Решение по дело №952/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			08.10.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.09.		2019

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		952		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                            година.

        

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 2763871, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Б.Т.Б., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди на първо място, че извършителят на нарушението е друго лице, тъй като владението върху заснетия лек автомобил е било предадено по силата на сключен предварителен договор за продажба на МПС, че процесният електронен фиш не отговаря на законовите изисквания за съдържанието му и поради неясноти относно административната структура, която го е издала, дата на издаване, място на нарушението и реда за обжалване на същия. Твърди се, че са допуснати нарушения на процедурата. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител в съдебното заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 12.04.2019 г. в 13:56 ч. жалбоподателят Б.Т.Б. е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 147“, с рег. № Е 0622 МР, в гр. Кочериново, кв. „Левски“, по ПП 1-79 км. 353+700, с посока на движение от към гр. София. На посочения пътя било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (което, доколкото мястото се намира в територията на населено място (гр. Кочериново), следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост в населено място, ако на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-голяма или по-малка скорост като максимално допустима). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на км. 353+700 от посочения първокласен път автомобилът е засечен да се движи със 103 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 100 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1 - M, с № 577, заснето под клип № 8176. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                       

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за собствеността на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта от 12.04.2019 г., заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Съдът не кредитира представения с жалбата предварителен договор за покупко-продажба на МПС, тъй като същият няма достоверна дата и неможе да установи в необходимата степен твърдените в него факти относно предаване владението на процесното МПС, доколкото в чл. 189, ал.5 от ЗДвП е установен ред за доказване на такова предадено валдение чрез представяне в 14-дневен срок на декларация и копие от СУМПС на управлявалото автомобила на процесната дата друго лице. Този ред не е използван от жалбоподателя като същият се домогва да установи изгодни за него обстоятелства относно автоството на нарушението чрез съставен за нуждите на процеса частен документ. Няма данни и за реализирана до момента на окончателна сделка /продажба/ между страните по предварителния договор, въпреки че посочения в него срок за това е само 3 дни.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на тези си правомощия – права и задължения, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Нормата на чл. 189, ал.4, изр. последно от ЗДвП, уреждаща съдържанието на ЕФ е специална спрямо общата такава по чл. 57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 12.04.2019 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствия на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпросът за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Липсата обаче е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. с въвеждането на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, противно на приетото от районния съд, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Съобразно изложените до тук аргументи, във връзка със събраните доказателства и приложимите законови норми, изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя изложени в жалбата. Само за пълнота следва да се отбележи, че Електронният фиш има нормативно предвидено съдържание. Приложимата разпоредба не въвежда изискване за дата на издаване на фиша. Съгласно чл. 189 ал. 11 от ЗДвП фишът замества наказателното постановление. В случая оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от АТС или системи, е издаден по реда на визираната процедура. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от мобилна система за видеоконтрол TFR1 - M. Клипът /снимката/ от техническото средство представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189 ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Същата е изготвена по съответния законов ред, с описание на всички съставомерни признаци на деянието, включително относно разрешената и установена скорост на движение на автомобила. В този см. виж. Решение № 258 от 30.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил. Ето защо, съдът намира, че възраженията в жалбата не могат да бъдат уважени.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 12.04.2019 г. в 13:56 ч. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 147“, с рег. № Е 0622 МР, в гр. Кочериново, кв. „Левски“, по ПП 1-79 км. 353+700, с посока на движение към гр. София, със скорост от 100 км/ч, при ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч. От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, километър, в границите на кое населено място и квартал и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер от 600 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5, тъй като е налице превишаване на скоростта на движение с 50 километра в час.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 2763871, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на Б.Т.Б.,***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: