Р Е Ш Е Н И Е

№ 1926

гр.Варна, 10.05.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ състав, в публично заседание на девети април, през две хиляди и десета година, в състав:

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6864 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството  по делото е във фаза по извършване на делбата.

            С влязло в сила решение  № 1926 от 16.06.2009 год. е допусната делба  между К.С.М. ЕГН ********** ***  и И.П.Б. ЕГН ********** ***, при квоти 6 185/18477 ид. ч. за ищеца К.С.М. и  12 292/18477 ид.ч. за ответницата И.П.Б., на следния недвижим  имот:

- самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № **** по кадастрална карта/ схема/  с административен адрес – гр.****, със застроена площ  от 88.60/осемдесет и осем кв. м. и шестдесет кв. см./ кв. м. , състоящ се от три стаи, кухня – трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при граници ап.***, зелени площи, стълбище и зелени площи,  ведно с прилежащото на апартамента  избено помещение № ****с площ 4.20 / четири кв. м. и двадесет кв. см./ кв. м. , при граници на избеното помещение : избен коридор, изба № ***, избен коридор, изба № *** заедно с 1.0346% / едно, точка, нула три четири шест/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащите се части от терена- поземлен имот с идентификатор № ****.

В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата е приета за съвместно разглеждане претенцията на К.С.М. , на основание чл.346 от ГПК за заплащане на сумата от 6 207.50 евро, представляващи 12 140.81 лв., представляваща обезщетение за  периода  20.09.2007 г. дата на писменото поискване до 16.10.2009., дата на съдебното заседание, за ползване на апартамента, в едно с лихва в размер на 2500 лв., в едно със законна лихва от дата на предявяване на претенцията 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищеца К.С.М. е предявил претенция, основана на чл. 349 ал.1 от ГПК, с която моли в негов дял да бъде поставен процесния апартамент, а дяла на ответника  бъде уравнен в пари.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответника И.П.Б. е предявил претенция, основана на чл. 349 ал.1 от ГПК, с която моли в неин дял да бъде поставен  апартамента, като дяла на ищеца бъде уравнен в пари.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТ:

Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещото лице инж. Й.Н.А., от което се установява, че процесния имот – апартамент № ****е реално неподеляем- невъзможно е обособяването на две самостоятелни жилища в съответствие с нормативните изисквания на обекти от този тип. В съответствие със заключението по СТЕ, възприето от съда, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от съделителите, съдът приема за установено, че пазарната стойност на първия имот възлиза в размер от 146 000 лв./сто четиридесет и шест хиляди лв./лева.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ НА ИЩЕЦА , съдът установи следното: К.С.М.  е предявил на основание чл.346 от ГПК  претенция за заплащане на сумата от 6 207.50 евро, представляващи 12 140.81 лв.,представляваща обезщетение за  периода  20.09.2007 г. дата на писменото поискване до  16.10.2009 г. дата на съдебното заседание, за ползване на апартамента, в едно с лихва в размер на 2500 лв. , в едно със законна лихва от дата на предявяване на претенцията 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично, само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване По аргумент чл. 30 ал.3 от ЗС , т. к. веща не е ползвана еднолично, а са добивани от нея ползи под формата на наем - обезщетение се дължи без писмено поискване.Основателното провеждане на претенцията, основана на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е обусловена от кумулативната установеност на материално правни  предпоставки: съсобственост между страните по делото, възникнала на твърдяното от ищеца основание; самостоятелно ползване на общата вещ от ответника; лишаване по този начин на ищеца от ползите, които той би могъл да реализира, служейки си с вещта, съобразно предназначението й, както и писмено поканване на ответника, изхождащо от ищеца за заплащане на  обезщетение, конкретизирано по основание. Тези обстоятелства определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване. В тежест на ответника пък е да установи обстоятелството, че след получаване на поканата е поканил ищеца да ползва имота, но той не се е възползвал от тази възможност. Безспорно установено по делото е , че страните са съсобственици на процесния имот при квоти съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата.  Безспорно установено по делото е обстоятелството, че и двете страни към момента на завеждане на исковата молба и приключване на делото живеят и постоянно пребивават в САЩ. В хода на производството ищеца не е успял по реда на главното пълно доказване да установи, че ответницата ползва имота, като събира плодовете от него под формата на наем, както и , че същата е препятствала достъпа му до апартамента. От показанията на свидетелите на ищовата страна А.Д. С. и К.Т И. / и двете без родство със страните/, чиито показания съда цени доколкото се базират на лични впечатления и не противоречат на  останалия събран по делото доказателствен материал , не се установява по категоричен начин , че процесния апартамент е отдаван под наем от ответницата и , че същата взема наема от него. Никой от свидетелите не е виждал лично наематели в апартамента, техните показания се базират на косвени впечатления от трети лица , които същите не могат да идентифицират/ комшии/ . И двамата свидетели навеждат твърдения, че  ищеца не е могъл да влезе в апартамента си , но не са били свидетели на това , както и на обстоятелството, че същия няма ключ от него: „Не мога да кажа дали е правил опити да влезе в жилището „ – св. С. „От него знам , че няма ключ, не съм присъствала лично на опитите му да влезе в апартамента” – св. И. По делото е представена – л.112 – Заповед № *** на Окръжния съд в окръг К. щата И. - И. М.с/у К.М.  в т.3, на която  е записано „Ищцата трябва да осигури достъп на ответника до апартамента в България за да изнесе личните си вещи”. Печата на заповедта е от 08.06.2004г. Въпреки, че посочената заповед е приета като доказателство по делото , същата не доказва по несъмнен начин, че ответницата е препятствала  ищеца да посещава процесния имот , като и не е доказателство , че след нея на него не му е осигурен достъп  до имота.  От друга страна  от показанията на св. С. М. К.  и И. П. Ж. / и двете без родство със страните/, чиито показания съда цени т. к. се базират на лични впечатления, става ясно , че св. Жекова е влизала в апартамента заедно с майката на ответницата, за да почистят когато тя ще си идва лятото. Не доказани от ищеца в настоящото производство са и твърденията, че същия няма ключ от апартамента – арг. – събраните по делото гласни доказателства. Съгласно Решение № ***от 20.03.2002 г. по гр. дело № 622/2001 г. на І г.о. ,съсобственикът дължи обезщетение на друг съсобственик ,само когато го лишава от ползата от общата вещ. Ирелевантно е обстоятелството, дали ищеца е ползвал веща реално, след като е имал възможност на упражни това си право. С оглед изложеното, пренетцията на ищеца за заплащане на сумата от 4 786.62 лв. за  периода 20.09.2007г. до 16.10.2009 г. , в едно с лихва в размер на 772.60 лв. , и законна лихва от дата 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението следва да бъде оставена без уважение.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ, основана на чл. 349 ал.1 от ГПК, съдът счита, че същите са  процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователна. Уредената в чл. 349 ал.1 от ГПК хипотеза съдържа специфични изисквания, които са във връзка с претенцията за възлагане на имот,който е бил СОИ и същата е прекратена с развод. Специфично  отрицателно условие е навършването на пълнолетие на родените от брака деца. Видно от материалите по делото към дата на приключване на устните състезания пред първа инстанция на 09.04.2010 г. детето Я.– род. на ***г. е  навършил пълнолетие – т.5 от Тълкувателно решение № 1 / 19.05.2004 г.на ОСГК на ВКС, поради което делбата следва да се извърши, чрез изнасянето  на имота на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК.

Страните  следва  да  бъдат  осъдени  да заплатят  държавна такса в размер на 4% от стойността  на притежаваните от тях идеални части от процесния имот , а именно по 1 954.89  /хиляда деветстотин петдесет и четири лв. и осемдесет и девет ст. /лева за ищеца и 3 885.11/три хиляди осемстотин осемдесет и пет лв. и единадесет ст. / лева за ответника. 

Ищеца  следва да бъде осъден да запрати държавна такса в размер на 4% от стойността на претенцията му по чл. 346 от ГПК  в размер на 485.63/четиристотин осемдесет и пет лв. и шестдесет и три ст./  лева на основание Тарифа към ЗДТ.

Предвид изхода на спора, претенцията на  К.С.М. ЕГН  ********** *** да му бъдат заплатени направените по делото разноски следа да бъде оставено без уважение.

            Водим от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

            ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ  НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижим имот:

               - самостоятелен обект в сграда  с кадастрален идентификатор № **** схема/  с административен адрес – гр.*** със застроена площ  от 88.60/осемдесет и осем кв. м. и шестдесет кв. см./ кв. м. , състоящ се от три стаи, кухня – трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при граници ап.***, зелени площи, стълбище и зелени площи,  ведно с прилежащото на апартамента  избено помещение № ****с площ 4.20 / четири кв. м. и двадесет кв. см./ кв. м. , при граници на избеното помещение : избен коридор, изба № ***, избен коридор, изба № ***, заедно с 1.0346% / едно, точка, нула три четири шест/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащите се части от терена- поземлен имот с идентификатор № ****десет хиляди сто тридесет и пет, точка , две  хиляди петстотин петдесет и девет ,точка, сто и дванадесет/ ,обективиран в  , Нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, № ***, том.***, дело №*** на 14.11.1989 г. на нотариус с район на действие РС – гр.Варна, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно : 6 185/18477 ид. ч. за К.С.М. ЕГН  ********** ***  и 12 292/18477 ид.ч. за И.П.Б. ЕГН ********** *** , на основание чл.348 от ГПК.

 

 

               ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.М. ЕГН  ********** *** за поставяне в дял на гореописания недвижим имот  на основание чл. 349 ал.1 от ГПК.

 

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на  К.С.М. ЕГН  ********** *** за осъждане на И.П.Б. ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 6 207.50 евро, представляващи 12 140.81 лв., представляваща обезщетение за  периода 20.09.2007г. дата на писменото поискване до 16.10.2009., дата на съдебното заседание, за ползване на апартамента, в едно с лихва в размер на 2500 лв., в едно със законна лихва от дата на предявяване на претенцията 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на задължението .

 

               ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.Б. ЕГН ********** ***   за поставяне в дял на гореописания недвижим имот  на основание чл.349 ал.1 от ГПК.

           

              ОТХВЪЛЯ претенцията на  К.С.М. ЕГН  ********** *** да му бъдат заплатени направените по делото разноски на основание чл. 78 ал.1  от ГПК.

 

ОСЪЖДА И.П.Б. ЕГН ********** ***   да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по иска за делба  в размер на 3 885.11 /три хиляди осемстотин осемдесет и пет лв. и единадесет ст. /   лева , на основание Тарифа към ЗДТ  и чл. 355 от ГПК.

 

ОСЪЖДА К.С.М. ЕГН  ********** *** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по иска за делба в размер на 1954.89 /хиляда деветстотин петдесет и четири лв. и осемдесет и девет ст. /  лева, на основание Тарифа към ЗДТ  и чл. 355 от ГПК, както държавна такса по отхвърлената претенция по чл.346 от ГПК в размер на 485.63/четиристотин осемдесет и пет лв. и шестдесет и три ст./ лева на основание Тарифа към ЗДТ.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок  от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: