Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на осемнадесети август две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11198/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Т.С.Т. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 19.06.2014 г.
на пътя между с. Марково, ул. „Захари Стоянов“, община Родопи, Главен път ІІ-86
и асфалтиран общински път, вина за което има водачът на л.а. „Тойота”, с рег. № ******, Я.Г.М., в който автомобил тя е
била пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът ЗАД „А.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Твърди в следствие на
произшествието да е претърпяла
травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна
рана на горната устна с избиване на първи и втори горни леви зъби, луксация (разклащане) на първи горен десен зъб, счупване на
коронките на трети, четвърти и пети горни леви зъби или избиване на общо 5
зъба, затрудняващо дъвченето и говоренето. Твърди, че на 23.06.2014 г. по
спешност е посетен медицински център за дентално лечение, като част от
разклатените зъби са шинирани, два – извадени, както е и проведено спешно
лечение и предложен план за лечение. Сочи, че денталното лечение е продължило в
периода 23.06.2014 г. – 08.07.2015 г., като окончателното фиксиране на четирите
поставени импланта на мястото на избити зъби е станало през м. май 2016 г. Твърди,
че в следствие на уврежданията е имала нарушение в артикулацията с епизоди на дисфония и увреда на кръговата мускулатура, необходима за
произнасяне на звуците „ш“, „ж“, „ч“, „щ“, „ц“, което е довело до необходимост
от извършване на логопедично лечение. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на
сумата в размер от 28 500,00 лева и претендира същото ведно с лихва за забава
за периода от датата на деликта – 19.06.2014 г. до предявяване на иска –
01.09.2017 г. в размер на 9272,85 лева, както и законна лихва.
Твърди, че в следствие на произшествието
освен болките, страданията, физическите и психически неудобства свързани с
претърпяната лицева травма е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за дентално лечение в размер на 11850,00 лева, разходи за лекарства в общ
размер на 134,65 лева, както и пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между
дължимо нетно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 1 157,56 лева. Претендира и лихва за забава
върху иска за имуществени вреди от датата на деликта – 19.06.2014 г. до
подаване на исковата молба – 01.09.2017 г. в размер на 4275,99 лева (допуснато
изменение на исковете за лихва за забава в о.с.з., проведено на 19.06.2018 г.),
както и законна лихва. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „А.” АД оспорва иска.
Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач
като твърди произшествието да е настъпило изцяло в следствие поведението на
другия участник. Оспорва ищецът в следствие на произшествието да е претърпял
посочените в исковата молба травматични увреждания, претърпяването на болки и
страдания и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва сторените от ищеца разходи да са в причинна връзка с настъпилото
произшествие. Твърди вреди под формата на пропуснати ползи от получаване на
пълен размер на трудово възнаграждение да са извън обхвата на застрахователно
покритие. Прави възражения за съпричиняване от ищеца поради липса на поставен
предпазен колан. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника ЗК „Л.и.“
АД твърди, че произшествието е настъпило изцяло в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Тойота“, застрахован при ответника. Оспорва в
следствие на произшествието при ищеца да е настъпила телесна повреда „избиване
на зъби“, като в този връзка твърди, че самите заби преди произшествието не са
били здрави и функционално пригодни.
Оспорва продължителността на лечебния процес и настъпването на
посочените от ищцата в исковата молба болки и страдания. Оспорва и настъпването
на имуществени вреди и техния размер. Прави възражения за съпричиняване от
ищеца поради липса на поставен предпазен колан.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост и при съобразяване на критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението
си, че произшествието е настъпило изцяло в следствие противоправното поведение
на другия водач на МПС, както и евентуалното си възражението си за
съпричиняване, като докаже наличието на действие/бездействие на пострадалия,
което да е в причинна връзка с настъпване на увреждането и противоправния
резултат.
Според показанията на свидетеля Я.М. той
е колега на ищцата и е бил водач на л.а. Тойота, който е настъпило процесното
ПТП. Свидетелят сочи, че от гр. Пловдив тръгнали на среща в Института по
тютюна, който е до с. Марково. От околовръстния път на гр. Пловдив тръгнал към
с. Марково, но пропуснал пътя за Института по тютюн, тъй като било доста
затревено и имало доста храсти, поради което продължил до началото на село, там
обърнал и започнал да се движи бавно и внимателно, търсейки левия завой за
института. Свидетелят сочи, че подал светлинен сигнал и започнал да извършва
левия завой бавно с около 30-40 км.ч., тъй като той е много остър, според него
повече от 90 градуса. Според М., когато подал мигач погледнал назад, за да види
идва ли някой, но не видял да идва никой
и
при извършване на завоя се случил удара с идващия зад тях посока от с. Марково
към околовръстното камион „Камаз“. В момента на удара, свидетелят сочи, че
техният автомобил бил перпендикулярен на пътя и вече в лявото платно. Преди
предприемане на маневрата М. сочи, че е видял Камаза,
с който произшествието е настъпило, при извършване на обратния завой, когато
товарният автомобил бил отдалечен на около половин километър. След удара си
спомня, че автомобилът им бил преобърнат в ляво на пътното платно, в гъста растителност,
обърнат по покрив, а той и Т. висели на коланите си, надолу с главните. Свидетелят сочи, че в посока на движение от с.
Марково към околовръстния път за гр. Пловдив нямало знак, който да обозначава
кръстовището с пътя, който те търсели, отиващ към Института по земеделие, като
твърди, че за първи път минава по този път и отива до този институт. Според
показанията на свидетеля М., той и ищцата сложили коланите си на тръгване от
гр. Пловдив и били с тях през цялото време, тъй като автомобилът е снабден със
система, която сигнализира при непоставен предпазен колан. Свидетелят сочи, че
след произшествието ищцата кървяла в лицевата част, както и имали забити стъкла
по целите тела. След произшествието виждал много пъти в работна среда Т. и
сочи, че тя имала рана и белег от произшествието от лявата страна, които не
изчезнали бързо.
Според показанията на свидетелят Д. той работи
в транспортна фирма, като управлявал товарен автомобил „Камаз“. На 19.06.2014
г. на връщане от с. Марково се спускал надолу по прав път извън селото, без да
има ограничителни знаци. Д. сочи, че когато застигнал джип „Тойота“ подал
мигач, за да го изпревари и в момента, в който го изпреварвал шофьорът на джипа
завил наляво. Сочи, че го видял в последния момент, натиснал спирачки, навил
ляв волан, за да се отклони в страни към банкета, но джипа го ударил странично
и той тръгнал да го бута в едни трънки, който били в страни на банкета. Джипът
се обърнал по покрив. Свидетелят сочи, че излязъл от камиона и видял трима
колоездачи, че са изкарали от автомобила шофьора, а после той изкарал жената,
която се намирала по към края, до шофьорската врата и я изкарал от колата. В
джипа въздушните възглавници били отворени, но не помни колко били. Сочи, че ищцата
имала малко кръв на главата и точно в този момент дошла линейка. Свидетелят посочва,
че пътят на мястото на произшествието не е маркиран, както и е нямало никакви
забранителни знаци за изпреварване от изхода на селото до местопроизшествието.
Свидетелят сочи, че когато изпреварвал джипа се движел с около 70 км.ч., като
изпреварваното превозно средство не било нито с пусната аварийни светлини, нито
с пуснат мигач, че ще предприема завиване наляво. Според показанията на
свидетеля Д., той подал светлинен сигнал за изпреварване на около 50-100 метра
преди да застигне джипа. Когато видял, че движещия се пред него джип се
отклонява наляво, за да навлезе в градините, свидетелят сочи, че набил спирачки
и навил волана на ляво, за да избегне удара и да отиде в банкета. Според Д. на
мястото на произшествието се намира черен път за лозята, а пътят за Института
по тютюн свидетелят, сочи, че се намира на друго място и е асфалтов.
Според заключението на първоначалната автотехническата
експертиза по данни от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към
него и показанията на свидетелите, участващи в произшествието, мястото на
произшествието по широчината на платното за движение на товарния автомобил и по
дължина е в зоната на процесното кръстовище, в лявата пътно лента,
предназначена за насрещно движещи се автомобили. Произшествието е настъпило на
прав пътен участък посока от с. Марково към гр. Пловдив, като пътят се състои
от едно платно, предназначено за двупосочно движение. Процесният лек автомобил
се е движел в дясната пътна лента със скорост около 40 км.ч., като
приближавайки кръстовището водачът е намалил скоростта си и е предприел маневра
завой наляво в кръстовището. Товарният автомобил КАМАЗ се е движел в същата
посока и застигайки лекия автомобил е предприел изпреварване от лявата му
страна, като траекторията на движение на двете превозни средства се е пресякла
в лентата за насрещно движение и е реализирано ПТП, при което товарен автомобил
КАМАЗ с предната си челна част е ударил
л.а. Тойота в страничната му лява част, в зоната на заден ляв калник и задна
лява врата. След удара товарния автомобил е продължил движението си в
първоначалната посока и леко в ляво, като напуснал платното за движение, а л.а.
Тойота бил избутан пред товарния автомобил и се установил непосредствено пред
него. Според допълнителното заключение към автотехническата експертиза на
процесния пътен участък няма хоризонтална маркировка, а в посоката на движение
на двете превозни средства няма и вертикална маркировка, докато в обратната
посока за движение, преди процесното кръстовище, върху метален стълб са
поставени знак А 27 „кръстовище с път без предимство в дясно“ и пътен знак
„забранено изпреварването“.
Вещото лице сочи, че предвид скоростта
на движение на товарния автомобил, според данните на тахографа
и оставените спирачни следи от него разстоянието му от момента на началото на
изпълнение на маневрата изпреварване е било около 60 м., като от този и в
следващите моменти водачът на лекия автомобил е имал възможност да го вижда
през ляво странично огледало за обратно виждане. Според експерта водачът на
товарния автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с л.а. Тойота, от момента, в който
автомобилът се е отклонил наляво, за да извърши предприетата от него маневра. В
отговорите си в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че лекият автомобил
е предприел завой наляво непосредствено след кръстовището, т.е. той е извършил
остър ляво завой с цел да навлезе в общинския път в ляво.
Според заключението на приетата повторна
автотехническа експертиза, която е имала задача непосредствено на място да
определи видимостта на товарния автомобил за наличието на кръстовище
произшествието е настъпило при следния механизъм: л.а. Тойота се е движел от с.
Марково към гр.Пловдив в дясната пътна лента със скорост от около 40 км.ч., в
същото време и същата посока за движение товарен автомобил КАМАЗ се е движел
със скорост от около 70 км.ч. и
застигайки лекият автомобил е предприел маневра изпреварване от дистанция
най-малко 51 метра. Наближавайки кръстовището,
образувано от пътя със с. Марково и асфалтиран общински път, водещ към
Института по тютюн водачът на л.а. Тойота е намалил скоростта и е предприел
маневра „завой наляво“. В същия момент изпреварващия лек автомобил вече се е
бил престроил в лентата за насрещно
движение, извършвайки и изпреварване и се е намирал на разстояние от около
12,70 м. зад л.а. Тойота и на разстояние от около 29,50 м. от мястото на удара.
При така създалата се ситуация водачът на товарния автомобил отклонява
превозното средство наляво и същевременно предприема екстремно спиране. Тъй
като отстоянието на товарния автомобил до мястото на удара е по-малко от
дължината на опасната му скорост при определената скорост на движение е
последвал удар в предна челна част на товарния автомобил и странична лява част
на л.а. Тойота. Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а. Тойота,
който е предприел маневра „завой наляво“ без да се съобрази със скоростта и
отстоянието на изпреварващия го товарен автомобил. Вещото лице сочи, ча в
посоката на движение на двете превозни средства е липсвала хоризонтална
маркировка и вертикална пътна сигнализация, както и че при извършения оглед на
място е установено, че към момента на предприемане на маневра „изпреварване“,
водачът на т.а. КАМАЗ не би могъл да възприеме наличието на кръстовище. И в
този момент и към момента на отклонение на лекия автомобил за водача на
товарния автомобил кръстовището е било видимо като отбивка.
Между заключенията на двете експертизи
липсва разлика в техническата част на заключението, а единствено в частта
досежно изводите на вещите лица относно противоправното поведение на водачите
на двете превозни средства за настъпване на произшествието, като в тази част
въпросът има правен характер. Съдът намира, че доколкото процесното кръстовище
не е било обозначено с пътни знаци, липсвала е хоризонтална маркировка и при
насочен оглед и експеримент на място вещото лице по повторната експертиза е
установило, че същото не е било видимо за водача на товарния автомобил при
предприемане на маневрата „изпреварване“ то неговото поведение не е в нарушение
на правилата за движение по пътищата. Водачът на товарния автомобил се е движел
с разрешена за пътния участък скорост, сигнализирал е предприетата от него
маневра, която е била достатъчно обезопасена, като същият е нямал техническа
възможност при възникване на опасност за настъпване на произшествието да го
предотврати. Съдът намира, че на база писмените
доказателства по делото, показанията на свидетелите М. и Д. и заключението на
автотехническа експертиза причина за настъпване на произшествието е поведението
на водача на л.а. Тойота, който е предприел внезапна маневра „завой на ляво“,
без да се съобрази с изпреварващия го товарен автомобил. Съдът намира, че дори и предприетата от
свидетелят М. маневра да е била сигнализирана, това е станало в момент, в който
свидетелят Д. не е имал време да реагира с оглед изпълняваната от него маневра
„изпреварване“. Доказателство за внезапността на маневрата е посоченото от вещото
лице Т. място на удара и конкретно това, че л.а. Тойота е предприел завоя на
ляво, малко след кръстовището, от което съдът съди, че той е видял отбивката и
е предприел завиване наляво в последния момент. За пълнота следва да се
отбележи, че предвид разпоредбата на чл.53 ЗЗД, предвиждаща солидарна
отговорност на делинквентите, когато са повече от
един, наличието на противоправно поведение на другия
водач на моторно превозно средство не изключва или намалява отговорността на
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Според показанията на свидетеля Ю.Н.тя е
колега на ищцата. Свидетелката сочи, че на 19.06.2016 г. Т. претърпяла ПТП и
като дошла в офиса била силно подута в лявата част на лицето и след като
свалили превръзката имали видими шевове. Свидетелката сочи, че когато Т. дошла
да си вземе нещо от офиса я видяла и изглеждала зле – имала наранявания от
прорязвания със стъкла, почти не говорела, тъй като травмата й пречела и
обяснявала със знаци, имала шевове по устата и хлътване от избитите зъби. Имала
много силен стрес, тъй като приключвала проект и трябвало да пише на колегите
си какво да кажат на заключителната конференция. Според Н.ищцата не можела да
се храни да слагане на протезата, а и след това имала затруднения. Също така
имала проблем с преподаването и отношенията със студентите, тъй като била
видима щетата върху лицето й и дори развила тик да си поставя ръката пред
лицето, за да не се виждат шевовете. Свидетелката сочи, че поставянето на имплатна било за ищцата много травмиращо, тъй като от
поставянето на костното вещество цялото лице се подуло и посиняло и отново не й
било възможно да се храни. Според Н.Т. била силно притеснена и за заплащането
на самото стоматологично лечение. Свидетелката сочи, че ищцата работи като
консултант по международни проекти, която работа е свързана основно с контакт с
чужденци по интернет и по-рядко работи като преводач, но докато била без
протеза тя не можела да упражнява своите служебни задължения, тъй като не
можела да говори, а и самото хлътване не било естетично за пред хора.
Според заключението на съдебно
стоматологичната експертиза на 23.06.2014 г. ищцата е посетила спешен кабинет в
дентална клиника „Д.“ гр. София, като й е направено
шиниране на първи и втори горни леви зъби и обработка на интраоралните
и екстраоралните рани на горната лява устна. След
преглед на 23.06.2014 г. е установена експулсия (избиване) на 21, 22 и 23 зъби,
коронарна фрактура на 24 зъб и трета степен подвижност на 26 и 27 зъб, при
което са екстрахирани 26 и 27 зъби. В денталната клиника е направен подробен
план за лечение, състоящ се от три етап, който отговаря на извършените операции
и лечението, по който е продължило около година и половина. Според заключението
цената на заплатеното лечение съответства на нормалните пазарни цени. Вещото
лице сочи, че в периода на лечение от около година и половина пострадалата е
имала затруднения в храненето, болки и страдания, нарушение в говора и
естетиката. При
извършен личен преглед на ищеца вещото лице е установило, че белегът в ляво на
горната устна почти е изчезнал и не създава говорни проблеми при храненето.
Вещото лице сочи, че всички манипулации по плана за лечение са изпълнени, като
в момента на прегледа при Т. са възстановени захапката и оклузията, говора,
храненето, дъвченето и естетиката.
Според заключението на логопедичната
експертиза в следствие на придобитата травма от процесното ПТП при ищцата са
засегнати говорни компоненти – устни, горна челюст, зъбна редица, необходими за
артикулация на звуковете, като в периода от произшествието до поставяна на
частична протеза през м. февруари 2015 г. пострадалата е имала проблеми със звукопроизношението. Вещото лице сочи, че в хода на
стоматологични интервенции езикът е трябвало да се адаптира към променените
съотношения между компонентите в устната кухина. Според заключението към
момента на прегледа на ищцата през м. април 2018 г. не се установяват
затруднения при произнасяне на звуковете „ш“, „ж“, „ч“, „ц“. Вещото лице сочи,
че на определени моменти е възможно Т. да е прибягвала до свръхусилие в опитите
да артикулира правилно, най-силно изразено непосредствено след инцидента, но
вещото лице изключва появата в следствие на произшествието на „малдаптивна компенсаторика“,
както и че не се съобщават от ищцата прояви за наличие в следствие на
произшествието на „дисфония“.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза общият размер на заплатените от ищцата суми за дентално лечение в
полза на „Д.“ ООД е в размер на 11 850,00 лева, а за лекарства – в размер на
134,65 лева. Общият размер на разликата между дължимото за периода на временна
неработоспособност нетно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
временна неработоспособност възлиза на сумата от 1157,56 лева.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Т.С.Т. болки и страдания в следствие на ПТП
възлиза на сума по-висока от претендираната, поради което искът следва да бъде
уважен в претендирания размер от 28 500,00 лева. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че към момента на произшествието ищцата е била в активна възраст,
с работа, свързана с комуникация с широк кръг лица – работа с чужденци и
студенти, с оглед преподавателската й дейност. Получената в следствие на
произшествието травма е довела до сериозно увреждане в лицевата част на главата
– устни и зъби, с продължителен период на лечение - година и половина. От
значение при определяне на обезщетението е обстоятелството, че болките и
страданията при ищцата са били най-силни както към момента на произшествието,
така и при поставяне на зъбните импланти. Същевременно от значение е
обстоятелството, че след произшествието и до м. февруари 2015 г. – период от
около 7 месеца е имала затруднения в говора и храненето, тъй като чак тогава е
поставена временната протеза, като липсата й до този момент е и създавала
сериозен естетичен проблем. Самото произшествие, механизмът на настъпване и
необходимостта от провеждане на продължително и скъпо лечение при ищцата са
довели и до интензивен стрес. Същевременно, съдът взема предвид
обстоятелството, че при ищцата в следствие извършеното лечение са възстановени
захапката, говора и естетиката, нарушение в следствие травмите от
произшествието. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
конкретната икономическа конюктура в страната, както
и извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на
увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на трети лица.
По възражението на ответника за
съпричиняване съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
За доказване на тези обстоятелства по делото са
приетите допълнителна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза
в о.с.з., проведено на 17.12.2019 г.. Според заключението на автотехническата
експертиза процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни колани.
При конкретния случай автомобилът е ударен странично от лявата му страна, при
който удар се реализира голямо положително ускорение, което предизвиква голяма
инерционна сила върху пътниците в автомобила, която е предизвикала движение
телата на пътниците наляво спрямо надлъжната ос на автомобила. Вещото лице
автоексперт сочи, че и при правилно поставен предпазен колан в момента на удара
горната част на тялото ще се наклони наляво и ще излезе от част от зоните на
захващане на колана, при което движение горната част на тялото може да се
наклони до части на интериора на автомобила и да се удари в тях. Според
заключението на съдебномедицинската експертиза получените в следствие на
произшествието при ищцата увреждания са в следствие на директен удар на
лицевата област на пострадалата в детайли с ограничена удряща повърхност от
интериора на автомобила. Вещото лице сочи, че с оглед конкретния механизъм на
настъпване на произшествието, получените при ищцата увреждания биха се получили
и при правилно поставен предпазен колан.
Предвид заключението на вещите лица,
както и показанията на свидетеля М., съдът приема за установено по делото, че
ищцата е била с поставен предпазен колан по време на настъпване на
произшествието. Ето защо възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Възражението на ответника, че
отговорността му не покрива вредите на ищеца под формата на пропуснати ползи е
неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.2 КЗ (отм.)
застрахователят дължи обезщетение, включително и за пропуснати ползи, които са
пряк и непосредствен резултат от непозволеното увеждане.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта при неимуществените вреди и
от дата на извършване на всеки конкретен разходи – по отношение на
обезщетението за имуществени вреди (тъй като към този момент настъпва вредата),
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент
– аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят
отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента,
когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/.
Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта
– 19.06.2014 г. до датата на предявяване на иска в размер на 9272,85 лева (с
оглед заключението на приетата счетоводна експертиза). Искът за лихва за забава
върху претърпените имуществени вреди следва да бъде уважен в размери и за
период, изчислени от съда на основание чл. 162 ГПК, с помощта на лихвен
калкулатор на електронния сайт на НАП: За разходите за стоматологично лечение,
както следва: плащане първи етап – на 21.07.2014 г. в размер на 4745,00 лева –
лихва за забава за периода 22.07.2014 г. – 01.09.2017 г. в размер на 1504,57 лева; плащане на втори
етап 3600 лева – лихва за забава за периода 23.10.2014 г. – 01.09.2017 г. в
размер на 1045,94 лева; плащане на 170,00 лева на 10.11.2014 г. – лихва за
забава за периода 11.11.2014 г. 01.09.2017 г. в размер на 48,51 лева; плащане
на трети етап на 3 200,00 лева – лихва за забава за периода 09.07.2014 г.
01.09.2017 г. в размер на 699,15 лева; за лечение втори етап, плащане на
27.07.2015 г. в размер на 135,00 лева – лихва за забава за периода 28.07.2015
г. – 01.09.2017 г. в размер на 28.78 лева.
Застрахователят дължи и лихва за забава
върху обезщетението за пропуснати ползи, за периода от деня следващ месеца, за
който се отнася полученото в по-малък размер нетно трудово възнаграждение до
датата на подаване на исковата молба – върху пропуснатата полза за м. юни 2014
г. в размер на 690,10 лева – лихва за забава за периода 01.07.2014 г. –
01.09.2017 г. в размер на 222,42 лева и върху пропуснатата полза за м .юли 2014
г. в размер на 467,46 лева – лихва за забава за периода 01.08.2014 г. 0
01.09.2017 г. в размер на 146,63 лева.
Общият размер на дължимата лихва за
забава върху обезщетенията за имуществени вреди възлиза на сумата от 3735,87
лева, като за горницата до пълния предявен общ размер от 4275,99 лева искът
следва да бъде отхвърлен, както и за периода на забава от датата на деликта до
посочената по-горе начална дата, от която е дължима лихва за забава.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в размер на 7166,12 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 7,52 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.” АД, ЕИК:
******, да заплати на Т.С.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 28 500 лв. представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 19.06.2014г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Я.Г.М., като водач на „Тойота”, с рег. № ******, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпили разкъсно-контузна
рана на горната устна с избиване на първи и втори горни леви зъби, луксация (разклащане) на първи горен десен зъб, счупване на
коронките на трети, четвърти и пети горни леви зъби или избиване на общо 5
зъба, затрудняващо дъвченето и говоренето и преживян стрес, ведно с лихва за
забава, считано от 19.06.2014 г.
/датата на деликта/ до плащането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата
в размер на 9272,85 лева – лихва за забава от датата на деликта 19.06.2014 г.
до датата на подаване на исковата молба 01.09.2017 г.; както и сумата от 11 850 лева - обезщетение за
претърпените от ищеца от горепосоченото застрахователно събитие имуществени
вреди за разходи за стоматологично лечение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД
лихва за забава на тази сума от датата на плащане на отделните вноски по
лечебен план до датата на подаване на исковата молба в размер на 3323,95
лева; разходи за лекарства в размер на 134,65 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава на тези
разходи, считано от 19.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер на 42,87 лева; както и пропуснати ползи, изразяващи се в разлика
между дължимо нетно трудово възнаграждение за м.юни и м.юли 2014 г. и получено
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1157,56 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2017
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава на
тези разходи, считано от 01.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба
в размер на 369,05 лева, както и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 7166,12 лева –
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за забава върху обезщетенията за имуществени вреди до пълния предявен размер от
4275,99 лева и за периода от датата на деликта до датата на извършване на всеки
отделен разход.
ОСЪЖДА Т.С.Т.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „А.”
АД, ЕИК: ******, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 7,52 лева- разноски.
Решението е постановено при участието на
ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК: ********* като трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: