РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 29.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 8765 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Ж.М. против П.НА Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищцата твърди, че на 19.12.2012 г. в
12.50 часа въз основа на издадена заповед за задържане на лице е задържана на
работното си място и изведена с белезници в присъствието на колегите си, като е
задържана за срок от 24 часа. Твърди, че е привлечена като обвиняема на същата
дата като й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
5000 лева. Твърди, че размерът на гаранцията е намален на 800 лева на
08.01.2013 г. Поддържа, че със Заповед №
ЧР – 03-003/09.01.2013 г. на Министъра на правосъдието била отстранена от
длъжност „Инспектор ІІ степен (Пробация) в затвора в гр. София във връзка със
започналото наказателно производство, а със Заповед № ЧР-03-18/21.03.2013 г. на
Министъра на правосъдието й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“,
като е преценено, че е налице злоупотреба с доверие и използване на служебно
положение, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДИН“. Твърди, че на 13.03.2015 г. СГП е внесла в съда
обвинителен акт, с който е обвинена в извършване на престъпление по чл. 293,
ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 290, ал. 1 от НК, като с Присъда от 07.04.2017 г. по
НОХД № С-54 / 2015 г. по описа на СГС, 6 състав, в сила от 20.04.2017 г. ищцата
е оправдана по повдигнатото обвинение. Поддържа, че наказателното производство
е продължило почти 5 години (от 19.12.2012 до 20.04.2017 г.), като била
задържана за 24 часа. В този период ищцата била търпяла отрицателни емоции,
стрес и притеснения, тъй като повдигнатите обвинения били тежки, останала без
работа, накърнено било човешкото й достойнство и доброто й име в обществото,
както и професионалния й авторитет на държавен служител. Влошено било
психическото и физическото й здраве. Твърди, че преди започване на
наказателното производство е претърпяла онкологична операция с назначено
медикаментозно лечение след изписването и проведена постоперативна
радиотерапия. При престоя й в ареста същата не била получила необходимите
медикаменти и в резултат на преживения шок и силно притеснение получила
сърдечен пристъп и паднала на земята. При падането си ударила главата и
получава травматична катаркта на лявото око. Твърди, че през следващите няколко
години така получената травма се усложнява и довежда до необходимостта от
оперативно лечение през 2015 г., когато е била оперирана. Твърди, че след
започване на наказателното производство, в резултат на силния стрес, започнала
да получава стягане в гърдите, придружено със сърцебиене, като през януари 2013
г. постъпила за болнично лечение по повод на оплакванията си на МБАЛ
„Национална кардиологична болница“ ЕАД. Поставена й била диагноза „нестабилна
стенокардия“. Твърди, че в следващите месеци и години здравословното й
състояние се влошило и се проявили трайни сърдечни и хипертонични проблеми и
заболявания. Допълнителен стрес й причинило и оставането без работа и доходи. Оценява
неимуществените си вреди на 80000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република
България в отговора оспорва исковата молба като поддържа, че описаните в исковата молба неимуществени вреди на са в резултат на
повдигнатото обвинение. Твърди, че по отношение на част от обвиненията не е
постановен акт, с който да се установява, че действията са незаконни. Поддържа,
че няма доказателства, че е повдигнато обвинение, от което тя да е търпяла
вреди. Твърди, че не е налице причинна връзка между повдигнатото обвинение и
оставането на ищцата без работа. Оспорва настъпването на твърдените
неимуществени вреди. При условията на евентуалност оспорва претенцията по
размер, като моли при определяне на размера на обезщетението съдът следва да
вземе предвид икономическия стандарт в Република България, обстоятелството, че
повдигнатото обвинение не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Твърди, че
наказателният процес е протекъл в разумен срок, като липсват данни за
интензивно ангажиране на ищцата при провеждане на определени действия, като по
отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „гаранция“. По отношение
на задържането на основание ЗМВР поддържа, че не носи отговорност. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 09.11.2012 г. по
пр.пр. №4-1756/2012 г. по описа на СГП е образувано ново досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за това, че на неустановени дати през месеците
септември – октомври 2012 г. в гр. София, в правното си качество на длъжностно
лице, заемащо отговорно служебно положение ИСДВР, поискал дар – сума в размер
на 5000 лева от лице, лишено от свобода, които не му се следват, за да извърши
действия по служба – да го предложи на комисия по чл. 73 от ЗИНЗС за условно
предсрочно освобождаване – престъпление по чл. 301 от НК.
Със Заповед за задържане на лице от
19.12.2012 г. на служител от МВР е разпоредено задържането на М. Ж.М. в помещение за временно задържане на 07
РПУ при СДВР.
С Постановление от 19.12.2012 г. по ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа
на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр. 4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска
прокуратура М.Ж.М. е привлечена като обвиняем за това, че през м. октомври 2012
г. в съучастие с В.Д.Л.като подбуждали лишени от свобода лица – Т.М.Т.и Г.Н.Р.,
свидетели по дело С-49/2012 г. по описа на СГС, НО, 19 състав към престъпление
по чл. 290 от НК пред 19 състав на СГС, насрочено и проведено за 17.12.2012 г.
устно, съзнателно да потвърдят неистина в полза на подсъдимия В.Д.Л.–
престъпление по чл. 293, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 290, ал. 1 от НК, както и за
това, че на неустановена дата и месец през 2009 г. до 19.12.2012 г. в гр.
София, в качеството си на длъжностно лице – инспектор социални дейности и
възпитателна работа в затвор София, отговарящ за превъзпитание на лишени от
свобода поискала дар – сума от 100 лева, която не й се следва, за да извърши
действие по служба, да заличи наложено наказание на лице лишено от свобода Т.М.Т.и
2000 лева, за да подготви предложение до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС със същото
лице, лишено от свобода – престъпление по чл. 301, ал.1 от НК и за това, че в
неустановени дати месец юни 2012 г. в гр. София в съучастие с В.Д.Л.поискали дар
– сумата от 5000 лева от лице, лишено от свобода К.С.К., която не им се следва,
за да упражнят влияние при взимане на решение от длъжностни лица от комисията
по чл. 73 от ЗИНЗС във връзка със службата им – да подкрепят внесено за лишения
от свобода К.С.К. – престъпление по чл. 304 б, ал. 1 от НК. По отношение на
ищцата М.М. била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
5000 лева. С Определение от 08.01.2013 г. по нчд № С-3/2013 г. по описа на СГС
мярката за неотклонение „парична гаранция“, взета по отношение на М.М. с
Постановление от 19.12.2012 г. е изменена като размерът й е намален на 800
лева.
С Постановление от 16.05.2014 г.
по ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр.
4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура М.Ж.М. е привлечена
като обвиняем за това, че на неустановена
дата през м. март 2008 г.в гр. София, в качеството на длъжностното лице
– инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора София, съгласно
Заповед № ЛС-03-1165/03.08.2004 г.), отговарящ за превъзпитанието на лишените
от свобода в 9 група, поискала дар –
парична сума в размер на 1000 лева, която не й се следва от Т.М.Т., лишен от
свобода в 9 група, за да извърши действие по служба, а именно да го предложи на
основание чл. 74 б, буква „К“ от ЗИН за награда със Заличаване на наложено
дисциплинарно наказание, наложено със Заповед № 143/17.03.2008 г., престъпление
по чл. 301, ал. 1 от НК, както и за това, че на 31.10.2012 г. от 11.35 до 11.56
в жилище н апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********подбудила лишения
от свобода Т.М.Т.като свидетел по НОХД № С-49/2012 г. по описа на СГС, НО, 19
състав към престъпление по чл. 290 от НК чрез неговата майка М.Т.М.като
посредствен извършител устно, съзнателно да потвърди неистина в полза на
подсъдимия В.Д.Л.– престъпление по чл. 293, ал. 1 вр. 290, ал. 1 НК. На 03.06.2014
г. на М.Ж.М. е предявено разследване по ЗМ № 139/2012 г. по описа на ГД Национална полиция- МВР.
С Постановление от 25.06.2014 г.
по ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр.
4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура М.Ж.М. е привлечена
като обвиняем за това, че на неустановена
дата през м. март 2008 г.в гр. София, в качеството на длъжностното лице
– инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора София, съгласно
Заповед № ЛС-03-1165/03.08.2004 г.), отговарящ за превъзпитанието на лишените
от свобода в 9 група, поискала дар –
парична сума в размер на 1000 лева, която не й се следва от Т.М.Т., лишен от
свобода в 9 група, за да извърши действие по служба, а именно да го предложи на
основание чл. 74 б, буква „К“ от ЗИН за награда със Заличаване на наложено
дисциплинарно наказание, наложено със Заповед № 143/17.03.2008 г., престъпление
по чл. 301, ал. 1 от НК, както и за това, че на 31.10.2012 г. от 11.35 до 11.56
в жилище н апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********подбудила лишения
от свобода Т.М.Т.като свидетел по НОХД № С-49/2012 г. по описа на СГС, НО, 19
състав към престъпление по чл. 290 от НК чрез неговата майка М.Т.М.като посредствен
извършител устно, съзнателно да потвърди неистина, че като лишен от свобода е
бил жертва на измама от лишени от свобода лица, които са му искали парични суми
от името на инспекторите на длъжност социални инспектори, за да бъдат
придвижени положително техни молби по въпроси, свързани с престоя му в
затворническото общежитие, без знанието на самите инспектори с думите „Да каже,
че той е жертва на същата измама“ „И че това не е от вчера. И че той го е
предупредил преди да стане това“, „Го е предупреждавал от пролетта, че на негов
гръб бръмчат и си изкарват пари“, „Че на негов гръб бръмчат, защото той е в
една стая и е сред тях и е знаел“, „И че той тука, когато е бил, е бил жертва
на такава схема“ – престъпление по чл. 293, ал. 1 вр. 290, ал. 1 НК. На 04.08.2014
г. на ищцата е било предявено разследване по ДП ЗМ № 139/2012 г. по описа на ГД Национална полиция- МВР.
На 13.03.2015 г. Софийска градска
прокуратура е внесла в Софийски градски съд Обвинителен акт против М.Ж.М., по
който е било образувано НОХД № С-21/2015 г. по описа на Софийски градски съд. С
Определение от 12.06.2015 г. съдебното производство е било прекратено и е било
върнато на Софийска градска прокуратура с указания.
На 30.06.2015 г. Софийска градска
прокуратура е внесла нов обвинителен акт, с който М.Ж.М. е предадена на съд,
като е обвинена в престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 293, ал. 1 вр.
290, ал. 1 НК. Образувано е НОХД № С-54/2015 г. по описа на СГС.
На 04.04.2017 г. е постановена
Присъда, с която М.Ж.М. е призната за невиновна по повдигнатите обвинения и е
оправдана. Присъдата е влязла в сила на 20.04.2017 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Т.Ю.Д.и В.Т.Б.. В показанията си
свидетелката Д. установява, че познава ищцата от 4-5 години. Споделяла, че води
дела за незаконно уволнение. Била в голяма депресия на антидепресанти и в много
тежко психично състояние. Много говорели по въпроса. По време на този процес отключила
доста болести, които били на психична и на стресова основа. Едното било високо
кръвно налягане, което отключило и миниеров синдром. Преди това не била имала
такова оплакване. Установява, че преди била в онкологията, но следвало да приема
лекарства, когато е била вкарана в ареста. На свидетелката било известно, че в
ареста ищцата получила припадък, в резултат на което получила травматична
катаракта. Присъствала след операцията и била свидетел на период, в който тя
била в затруднено финансово и морално състояние. Сама отглеждала детето си. Била
без работа след уволнението. Имала повишени нива на кръвна захар. Била на
антидепресанти заради уволнението. Преживявала стрес от това, че била с
белезници пред всички. Травмирало я уволнението и ареста. Била в тревожно
състояние, вдигала е кръвната захар, със сърцебиене.
В показанията си свидетелят Б.
установява, че са били колеги с М.М. в затвора в София, като той работел като старши
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” от 2004 г. Когато се запознали
ищцата била инспектор „Социална дейност” като впоследствие била назначена на
длъжност „Пробационен инспектор” пак към затвора в София. Установява, че
арестът на М.М. станал малко преди обяд, когато почти всички излизали на обяд.
Канцелариите били в общ коридор и свидетелят забелязал, че пред кабинета на М.
имало хора. Минавайки покрай стаята й, видял, че тя е вътре. Била с насълзени
очи, неадекватна. Първата му реакция била да влезе, за да види какво става.
Спрели го и му обяснили, че се извършва претърсване. Видял как извеждат М. с
белезници. Тя изглеждала зле, ревяла. След ареста й се чули, тъй като тя имаше
доста проблеми със самото настаняване в общежитието. Било го помолила да й
съдейства да й извадят бележка от кадровата служба, тъй като тя живеела в
служебно общежитие. Всяка година, за да остане там, трябвало да представи
бележка, че е служител по Закона за МВР. Тогава имала проблем и с телевизора и свидетелят
й предложил да вземе стария му телевизор. Тогава тя дошла със сина си и той
забелязал, че има проблем с окото. От нея разбрал, че в ареста получила припадък
и си наранила окото. Обяснила му, че тогава не са й дали възможност да пие
някакви медикаменти и вследствие на това и стреса, е припаднала. Когато я видял
била тревожна, трепереща, дори се разплакала. Била отстранена от работа.
Поддържали връзка от време на време и свидетелят се опитвал да й вдъхва кураж. Известно
му било, че си търсела работа, но било трудно. Разбрал, че има проблем със
щитовидната жлеза и хормоналния баланс. Знаел, че се грижи за сина си. Не била
омъжена. След отстраняването от работа я уволнили. Отношението на хората към
нея се променило. Казвали, че е корумпирана. Свидетелят установява, че преди
ареста била лъчезарна, общителна, доверчива, но след този инцидент с
уволнението, със задържането и всички перипетии, които претърпяла, станала
по-затворена, недоверчива. Към настоящия момент била възстановена на работа, но
не на същата позиция. Първоначално като се върнала на работа, тя се притеснявала.
Имали задължение да изготвят справки като социални работници и да ги представят
на комисии. Членовете на комисията били същите хора, които били присъствали на
задържането й. Ищцата трябвало да се явява пред тях и да защитава това, което е
подготвила като документация. От около година била възстановена на работа на
по-ниска позиция. Проблемът е, че когато беше като пробационен инспектор тя
отговаряла за софийския затвор, а сега била социален работник в Кремиковци, т.е.
извън затвора и се налагало да пътува. Мнението на колегите й било отрицателно
към нея.
От приетите по делото писмени
доказателства и приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че преди привличане на ищцата М.М. като обвиняем ищцата е имала
следните заболявания – карцином на щитовидната жлеза, медикаментозна алергия,
вторичен хипотиреоидизъм, артериална хипертония І степен, неврит на слуховия
нерв двустранно, лекостепенен двустранен хипакузис (намален слух). Вещото лице
установява, че в периода от 2012 – 2017 г. в медицинската документация са
отразени следните заболявания – камерни екстрасистоли, исхемична болест на
сърцето, артериална хипертония ІІ степен, усложнена травматична катаракта на
лявото око, нарушена гликемия на гладно, чернодробна стеатоза, камерна и
надкамерна естрасистолия ІІ-ІІІ клас по Лаун, лумбална спондилоза и
остеоходроза, дископатия. В заключението си вещото лице посочва, че описаните
заболявания, получени преди 19.12.2012 г., както и тези установени след тази
дата, са обвързани дотолкова, доколкото заместителната терапия на основното
онкологично заболяване – карцином на щитовидната жлеза с оперативното й
отстраняване и проведената заместителна терапия с л-тироксин не е било в
задоволителни граници. Първоначално дозировката била завишена, а впоследствие
недостатъчна. Установява, че в някои случаи, когато дозата не се понася, когато
много бързо се увеличава, може да се появят типични симптоми на силно повишена
функция на щитовидната жлеза – сърцебиене, нарушен сърдечен ритъм, особено
ускорено сърцебиене (тахикардия), болка, съпроводена с усещане за стягане в
областта на гърдите, мускулна слабост и мускулни крампи, горещи вълни,
прекомерно изпотяване, треперене, безпокойство, безсъние, диария, загуба на
тегло, главоболие, нарушения в менструалния цикъл. Нетипични синдроми могат да
бъдат повишена температура, повръщане, както и увеличено мозъчно налягане. Дава
заключение, че стресът и напрежението определено влияят негативно на
сърдечно-съдовите заболявания и в случая, те също имат определена роля в
развитието на тези заболявания. Вещото лице установява, че от медицинската
документация не може да се установи дали има връзка между воденото наказателно
производство и травматичната катаракта на лявото око, като данни за това, че в
края на м. декември 2012 г. ищцата е имала удар в главата отляво, след припадък
имало само от анамнестични данни в история на заболяване от 04.06.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно
легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в
извършване на престъпление е П.НА Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията
е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления
и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер.
Следователно П.НА Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията
по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица,
числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав
са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването
срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи
ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена
връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява
вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищцата е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска
прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е била
оправдана с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищцата е бил
оправдана по повдигнатото й обвинение, обуславя възникване на отговорност на
държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинска се
установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни
емоции, стрес, оставане без работа, накърняване на доброто й име в обществото и
на професионалния й авторитет.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищцата: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, обстоятелството, продължителността
на наказателното производство около 5 години, обстоятелството, че във връзка с
повдигнатото обвинение е отстранена от работа, а впоследствие уволнена, това,
че се е породило съмнение относно нейната почтеност сред колегите й, което
съмнение не е преодоляно след възстановяването й на работа, отражението върху
емоционалното й състояние, взетата мярка за неотклонение „ парична гаранция“.
Съдът взема предвид обстоятелството, че по отношение на ищцата е постановено задържане на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) със Заповед на полицейски орган, като отговорност
за вредите, настъпили във връзка със задържането въз основа на тази заповед не
могат да бъдат обсъждани във връзка с отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Това е така, доколкото същите произтичат от законосъобразността на
административен акт – заповед за задържане на лице и в този случай,
отговорността на държавата следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл, при определяне на обезщетението съдът не може
да обсъжда фактите, установени с публичността на задържането, психическото
състояние на ищцата в тази връзка, както и твърденията за настъпили вреди по
време на самото задържане. Съдът взима предвид и обстоятелството, че
наказателното производство от образуването му до приключване на делото на една
съдебна инстанция е приключило пет години – до 20.04.2017 г., както и че по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „гаранция“ и не са предприети
други ограничения на правата му по време на наказателното производство.
Недоказано по делото е останало твърдението на ищцата, че в резултат на
повдигнатото обвинение се е влошило здравословното й състояние. Приетото по
делото заключение на съдебно-медицинска експертиза не може да установи с
категоричност, че заболяванията, за които са представени медицински документи
са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Вещото лице е
коментирало въздействието на лечението на основно заболяване на ищцата,
проявило се преди повдигане на обвинението. Следователно не е установено при
условията на пълно и главно доказване настъпването на заболявания в резултат на
незаконното обвинение. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени
вреди е в размер на 15000 лева.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-20.04.2017 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 300 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на М.Ж.М., ЕГН-**********,*** сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 301
ал. 1 и чл. 293 от НК в хода на ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа на ГД „Национална
полиция“, пр.пр. 4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за
което е постановена оправдателна присъда
от 04.04.2017 г. по НОХД № С-54/2015 г.
по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 20.04.2017 г. –
датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане
на сумата като отхвърля предявения иск за
разликата над сумата от 15000 лева – неимуществени вреди до предявения размер
от 80000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на М.Ж.М., ЕГН-**********,*** сумата от 310 (триста и десет) лева, представляващи направени по делото разноски
за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: