№ 454
гр. Перник, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720107127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 417
от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ.
Образувано е по предявен от М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.,
срещу Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 7700,00 лв. /седем хиляди и седемстотин лева/, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г., за която е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1013/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на РС-
Перник.
Излага се в исковата молба, че по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 417 ГПК
е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК срещу
ответника. Твърди се, че издаденият от ответника запис на заповед в полза на ищеца
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя. Тъй като същият възразил срещу заповедта за
изпълнение, за него се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. Ц., в който
се оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага, че ценната книга е издадена във
връзка с договор за изработка, сключен между страните, по силата на който ответникът се
1
задължил да изработи и монтира масивна ограда и парапет в дворното място на ищеца,
находящо се в с. ***. Страните уговорили цена на материалите, необходими за изпълнението
на договора, в размер на 7700,00 лв., която ответникът получил и по настояване на ищеца
издал запис на заповед за тази сума. Твърди, че ответникът изпълнил по-голяма част от
уговореното между страните, но поради заболяване известен период от време не могъл да
изпълнява уговореното, а след това не е получил съдействие от ищеца за изпълнение на
работата. Сочи, че тъй като записът на заповед е издаден във връзка с договора за изработка,
който към момента не е прекратен, вземането по ценната книга не е изискуемо. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното за послужване ч.гр.д. № 01776/2023 г. на РС-Перник се установява, че
по заявление на М. И. П. е издадена Заповед за изпълнение № 1013/26.04.2023 г. срещу Й. И.
И. за сумата 7700,00 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 08.11.2022
г., с място на издаване: гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Присъдени са и разноски в размер на сумата 155,40 лв. - представляваща държавна такса, и
сумата 700,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение с препис от заповедта е връчена на длъжника на
02.07.2024 г., който е депозирал възражение на 02.08.2024 г.
Съобщението с указанията на съда да предяви иск за установяване на вземането по
заповедта са връчени на заявителя на 11.10.2024 г., който е представил доказателства за
депозирана искова молба на 21.11.2024 г.
Съгласно запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г. от Й. И. И., с ЕГН **********,
посочен № на лична карта, издадена на *** г. от МВР Перник, с адрес, *** същият като
издател на записа на заповед неотменимо и без протест се задължава да плати на М. И. П.,
ЕГН **********, с посочен номер на л.к., издадена от МВР София, сумата от 7700,00 лв. на
падежа 30.11.2022 г. /ноември две хиляди двадесет и втора година/ в 10 ч. Посочено е, че
сумата е платима в град София в брой срещу разписка или по посочената банкова сметка, с
титуляр М. П.. Изписано е пълното име на издателя и е положен подпис от него.
Видно от представената с отговора на исковата молба разписка, че на 19.04.2022 г. в гр.
София Й. И. – строител за оградата и парапет по договорка по двустранен договор, е
получил от И. П. сумата 2140,00 лв. за изработка и монтаж на ограда и парапет на
еднофамилна къща в с. К. по двустранен договор от 14.10.2021 г. – втори етап. Разписката е
подписана за предал от И. П. и приел от Й. И..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен e по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 417 от ГПК иск с правно основание чл. 535,
вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземането на ищеца към
2
ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №
01776/2023 г. на РС-Перник.
Искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК при подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по
чл. 422, ал.1 от ГПК, при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз
основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение е съществуването на вземането,
основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от
категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С
оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в
производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед
за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо
оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа
на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК - менителнично вземане.
В случая, в предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът е посочил като основание
за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил за
издаване на заповедта за изпълнение.
Процесният запис на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“ и
изписването му в текста на документа, на езика, който е написан, налице е изявление, което
съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като
абсолютен размер, на определено лице, с падеж на определена дата. Падежът е определен по
начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Ответникът не е навел възраженията срещу
действителността му, които да бъдат разгледани, и не се констатират такива, за които съдът
следи служебно, поради което съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна
страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити и
3
удостоверява изискуемо вземане в полза на ищеца срещу ответника за сумата 7700,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е възразил, че записът на заповед е издаден във
връзка с изпълнението на договор за изработка между страните, по който е получил сумата
7700,00 лв. за стойността на материалите и доколкото договорът не е развален, вземането не
било изискуемо, които факти са оспорени от ищеца. Във връзка с така направеното
възражение е представена разписка, която установява плащане от трето за спора лице по
договор за изработка с ответника на сумата 2140,00 лв., чието опровергаване със
свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. От друга страна,
установяването на клауза в договор с ищеца за сумата 7700,00 лв. със свидетелски показания
е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът е установил поставените в
негова тежест факти, а ответникът не е доказал възраженията си, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на подаване на
заявлението -25.04.2023 г., до плащането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В заповедното производство същият е сторил следните разноски: 155,40 лв. –
държавна такса, и 700,00 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение, които следва да
му бъдат присъдени като бъде отразено в решението, че за тези суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски: 154,00 лв. – държавна
такса, и 700,00 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на
спора следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 7700,00 лв. /седем хиляди и седемстотин
лева/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 08.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 1013/26.04.2023 г. по чл. 417
4
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 155,40 лв. /сто петдесет и пет лева и четиридесет
стотинки/ – държавна такса, и сумата 700,00 лв. /седемстотин лева/ - адвокатско
възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1013/26.04.2023 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 154,00 лв. /сто петдесет и четири лева/ – държавна такса, и
сумата 700,00 лв. /седемстотин лева/ – адвокатско възнаграждение, представляващи сторени
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от
връчването.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 01776 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5