Р Е Ш
Е
Н И Е
№.........../..........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на двадесет и трети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдия-докладчика адм. дело № 1467/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Десета,
раздел Първи АПК вр. чл. 118 ал. 3 КСО.
Образувано е по подадена на основание чл. 118 ал. 1 КСО жалба на И.В.М. срещу решение № 2153-03-77/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена подадената от М. на основание чл. 117 ал. 1 т. 2 б.
„а“ КСО жалба вх. № 1012-03-184/11.05.2021 г. срещу разпореждане № **********/24.03.2021
г. на ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна, с което е изменена
отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 и 2 КСО, считано от 30.11.2020 г., на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ КСО вр. §22ц
ПЗР КСО, при зачетен осигурителен стаж от трета категория 40 години 10
месеца и 12 дни и общо
осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл. 104 КСО - 40 години 10
месеца и 12 дни и е определена пенсия в размер на 606, 73 лв. По
съображения, свързани с противоречие на решението с приложимите материалноправни
разпоредби, жалбоподателката иска отново да се изчисли осигурителният й стаж като
съответно се преизчисли по реда на чл. 70 ал. 4 – 7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 КСО индивидуалният
й коефициент на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В проведените по делото открити съдебни заседания
жалбоподателката И.В.М. се явява лично и поддържа подадената жалба. Директорът
на ТП на НОИ – Варна, ответник по делото, се представлява в хода на
производството от юрисконсулт Е. Л., която оспорва жалбата и претендира при
отхвърлянето й съдът да присъди с решението юрисконсултско възнаграждение в
полза на ТП на НОИ – Варна за осъщественото по делото процесуално представителство
от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като родово и местно
компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 118 ал. 1 КСО,
административен акт, предявено в посочения в същата разпоредба 14-дневен
преклузивен срок, намира жалбата за процесуално допустима и поради това –
подлежаща на разглеждане и произнасяне по основателност. Относно срока по чл.
118 ал. 1 КСО за подаване на жалбата съдът съобрази, че съгласно приложеното на
последната страница от адм. преписка известие за доставяне решение №
2153-03-77/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е получено от
адресата И.В.М. на 23.06.2021 г., а жалбата срещу него според поставения върху
нея печат на ТП на НОИ – Варна е подадена по реда на чл. 152 ал. 1 АПК вр. чл.
118 ал. 3 КСО на датата 28.06.2021 г.
По основателността на жалбата съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
С подадено в ТП на НОИ – Варна заявление вх. № Ц
2113-03-3015/11.12.2020 г. жалбоподателката И.В.М. е поискала да й се отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е декларирала, че няма
придобит в друга държава осигурителен стаж и не получава друга пенсия,
включително и от друга държава. Посочила е, че желае размерът на пенсията да се
изчисли по реда на чл. 70 ал. 4 – 7 КСО като се вземе предвид осигурителният й
доход за избрани от нея три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. /с посочен в заявлението период от
09.11.1989 г. до 09.11.1992 г./ и осигурителният й доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията. Към заявлението е приложила
изискуемите по чл. 2 т. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ документи
за придобит осигурителен /трудов/ стаж: трудова книжка № 703/12.06.1980 г., издадена от ТК „Балкантурист“ – Варна;
трудова книжка № 24/01.08.1993 г., издадена от СД „Каргоекспрес“ - Варна; трудова
книжка № 08/01.07.2006 г., издадена от ЕТ „СИМ – К.С.“ – гр. Варна; удостоверение
за осигурителен стаж обр. УП-3 изх. № 04/07.12.2020 г., издадено от ЕТ „ВДМ – Лаборатория – В.М.“ – гр. Варна;
удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 изх. № 03/07.12.2020 г., издадено
от ЕТ „ВДМ – Лаборатория – В.М.“ – гр. Варна; удостоверение за осигурителен
доход обр. УП-2 изх. № 01/07.12.2020 г., издадено от ЕТ „ВДМ – Лаборатория – В.М.“
– гр. Варна; удостоверение
за осигурителен доход обр. УП-2 изх. № 2769/09.12.2020 г., издадено от „Златни
пясъци“ АД - Варна; удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 изх. №
12/26.08.2020 г., издадено от „Варненски бряг“ АД – Варна; удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 изх. №
79/07.12.2020 г., издадено от ЕТ „СИМ – Красимир Симов“ – гр. Варна и
удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 изх. № 80/07.12.2020 г., издадено
от „СИМ-50“ ЕООД – Варна.
С разпореждане № **********/04.01.2021
г. ръководителят на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна е отпуснал на
жалбоподателката пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68 ал. 1 и 2 КСО в размер на 250 лв., считано от 30.11.2020 г. и в размер на
300 лв., считано от 01.01.2021 г., на база на зачетен в разпореждането
осигурителен стаж на лицето от ІІІ категория труд в размер на 40 години, 10
месеца и 12 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл.
104 КСО - 40 години, 10 месеца и 12 дни. Съгласно разпореждането, пенсията
се отпуска и изплаща в минимален размер до определяне на размера й по реда на
КСО.
С издадено на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ КСО вр. § 22ц ПЗР КСО последващо разпореждане № **********/24.03.2021 г.
ръководителят на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна е изменил от 30.11.2020
г. първоначално отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 и 2 КСО като я е определил в размер на 606, 73
лв., на база на зачетен в разпореждането осигурителен стаж на лицето от ІІІ
категория труд в размер на 40 години, 10 месеца и 12
дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл. 104 КСО -
40 години, 10 месеца и 12 дни, при определен размер на пенсията с
по-благоприятния за лицето индивидуален
коефициент 1, 175, изчислен по реда на чл. 70 ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 КСО.
Недоволна от размера на зачетения й с
разпореждането осигурителен стаж от ІІІ категория труд, който според
жалбоподателката е 41 години, 3 месеца и 15 дни, а не както е изчислено от
ръководителя на „Пенсионен отдел“ - 40 години, 10 месеца и 12 дни, М. е подала
до директора на ТП на НОИ – Варна, на основание чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „а“ КСО,
жалба рег. № 1012-03-184/11.05.2021 г., в която е посочила, че работи без
прекъсване от 16.08.1979 г. до 01.12.2020 г. като освен това в периода
01.07.2006 г. – 01.05.2009 г. е полагала и допълнителен труд на 4-часов работен
ден. Посочила е, че осигурителният й доход е правилно отразен, но е поискала
при правилно зачитане на осигурителния й стаж да се преизчисли отново по реда
на чл. 70 ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 КСО индивидуалния коефициент на
пенсията, съответно и нейният размер.
С обжалваното по делото решение №
2153-03-77/21.06.2021 г. заместващият директора на ТП на НОИ – Варна е
отхвърлил жалбата на М. с мотива, че пенсионният орган е съобразил чл. 38 ал.
11 НПОС при зачитане на осигурителния стаж за положения от нея труд по втори
трудов договор през периода 01.07.2006 г. – 01.05.2009 г., когато е работила
като счетоводител при ЕТ „ВДМ – Лаборатория – Веселин Малинов“ – гр. Варна,
отразен в трудова книжка № 08/01.07.2006 г. Приел е, че при определяне на
размера на отпуснатата на М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68 ал. 1 и 2 КСО е взета предвид цялата продължителност на осигурителния й
стаж.
При съдебното обжалване на решение № 2153-03-77/21.06.2021 г., освен
приложените към жалбата писмени доказателства, между които и трите трудови
книжки на И.В.М. /л. 4, 5 и 6 от съдебното досие/, към доказателствения
материал по делото са приобщени още:
1/ заповед № 1130-03-18#1/31.01.2020 г., с която на
основание чл. 29 т. 1 и 4 от Правилника за организацията и дейността на НОИ вр.
чл. 117 ал. 3 КСО директорът на ТП на НОИ – Варна, е определил началника на
отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Варна Тодор Иванов Тодоров да издава и
подписва решенията по чл. 117 ал. 3 КСО в случаите на отсъствие на директора на
ТП на НОИ – Варна поради законоустановен отпуск, временна неработоспособност,
командировка или друга възникнала негова неотложна необходимост /л. 20 от
съдебното досие/;
2/ заповед № 2552/14.06.2021 г., с която на
основание чл. 86 ЗДСл и чл. 8 от Наредба за командировките в страната директорът
на ТП на НОИ – Варна е командирован до гр. София за срок от 2 работни дни, за
времето от 21.06.2021 г. до 22.06.2021 г. вкл., със задача: „Провеждане на
междинна среща по НУРОИСДА /л. 31 от съдебното досие/;
3/ две заключения /основно и допълнително/ на
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П..
От основното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза /л. 44 и 45/ се установява, че до пенсионирането си жалбоподателката
е полагала труд в общо осем предприятия като е била регистрирана и в Бюрото по
труда в периода 09.11.1992 г. – 09.06.1993 г. Според отбелязванията в
издадената на И.В.М. *** трудова книжка № 703/12.06.1980 г. в периода
16.08.1979 г. – 01.05.1990 г. М. е работила в ТК „Балкантурист“ – хотели и
ресторанти, гр. Варна на длъжности „екскурзовод“, „организатор по туризма“,
„организатор на туристическа услуга“ и „плановик“, а в периода 01.05.1990 г. –
09.11.19092 г. - във „Варненски бряг“ АД на длъжност „организатор по труда и
планиране“ като общият й трудов стаж в двете предприятия е 13 години, 2 месеца
и 13 дни.
Според констатациите в заключението в периода
09.11.1992 г. – 08.06.1993 г. М. е била регистрирана в Бюро по труда – Варна като
в трудовата й книжка е отбелязан трудов стаж от 0 години, 7 месеца и 0 дни,
който на основание ПМС № 57/1989 г. се зачита при пенсиониране.
І. в периода 01.08.1993 г. – 01.04.1995 г. – в
„Каргоекспрес“ СД, или общо трудов стаж 1
година, 8 месеца и 0 дни. В тази
връзка на експертизата е представен неприложен по преписката документ УП-2,
изх. № 489/07.10.2021 г., издаден на И.В.М. от „Каргоекспрес – Н., Д.“ ООД,
правоприемник на „Каргоекспрес“ СД /и двете дружества с еднакъв осигурителен
номер в НОИ – 4629/, според удостоверяването в който дължимите осигурителни
вноски за периода 01.08.1993 г. – 31.03.1995 г. са внесени като същевременно от
представените в тази връзка ведомости за работни заплати е видно и начисленото
и получено от М. трудово възнаграждение в периода /л. 47 – 50 от съдебното
досие/.
ІІ. в периода 01.04.1995 г. – 01.05.1998 г. – в
„Супер К“ ООД, или общо трудов стаж 3 години, 1 месец и 0 дни;
ІІІ. в периода 01.05.1998 г. – 01.11.2000 г. в ЕТ
„ТТТ- В.С.“, или общо трудов стаж 2 години, 6 месеца и 0 дни;
ІV. в периода 01.11.2000 г. – 01.07.2006 г. – в ЕТ
„ВДМ Лаборатория-В.М.“ – гр. Варна, или общо трудов стаж 5 години, 8 месеца и 0
дни, като в трудовата книжка е отбелязано, че осигурителният стаж е равен на
зачетения трудов стаж;
V. в периода 01.07.2006 г. – 01.05.2009 г. – в ЕТ
„ВДМ Лаборатория – В.М.“ или общо трудов стаж 2 години, 10 месеца и 0 дни, като
в трудовата книжка е отбелязано, че осигурителният стаж не е равен на зачетения
трудов стаж, доколкото положеният в този период труд е при 4-часов работен ден,
при което осигурителният стаж се равнява на 1 година и 5 месеца.
Според
отбелязванията в издадената на жалбоподателката от ЕТ „СИМ – К. С.“ трудова
книжка № 08/01.07.2006 г. М. е работила на длъжности „счетоводител“ и „оперативен
счетоводител“ по периоди и при работодатели, както следва:
І. в периода 01.07.2006 г. – 15.04.2008 г. – в ЕТ
„СИМ – К. С.“ – или общо трудов стаж 1 година, 9 месеца и 14 дни, като в
трудовата книжка е отбелязано, че осигурителният стаж е равен на зачетения
трудов стаж;
ІІ. в периода 15.04.2008 г. – 01.12.2020 г. – в
„СИМ 50“ ЕООД, гр. Варна или общо трудов стаж 12 години, 7 месеца и 16 дни,
като в трудовата книжка е отбелязано, че осигурителният стаж е равен на
зачетения трудов стаж.
От проследяване на записванията по трудовите книжки
вещото лице е констатирало, че в периода 01.07.2006 г. – 01.05.2009 г.,
равняващ се на 2 години и 10 месеца, жалбоподателката е работила по втори
трудов договор в ЕТ „ВДМ Лаборатория - Ве.М.“ – Варна /съответно за времето от
01.07.2006 г. до 15.04.2008 г. е упражнявала труд по трудово правоотношение и
при ЕТ „СИМ – К. С.“, а за времето от 15.04.2008 г. до 01.05.2009 г., освен на
четиричасовия работен ден при ЕТ „ВДМ Лаборатория - В.М.“ – Варна, е работила по трудово
правоотношение и в „СИМ 50“ ЕООД/. Поради това за целия период 01.07.2006 г. –
01.05.2009 г. М. е била осигурена при повече от един осигурител на различни
правни основания като в този случай вещото лице уместно е посочило, че е приложима
нормата на чл. 38 ал. 11 НПОС, според която ако през календарния месец лицето е
било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече
от един месец.
Съгласно заключението през целия обхванат от
трудовите книжки период положеният от жалбоподателката труд е само трета
категория като в нито една от трудовите книжки не се установяват записвания на
страниците, в които се отбелязва времето, което не се зачита за трудов стаж.
Същевременно от прегледа и на трите трудови книжки съдът констатира, че навсякъде,
където е нанесена продължителността на трудовия стаж, е извършено записване, че
данните са взети от изплащателните ведомости.
Въз основа на така извършените проследявания на
записванията по относимите за осигурителния стаж на жалбоподателката документи
вещото лице дава окончателно заключение, че общият осигурителен стаж на М. за
целия период от 16.08.1979 г., когато за пръв път е започнала да полага труд по
ТПО, до 30.11.2020 г., когато е прекратено последното й ТПО с работодателя „СИМ
50“ ЕООД, е 41 години, 1 месец и 13 дни при положен труд изцяло от трета
категория. Разбивките на осигурителния стаж по периоди и осигурители са дадени
в табличен вид в заключението. Видно от таблицата, при изчисляване на
осигурителния стаж на жалбоподателката вещото лице, съобразявайки чл. 38 ал. 11
НПОС, не е включило отделно в изчисленията и времето от 2 години и 10 месеца,
през което М. е работила по втори трудов договор при осигурителя ЕТ „ВДМ
Лаборатория - В.М.“ – Варна.
При позоваване на чл. 6 от Правилника за прилагане
на дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г. /отм./, пълномощникът на ответника е
поискал в с. з. на 12.01.2022 г. вещото лице да изчисли осигурителния стаж на
жалбоподателката като за периода 24.11.1993 г. – 25.03.1994 г. и 25.03.1994 г.
– 26.10.1994 г. да съобрази отбелязването по осигурителната книжка, а не по
трудовата, предвид констатираното от пенсионния орган обстоятелство, че в този
период е налице два месеца прекъсване на стажа по осигурителната книжка.
В изпълнение на поставената задача в допълнително
изготвено заключение по делото /л. 57 и 59/ вещото лице е посочило, че изчислен по този начин, общият
осигурителен стаж на М. е 40 години, 10 месеца и 13 дни, при положен труд
изцяло трета категория, тоест с три месеца по-малък в сравнение с изчисления
според записванията в трудовата книжка и почти изцяло съвпадащ със зачетения от
пенсионния орган осигурителен стаж на жалбоподателката от 40 години, 10 месеца
и 12 дни при трета категория труд и общ осигурителен стаж, превърнат в трета
категория труд – също 40 години, 10 месеца и 12 дни. В допълнителното заключение
вещото лице е пояснило, че посоченият в задачата период 24.11.1993 г. –
25.03.1994 г. и 25.03.1994 г. – 26.10.1994 е относим към датите на изплащане на
осигурителните вноски от работодателя за положения от М. труд в периода
01.08.1993 г. – 01.04.1994 г., поради което и изчисленията на стажа по осигурителната
книжка са за положения от лицето труд в периода 01.08.1993 г. – 01.04.1994 г.
При изграждане на фактическите си констатации по
делото съдът кредитира изцяло двете заключения на вещото лице като обективно,
компетентно дадени и несъдържащи вътрешни противоречия.
При така установените факти спорът е сведен до това
според записванията в трудовата или в осигурителната книжка на жалбоподателката
следва да се изчисли нейният осигурителен стаж.
Пенсионният орган е приел за меродавни записванията
по осигурителната книжка на жалбоподателката като зачетеният по този начин
осигурителен стаж на М. е потвърден с издаденото на основание чл. 117 ал. 3 КСО
и обжалвано по делото решение на заместващия директора на ТП на НОИ – Варна,
съгласно заповед за заместване № 1130-03-18#1/31.01.2020 г. и заповед за
командироване № 2552/14.06.2021 г., доказваща необходимостта от заместването.
Зачитането на осигурителния стаж на
жалбоподателката при пренебрегване на записванията по трудовата й книжка не е
съобразено с нормата на чл. 40 ал. 1 НПОС, според която осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като прави впечатление,
че при изброяване на документите, въз основа на които се установява осигурителен
стаж, законодателят не е отдал привилегировано значение на едни за сметка на
други.
Съгласно чл. 40 ал. 3 НПОС документите по ал. 1 се
издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи
и договори за възлагане на труд. В случая и в трите трудови книжки на
жалбоподателката относно всички извършени в тях записвания за трудовия стаж на
лицето е посочено, че са въз основа на данните от изплащателните ведомости при съответния
работодател, от което може да се заключи, че трудовите книжки са съобразени с изискването
на чл. 40 ал. 3 НПОС.
Чл. 347 КТ придава на трудовата книжка значението
на официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Това ще рече, че
редовно водена, подпечатана с печата на предприятието работодател и подписана
от представляващото го лице, трудовата книжка се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за удостоверените в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя, между които по силата на чл. 349
ал. 1 КТ са заеманата от лицето длъжност, уговореното трудово възнаграждение,
датата на постъпване на работа и датата и основанието за прекратяване на ТПО,
както и продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. В
случая, видно и от трите трудови книжки, при воденето им е изпълнено задължението
по чл. 349 ал. 2 КТ работодателят да вписва точно и своевременно в тях данните
по чл. 349 ал. 1 КТ и настъпилите промени. Съдът не приема за основателно
възражението на пълномощника на ответника в с.з. на 12.01.2022 г. за нередовно
оформяне на трудовите книжки, поради липсата на рекапитулация, тъй като то се
опровергава от самото съдържание на трудовите книжки с нанесените в тях данни
от всеки работодател за продължителността на натрупания при него трудов стаж на
жалбоподателката.
Наличието на редовно водени и надлежно оформени
трудови книжки на лицето през целия период, в който е извършвало трудова
дейност по трудово правоотношение /от 16.08.1979 г. до 01.12.2020 г./ изключва
необходимостта от доказване на продължителността на трудовия стаж и с други
документи, защото това противоречи на значението, което самият законодател е
отдал на трудовата книжка с чл. 347 КТ.
Констатираното от вещото лице несъответствие в
записванията по трудова и осигурителна книжка на жалбоподателката, при което
вследствие на записванията в осигурителната книжка на осигурителния стаж на
лицето в периода 01.08.1993 г. – 01.04.1994 г. като
краен резултат се е достигнало до три месеца по-малко осигурителен стаж по осигурителната
книжка в сравнение с трудовия по трудовата книжка, не може да обуслови решаващ
извод, че трите месеца в по-малко разлика по осигурителна книжка не следва да се
зачетат на М. за осигурителен стаж. Съгласно § 9 ал. 1 ПЗР КСО времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. По смисъла на чл. 351 КТ /в приложимата му в процесния
период 01.08.1993 г. – 01.04.1994 г. редакция от ДВ бр. 100/92 г./ трудов стаж
по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е
работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този
кодекс, или в друг закон. Същевременно действащият в същия период Правилник за
прилагане на Закона за пенсиите /отм. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., отмяната в сила
от 01.01.2000 г./ в чл. 76 б. „а“ изрично регламентира, че се счита за трудов
стаж по смисъла на Закона за пенсиите времето, прекарано на работа по трудов
договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни
предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица
срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му.
Представената още със заявлението за отпускане на пенсия трудова книжка №
24/01.08.1993 г., от попълнените данни в която е видно, че в периода 01.08.1993 г. – 01.04.1994 г.
жалбоподателката И.В.М. е работила без прекъсване по трудов договор в
„Каргоекспрес“ СД, за което видно от приложените на л. 48 и 49 от делото
ведомости за заплати, й е било начислено и е получила и трудово възнаграждение,
категорично доказва, че при прилагането на § 9 ал. 1 ПЗР КСО целият този период
следва да й се зачете за осигурителен стаж.
Действително, съгласно действащата в обследвания период
01.08.1993 г. – 01.04.1994 г. редакция на чл. 6 от отменения от 01.01.2000 г. Правилник за прилагане на Дял ІІІ от Кодекса на труда от
1951 г. /тази от ДВ, бр. 30 от 1958
г./, на който член се е позовал в с. з. на 12.01.2022 г. пълномощникът на
ответника, за да обоснове становището си за определящото значение на
записванията по осигурителната книжка, частните предприятия, стопанства и домакинства,
които имат наети на работа лица, подлежащи на задължително осигуряване, са
длъжни в седмичен срок от постъпването им на работа да ги снабдят с
осигурителни книжки, ако не са снабдени за съответната календарна година.
Фактът, че в този период на основание чл. 145 ал. 1 КТ от 1951 г. /отм. ДВ бр.
110/17.12.1999 г., отмяната в сила от 01.01.2000 г./ и чл. 1 ал. 1 от
Правилника за прилагане на Дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г. /отм./
жалбоподателката е подлежала на задължително осигуряване за всички осигурителни
случаи, но в нарушение на действащата по това време редакция на чл. 13 от
Правилника за нея не са били внесени дължимите за целия период осигурителни
вноски, което като краен резултат е довело и до по-малката продължителност на
зачетения й осигурителен стаж в сравнение с трудовия, не може да доведе до неблагоприятни
последици в нейната правна сфера като задължително осигурено лице. В същата
връзка следва да се посочи, че съгласно обнародвания в ДВ, бр. 103/1996 г. нов
чл. 16а от Правилника за прилагане на Дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г.
/отм./ едва от 1 януари 1997 г. изрично е регламентирано задължението за осигурителите
периодично да представят на Националния осигурителен институт данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски, осигурителните плащания и за
трудовия стаж поотделно за всеки работник или служител. Следователно едва от
1997 г. може да се приеме, че са завишени контролът и отчетността по изплащането
на осигурителните вноски за осигурените лица. Същевременно чл. 149 КТ от 1951
г. /отм./ изрично регламентира, че невнасянето от предприятието, учреждението
или организацията на следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв
случай работниците и служителите от правото да получават всички парични
обезщетения, помощи и пенсии.
Преценени съвкупно, изложеното сочи на
основателност на жалбата поради наличието на основание по чл. 146 т. 4 АПК за
оспорване на административния акт – противоречието му с приложимите материалноправни
разпоредби.
На основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК
обжалваното решение № 2153-03-77/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Варна следва да се отмени и съгласно чл. 173 ал. 2 АПК преписката следва да се
изпрати на ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ – Варна за ново
произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на И.В.М., ЕГН **********, решение
№ 2153-03-77/21.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена
подадената от М. на основание чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „а“ КСО жалба вх. № 1012-03-184/11.05.2021
г. срещу разпореждане № **********/24.03.2021 г. на ръководителя на „Пенсионен
отдел“ в ТП на НОИ – Варна, с което е изменена отпуснатата й лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 и 2 КСО, считано от 30.11.2020 г.,
на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ КСО вр. § 22ц ПЗР КСО, при зачетен
осигурителен стаж от трета категория 40 години 10 месеца и 12 дни и общо
осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл. 104 КСО - 40 години 10
месеца и 12 дни и е определена пенсия в размер на 606, 73 лв.
ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на ръководителя на „Пенсионен
отдел“ на ТП на НОИ-Варна административната преписка по подаденото от И.В.М. заявление вх. № Ц 2113-03-3015/11.12.2020 г. при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: