М О Т И В И към Присъда № 260017/29.03.2021г., постановена по НОХД № 114/2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд, ХII н. с.
Районна
прокуратура - Кюстендил е повдигнала обвинение срещу И.О.Х. с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване в гр. Кюстендил, кв."Изток",
ул."Зимница" № 2, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан, за това, че За това, че на 14.11.2020г. в гр. Кюстендил, от работилница на ул. „Цар Освободител" № 203, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот - счупен катинар и използване на
техническо средство -кирка, е отнел чужди движими вещп - 8 броя ръчно
изработени секири с дървени дръжки, на обща стойност 317, 60лв. (триста и
седемнадесет лева и шестдесет
стотинки) от владението на собственика А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в
условията на "опасен рецидив"
по смисъла на чл.29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т. 4, пр.2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б."А" и
б."Б" от НК.
Производството
е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокуратурата поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу подс. И.О.Х. и отправя искане към съда да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в минимален размер предвиден в НК, като така определеното наказание
да бъде намалено с 1/3 на осн. чл. 58а от НК и респ. бъде наложено наказание от
2 години „лишаване от свобода“ при режим на изтърпяване „строг“. Прокурора
сочи, че са налице основания за уважаване в пълен размер на допуснатия за
съвместно разглеждане граждански иск.
Гражданския
ищец, чрез повереника си адв. Манова моли за налагане на справедливо наказание,
което да има възпитателна и предупредителна роля и моли за уважаване на
гражданския иск представляващ невъзстановената стойност на инкриминираните вещи
предмет на обвинението.
Защитникът на
подс. И.О.Х. – адв. И. в
пледоарията си, моли за налагане на минималното предвидено в закона наказание,
защото откраднатите вещи са на ниска стойност и подс. Х. не представлявал
особена обществена опасност.
Подс. И.О.Х. се признава за виновен в
извършване на деянието и моли минимална присъда, защото му предстояло поставяне
на байпас.
На основание
чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в
обвинителния акт, фактическа обстановка:
Пострадалото лице и свидетел по делото А.И.
притежавал работилница, находяща се в гр. Кюстендил,
ул. „Цар Освободител" № 203. В същата изработвал и съхранявал различни
инструменти, в това число и секири. Сутринта на 14.11.2020г. св. И. натоварил
част от изработените от него инструменти в
количка и ги закарал на кооперативният пазар в гр. Кюстендил, където ги продавал. Преди да тръгне, св.И. приготвил осем на брой
секири, които оставил непосредствено до входната врата на работилницата.
На 14.11.2020г. подс. И.О.Х. ***03, покрай работилницата на постр. А.И.. Подсъдимият знаел, че вътре се съхраняват
инструменти, тъй като преди около две години от същата
работилница е извършил кражба на секири. Поради тази причина, подс. Х. решил отново да извърши кражба. За целта прескочил оградата, като се хванал с ръце за
горната й част, която била от дървени летви, боядисани в зелен цвят.
Влязъл в двора и се насочил към работилницата на св. И.. В близост до
работилницата видял кирка, която взел и с
нея счупил катинара на вратата и влязъл вътре в работилницата. От там взел осем на брой секири с дървени дръжки и по
обратният път излязъл последователно
от работилницата, след което и от двора и се насочил посока кв."Изток" в гр. Кюстендил. Докато вървял
по ул."Банска", малко над обществената
баня в кв. „Изток", до него минавал с автомобила си, марка „Опел", модел „Вектра" с рег. № ***, св. В. М.. Същият видял подс. Х., по прякор „Бангеята" ,
който носел в ръцете си 7-8 секири с дървени дръжки. Св. М. спрял до него и видял, че същите са чисто
нови и го попитал дали ги продава. Подс. Х. му казал, че ги продава по десет лева, едната. М. се съгласил и закупил от обвиняемия
една секира. Докато му плащал, към тях се приближили свидетелите Александър Асенов, по прякор „СА" и
внук му, Б. Р.. Двамата
забелязали, че предлаганите от подс. Х. 7-8 на брой секири са чисто нови. Също така видели, че св. М.
купил една секира, с която си тръгнал. Св. Асенов попитал подс. Х.
дали секирите не са крадени, но подсъдимият му отговорил, че са
негови и ги е купил по рано с цел препродажба.
Тогава св.А. купил една секира за сумата от четиринадесет лева,
а св. Р. една секира за сумата от
седем лева.
Същият ден, малко по-късно,
когато се върнал да вземе приготвените от него секири, св.И. установил, че входната врата на
работилницата е разбита, тъй като бил взломен катинара. За случилото се
св. И. подал сигнал на тел. 112 и останал на
място до идване на полицейските служители от РУ на МВР гр. Кюстендил. На място пристигнал св. Ф.В., който заедно
със св. А.И., влезли в работилницата и И. установил, че
са му откраднати осем броя секири с дървени дръжки. На място бил
извършен оглед на местопроизшествие, изготвен фотоалбум и
иззети дактилоскопни следи.
В хода на
проведените оперативно издирвателни мероприятия от служители на РУ на МВР –
Кюстендил се установило, че подс. Х. е автор на деянието и били намерени и
лицата, на които продал инкриминираните вещи. Свид. В. установил
контакт със свидетелите В. М. и А.А., които с протоколи за доброволно предаване предали закупените от тях секири, а св. Р. бил продал закупената от него секира на неустановено
поделото лице от гр. Благоевград.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че И.О.Х. е извършил престъпното деяние
в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.1, б."А" и
б."Б" от НК, след като е бил осъждан с влязла в сила на 22.12.2017г.
присъда по НОХД 1311/2017г.
по описа на КРС за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.З, във вр. с чл. 29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок 2 /две/ години, което е изтърпяно на 15.03.2019г. и по НОХД 713/2013 по описа на КРС с
определение е определено едно общо наказание от 4 /четири/години по НОХД
713/2013 по описа на КРС, НОХД 7929/2013г. по описа на СРС и НОХД 748/2013г. по
описа на КРС и така определеното наказание е увеличено с 8 /осем/ месеца, като
същото е изтърпяно на 09.02.2017 г. и от изтърпяване
на наказанията по посочените предходни осъждания не са
изтекли пет години.
Самопризнанията
на подс. Х. се подкрепят, от останалите събрани в хода на разследването
доказателства – показанията на свидетелите И., М.,
Р., А. и В., протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване на част от инкриминираните
вещи и изготвените видеотехническа, дактилоскопна и съдебно–оценителна
експертизи. При установената фактическа обстановка по категоричен начин се
налага изводът, че е доказано авторството на деянието от обективна и субективна
страна.
От обективна
страна И.О.Х., роден на ***г***, българин,
*** гражданин, неженен, с начално образование,
безработен, осъждан, ЕГН ********** е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т. 4, пр.2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал.1, б."А" и б."Б" от НК, защото на
14.11.2020г. в гр.Кюстендил, от работилница на ул.“Цар Освободител“ №203, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупен катинар и
използване на техническо средство – кирка, е отнел чужди движими вещи – 8 броя
ръчно изработени секири с дървени дръжки, на обща стойност 317.60 лева, от
владението на собственика А. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в условията на
опасен рецидив.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“, тъй като подс.
Х. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
Съдът съобразявайки
се с принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички
доказателства по делото, личността на извършителя, стойността на нанесените
щети, като и частичното им възстановяване, съдът намери, че като смекчаващо
вината обстоятелство по отношение на подс. Х. е направеното самопризнание,
сравнително ниската стойност на нанесените щети и обстоятелството, че
подсъдимия е безработен към момента на деянието и не реализира доходи, с който
може да покрива ежедневните си битови нужди.
Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отнесат предходните осъждания на
подсъдимия, които са извън деянията обуславящи квалификацията по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т. 4, пр.2,
във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК, тъй като същите по своята
същото са квалифициращо обстоятелство водещо да по - висока наказуемост на
престъпния състав.
С оглед
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че за постигане целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК следва да определи на подс. И.О.Х. за извършеното от него
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.чл.195, ал.1, т.З, пр.2, т. 4, пр.2,
във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ години и на основание
чл.373 ал.2 НПК, вр. чл.58а НК да бъде намалено така определеното наказание с
1/3 и на подс. И.О.Х. следва да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 2 /две/ години, което да изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
С оглед изхода на делото съдът уважи в пълен размер
допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди
равняващ се на левовата равностойност на невъзстановените щети в резултат на
престъплението и осъди подс.
И.О.Х. да заплати на А.Ж.И.
сумата от 238,20 /двеста тридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лева. Тъй
като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения
размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 14.11.2020г.
до окончателното му изплащане.
По отношение
на подс. И.О.Х. не е взета мярка за неотклонение
и не се налага вземане на такава, защото същият към момента е държан по друго
дело.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подс. И.О.Х.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РУ на МВР – Кюстендил
направените в досъдебното производство разноски
в размер на 73.20 (седемдесет и
три лева, двадесет стотинки) лева и 50
/петдесет/ лева по сметка на Районен съд – Кюстендил дължима държавна такса за
уважения граждански иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: