които се възлагат на един изпълнител. Този брой се посочва в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, или в поканата за потвърждаване на интерес.

Нормата на ЗОП, всъщност, има друга цел - да осигури участието на повече оператори като се избегне концентрирането на множество поръчки у един участник, респ. насърчава конкурентната среда. Ако с въведеното изискване възложителят е търсил именно приложението на чл. 46 ал. 5 от ЗОП, то е следвало да го афишира изрично в този смисъл - като обяви ограничение за броя на обособените позиции, за които един участник може да кандидатства, а не косвено да предизвиква това ограничение като възлага допълнителни тежести (изискване за нееднородност на отделните технически и проектантски екипи), възпиращи кандидатите.

Предвид изложеното, съдът приема, че нарушението на чл. 2 ал. 2 във връзка с чл. 59 ал. 2 от ЗОП е доказано от ответника в производство - въведен е незаконосъобразен критерий за подбор и то попада в категорията „нередност“ по смисъла на т. 11 буква „б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, водещо до налагане на финансова корекция в размер на 5% от стойността на разходите признати за финансиране.

Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. ВиК следва да заплати на Министерство на околната среда и водите (учреждението – разпределител на бюджетни средства, в чиято структура е органа - ответник) разноски - 540 (петстотин и четиридесет) лева, юрисконсултско възнаграждение, предвид нормата на чл. 25 ал. 5 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК, както и с оглед фактическата и правна сложност на казуса.

Поради изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б. с ЕИК ********* и адрес на управление – град Б., квартал „Победа“, улица „Ген. Владимир Вазов“ № 3, против решение № N - 144/20.07.2023 година на Г. С. – главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда““ в Министерство на околната среда и водите и ръководител на Управляващ орган на ОПОС 2014 - 2020, изпълнявана със средства от Европейските фондове по споделено управление на Европейския съюз.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Б. с ЕИК ********* да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: