Присъда по дело №1207/2018 на Районен съд - Бургас

      МОТИВИ към Присъда № 100, постановена по НОХД № 1207 по описа на БРС за 2018 година

 

Съдебното производство в Районен съд-Бургас е образувано по повод внесен от БРП обвинителен акт, с който срещу Б.Г.Г. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 и чл.20 ал.2 от НК за това , че на

на 20.11.2015 година, в град Б., в съучастие с Н.В.Х., ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал да пребивават в страната чрез извършване на превоз в град Бургас общо 8 /осем/ чужденци, представящи се за граждани на А., а именно:

  1. М. Ш. /M. S./, роден на *** *** А., А., гражданин на А.

2. Ф. К. /F. K./, роден на *** *** А., Афганистан, гражданин на А.

3. Е. М. /I. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А..

4. Е. А. /I. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

5. М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

6. К. Х. /K. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

7. К. А. /K. A./, роден на *** ***, А. гражданин на А.

8. М. А. /М. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.,

които са превозени чрез използване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с peг. № ..., управляван от Б.Г.Г., ЕГН **********, като всички чужденци са подпомогнати да пребивават в страната чрез превоза, в нарушение на закона, без изискуемите документи по чл. 19, ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година” и по отношение на повече от едно лице.

Повдигнато му е обвинение по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК  за това, че

 на 20.11.2015 година в град Бургас, при съвкупност с първото престъпление, в съучастие с Н.В.Х., ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал да пребивават в страната чрез извършване на превоз в град Бургас общо 9 /девет/ чужденци, представящи се за граждани на Афганистан, а именно:

1. М. Й. /M. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

2. Х. И. /A. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

3. М.  Р.  /M.  R./,  роден  на *** ***, А., гражданин на Афганистан.

4. О. З. /О. Z./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

5. Н. Г. /N. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

6. А. Х. /A. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

7. Б. Х. /B. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

8. А. М. /А. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

9. Ж. Т. /J. T./, роден на *** ***, А., гражданин на А.,

един от които ненавършил 16-годишна възраст – М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., които са превозени чрез използване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Волво” с peг. № ..., управляван от Н.В.Х., ЕГН **********, като всички чужденци са подпомогнати да пребивават в страната чрез превоза, в нарушение на закона, без изискуемите документи по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година” и по отношение на повече от едно лице.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Н.В.Х. *** по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че

на 20.11.2015 година в град Б., в съучастие с Б.Г.Г., ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал да пребивават в страната чрез извършване на превоз в град Б. общо 9 /девет/ чужденци, представящи се за граждани на А., а именно:

1. М. Й. /M. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

2. Х. И. /A. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

3. М.  Р.  /M.  R./,  роден  на *** ***, А., гражданин на А.

4. О. З. /О. Z./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

5. Н. Г. /N. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

6. А. Х. /A. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

7. Б. Х. /B. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

8. А. М. /А. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

9. Ж. Т. /J. T./, роден на *** *** абат, А., гражданин на А.,

един от които ненавършил 16-годишна възраст – М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., които са превозени чрез използване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Волво” с peг. № ..., управляван от Н.В.Х., ЕГН **********, като всички чужденци са подпомогнати да пребивават в страната чрез превоза, в нарушение на закона, без изискуемите документи по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година” и по отношение на повече от едно лице;

 и обвинение по чл. 281 ал. 2 т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за това, че

на 20.11.2015 година в град Бургас, при съвкупност с първото престъпление, в съучастие с Б.Г.Г. с ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал да пребивават в страната чрез извършване на превоз в град Б. общо 8 /осем/ чужденци, представящи се за граждани на А., а именно:

1. М. Ш. /M. S./, роден на *** *** А., А., гражданин на А.

2. Ф. К. /F. K./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

3. Е. М. /I. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

4. Е. А. /I. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

5. М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

6. К. Х. /K. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

7. К. А. /K. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

8. М.  А.  /М.  A./, роден  на *** ***, А., гражданин на А.,

които са превозени чрез използване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с peг. № ..., управляван от Б.Г.Г., ЕГН **********, като всички чужденци са подпомогнати да пребивават в страната чрез превоза, в нарушение на закона, без изискуемите документи по чл. 19, ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година” и по отношение на повече от едно лице.

Прокурорът поддържа обвиненията от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения и да им наложи наказания лишаване от свобода в размер от по една година лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията като и глоба в размер то 5000 лева.Предлага определените наказания да бъдат кумулирани като да се наложи едно общо в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване  от свобода, което подсъдимият Г. да изтърпи ефективно при първоначален режим строг, а за подсъдимия Х. да бъде отложено изпълнението му за срок от три години. Предлага се да се присъедини и наказанието глоба в размер  на 5000 лева за всеки един от подсъдимите. Предлага на съда веществените доказателства по делото представляващи два броя автомобили – марка Рено модел Еспейс с рег.№ ..., светлосив металик и лек автомобил марка Волво с рег. № ..., зелен металик и двата собственост на И.Н.Н. с ЕГН ********** оставена на съхранение във Второ РУ на МВР-Бургас, както и три броя мобилни телефони ведно с две СИМ карти в тях и два батерии, както и три броя ключове за лек автомобил марка Мерцедес да се отнемат в полза на държавата.

Подсъдимият Г. се признава за виновен и се разкайва. Твърди, че  е извършил престъплението поради нужда от пари и има здравословни проблеми. В последната си дума изказва съжаление и моли съдът за му наложи най-ниското наказание. Неговият упълномощен защитник адв.Я. *** моли съдът да вземе предвид няколко смекчаващи вината на Г. обстоятелства – здравословното му състояние и съдействието му за разкриване на обективната истина, като счита, че с оглед на това следва да определи наказанието му с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно четири месеца лишаване от свобода. По отношение на глобата моли същата да се определи в минималния предвиден в закона размер. По отношение на лекия автомобил марка Рено модел Еспейс моли съда да бъде върнат на собственика му свидетеля Н. като изтъква, че същият не давал съгласието си на Г. с него да извършва престъпления, дори не е знаел за това. По отношение на другите веществени доказателства предоставя на съда.

Подсъдимият Н.В.Х. не се признава за виновен. Отрича да е управлявал автомобил марка „Волво“. Отрича да е превозвал с този автомобил чужди граждани. Преди да бъде задържан твърди, че е имал среща с негова приятелка на име Снежана, за която не може да даде телефон, адрес, както и други данни. В последната си дума моли съдът за вземе под внимание, че е настъпила неговата реабилитация по право, както и това, че не е установено по несъмнен начин, че е управлявал лек автомобил марка „Волво“.  Служебният защитник на подсъдимия Х. моли съдът да го оправдае по повдигнатите му обвинения поради недоказаност по несъмнен начин на специалната цел на престъпленията, а именно имотната облага, както и умисъла на подсъдимия за извършването на деянията.  Пледира за оправдателна присъда.

След съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът счита за установена следната:

 

ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Б.Г.Г. с ЕГН *********** е многократно осъждано лице за различни престъпления - кражби, телесни повреди. От 11.12.2015 г е започнал да търпи общо наказание в размер на 1 година и три месеца лишаване от свобода. Б.Г. е неправоспособен водач, видно от справка за нарушител/водач (лист 12 и 13 от том ІІ на ДП).

Подсъдимият Н.В.Х. с ЕГН ********** *** е неосъждано лице (реабилитиран е по право на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК от 14.10.2015 г) видно от справката му за съдимост на лист 43 от делото. Същият е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ********* категории В и АМ (видно от справка за нарушител/водач на лист 19-30 от том ІІ на ДП). Същият е бил наказван многократно за нарушаване на ЗДвП и неговия правилник.

 На 20.11.2015г, свидетелят К.Г. работещ като полицай „Охрана на обществения ред и патрулно-постова дейност“ във ІІ-ро РУ в ОДМВР-Бургас се прибирал от работа с личния си автомобил и се движел в лявата пътна лента за движение на надлез „В. П.“ от ж.к.“М. Р.“ в посока ж.к.“Б. М.“. Имало задръстване поради натоварения трафик и лекият автомобил на свидетеля се изравнил с друг автомобил в дясната лента за движение марка „Волво“-зелен металик. На свидетеля Г. му направило впечатление, че задницата на автомобила редом с неговия била виснала и прекалено близо до асфалта, а от двигателя под предния капак излизал пушек. Автомобилът на Г. бил с десен волан и той погледнал към шофьора на автомобила „Волво“. Стъклото на шофьора било отворено и свидетелят видял лицето на подсъдимия Х. (по това време с набола брада), който управлявал. Задното и страничните стъкла на този автомобил били затъмнени, но дори и през тях, поради непосредствената близост, свидетелят Г. видял силуетите на доста хора. Предположил, че това са вероятно хора от рискови държави и това го мотивирало да се обади на оперативния дежурен и да съобщи за марката и регистрационния номер на автомобила, както и за съмненията си относно превоз на съмнителни лица от рискови държави. Свидетелят последвал лекия автомобил марка „Волво“ управлявано от подсъдимия Х. и през цялото време поддържал връзка с дежурния. Г. установил, че заедно с лекия автомобил марка „Волво“ при напускането на надлеза „В. П.” се отделили още два леки автомобила - единият марка Форд, а другият марка „Рено“ модел “Еспейс“ сив на цвят управляван от неправоспособния подсъдим Б.Г. Поради факта, че Волвото пушело автомобилите веднага след излизането от надлеза завили надясно и според Г. вероятно объркали пътя. Автомобилите влезли в „глух“ паркинг, находящ се зад бл. ... в ж.к.“Б. М.“ и Г. застанал с личния си автомобил на изхода на този паркинг, за да не могат да го напуснат влезлите в него автомобили. В това време на място пристигнали колегите на Г.- Г.Х., Т.У. и Д.К. Водачът на Форда успял да избяга, а другите двама водачи Г. и Х. били задържани като за целта били използване помощни средства-белезници и отведени в Районното управление. От трите коли били изведени хора определящи себе си като афганистанци. Лекият автомобил марка Форд се запалил от стоящия в непосредствена близост до него автомобил марка Волво, който горял. Трудно свидетелите полицаи извадили от там чуждите граждани определящи се като афганистанци.  

Производството започнало с оглед на местопроизшествието и извършените съвместно с това претърсване и изземване. По разследването с протоколи за оглед на местопроизшествие са иззети три МПС- лек автомобил «Рено Еспейс» с peг. № ..., собственост на И.Н.Н., ЕГН ********** ***, лек автомобили марка „Форд“ модел „Транзит Конект“ с peг.№ ..., собственост на «Ю. Х.» ООД,гр.София ЕИК ********* и лек автомобил марка «Волво» тъмнозелен металик с peг. № ..., собственост на С.С.Т. с ЕГН ********** гр.С. Същите са одобрени по реда на чл.161 ал.2 от съдия от РС-Бургас. Разпитани били 17 мигранти, от тях по реда на чл.223 от НПК пред съдия от РС-Бургас-четири лица от афганистански произход. Извършени са три разпознавания на лицата Б.Г.Г., ЕГН ********** от гр. София и Н.В.Х. с ЕГН **********. Тъй като лекият автомобил „Волво“с peг.№ ... се е самозапалил по време на движение и е с изгорял двигателен отсег е била назначена и извършена пожаро-техническа експертиза. Съгласно заключенията на същата (лист 106 от томи І на ДП) причината на възникналия пожар вероятно е била вследствие техническа неизправност. Запалването на стоящия в близост автомобил марка Форд модел Транзит Конект е в потвърждение на тезата, че този пожар е представлявал опасност за намиращите се в близост леки автомобили и за живота и здравето на намиращите в тях пътници. Тъй като в този час не е имало много хора наоколо пожарът не е представлявал опасност за живота и здравето на случайни минувачи. 

Иззети били мобилните телефони от подсъдимите Б.Г. и Н.Х. и е била извършена техническа експертиза за изследване информационните данни, намиращи се в паметта на тези обекти. Видно от разпечатките от паметта на СИМ картите били проведени разговори от страна на Г. с лице с име Н., но въз основа на тази информация не можело да се направи обосновано предположение за установяване самоличността на лицето и дали то било лицето с прякор "Кравата".

Установено било, че трите автомобили по свидетелствата за регистрация на МПС са собственост на други лица, а не на задържаните водачи. Свидетелят И.Н. в разпита си пред съда заявява, че лекият автомобил «Рено Еспейс» с peг. № ... го продал на Б.Г. през месец октомври 2015г. Двамата се познавали тъй като работели през 2015 г на кооперативния пазар в ж.к.“Л.“ в гр.С. Този автомобил свидетелят Н. закупил през месец август на 2015 г от авто-къща. Управлявал го в рамките на 10 дни. Подсъдимият Г. пожелал да го закупи и дал като първоначална вноска сумата от 200 лева като уговорката между него и собственика Н. била на всяко следващо 20 число от месеца да внася останалите вноски. Изготвили писмен договор, в който сумата която следвало да бъде платена за автомобила била общо 1 500 лева. Не заверили договора нотариално. През първия месец след това свидетелят Н. получил вноска от 200 лева, но след това изгубил контакт с подсъдимия Г.. Не  прехвърлил собствеността в КАТ. Преди задържането на автомобила марка Рено модел Еспейс като веществено доказателство по настоящото наказателно производство свидетелят не е имал никакъв контакт с Г. Подал жалба в полицията, но оттам му казали, че след като няма нотариално заверен договор  автомобилът си остава негова собственост. На подсъдимия Г. предал контролния талон, знака да технически преглед, ГО, ключовете и всичко било в изправност. Не е предполагал какво се върши с неговия автомобил до месец декември на 2015 година, когато бил призован като свидетел в І-во РУ в ОДМВР-Бургас и тогава разбрал, че с неговия лек автомобил марка Рено модел Еспейс с рег. № ... е било извършено умишлено престъпление. По отношение на л.а. «Волво» с peг. № ..., собственикът му по свидетелство за регистрация на МПС бил С.С. ***. Същият представил договор за покупко-продажба нотариално заверен, макар че няма прехвърляне на собствеността в КАТ. Свидетелят Н. от своя страна твърди, че не е виждал този договор за покупко-продажба, находящ се на лист 178 от том І на ДП и подписът положен в договора под неговото име не е изпълнен от него. Отрича въобще да е купувал лек автомобил марка „Волво“ тъмнозелен металик с рег. № ...  

      В лекия автомобил марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег.№ ...  имало 8 на брой лица представящи са като граждани на А., в лекия автомобил марка „Волво“ с peг. № ... имало общо 9 лица определящи себе като граждани от А., от които един ненавършил 16 годишна възраст. Всички те били разпитани като свидетели, а четирима от тях и пред съдия от РС-Бургас. Проведени били разпити на четиримата свидетели чужденци преди следственото действие разпознаване, като в протоколи за разпознаване на лица свидетелите Ф. К. (лист 63-68 от том ІІ-ри на ДП) и свидетелят М. Ш. са разпознали подсъдимия Г. като лице управляващо единия от автомобилите и превозвал ги, а свидетелят Х. Й. е разпознал подсъдимия Х. (лист 76-78 от том ІІ на ДП) като лицето, което го превозвало.  От прочетените показания на свидетелите  афганистански граждани по реда на чл.281 ал.1 т.4 предл. първо от НПК става ясно, че цялата група от 17 човека са тръгнали от А. и всеки един от тях е платил сумата от 6000 долара като крайната цел на пътуването им била Н. или Г. Първо каналджии помогнали на афганистанските граждани да стигнат до гр.И. в Р Т. Оттам с кола са тръгнали всичките 17 човека като ги превозвал турски гражданин и пристигнали до гора. Там ги чакали двама човека които ги прекарали през гористи места и така се озовали до асфалтов път където ги чакали два автомобила единият бял, а другият тъмен на цвят управлявани от подсъдимите Х. и Г. Те трябвало да ги закарат до гр.С. В бялата кола се качила едната част, а другата в по-тъмната. Твърдят, че не давали пари на нито един от шофьорите и не са виждали друг да им дава пари.

Целта в престъплението по чл.281ал.1 от НК имотната облага обаче е факт от обективната действителност и подсъдимият Г. в хода на съдебното следствие призна, че е извършил престъплението защото е бил финансово затруднен. Това признание  внася яснота по въпроса в смисъл, че му е било дадено обещание да му се плати,  без да уточнява за конкретна сума и кога е следвало да бъде предадена. Логично и житейски правдоподобно е подсъдимият Г. да е извършил това престъпление срещу обещание за материална облага, доколкото се касае за цел, намерение, а не за реализирана такава с оглед съставомерността на деянието. Това е така, доколкото от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че нито подсъдимият Г., нито подсъдимият Х. са познавали 17 афганистански граждани, поради което и превозването им от въпросната гориста местност в близост до асфалтов път до гр.С. очевидно е било с цел имотна облага. Същевременно вземането на чуждите граждани от мястото в гористата местност предполага, че те са се укривали и подсъдимите са били съвсем наясно със ситуацията и положението на афганистанците – т.е., че те са преминали нелегално границата и влезли на територията на Р България като и се опитват незабелязано от държавните органи да достигнат до гр.С. с автомобили. Същевременно несъмнено установено, че това преминаване на лицата през различни държави до крайната дестинация Н. или Г. е ставало чрез заплащане, тъй като не са разполагали с легални документи за влизане и престой (пребиваване) на територията на Р България. Всички тези факти, които са безспорно установени по делото, сочат на единствения логически и житейски правдоподобен извод, че включително и подсъдимите са взели участие в превозването на афганистанските граждани на територията на Р България с идеята да получат някаква имотна облага за това, още повече, че същите са били наясно и с факта, че тези чужди граждани не разполагат с легално разрешение за пребиваването в Р България и в този смисъл извършваната от подсъдимите дейност е нелегална. Поради това и логично е те да са се съгласили да извършат деянието подпомагане за пребиваване чрез превозване на територията на Р България от гористата местност до гр.Б. срещу някакво заплащане. От друга страна нито един от подсъдимите няма разрешение за извършване на таксиметрова дейност (още повече, че подсъдимият Г. е и неправоспособен водач на МПС), в автомобилите не са намерени таксиметрови апарати или някакви писмени доказателства разписки или други, от които да е видно, че са извършвали някаква търговска дейност. Водачът на лекия автомобил марка „Форд“ е единственият, който е имал възможност и е избягал, което доказва тезата, че е бил наясно, че това което извършва е забранено от закона. Обратното противоречи на всякаква житейска логика.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните  в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства в това число прочетените протоколи за оглед на местопроизшествието, обясненията на подсъдимите дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Г.Х., Т.У., К.Г., Д.К., както и от показанията им дадени в хода на ДП прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал1 т.2 от НПК - тези на Х. и У. и части от показанията на свидетелите Г. и К. относно датата и годината на видените от тях събития, показанията на свидетелите чужди граждани дадени пред съдия от РС-Бургас на основание чл.281 ал.1 т.4 предложение първо от НПК дадени в хода на ДП, от писмените доказателствени средства - протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми към тях, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за  доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи, писмени доказателства – писма от Затвора–София, справките за съдимост на подсъдимите, разписки, заповеди за задържане на лице, постановления за назначаване на служебен защитник, изготвените пожаро-техническа и съдебно-техническа експертиза като и заключенията на  вещите лица, пълномощно, телефонограми и др.  

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Г. съдържащи и признание за извършеното от него престъпление, тъй като същото се подкрепя от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства по делото. Не кредитира обясненията на подсъдимия Х., в които пред съда твърди, че на посочената в обвинението дата се намирал на посоченото място в град Б. и че имал среща с негова интимна приятелка. Съдът счита, че са в противоречие с всички събрани от съда доказателства и доказателствени средства в това число писмени, гласни и веществени. Показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и съответни помежду си, така и с останалия събрани по делото доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира в цялост. Доколкото доказателствената съвкупност е непротиворечива, то и не се налага същата да бъде обсъждана и коментирана подробно от съда. Следва само да се отбележи, че доказателствата са еднопосочни,  като по делото не са събрани каквито и да било такива, които по някакъв начин да разколебават и/или да опровергават самопризнанието направено от подсъдимия Г., за това че е осъществил деянието по чл.281 ал.2 вр. ал.1 от НК с користна цел –т.е. с цел да получи за себе си имотна облага. Тъй като при наличието за съучастие като съизвършители е налице общност на умисъла, то непременно той обхваща и всички елементи от обективна страна, а именно имотната облага, което е и преследваната цел. Затова съдът счита, че при изложените по-горе факти и координираните  действията на съучастниците, то и за подсъдимия Х. е доказана по несъмнен начин изискуемата от обективна страна цел – имотната облага.

 

ПРАВНИ  ИЗВОДИ:

 

От изложената по-горе фактология съдът намира, че по несъмнен начин се доказа, че подсъдимият Б.Г.Г. с ЕГН ********** *** е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл.281 ал.2 т.1 и т.4 и т.5 вр. ал.1 и чл.20 ал.2 от НК за това, че  

 на 20.11.2015 година, в град Б., в съучастие с Н.В.Х., ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал да пребивават в страната чрез извършване на превоз в град Б. общо 17 /седемнадесет/ чужденци, представящи се за граждани на А., а именно:

1. М. Ш. /M. S./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

2. Ф. К. /F. K./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

3. Е. М. /I. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

4. Е. А. /I. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

5. М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

6. К. Х. /K. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

7. К. А. /K. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

8. М. А. /М. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

9. М. Й. /M. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

10. Х. И. /A. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

11. М.  Р.  /M.  R./,  роден  на *** ***, А., гражданин на А.

12. О. З. /О. Z./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

13. Н. Г. /N. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

14. А. Х. /A. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

15. Б. Х. /B. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

16. А. М. /А. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

17. Ж. Т. /J. T./, роден на *** ***, А., гражданин на А.,

един от които ненавършил 16-годишна възраст – М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., които са превозени чрез използване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Волво” с peг. № ..., управляван от Н.В.Х., ЕГН ********** и чрез ползване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с peг. № ..., управляван от Б.Г.Г., ЕГН **********, като всички чужденци са подпомогнати да пребивават в страната чрез превоза, в нарушение на закона, без изискуемите документи по чл. 19, ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година и по отношение на повече от едно лице.

По несъмнен начин се доказа, че е извършено от обективна и от субективна страна от Н.В.Х. с ЕГН ********** *** престъпление по чл.281 ал. 2 т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че

на 20.11.2015 година в град Б., в съучастие с Б.Г.Г., ЕГН **********, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал да пребивават в страната чрез извършване на превоз в град Б. общо 17 /седемнадесет/ чужденци, представящи се за граждани на А., а именно:

1. М. Ш. /M. S./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

2. Ф. К. /F. K./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

3. Е. М. /I. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

4. Е. А. /I. A./, роден на *** ***, Афганистан, гражданин на А.

5. М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

6. К. Х. /K. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

7. К. А. /K. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

8. М. А. /М. A./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

9. М. Й. /M. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

10. Х. И. /A. J./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

11. М.  Р.  /M.  R./,  роден  на *** ***, А., гражданин на А.

12. О. З. /О. Z./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

13. Н. Г. /N. GO./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

14. А. Х. /A. C./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

15. Б. Х. /B. G./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

16. А. М. /А. M./, роден на *** ***, А., гражданин на А.

17. Ж. Т. /J. T./, роден на *** *** абат, А., гражданин на А.,

един от които ненавършил 16-годишна възраст – М. Р. /M. R./, роден на *** ***, А., които са превозени чрез използване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Волво” с peг. № ..., управляван от Н.В.Х., ЕГН ********** и чрез ползване на моторно превозно транспортно средство - лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с peг. № ..., управляван от Б.Г.Г., ЕГН **********, като всички чужденци са подпомогнати да пребивават в страната чрез превоза, в нарушение на закона, без изискуемите документи по чл. 19, ал. 1 т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година и по отношение на повече от едно лице.

Налице е изпълнителното деяние „пребиваване“ по начина, по който е извършено от двамата подсъдими. От показанията на разпитаните пред съдия свидетели – граждани на А. се установява, че крайната цел на пребиваването е била да достигнат с автомобилите управлявани от подсъдимите до гр.С. По несъмнен начин от събраните по делото доказателства се установи, че 17 на брой чужди граждани не са притежавали документи за пребиваване на територията на Р България съгласно чл.22 ал.1 т.1 вр. чл.9а ал.2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която пребиваването на чужденците в Р България се осъществява въз основа на издадена виза по чл.9а ал.2 от ЗЧРБ. Съгласно чл.22 ал.1 т.2 от ЗЧРБ пребиваването на чужденци на територията на Р България се осъществява въз основа на международни договори за безвизов или облекчен визов режим. Съгласно чл.22 ал.1 т.3 от ЗЧРБ се предвижда пребиваването на чужденци в Р България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците. По силата на чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза на територията на Р България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходимо. Следователно с тези си действия подсъдимите осигурили транспорт за вътрешността на страната на лица попадащи в кръга на чл.281 ал.1 от НК  каквито са изброените по-горе 17 граждани на А. и е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.281 ал.1 от НК  в тази особена форма на подпомагане на тяхното пребиваване преминавайки през територията на страната. 

На следващо място, за извършване на деянието в посочената особена форма по  чл. 281, ал. 1 от НК – пребиваване в страната са използвани моторни превозни средства - лек автомобил марка "Рено“ модел „Еспейс“ с рег № ..., лек автомобил марка "Волво“ с рег., с които е бил осъществен превоз на посочените чужденци - общо 17 граждани на Афганистан, поименно изброени по - горе, като един от тях, а именно М. Ра. /M. R./, роден на *** ***, А., не е навършил 16-годишна възраст, което обосновава едновременното наличие на квалифициращите признаци на престъплението по  чл. 281, ал. 1 от НК по ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, като правната квалификация на деянието по  чл. 281, ал. 2, т. 1, 4 и 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс е дадена от прокурора обосновано и в съответствие с материалния закон. С оглед изпълнителното деяние и с оглед съучастническата дейност на двамата подсъдими в качеството на съизвършители съдът намира за незаконосъобразно направената от прокурора квалификация за две деяния извършени в условията на реална съвкупност. Това не е необходимо, тъй като достатъчно е че и двама подсъдими са извършили деянията с общност на умисъла за всяка едно от квалифициращите условия, не е налице ексцес и съответно не е налице чл.23 ал.1 от НК. Следователно по отношение на тази квалификация съдът счете, че следва да оправдае подсъдимите. Налице е едно единно деяние извършено в съучастие и то по отношение на всичките 17 на брой афганистански граждани.

 От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подсъдимия Б.Г.Г. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, включено в интелектуалния аспект при формиране на умисъла, както и факта на незаконното пребиваване на групата чужденци на територията на страната. Въпреки това ги е подпомогнал, осъществявайки деянието, описано по-горе, явяващо се волевия момент в проявлението на прекия умисъл. Същият е съзнавал умисъла и целта и на другия  участник в съвместната инкриминирана деятелност. Всъщност поведението на подсъдимия Г. и на подсъдимия Х. като съизвършители е било мотивирано и насочено тъкмо към постигане на специалната цел, посочена в състава на престъплението, а именно - да набавят за себе си имотна облага, която цел в крайна сметка е и реализирана. Това само по себе си е показателно, както от гледна точка съставомерността въобще, така и за вида и формата на вината и конкретно на умисъла. В обобщение, подсъдимите  Х. и Г. са извършили престъплението при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици, като чрез него са искали да постигнат и специална за тях, користна цел - конкретна имотна облага, като всеки от извършителите е съзнавал умисъла на другия участник в тази дейност, което предопределя и извода за наличие на общност в умисъла.

 От обективна страна подсъдимите са действали методично и синхронизирано за постигането на общата цел. 

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За осъщественото от подсъдимия Б.Г.Г. с ЕГН ********** престъпления законът е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 20 000 лева. 

При определяне на наказанието на подсъдимия Г. Съдът взе предвид от една страна обществената опасност на деянието, а от друга степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието съдът прецени и обстоятелствата, които имат значение за определяне на конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия Г. и съобрази, че е висока. Подсъдимият е превозвал в управлявания от него лек автомобил - 8 лица чужди граждани при това е бил неправоспособен водач. Същият с оглед съдебното му минало е с висока степен на обществена опасност. Смекчаващи вината обстоятелства са продължителното време на разследване и висящност на производството както и направените от подсъдимия Г. самопризнания по обективната и субективната страна на престъплението. Относно изразените здравословни проблеми в делото не са  налични писмени доказателства, а и подсъдимият Г. не представи такива пред съда. Съдът като прецени отегчаващите и смекчаващите вината на подсъдимия Г. обстоятелства опреди наказанието му към минимума предвиден в закона, а именно една година лишаване от свобода както и глоба в размер на 5000 лева. Наказанието от една година лишаване от свобода подсъдимият Г. следва да изтърпи ефективно при първоначален режим „строг“ съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Съдът счита, че не са налице основанията на чл.55 ал.1 т.1 от НК , тъй като не са налични нито многобройни, нито едно единствено изключително смекчаващо вината на Г. обстоятелство.

Според съда с тези наказания могат да бъдат постигнати целите на закона досежно индивидуалната и генералната превенция посочени в чл.36 от НК. Подсъдимият Н.В.Х. с ЕГН *********** е бил реабилитиран по право към датата на извършване на умишленото престъпление. Степента на обществена опасност на деянието е висока. Степента на обществена опасност на дееца Х. е ниска. Смекчаващи вината обстоятелства са само съдебното минало на подсъдимия Х.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете поведението му в хода на досъдебното производство, което по негова вина е продължило три години. Подсъдимият не изказва съжаление за стореното, тъй като и в последната си дума твърди, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предвид изложеното Съдът му определи наказание лишаване от свобода в размер към минималния, а именно една година лишаване от свобода, както и глоба в размер на 5000 лева. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК като намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е необходимо да изтърпява ефективно наложеното му наказание от една година лишаване от свобода, затова и отложи изпълнението му за срок от три години. С тези наказания Съдът счита, че могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

            С оглед доказаната липса на информираност у собственика на лекия автомобил марка Рено модел Еспейс с рег. № ... за участието на неговата вещ като средство предназначено за извършване на умишленото престъпление, съдът счита, че следва да върне лекия автомобил на собственика му И.Н.Н. с ЕГН ********** ***, както и един брой контролен талон и  един брой знак за технически преглед (предадени с протокол от подсъдимия Г.) находящ се на съхранение във ІІ-ро РУ в ОДМВР-Бургас (К.). Автомобилът е бил предоставен доброволно, но не за ползване от подсъдимия Г. и извършвана на престъпления, а с цел продажба, като заплащането на цената да се осъществи с превод на месечни вноски.  Това обацче не е осъществено и следователно не  е налице хипотезата на чл.281 ал.3 вр. ал.2 т.1 от НК.

Съдът върна на А. С. С. с ЕГН ********** *** вещественото доказателство по делото - 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“ сериен № 3529600475511170, ведно със СИМ карта с фабр. № 89359032000011378672 към мобилен оператор „Виваком“ (предаден от А. С.), тъй като същият не е послужил за извършване на умишленото престъпление.

Съдът на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК отне в полза на държавата следните веществени доказателства - 1 /един/ брой мобилен телефон марка „LJ”, с ИМЕЙ 352248-05-482652-3, с батерия, без СИМ-карта и 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Нокиа”, с ИМЕЙ 352011/04/007504/7, ведно със СИМ-карта на „Мтел” и батерия  и двата предадени от подсъдимия Б.Г. с протокол за доброволно предаване, които са послужили за извършване на умишленото престъпление и са собственост на подсъдимия. От показанията на разпитаните пред съдия от БРС и прочетени от съда в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК свидетели чужди граждани е видно, че подсъдимият Г. докато ги е превозвал през цялото време е разговарял по мобилния си телефон. Съдът счита, че тези веществени доказателства са послужили за извършване координирането на действията подсъдимите и следователно са послужили за извършване на престъплението, поради което следва да бъдат отнети в полза на Държавата. 

Съдът на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК отне в полза на държавата и веществено доказателство - 1 /един/  мобилен телефон марка „Самсунг”, с ИМЕЙ 359015/04/778692/1, със СИМ-карта на „Виваком” предаден доброволно от подсъдимия Н.В.Х. негова собственост и послужило за извършване на умишленото престъпление.

Съдът отне на основание чл. 281, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от НК в полза на Държавата вещественото доказателство по делото - 1 /един/ брой лек автомобил марка „Волво” с peг. № ..., зелен металик, собственост на И.Н.Н., ЕГН **********, по нотариално заверен договор на лист 178 от том І на ДП и по свидетелство за регистрация на името на С.С.Т. без да е налице прехвърляне на собствеността на в КАТ оставен на съхранение във Второ РУ на МВР – град Бургас /К./. Съдът е на мнение, че този автомобил е бил предназначен за извършаването на умишленото престъпление, като взе предвид показанията на свидетеля Н., който е категоричен, че не е негов собственик въпреки представения нотариално заверен договор за покупко-продажба представен от С.С. ***, на чието име е и свидетелството по регистрация към момента на извършвана на деянието. Желанието да бъде заличен действителния собственик на лекия автомобил означава, че неговият действителен собственик е бил наясно, че този автомобил е предназначен и с него се извършва престъпление.

Съдът върна на подсъдимия Н.В.Х., ЕГН **********, веществените доказателства по делото - 3 /три/ броя ключове за лек автомобил марка „Мерцедес” /предадени с протокол от Н.В.Х./.

Вещественото доказателствено средство – 1 /един/ брой CD-R, находящ се в Том І, лист 138А от досъдебното производство, следва да остане по делото.

 

 

       ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ  ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:

 

 Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Б.Г.Г., ЕГН ********** и Н.В.Х., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо в размер на 793.97 /седемстотин деветдесет и три лева и 97 ст./ за изготвени експертизи, като всеки един от тях да заплати сумата от по 396.99 /триста девет и шест лева и 99 ст./.

Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Б.Г.Г., ЕГН ********** и Н.В.Х., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски общо в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, представляващи възнаграждение на вещи лица, като всеки един от тях да заплати сумата от по 20.00 /двадесет/ лева.

Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Б.Г.Г., ЕГН ********** и Н.В.Х., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер от по 10.00 /десет/ лева за всеки един от тях, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи.  

 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.  

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.