Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № 197 от 30.03.2010г., постановено по АНД № 1710 по описа на Великотърновския районен съд за 2009г., обвиняемата Й. И. Р. - родена на 14.10.1959 г. в Г.В.Т., български гражданин, неосъждана, със средно специално образование, омъжена, безработна, с ЕГН *, е призната за виновна в това, че на 07. 05. 2009 г., в гр.Е., в качеството си на технически ръководител на изкопни работи за полагане на тръби в отводнителен канал с дълбочина 3. 60 м. ,в района между стадион "Чумерна" и околовръстния път в гр.Е., съставляващи "строеж" по смисъла на § 5, т. З8 от ДР на ЗУТ, респ. "строеж трета категория" по смисъла на чл. 1З7, ал. 1, т. З, б. /б/ от ЗУТ, нарушила правила, установени за охрана безопасността на труда и с това по непредпазливост изложила на опасност живота и здравето на трудещите се П.С.П. с ЕГН *, живущ в гр.Е., на С.Й.Ц.в с ЕГН *, живущ в с.Ч., общ. Е., и на П.Б.И. с ЕГН *, живущ в гр.Е. - престъпление по чл. 136, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 163а, ал. 5 във вр. с чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ; чл. 26, т. 1, т.2,т.4, т.9, б./а/, чл. 49, т. 2 от "Наредба 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", във вр. с т. 1.29., т. 2.1.1., т. З .1., т. 2.З от Приложение N 1 по чл. 2, ал. 2 на "Наредба 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", ´оради което и на осн. чл.78а от НК, съдът я ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като й НАЛОЖИЛ административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 лева. Освен това съдът ОСЪДИЛ Й. И. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТРС, СУМАТА от 300 / триста /лева, представляващи съответната част от направените в наказателното производство разноски, както и 5 лева - ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. По същото дело СЪДЪТ е признал обвиняемия С. Д. С. - роден на 13.01.1960 г. в гр.Е., български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работещ, ЕГН *, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че в качеството си на управител и представител на "М." ЕООД Г. С. - възложител и изпълнител на изкопни работи за полагане на тръби в отводнителен канал с дълбочина 3. 60 м., в района между стадион "Чумерна" и околовръстния път в гр.Е., съставляващи "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, респ. "строеж трета категория" по смисъла на чл. 1З7, ал. 1, т. З, б. /б/ от ЗУТ, и като работодател на П.С.П. с ЕГН *, живущ в гр.Е., на С.Й.Ц.в с ЕГН *, живущ в с.Ч., общ. Е., и на П.Б.И. с ЕГН *, живущ в гр.Е.. на 07.05.2009 г. в гр.Е. нарушил правила, установени за охрана безопасността на труда и с това по непредпазливост изложил на опасност живота и здравето на трудещите се - П.С.П., на С.Й.Ц.в и на П.Б.И., поради което го ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 136, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. чл. 275, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 148, aл. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 8 във вр. с чл. 147, ал. 1, т.8 от ЗУТ, във вр. с чл. 14, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, т.2, б. /a/, т.6 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 9, ал. 1, ал. 2, т. 1, б. /a/ във вр. с чл. 10, чл. 49, т. 2 от "Наредба N 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", във вр. с т. 1.29., т.2.1.1. и т. 3.1. от Приложение N 1 към чл. 2, ал. 2 на "Наредба N 2 от 22. ОЗ. 2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР". Срещу така постановеното решение е подаден протест от Б.М.а- прокурор при Ел РП с искане за неговата отмяна в частта с която обвиняемия С. Д. С. е бил оправдан и – изменено в частта касаеща обвиняемата Р. ,на която се увели размера на наложената глоба до средния размер съобразно закона.В протеста си пред въззивната инстанция, прокурор Михайлова излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства. Изтъква се като основание за ревизиране на решението, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необосновани и неправилни фактически и правни изводи. В съдебно заседание защитникът на обвиняемият С.,едв.В.С.С. поддържа депозираното от адв.Г.М. становище в молбата му, за неоснователност на протеста.Твърди,че той не може да бъде субект на престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Обвиняемата Й. И. Р. иска потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Наложената на обвиняемата глоба е справедлива , тъй като размерът на същата е съобразен с доходите, които Р. реализира а и с мотивите на решаващия първоинстанционен съд. Представителят на Окръжна прокуратура заема становище че не поддържа подаденият протест,но не го оттегля.Иска потвърждаване на решението на ВТРС и излага мотиви защо протестът е неоснователен, изтъква и аргументи за безпорочност на атакувания съдебен акт. Във въззивното производство не са представени други доказателства,като поисканите с протеста такива са били отказани от ВТОС с мотивирано определение. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА. С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Протеста е подаден от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протеста отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което той се явява процесуално допустим и следва õа бъде разгледан по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в протеста и инициирани от страните, по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното: Обвиняемата Й. И. Р. е родена на 14.10.1959 г. в Г.В.Т., български гражданин, неосъждана, със средно специално образование, омъжена, безработна, с ЕГН *. Обвиняемият С. Д. С. е роден на 13.01.1960 г. в гр.Е., български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работещ, с ЕГН *. С. Д. С. бил едноличен собственик на капитала и представляващ "М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Г.С., район К., У."656"N 1. По същото време Й. Р. работела, като технически ръководител в дружеството. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика тя е имала задължение, пряко да ръководи строителството на единични обекти, включени в строителната програма на дружествата, в съответствие с плановете, техническите , технологични изисквания, както и да изпълнява, спазва и контролира спазването на ЗБУТ. Освен това и е било възложено и да контролира спазването на инструкциите за безопасност и здраве. Изрично в трудовата й характеристика са посочени отговорности по спазване изискванията на ЗБУТ на обектите. Свидетелите П.С.П., П.Б.И. и С.Й.Ц.в Видно били работници в търговското дружество „М.” ЕООД Г. С.. Фирмата извършвала полагане на канализационни тръби в Г.Е. На 07.05.2009г., тримата отишли на работа и след проведен ежедневен инструктаж от техническия ръководител при дружеството – обвиняемата Р., започнали работа на обекта, находящ се между стадион „Чумерна” и околовръстния път на гр.Е.. Работниците били оборудвани с лични предпазни средства и започнали работа по извършването на изкопни работи и полагането на тръби. П.И. бил багерист и извършвал изкопните работи. Така свидетелите положили три тръби след което излезли в почивка. След обяд в 15,00ч. тримата работници се върнали на обекта и продължили работа. При полагането на четвъртата за деня тръба се наложило св.П.П. да слезе в изкопа и да направи измервания за дълбочината на същия. С оглед посоченото в протокола за оглед на местопроизшествието от 07.05.2009г., дълбочината на изкопа в най-дълбоката му част била от 3.60 метра. Багеристът П.И. поставил кофата на багера над П.П. за да го предпазва от евентуално свличане, но въпреки това такава земна маса се свлякла и го затиснала до гърдите. Свидетелите И. и Ц. веднага се притекли на помощ за да изровят затрупания работник, но не успели да се справят сами. Ц. сигнализирал РУ ПБС гр.Е., където съобщил за случилото се, а И. съответно - на техническия ръководител на обекта - Й. Р.. На място пристигнали незабавно служители от дежурната група при РУПБС гр.Е. –свидетелите Х.,С. и Т.. Те започнали освобождаването на П. от земната маса. След като го освободили до нивото на таза, се свлякла нова земна маса която затрупала Петров изцяло. Междувременно от "М."ЕООД пристигнали и други работници, които донесли платна и греди, с които били укрепени стените на изкопа, докато служителите на РУПБС разравяли Петров. След известно време св.Петров бил изваден от изкопа невредим, без видими наранявания. Същият незабавно бил откаран в ЦСМП гр.Е. за преглед, след което го освободили, като при прегледа не били констатирани телесни увреждания. Видно от извършената по делото Съдебно-медицинска експертиза под № 27-П/2009 г.на живо лице, на П.П. не са били причинени и същият не е получавал травматични увреждания и телесни повреди, следствие от инцидента. Назначена била и тройна строително-техническа експертиза,чието заключение било приложено към материалите по делото.В последствие решаващият съд в мотивите към решението си е приел,че вещите лица са дали недопустимо отговор по правни въпроси поради което не го е приел като доказателство по делото. Правилно и изчерпателно първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка която съответства изцяло на събраните по делото доказателства,вследствие на което е и направил своите правни изводи. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа доказателствата събрани в хода на досъдебното производство – № ЗМ-55/2009 г. по описа на РУ на МВР гр.Е., приобщени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите П.С.П., П.Б.И. и С.Й.Ц.в ,както и на Д.С.Х..,С.С.С. и С.И.Т., които съдът кредитира като годно доказателствено средство, предвид това, че същите напълно се подкрепят и кореспондират с всички доказателства по делото, писмените доказателства и писмените доказателствени средства – справки и документи от община Е. и „М.”ЕООД,медицинските книжа приложени към ДП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и характеристични справки на обвиняемите, справки за съдимост на обвиняемите . ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: От обективна страна обвиняемата Й. И. Р. ,вследствие нарушение – неизпълнение на правила, установени за охрана на безопасността на труда, ,в качеството си на технически ръководител и по непредпазливост, изложила на опасност живота и здравето на трудещите се,посочените по горе свидетели, поради което е реализирала състава на чл.136, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. Обвиняемата Й. И. Р. е била длъжностно лице, което пряко е натоварено от работодателя "М." ЕООД, да ръководи строителството на единични обекти, включени в строителната програма на дружествата, в съответствие с плановете, техническите, технологични изисквания, както и да изпълнява, спазва и контролира спазването на ЗБУТ. В това си качество, тя попада в кръга на субектите задължени по силата трудовото си правоотношение да спазват правилата за охрана безопасността на труда, поради което при виновно неизпълнение на вменените и задължения, може да осъществи състава по чл.136, ал.2, вр. с ал.l от НК. От обективна страна за да се осъществи този престъпен състав е необходимо да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между неизпълнението на възложеното нормативно задължение и създадената реална опасност за живота и здравето на трудещите се. Следователно неизпълненото изискване, следва да е от такова естество, че последиците от неизпълнението да представляват реална опасност или пък да се елемент от съвкупна опасност, за застрашените. В случая опасността за здравето на работниците е произтичала от свличащата се земна маса, поради липсата на укрепване на направения изкоп. Опасността е била реална, тъй като само поради действията на допълнителни фактори - спасителните мероприятия, не се е стигнало до телесни повреди или смърт на пострадалия. Ето защо, в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилото събитие се намира неизпълнението на това задължение, възложено от чл. 49, т.2 от "Наредба 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТ при извършване на СМР", за оформяне на откоси и използване на подходящо укрепване на изкопа. Същото задължение е възпроизведено и в конкретните изисквания по приложение на N 1 към чл. 2, ал. 2 на "Наредба N 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТ, - т. 1.29., т.2.1.1. и т. 3. 1. при извършване на СМР., забраняващи извършване на изкопни работи в преовлажнена и насипна почва без укрепване; изпълнение на неукрепен изкоп в насипна почва с дълбочина на изкопа над 1.00 м., в случая - 3. 60 м.; неукрепен от нивото на терена изкоп с вертикални стени и с височина по-голяма от допустимата до 1 м. за неукрепени изкопи. Неизпълнението на тези правила е следствие бездействието на обв.Р. при изпълнението на трудовата си функция да ръководи строителството на единични обекти, включени в строителната програма на дружествата, в съответствие с плановете, техническите, технологични изисквания, както и да изпълнява, спазва и контролира спазването на ЗЗБУТ. Не се намира обаче в пряка и непосредствена причинно следствена връзка, неизпълнението на изискването по чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 8 от ЗУТ, за наличието не необходимите строителни книжа. Непосредствен обект и предмет на инкриминираното деяние се явяват обществените отношения, които осигуряват правилното, точно и законосъобразно прилагане на правила за запазване живота и здравето на трудещите се. Изпълнителното деяние е осъществено от Р. чрез бездействие, изразяващо се в непредприемане на мерки за създаване безопасност и подходящи условия на труд с цел недопускане на опасност за живота или здравето на трудещите се. Субекта на престъплението по чл.136, ал.2, вр. с ал. 1 , от НК може да бъде само лице, което е задължено по силата на нормативен акт, да спазва правилата установени с нормативен акт за охрана на безопасността на труда. От субективна страна, деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината небрежност, като обв.Р. е била длъжна да предвиди създадената реална опасност за здравето и живота на под контролните и лица, и е могла да изпълни вменените и задължения. Що се отнася до и по отношение на другият обвиняем С., то обвинението му в действителност e било неоснователно, поради което правилно е бил признат за невинен и оправдан. Видно от установеното по делото, работодател на лицата, чийто живот и здраве са били изложени на непосредствена опасност е "М."ЕООД - Г. С., докато обвиняемият С. е едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството. Всички цитирани в обвинението разпоредби, възлагат задължение за осигуряване и спазване на 6езопасните условия на труд за работодателя. Съгласно легалната дефиниция на § 1 от ДР на КТ, работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В настоящия случай, е налице хипотезата на второто предложение от цитирания параграф и работодател се явява не физическото лице С. С., а лицето с което работниците се намират в трудово правоотношение - "М."ЕООД. Обвиняемият С., в качеството си на едноличен собственик на капитала на "М."ЕООД имал в случая представителни функции по отношение на юридическото лице, докато всички разпоредби регулиращи дейността на работодателя, включително и разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове, засягат дружеството като отделен субект. В тази връзка разпоредбата на чл.14, ал.l от ЗЗБУТ, определя субектния обхват на императивните разпоредби на закона. Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Неправилно е твърдението на прокурора и в протеста, че задължението по така цитираната разпоредба се възлагана на С. С., тъй като той бил и управител на търговското дружество. По делото не се установява С. освен представителни функции по отношение на юридическото лице да е имал вменени други длъжностни задължения в пряката дейност на дружеството. Основният въпрос на това производство по отношение на този обвиняем е,дали той в качеството на управител на "М."ЕООД - Г. С. може да бъде правен субект на престъплението по чл.136, ал.2, вр. с ал. 1 , от НК и аргументите за това че не може са именно в това,че нормата на горепосоченият престъпен състав е бланкетна и конкретното съдържание трябва да се търси в съответните нормативни актове уреждащи правилата установени за безопасност и охрана на труда.Основен адресат на тези правила е работодателя и то в смисъла който закона му дава в параграф § 1 от ДР на КТ.Управителят на едно търговско дружество не е работодател в този смисъл и не може да е самостоятелен субект на това престъпление.В конкретния случай С. е създал необходимата организация на дейността на дружеството по осигуряване спазването нормите по безопасност и охрана на труда като са били извършвани изискуемите инструктажи на работниците,осигурени са лични предпазни средства и основното- назначил е технически ръководител на обекта,вторият обвиняем – Р., която пряко и на място да осъществява съответните задължения по безопасност на труда.Недопустимо е наказателно правните норми да се тълкуват разширително, както го прави представителят на Районна прокуратура Г.Е. както в обвинението на С. така и в своя протест.Правилни са в тази насока възраженията на защитата на последния включително и посоченото в бележките.Подходът на законодателя в рамките на един закон,какъвто е несъмнено НК,при определянето на правните субекти е еднакъв и в този смисъл той изрично е посочил в кои членове,търси наказателна отговорност на лицата които управляват или представляват търговското дружество. При извършената по реда на чл. 314, ал. 1 НПК проверка, относно правилността на постановеното решение, настоящият състав на въззивния съд намира, че извършеното от обвиняемата деяние, описано в обстоятелствената част на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съдържа признаците на престъпление по смисъла на чл.136, ал.2, вр. с ал. 1 , от НК.Поради тази причина и правилно е било повдигнато обвинението от прокурора. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемата: За инкриминираното деяние, за което е призната обвиняемата за виновна в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание „Лишаване от свобода до една години или пробация” . Налице са кумулативно предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК предпоставки, а именно: извършителят е пълнолетен, касае е за непредпазливо престъпно деяние, за което в особената част на Наказателния кодекс се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда раздел ІV от Глава осма НК и на последно място не са били причинените от престъплението имуществени вреди. С оглед на това обвиняемата Й. И. Р. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление, като и бъде наложено административно наказание „глоба” в размер от петстотин до пет хиляди лева. При определяна размера на административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемата, съдът взе предвид невисоката степента на обществена опасност на деянието, както и ниската степен на обществена опасност на дееца. Относно индивидуализацията на наказанието, с оглед ниската обществена опасност на дееца, социалния статус - безработна, и този състав на съда счита, че следва да бъде наложено наказание на минимума - глоба в размер на 500лв. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на предходни противообществени прояви, добрите характеристични данни за личността на дееца,социалния статус на Р.. Няма отегчаващо отговорността обстоятелство. С оглед на това съдът намира, че на обвиняемата Й. И. Р., следва да и бъде наложено административно наказание „Глоба”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като размера на глобата следва да бъде ориентиран в действителност към минимума предвиден в закона, а именно 500 лева още в повече видно от мотивната част на решението на ВТРС,такива са били и неговите намерения. Съдът намира, че административно наказание в посочения размер, в най-пълна степен ще способства за постигане на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно да се въздейства предупредително върху дееца, като така наложената санкция няма да се яви необосновано висока и същевременно ще окаже своето предупредително и възпиращо въздействие върху обвиняемата. Неоснователни се явяват доводите на прокурора в протеста, че този размер на глобата е силно занижен. По гореизложените мотиви, протестът на ЕлРП се явява неоснователен,както досежно явната несправедливост на наложеното на Р. наказание така и по отношение оправдателната и част касаеща обвиняемия С. и следва да бъде оставен без уважение, а решението на Районния съд, да се потвърди като законосъобразно и правилно. Водим от всичко изложено по горе и на основание чл. 378, ал. 5 НПК, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 197 от 30.03.2010г., постановено по АНД № 1710 по описа на Великотърновския районен съд за 2009 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |