№ 21952
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110117002 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на д-р Д. А. Д. срещу М.У.С..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от д-р Д. А. Д. срещу М.У.С. обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, чл. 86 от ЗЗД, за
признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 70/20.02.2024 г.,
възстановяване ищеца на заеманата до уволнението академичната длъжност „асистент“ като
дипломиран „доктор” и да му бъде заплатено обезщетение в размер на **** лв. за времето, в
което ищецът е останал без работа за периода от 20.02.2024 г. до 08.04.2024 г., мораторна
лихва върху главницата от 21.02.2024 г. до 24.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г., до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения.
Въз основа на спечелен от ищеца конкурс за длъжност „асистент”, обявен в ДВ брой
69 от 05.08.2008 г., бил изготвен и подписан Трудов договор № 528/24.10.2008 г. Ищецът
постъпил на работа на длъжност „асистент” ***** при ответника, катедра „*****”, сектор
„*****”, с основна заплата *** лв., със задължения съгласно длъжностна характеристика.
Трудовият договор бил безсрочен. С приложеното Допълнително споразумение №
166/29.05.2009 г. на основание чл. 119 от КТ ищецът бил преназначен на същата длъжност
„асистент”, в Катедра по „*****”, секция „*****” към Медицински факултет с повишена
основна заплата от 525,00 лв. С приложеното Допълнително споразумение №
25/01.01.2012 г. на основание чл. 119 и чл. 123, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът бил преназначен от
Катедра по „*****”, секция „*****” на същата длъжност „асистент”, но във Факултет по
обществено здраве при Медицински факултет с повишена основна заплата от 758,00 лв.
Тази промяната се наложила поради направеното с решение на АС на МУ-София от
21.12.2011 г. преминаване на Катедрата по „*****”, от Факултет по медицина към Факултет
по обществено здраве, като такава промяна бе направена с всички мои колеги работещи в
катедра „*****”. В Допълнителното споразумение № 25/01.01.2012 г., т. 1. било посочено, че
ищецът преминава от длъжност асистент в Катедрата по ***** на МФ-МУ-София, на
същата длъжност във ФОЗ-МУ-София, както и че останалите условия от трудовия договор
не се променяли. На 20.05.2015 г. ищецът получил научното звание „доктор”, а от 12.06.2015
г. получил и диплома за ОНС „доктор“, издадена от ответника.
С Договор от 24.03.2023 г. на основание чл. 52, ал. 4 ЗВО и чл. 89 Правилник за
устройство и дейността на МУ-София и въз основа на цитирания в него протокол на
Факултетния съвет, ищецът поел задължението да води временно за срока на гражданския
договор като определен Срочен – за летен семестър 2022-2023 г. дистанционни практически
упражнения и изпити и/или лекции на студенти от Факултета по дентална медицина при
МУ-София, с което не бил променен действащия му трудов договор.
1
На 02.02.2024 г. на ищеца било изпратено писмо на Национален център по
информация и документация (НАЦИД) peг. № 20-00652/31.08.2023 г., била проведена среща
с представители на ответника, при което от ищеца бил изискан отговор по това писмо до
05.02.2024 г., било заявено, че трудовото правоотношение с ищеца следва да се прекрати на
основание чл. 17 от ЗВО, посочено било на ищеца, че не искал да се развива, което
твърдение оспорва. Били поставени условия за оставане на ищеца, ако се откаже от
академичната длъжност (АД) „Асистент” и да премине на най-ниската степен
„Преподавател”, което не било АД, както и да се съгласи трудовият договор да бъде
променен от безсрочен в срочен за 1 година. Ръководството посочило, че случаят попадал в
разпоредбата на чл. 17 ЗРАСРБ. На 05.02.2024 г. ищецът заявил на ръководството, че поради
липса на възможност да се консултира с юрист не може да взема становище.
На 20.02.2024 г. на ищеца била връчена процесната заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
54, ал. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО). Ответникът създавал спънки в работата на
ищеца и демонстрирано негативно отношение. Незаконното уволнение било последица от
системно извършвани срещу ищеца нарушения на изискванията на КТ, на вътрешните
нормативни атове на работодателя, етични норми и явно проявявана системна
дискриминация.
Излага подробни съображения за незаконността на уволнението. Не била приложима
нормата на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, нито тази на чл. 54, ал. 3 от ЗВО. Сочи, че към момента
на сключване на трудовия договор от 24.10.2008 г. е действал ЗВО с редакция съгласно изм.
- ДВ. бр. 60 от 1999 г. Не била приложима и разпоредбата на чл. 17 ЗРАСРБ.
Ответникът следвало да изготви и предложи на ищеца за подписване нов
актуализиран трудов договор по чл. 119 от КТ, или допълнително споразумение, което било
предвидено в разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от ПЗРЗРАСРБ, което не било сторено.
Цитира съдебна практика, която счита за относима към случая. Ответникът не изпълнил
изискването да организира и проведе своевременно процедура по придобиване на
изискваната от ЗРАСРБ научна степен „доктор”. Ищецът изпълнил своето задължение за
иницииране на процедура по придобиване на научната степен „доктор”, но същата била
неоснователно забавена от длъжностни лица при ответника, като по този начин била
осуетена възможността ищецът да изпълни в срок изискванията на разпоредбата на чл. 44,
ал. 5 ПЗРЗРАСРБ. Трудовата книжка на ищеца не била попълвана от ответника от 2013 г.
Сочат се и редица други нарушения на трудовото законодателство. Излага доводи във
връзка с правния си интерес от водене на настоящото дело, както и правни изводи.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, по
съображения, подробно изложени в отговора. Излага подробни доводи относно законността
на уволнението. Признава, че между ответника като работодател и ищеца като работник е
възникнало посоченото по-горе трудово правоотношение при действието на отменения
Закон за научните степени и научните звания, поради което същият бил сключен като
безсрочен. Оспорва твърденията на ищеца, че бил заставен да подаде молба за напускане и
че му е било заявено, че няма желание да се развива. Сочи се, че след придобиване на ОНС
„доктор“ от ищцата през 2015 г., същата не е проявила инициатива и желание, като не е
подавала документи за участие в конкурси, нито за заемане на академичната длъжност
„главен асистент“, нито за заемане на академичната длъжност ,доцент“, а такива конкурси са
били обявявани с посочените Решения на Академичния съвет (АС) на МУ-София. Ето защо
моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните
се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е. задължението
за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело.
Посочените обстоятелства следва да бъдат установени от работодателя ответник.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславя и тази по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с
2
тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е
налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване
на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца
трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по
трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението в
посочения период; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно
трудово възнаграждение преди уволнението. Установяването на първата и третата
предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.
Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно
доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на
доказване от ищеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице трудово правоотношение,
породено от спечелен от ищеца конкурс за длъжност „асистент”, обявен в ДВ брой 69 от
05.08.2008 г. и сключен безсрочен Трудов договор № 528/24.10.2008 г., по силата на който
ответникът е бил работодател, а ищецът е заемал длъжност „асистент” ***** при ответника,
катедра „*****”, сектор „*****”, с основна заплата *** лв., изменено с Допълнително
споразумение № 166/29.05.2009 г. на основание чл. 119 от КТ, по силата на което ищецът
бил преназначен на същата длъжност „асистент”, в Катедра по „*****”, секция „*****” към
Медицински факултет с повишена основна заплата от 525,00 лв., изменено с Допълнително
споразумение № 25/01.01.2012 г. на основание чл. 119 и чл. 123, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата
на което ищецът бил преназначен от Катедра по „*****”, секция „*****” на същата
длъжност „асистент”, но във Факултет по обществено здраве при Медицински факултет с
повишена основна заплата от 758,00 лв.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи
доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата
молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими, поради което
следва да бъдат приети.
Искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответника да
представи заверен препис с опис на всички документи от трудовото досие на ищеца е
основателно и следва да се уважи.
Следва да се дадат указания на ищеца да заяви изрично прави ли искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателства е неоснователно, доколкото
се отнася за факти и обстоятелства, които са неотносими към предмета на доказване.
Следва да бъдат дадени указания на ответника да конкретизира искането си за
допускане на гласни доказателства, като посочи изрично за кои факти и обстоятелства от
исковата молба ще бъде разпитван свидетеля.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, като им се разясни, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.2024 г. от
3
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в
първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно
които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на
настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице трудово правоотношение,
породено от спечелен от ищеца конкурс за длъжност „асистент”, обявен в ДВ брой 69 от
05.08.2008 г. и сключен безсрочен Трудов договор № 528/24.10.2008 г., по силата на който
ответникът е бил работодател, а ищецът е заемал длъжност „асистент” ***** при ответника,
катедра „*****”, сектор „*****”, с основна заплата *** лв., изменено с Допълнително
споразумение № 166/29.05.2009 г. на основание чл. 119 от КТ, по силата на което ищецът
бил преназначен на същата длъжност „асистент”, в Катедра по „*****”, секция „*****” към
Медицински факултет с повишена основна заплата от 525,00 лв., изменено с Допълнително
споразумение № 25/01.01.2012 г. на основание чл. 119 и чл. 123, ал. 1, т. 2 от КТ, по силата
на което ищецът бил преназначен от Катедра по „*****”, секция „*****” на същата
длъжност „асистент”, но във Факултет по обществено здраве при Медицински факултет с
повишена основна заплата от 758,00 лв.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без
работа през исковия период.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи заверен препис с опис на
всички документи от трудовото досие на ищеца е основателно и следва да се уважи, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК
съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е
създала пречки.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи с изрична
писмена молба правили искане за допускане на ССЕ. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще
приеме, че не е сезиран с такова искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на един
свидетел при довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи с изрична
писмена молба конкретно за кои факти и обстоятелства, посочени в отговора на исковата
молба, иска разпит на един свидетел. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще остави без
уважение искането.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по
общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на
обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
4
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5