РЕШЕНИЕ
№843 дата 09
юли 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 22 юни
2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ……………………
разгледа адм. дело № 630 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.27, ал.6, от Закона за закрила
на детето.
Образувано
е по жалба на М.А.А. и И.М.А.,*** против Заповед № ЗД/Д-А-046/24.03.2020г. на
директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас, с която, на основание чл.26,
ал.1, изр.второ, във вр. с чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от
Закона за закрила на детето (ЗЗД), е наредено, считано от 25.03.2020г. временно
продължаване на настаняването на малолетния син на двамата жалбоподатели – А.И.М.
в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.“* № 63, за срок
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Жалбоподателите
оспорват издадената заповед като незаконосъобразна, като възразяват, че
административният орган без основание възпроизвежда събития от миналото, които
не обуславят твърдяната липса на родителски капацитет и средства до степен на
невъзможност да отглеждат децата си. Считат също така, че издаването на
заповедта противоречи на чл.6, ал.2-5 от АПК, съответно – чл.8 от КЗПЧОС,
доколкото предприетата мярка засяга в по-голяма степен правата им като родители
и тези на децата им, отколкото това е необходимо за твърдяната цел. Иска се
отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание двамата жалбоподатели се представляват от общ пълномощник,
който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и представя
допълнителни писмени бележки, в които подробно е развил доводите си.
Ответникът
– директор на ДСП Бургас се представлява от юрисконсулт, който пледира за
отхвърляне на жалбата, поради неоснователност на доводите за нейната
незаконосъобразност, като поддържа становището, че са били налице релевантните
факти за издаване на административния акт, не е налице твърдяната
непропорционалност на мярката, а позоваването на нови факти и обстоятелства,
касаещи материално-битовите условия на живот на жалбоподателите не следва да
бъдат обсъждани, тъй като са извън обсега на доказване по делото.
Заинтересованата
страна – малолетното дето А.И.М. се представлява от назначен особен
представител, който се присъединява към становището на административния орган и
счита, че детето следва да продължи да живее в центъра за настаняване.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежни
заинтересовани страни – родители на детето, по отношение на което е издадена
процесната заповед, както и е депозирана в предвидения от закона срок.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните
и съобрази нормите на материалния закон, съдът счете жалбата за основателна,
поради следните мотиви:
Малолетният
А. е седмо по ред дете на жалбоподателката от общо 14 деца. През м.03.2019г.,
по отношение на него, заедно с още 10 негови братя и сестри, са били взети
мерки по реда на чл.26 от ЗЗД и настанени в центрове за настаняване от семеен
тип в гр.Бургас, за което са били издадени съответните административни актове.
Повод за предприемане на мярката спрямо децата е било телефонно позвъняване от
жалбоподателката на НТЛД 116111, която споделила, че поради изчезването от дома
им на едно от децата й – Юлиян, на 2 години, не може да издържа на напрежението
и ще се самоубие, както и има намерение да убие и децата си. В производство по
реда на чл.28 от ЗЗД, Районен съд Бургас е постановил Решение №
1986/05.08.2019г. по гр.дело № 3370/2019г., видно от което, малолетният А. е
настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, за срок от
една година, считано от настаняването му по административен ред – 25.03.2019г.,
когато е била издадена Заповед № ЗД/Д-А-085/25.03.2019г., видно от мотивите на
съдебния акт.
На 04.09.2019г. жалбоподателят И.М.
подал заявление за реинтеграция на детето А. и другите деца в семейството му,
поради което е отверена работа по интеграция от АСП Поморие, компетентна по
настоящия адрес на родителите, като е издадено направление за ползване на
дългосрочна социална услуга в ЦОП Несебър – семейно консултиране и подкрепа,
като в рамките на услугата двамата жалбоподатели са били многократно
консултирани в различни аспекти, видно от съставения тримесечен социален доклад
от 03.02.2020г. – относно задълженията им като родители, придобиване на знания
относно потребностите на децата, необходимостта от осигуряване на благоприятна
за живота и здравето среда на отглеждането им, консултации относно учебната
заетост на децата и значението на образованието им. Видно от отбелязаното в
доклада, жалбоподателите са провели среща с директора на училището в
с.Кошарица, който ги е уверил, че след реинтеграцията на децата те ще бъдат
незабавно приети. Подготвили са също дрехи и обувки за децата, складирани в
чували. Относно финансовата издръжка на семейството жалбоподателят М. посочил,
че това е негова отговорност да осигури необходимите средства, като изброил
няколко трудови дейности извършвани през последната година, както и множество
други нерегламентирани източници на доходи с дневни надници. За
жалбоподателката е констатирано, че е трайно безработна, но се ангажира с
почистване на домове, цепене на дърва и сезонни беритби. В доклада е оценен и
напредъка на родителите, като е отбелязано, че оказват пълно съдействие,
редовно посещават децата, правят опити за подобряване условията в дома си,
както и на личните си нагласи, а за майката е отбелязано, че е силно привързана
към децата си и ако й се даде втори шанс ще се справи много по-добре с тяхното
отглеждане и възпитаване. В обобщение е посочено, че към момента родителите
имат капацитета за задоволяване на базовите потребности на децата, но
съществува бъдещ риск семейството да остане без дом, предвид констатацията, че
обитават жилище, за което е констатирано, че е незаконен строеж, както и е
отчетена необходимостта за продължаване на социалната работа и консултиране на
родителите.
На 19.03.2020г. е проведена
мултидисциплинарна среща, като видно от съставения за нея протокол, ДСП Бургас
е заела становището, че след изтичане на срока на приложената мярка за закрила
– 24.03.2020г. и въз основа на резултатите от процеса на предоставената
социална услуга на родителите, няма законово основание за продължаване на
настаняването на децата извън семейството, като те, вкл. и малолетния А.,
следва да бъдат върнати в семейството на родителите, като се продължи
наблюдението върху тях.
С писмо от 23.03.2020г. АСП Поморие
уведомила директора на ДСП Бургас, че е получено обаждане от собственичката на
имота, в който са се настанили жалбоподателите, която, след като узнала, че
предстои връщането на децата в семейството, не била съгласна те да се отглеждат
в имота й, а жалбоподателите били агресивни спрямо нея и я заплашвали. В тази
връзка АСП Поморие изразила категорично отрицателно становище за реинтеграция
на децата в биологичното им семейство.
На основание горните фактически данни,
директорът на ДСП Бургас издал процесната Заповед № ЗД/Д-А-046/24.03.2020г., в
мотивите на която, освен на тях, допълнително се позовал и на въведеното в
страната извънредно положение и дадените във връзка с това препоръки за
спазване на висока лична хигиена за ограничаване разпространението на вируса COVID-19 и като счел, че
обитаваното от родителите жилище, при липса на ток и вода, не показва
безрискова семейна среда за отглеждане на децата, както и обстоятелството, че
реинтеграцията на детето А. е прекратена, на основание чл.26, ал.1, изр.второ,
във вр. с чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила
на детето, е наредено, считано от 25.03.2020г., временно продължаване на
настаняването на малолетния син на двамата жалбоподатели – А.И.М. в Център за
настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ул.“* № 63, за срок до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
Заповедта е незаконосъобразна.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1,
изр.второ от ЗЗД, на която се е позовал административния орган, настаняването
на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална
или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от
съда, като до произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
Т.е., касае се за форма на привременна мярка, определена от административен
орган и изпълнявана по административен ред, до постановяване на съдебен акт. В
настоящия случай, по отношение на детето А. вече е било извършено настаняване
по съдебен ред, с краен срок до 24.03.2020г. След тази дата, ако
административният орган счете, че малолетният А. отново е дете в риск и спрямо
него трябва да бъде приложена мярка за закрила, то следва да процедира ново
административно производство. В настоящия случай, част от фактическите
констатации на органа касаят данни и причини, които са били относими към
предходното му произнасяне за настаняване на детето в центъра от семеен тип за
деца, но нямат връзка към актуалното състояние на родителите. Именно защото се
позовава на мотивите на предходното привременно настаняване, органът е посочил
– временно продължавам настаняването. Такава законова възможност за
продължаване на настаняването не е предвидена, респ. хипотезата на чл.26, ал.1,
изр. второ от ЗЗД не касае подобно продължаване и в този смисъл материалният
закон е неправилно приложен. Също така, другата част от мотивите, касаеща липса
на добри битови условия, тъй като в обитаваното жилище нямало ток и вода, а се
снабдявали от съседи, както и това, че жилището било незаконно и предстояло
събарянето му, съдът не счете като основания по смисъла на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, съгласно който може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Фактът, че
жалбоподателите нямат собствено жилище, а обитават такова на друго лице, както
и обстоятелството, че доходите им не са постоянни, но все пак ги има, не ги
поставя в тази трайна невъзможност да отглеждат децата си в т.ч. и малолетния А..
Няма законова уредба, която да сочи, че само ако имаш собствено жилище с ток и
вода и постоянни доходи, само тогава е налице трайна възможност да отглеждаш
децата си. Ако в момента родителите имат затруднения от финансов и жилищен
характер, неясно остава защо органът счита, че тези затруднения водят именно до
трайна невъзможност жалбоподателите
да се грижат за децата си, както са го правили години наред до м.03.2019г.,
когато настаняването на децата в център за грижи е било извършено не поради
трайна невъзможност да бъдат отглеждани, а поради настъпил емоционален срив у майката
поради изчезване на едно от децата й, в резултат на което е последвало
отнемането на всичките й деца. Вярно е, че жилището, което са обитавали към
момента на издаване на заповедта, не е било със собствени източници на ток и
вода, но е вярно също така, че фактически ток и вода в жилището има. Вярно е,
че жалбоподателката е безработна, но е вярно също така, че жалбоподателят е
трудово ангажиран, на няколко места. Видно е също така, че в резултат на
предоставената услуга по консултиране на родителите, напредъкът в повишаване на
техния родителски капацитет е видим и това е отбелязано от АСП Поморие в
изготвените доклади, което също опровергава извода за трайна невъзможност за отглеждане на децата, напротив – тенденцията
е положителна и е отчетлив стремежът на жалбоподателите да променят средата на
съществуване, така щото това да доведе до връщането на децата в семейството,
към които жалбоподателката е силно привързана, както е отбелязано в тримесечния
социален доклад. Показателни в тази насока са също така и данните, съдържащи се
във финален социален доклад от 29.04.2020г. изготвен от ЦОП Несебър към АСП
Поморие, които данни не се оспорват от ответната страна и който доклад, на
основание чл.142, ал.2 от АПК, съдът съобразява, като видно от него, жалбоподателите
са продължили да търсят подходящо жилище, като са се преместили в такова на
възрастна жена, на която помагат и представлява едноетажна къща с дворно място,
в добро състояние, електрифицирано и водоснабдено, разполагащо с три обзаведени
стаи, чисто, подредено, в добро състояние, с външна тоалетна, но без баня, като
жалбоподателят е изразил готовност да ремонтира. Независимо от това, отново е
направен хипотетичен извод, че съществува бъдещ риск семейството да остане без
жилище.
Съобразно горните мотиви, съдът счете,
че въз основа на данните по делото, не се установява хипотезата на чл.25, ал.1,
т.3 от ЗЗД за наличие на настъпила трайна невъзможност на жалбоподателите да
отглеждат детето А., поради което материалният закон е неправилно приложен.
На основание изложеното, издадената
заповед следва да бъде отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗД/Д-А-046/24.03.2020г. на директора на Дирекция Социално подпомагане
гр.Бургас.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: