Решение по дело №1930/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 219
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20231510101930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Дупница, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101930 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу
Д. Х. М..
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен договор за кредит №
L313233 от 09.01.2023г., по силата на който бил отпуснат в полза на ответника кредит за
сумата от 1500 лв. Поддържа, че договорът бил сключен от разстояние при условията на
ЗПФУР след извършена заявка от ответната страна на интернет страницата на кредитора
www.iutecredit.bg. След одобряване на искането за кредит сключването на договора за
кредит било извършено чрез мобилно приложение MyIuteApp, което използвало
електронния сертификат на клиента, съхраняван в устройството на телефона. Заявява, че
след сключване на договора кредитът бил усвоен на 09.01.2023г. Поддържа, че
задълженията по договора не били изпълнени, поради което моли да бъде признато за
установено по отношение на ответната страна, че същата дължи следните суми, за които
твърди, че имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
именно: 1500 лв. – непогасена главница по договора, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023г. до
окончателното плащане, 71,82 лв. - възнаградителна лихва за периода от 09.01.2023г. до
31.03.2023г., 361,11 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
09.02.2023г. до 29.08.2023г., 400,62 лв. – такса за разглеждане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в
определения от съда срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича
1
да е кандидатствал онлайн за отпускане на кредит, нито да е усвоявал такъв. Подчертава, че
не разполага с електронни устройва, с които да е възможно да бъде създаден имейл адрес,
съответно да бъде направена регистрация в сайта на дружеството. Сочи, че за изтегления от
негово име кредит узнал случайно след като посетил клон на друга банка. Възразява да е
сключвал договор с ответника, както и да е получавал суми от него. Заявява, че е налице
злоупотреба с личните му данни, за което е подал жалба в прокуратурата. Моли за
отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР;
предаването на сумата на ответната страна; изискуемостта на задължението за
главница (при твърдения за настъпила предсрочна изискуемост – получено уведомление от
длъжника, а при твърдение за редовно падежирали вноски – уговорените падежи); наличието
на уговорка за заплащане на договорна лихва в претендирания размер; размера на
претендираните главница и договорна лихва; изпадане на ответника в забава и размера на
дължимата закона лихва; наличието на валидна уговорка, по силата на която ответникът
дължи заплащане на такса за разглеждане, респ. уговорения размер на таксата.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит.
В случая основният спор се свежда до това дали между страните действително е
възникнало облигационно отношение, предвид възражението на ответника, че не той е
автор на изявленията по реда на ЗПФУР, както и че не е получавал отпуснатия кредит.
Доколкото ищецът поддържа, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, то
използваните от същия финансови услуги следва да позволяват ясно установяване на
физическото лице, от чието име са направени изявленията (чл. 16, т. 2 ЗПФУР). Тежестта да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора лежи върху
ищеца (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). Преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР).
В настоящия случай ответникът изрично е оспорил да е автор на изявленията, отправени до
ищеца за сключване на договора, като в тази връзка са ангажирани и доказателства за
образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК (л.
71). Независимо от това, ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това, че именно
ответникът е автор на изявленията за сключване на договора. Не са представени изявленията
2
от името на ответника по чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, не са представени и доказателства за
потвърждение на преддоговорната информация. Не са представени каквито и да е други
изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията по договора,
респ. че ги приема. При това положение, доколкото доказателствената тежест за
установяване на тези факти е за ищеца, то твърденията му, че ответникът е изразил съгласие
за сключване на договора по реда на ЗПФУР следва да се възприемат като недоказани.
Отделно от това, следва да се отбележи и това, че договорът за кредит е реален договор,
като фактическият състав на сключването му завършва с предаването на сумата предмет на
договора, което обстоятелство също е в доказателствена тежест на ищеца. В тази връзка
единственото относимо доказателство, което е представено е приложеното платежно
нареждане за сумата от 328 лв., наредена по сметка в Easypay. Доколкото в договора е
предвидено предаването на сумата да се извърши по банков път или в каса на Easypay,
представеното платежно нареждане не е достатъчно, за да се приеме, че получената по
сметка в Easypay сума е предадена впоследствие на ответника. В конкретния случай
последното обстоятелство е от съществено значение с оглед оспорването на ответника за
осъществена измама от посочени в отговора на исковата молба трети лица, тъй като с
представянето на разписката за предаване на сумата на каса би могло да се установи дали
същата е предадена именно на ответника. В тази връзка е и определението по чл. 190 ГПК
от 22.02.2024г., неизпълнението, на което се преценява от съда по чл. 161 ГПК (чл. 190, ал. 2
ГПК). Недоказано е и усвояването на кредита за разликата над посочената сума от 328 лв. до
пълния претендиран размер от 1500 лв., която разлика според ищеца била предназначена за
рефинансиране на друг кредит. По делото не са представени никакви доказателства за
размера, вида и характера на рефинансираните задължения, а последното не позволява
извършването на преценка както за действителното усвояване на кредита, така и за това
дали рефинансираните задължения не се основават на неравноправни клаузи.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано наличието на облигационно
правоотношение между страните (в т.ч. предаването на процесната сума на ответната
страна), поради което предявените искове подлежат на отхвърляне.
На самостоятелно основание, претенцията за сумата от 400,62 лв. – такса за разглеждане
подлежи на отхвърляне, тъй като се основава на нищожна клауза. Съгласно разпоредбата на
чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В конкретния случай претендираната
такса не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на
възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на
услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при
изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение
възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е
предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или
не. В настоящия случай претенцията по същество прикрива истинската цел на клаузата,
която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19,
3
ал. 4 ЗПК, което обуславя нищожността на клаузата (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този извод е
очевиден и с оглед размера на претендираното вземане.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът.
Частично основателно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като с оглед фактическата и
правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до 750 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 против Д. Х. М., ЕГН:
**********, адрес: общ. *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответната страна дължи следните суми: 1500 лв. – непогасена главница
по договор за кредит № L313233 от 09.01.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023г. до окончателното плащане,
71,82 лв. - възнаградителна лихва за периода от 09.01.2023г. до 31.03.2023г., 361,11 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.02.2023г. до
29.08.2023г., 400,62 лв. – такса за разглеждане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1497/2023 г. по описа на РС-Дупница.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. М., ЕГН:
**********, адрес: общ. *** сторените по делото разноски, както следва: 750 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4