Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                                21.09.2020г.                                 гр.Ямбол

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                          гражданско отделение,  

в открито съдебно  заседание на 15.09.2020 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                       ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №361 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Г.С. ***, подадена от пълномощника й адв.П., против Решение №99/14.02.2020г. по гр.д. №3509/2019г. на Ямболски районен съд, поправено с Решение №236/03.06.2020г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против "ЕВН Електроснабдяване"ЕАД гр.Пловдив иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 30,94лв., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер с фабр.№********* за периода 20.01.2019г.-24.01.2019г. за 4 дни  за имот с ИТН 4143904 в гр.Я., ул."******* на клиент с кл.№**********, за която сума е издадена фактура №**********/14.09.2019г.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на ЯРС, поради нарушение на материалния закон и несъответствие със събраните доказателства. Въззивницата твърди, че доводите си за отхвърляне на иска съдът е основал на Решение №124/18.06.2019г. на ВКС по гр.д.№2991/2018г. на трето ГО, но със същото е прието, че потребителят дължи заплащане на реално потребената ел.енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и реалния му размер. Тези условия в случая не били налице, тъй като по делото не било установено, че е налице неотчитане на част или на цялата ел.енергия до обекта на абоната. Наред с това,  решението на ВКС касаело случай, при който били отменени част от ПИКЕЕ, а в случая били отменени изцяло ПИКЕЕ и не съществувал законов ред за корекция в сметките на абоната за стар период. Въззивницата изтъква, че съгласно практиката на ВКС доставчикът следва да докаже наличието на потребление и действителния му размер, които обстоятелства в случая не са доказани, вкл. посредством съдебно-техническа експертиза, а по идентични спорове между същите страни предявените от въззивницата искове били уважени.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният установителен иск да бъде уважен, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата страна "ЕВН България Електронснабдяване"ЕАД гр.Пловдив, чрез юр.к.К.Н, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба, с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното производство. Изложени са подробни съображения, според които решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при пълнота на доказателствата. В случай на уважаване на въззивната жалба, въззиваемото дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското  възнаграждение на въззивната страна.

В о.с.з. страните не изпращат представители. Пълномощниците им депозират писмени молби с искания - възивницата за отмяна на обжалваното решение, а въззиваемата страна за потвърждаването му.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

С подадената пред първоинстанционния съд искова молба ищцата М.Г.С. *** е предявила против „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД гр.Пловдив отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на ответника сумата 30,94 лева, представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за електроснабдения й имот в гр.Я., начислена за периода 20.01.2019г.-24.01.2019г., за 4дни.

Основанията, които ищцата е навела към предявения от нея иск са, че няма достъп до електромера, тъй като същият е в заключено табло; че не е била уведомена за извършената от ответника проверка на електромера и не е присъствала на проверката; че липсва нейно виновно поведение; че доставчикът на ел.енергия носи тежестта да докаже периода на грешното измерване или неизмерване; че след отмяната на ПИКЕЕ не е имало основание за извършване на проверката и допълнително начисляване на ел.енергия, като в Общите условия на ответното дружество също липсва предвидено основание за корекция и ред за уведомяване на клиента.

 С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска с доводи, че основанието за корекцията на сметката на ищцата е чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. с §2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 30.04.2019г. и след извършена проверка на 24.01.2019г., при която е установено, че СТИ за имота на ищцата отчита с грешка от минус 67,14%, която разлика и неотчетена ел.енергия е била допълнително начислена за период само от 4 дни назад от проверката, като първата дата на периода е 20.01.2019г.- регулярен отчет на електромера. Преди регулярния отчет на процесния електромер, същият бил поставен на 28.12.2018г. при друга извършена техническа проверка и подмяна на друг електромер. За неоснователността на предявения иск ответникът е посочил практика на ВКС.       

Фактическата обстановка по делото не е спорна и правилно е разкрита от районния съд. Не е имало спор между страните, че ищцата М.С. е потребител на ел.енергия, доставяна от ответното дружество в качеството му на краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, като електроснабденият имот на ищцата е апартамент на административен адрес в гр. Я. на ул."******"№* с ИТН 4143904.

На 28.12.2018г. за електроснабдения имот на ищцата е била извършена проверка от двама служители на „ЕВН -Електроразпределение ЮГ” ЕАД, които в отсъствието на ищцата са съставили протокол от същата дата, отразяващ демонтирането на електромера за извършване на метрологична експертиза, поради регистрирано отваряне на клемния капак. При тази проверка е бил поставен нов електромер с фабр.№********* с показания "0" за консумирана ел.енергия. На 24.01.2019г. за електроснабдения имот на ищцата е била извършена нова проверка от двама служители на „ЕВН -Електроразпределение ЮГ” ЕАД, които в отсъствието на ищцата са съставили протокол от същата дата, отразяващ демонтирането на електромера с фабр.№********* за извършване на метрологична експертиза, поради манипулирани пломби и измерена голяма грешка. Констативният протокол е подписан от двамата служители на електроразпределителното дружество, както и от двама посочени свидетели. Демонтираният електромер с фабр.№********* е бил поставен в безшевна торба и пломбиран с посочен номер на пломбата – за предаване за експертиза.

За резултатите от извършената метрологична експертиза е съставен протокол №298 от 10.04.2019г. на Български институт по метрология, от който се установява, че при отваряне на електромера е бил констатиран осъществен достъп до вътрешността на електромера - монтирани допълнително две съпротивления, свързани последователно в измервателната верига между две съпротивления над куплунг Х2, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера, които не съответстват на изискванията за одобрен тип, като са окъсени две от спойките на пластината за сигнализация при отваряне на горния капак на електромера и срязана част от нея. Установено е, че в резултат от въздействието на електромера, при максимално допустима грешка от плюс/минус 2%, грешката, която електромерът отчита е минус 67,14%.

 Тези по-малко количества ел.енергия от 67,14%, след приспадане на 2% допустима грешка, са били допълнително начислени от ответника с фактура от 24.09.2019г. на стойност 30,94лв. (с ДДС), като периодът, за който е начислена ел.енергията е 20.01.2019г.-24.01.2019г. За извършената проверка на 24.01.2019г., резултатите от метрологичната експертиза и допълнително начислената сума за ел.енергия, ищцата е уведомена от ответника с писмо от 14.09.2019г. Няма спор, че и фактурата на стойност 30,94лв. е получена от ищцата. 

Служебно известен факт е, че към датата на извършената от ответника проверка на електромера на ищцата - 24.01.2019г. и за периода, за който е коригирана сметката на ищцата, ПИКЕЕ от 2013г., издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, са били отменени с влязлото в сила Решение №2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г. - обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г. Новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР са приети и обнародвани в ДВ на 30.04.2019г.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение, поправено по реда на чл.247 ГПК, ЯРС е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. За да постанови този резултат, районният съд е споделил практика на ВКС, според която, независимо от отмяната и липсата на разпоредбите от ПИКЕЕ, уреждащи корекционните процедури на ел.енергия, реда за корекция и уведомяване на клиента, тази непълнота следва да бъде запълнена от правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, като в случая е установено, че доставеното на ищцата количество ел.енергия е отчетено в по-малък размер поради допусната грешка от електромера и е заплатена по-малка цена от реално дължимата.  Съдът е приел, че в случая ответникът е доказал, че в резултат на манипулация на електромера, е извършил корекцията на дължимата от ищцата цена на доставената й ел.енергия за 4 дни и ищцата на основание чл.183 ЗЗД държи цената на доставената й и потребена енергия.

Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при  правилно приложение на материалния закон - чл.183 ЗЗД и в съответствие със събраните по делото доказателства.  

На въззивния съд също е известна посочената от първостепенния съд практика на ВКС -  Решение №124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. на трето г.о., както и Решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на трето г.о., с които по допуснатите до касационно обжалване въпроси са дадени отговори, според които правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012г., са разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, действали до отмяната им с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018г. ВКС е приел в решенията, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тази непълнота следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД - че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Приел е още, че ако в общите условия, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка само потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Независимо, че на основание чл.290, ал.3 ГПК посочените решения на ВКС не представляват задължителна практика, настоящият състав на въззивния съд възприема и споделя изцяло посочената нова практика на ВКС, формирана след изменението на ЗЕ от 2012г., при действието и отмяната на ПИКЕЕ от 16.11.2013г. С оглед на това и въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема, че ответното дружество е доказало основанието за дължимостта на допълнително начислената на ищцата сума като цена на доставената й ел.енергия. Ответникът е установил с неоспорените от ищцата частни документи-  констативен протокол от 24.01.2019г.,  че  при извършената на 24.01.2019г. проверка от представители на електроразпределителното дружество и в присъствието на двама свидетели, е бил демонтиран електромера за електроснабдения имот на ищцата, същият е запечатан и е изпратен за проверка в Българския институт по метрология. При проверката е била установена нерегламентирана намеса върху електромера, при която електромерът е отчитал с 67,14% по-малко ел.енергия - факт, установен по делото с констативния протокол на БИМ, който частен документ също не е оспорен от ищцата. Именно тези по-малко 67,14% ел.енергия за четири дни са допълнително начислени за заплащане от ищцата, която не е оспорила размера на допълнително начислената й сума от 30,94лв. с възражения за неправилно определяне на този размер или че имотът й не е бил електроснабден, поради което като купувач дължи тази сума. Възраженията й са само относно периода на грешното измерване, но ответникът е посочил и установил, че допълнително начислената цена е за периода от последния регулярен отчет - 20.01.2019г. до датата на проверката и демонтирането на отчитащия с грешка електромер. С оглед горното, ответникът е доказал, че е извършил корекцията на дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период, която цена съответства на реално доставените на ищцата и потребени от нея количества ел.енергия, при което и с оглед правилото на чл.183 ЗЗД ищцата-купувач дължи изцяло цената на доставената й и потребена ел.енергия за исковия период. Предявеният иск за недължимост на цената до пълния размер на цената за доставената ел.енергия, е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение. Доколкото в предмета на делото не е въведен въпроса за забавата на ищцата в плащането на исковата сума, съставляваща корекцията на сметката й, въззивният съд не следва да обсъжда дали съобразно чл.98а, ал.1,т.6 ЗЕ ответното дружество е предвидило ред  в общите си услови за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, на което следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв., съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по чл.37 от ЗПП, като за размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не е от фактическа и правна сложност и юр.к.Н.не е осъществил процесуално представителство в о.с.з., проведено на 15.09.2020г.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №99/14.02.2020г. по гр.д. №3509/2019г. на Ямболски районен съд, поправено с Решение №236/03.06.2020г. по същото дело.

ОСЪЖДА М.Г.С. ***, с посочени по делото данни, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, с посочени по делото данни, сумата 100лв. - разноски по делото пред въззивната инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.