Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Етрополе, 16.06.2017 год.
в
името на народа
Етрополски районен съд в публично заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Мая Николова
при секретаря: Калинка Василева и в присъствието на р.прокурор:..........................
като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 00211 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. Рангелов Х., чрез пълномощникът й адв.Ц. *** против „ММОТОРС”АД гр.Етрополе, с правно основание чл.200 от КТ с цена в размер на 14 616 лв.
В молбата се твърди, че ищцата е работила при ответника на различни работни места в производството с общ трудов стаж 33 години. Работата й била свързана с пренапрежение на крайниците, като работната поза била правостояща и се ползва охлаждаща течност. Охлаждащата течност се разпръсквала в работната среда и имало много влага. Помещението било много голямо и се работело при понижена температура, голяма влажност, течение и други неблагоприятни фактори. Твърди, че вследствие на продължителното въздействие на факторите в работната среда е заболяла от тежки и нелечими заболявания с водеща диагноза Вегетативна полиневропатия на горните крайници с 40% трудозагуба за професионално заболяване от НЕЛК и 44% общи заболявания. Твърди че неимуществените вреди са присъдени с решение на ЕРС, но търпи и имуществени такива. Твърди, че на 24.02.2014г. е била уволнена от работа и до днес е без доходи. Твърди, че получава инвалидна пенсия, която е блокирана по искане на работодателя от ЧСИ. Ангел Петров-София. Твърди, че изразходва средства за лекарства. Твърди, че разликата между заплатата, ако била здрава и пенсията е в размер на 312 лв., а за целият период от 43 месеца е 13 616лв. Твърди, че общия размер на претенцията за имуществени вреди е 14 616лв.
В едномесечния срок от получаване на искова молба „ММоторс”АД, чрез пълномощника си адв.Борислав Делибашев от САК, кантора гр.София, е подал писмен отговор. Твърдят, че оспорват предявените искове като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени изцяло. Молят да не се допуска поисканата СМЕ, която считат за неотносима към спора. Не възразяват срещу назначаването на ССЕ с поставените задачи. Молят да не се допуска свидетел за установяване работят ли като пазачи на мястото на Д.Х. други лица в предприятието. Молят да бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се снабдят с други такива от Бюро по труда–Етрополе, от които да е видно: -регистрирана ли е Д.Р. като търсеща работа от кога и ако е регистрирана – какъв размер на обезщетение за безработица е получавала за периода след 24.02.2015г.;- какви места са обявени за свободни в Бюро по труда след 24.02.2015г. и след датата на регистрация на Д.Р., предлагано ли и е да заема свободно работно място, на каква длъжност и с какво възнаграждение; -налице ли са след 24.02.2015г. действащи програми за подпомагане на хора с увреждания, чрез осигуряване на трудова заетост, какви работни места са обявени по тези програми и има ли сключени трудови договори с хора с увреждания с тях, за какви длъжности и с какво възнаграждение; - обявявани ли са в Бюрото по труда свободни работни места след 24.02.2015г. от работодатели по чл.315 ал.1 от КТ и чл.27 от Закона за интеграцията на хората с увреждания, за какви длъжности и с какво възнаграждение. НОИ от което да е видно какъв вид пенсия е отпусната на Д.Р.Х., на какво основание и какъв е размерът на пенсията след 24.02.2015г. Молят на исканата от ищцата ССЕ да бъдат поставени следните задачи: каква е разликата м/у претендираното от Д.Р. възнаграждение за шлайфист в размер на 540лв. месечно и сбора от размерите на трудовите възнаграждения за длъжностите бобиньор, бандажор и общ работник в предприятието „ММоторс” АД и размерите на месечните пенсии, дължими на Д.Х. след 24.02.2015г.? Каква е разликата за целия исков период 24.02.2015г.-21.11.2018г. и за периода 24.02.2015г.-01.06.2015г.; -каква е разликата м/у претнендираното от Д.Р. възнаграждение за шлайфист в размер на 540лв. месечно и сбора от размерите на месечните пенсия и обезщетение за безработица, дължими на Д.Х. за целия исков период 24.02.2015г.-21.11.2018г. и за периода 24.02.2015г.-01.06.2015г.; - каква е разликата м/у претендираното от Д.Р.Х. възнаграждение за шлайфист в размер на 540лв. месечно и сбора от размерите на минималното трудово възнаграждение в страната за целия период 24.02.2015г.-21.11.2018г. и за периода 24.02.2015г.-01.06.2015г.?; - каква е разликата м/у претендираното от Д.Р.Х. възнаграждение за шлайфист в размер на 540лв. месечно и сбора от размерите на трудовите възнаграждения за обявените за свободни в Бюрото по труда след 24.02.2015г., длъжности и размерите на месечните пенсии, дължими на Д.Х. за целия исков период 24.02.2015г.-21.11.2018г. и за периода 24.02.2015г.-01.06.2015г.? Молят да бъде назначена съдебна експертиза по която вещото лице експерт по трудова медицина, да даде заключение: -възможността Д.Х. да заеме длъжностите бобиньор, бандажор и общ работник в предприятието „ММоторс”АД към м.февруари 2015г. при облекчени условия на труд, съобразно посочените медицински противопоказания в ЕР на ТЕЛК 0396/11.03.2009г. ТЕЛК №1026/12.06.2013г.; - възможността Д.Х. да заема длъжност измежду обявените за свободни работни места в Бюрото по труда в гр.Етрополе при облекчени условия на труд, съобразно посочените медицински противопоказания в ЕР на ТЕЛК 0396/11.03.2009г. ТЕЛК № 1026/12.06.2013г.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Ц. Стоянов поддържа изцяло предявените искове и моли да се уважат изцяло.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител адв.Делибашев, поддържа писмения си отговор и моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че ищцата е работила при ответника на длъжността „шлайфист“, като е признат професионален характер на заболяването й с водеща диагноза – „ вегетативна полиневропатия на горните крайници“ с ЕР на ТЕЛК от 11.03.2009г.
С ЕР № 0528/01.06.2016г. е определен срока на трайно намалената работоспособност за 3 години, т.е. до 01.06.2019г.
Безспорно е между страните, че ищцата, след като е заболяла, е била трудоустроена на длъжността „пазач“, както и че трудовото й правоотношение е прекратено на 24.02.2015г. и към настоящия момент няма сключен друг трудов договор.
Установи се, че ищцата е регистрирана в Бюрото по труда, но на същата не е предлагана работа, съобразена със здравословните й проблеми.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертизи.
В заключението си вещото лице д-р Б.С. по назначената СМЕ, неоспорено от страните и възприето от съда, установява, че ищцата страда от вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен, което не й позволява да упражнява професията шлайфист. Това заболяване е хронично, необратимо и в стационирано състояние. Вещото лице установява, че обострянето на болковата симптоматика и задълбочаване на двигателния дефицит в бъдеще, както за горните крайници, така и в поясния отдел на гръбнака и краката ще се определя от дегенеративните промени в гръбнака, които са с тенденция за прогресиране с възрастта.
В заключението си вещото лице Ц.Д. по назначената СЧЕ установява, че разликата в размера на заплатата за длъжността шлайфист, която е 540 лева за периода от 24.02.2015г. до 21.11.2018г. /датата на придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, с приспадане на получаваната инвалидна пенсия в размер на 228.00 лева е в размер на 14 003.13 лева.
По делото не се събраха доказателства какви са месечните разходи на ищцата за лекарства.
С оглед на горното ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.200 ал.1 от КТ на ищцата сумата в размер на 14 003.13 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие професионално заболяване, а именно: разликата в размера на заплатата за длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015г. до 21.11.2018г., с приспадане на получаваната инвалидна пенсия в размер на 228.00 лева. Върху тази сума ще следва да се присъди заплащане на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част до пълния предявен размер на иска от 1416.00 лева, за разликата над сумата 14003.13 лева, същият ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото ответното дружество ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 600.00 лева, а на държавата държавна такса в размер на 560.12 лева и направени разноски в размер на 438.56 лева.
Съдът намира, че е неотносимо установеното по делото, че ЕР № 1047/29.09.2016г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД София е обжалвано от ответното дружество и към момента няма постановено експертно решение от Специализиран състав по неврологични болести към НЕЛК, тъй като е безспорно, че на ищцата е признато професионално заболяване по време на работа при ответника, а с ЕР № 0528/01.06.2016г. на НЕЛК е определен срок за ТНР за три години, т.е. до 01.06.2019г.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ММОТОРС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, индустриална зона – запад, бул.“Малък Искър“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Радмил Райковски да заплати на Д.Р.Х. *** на основание чл.200 ал.1 от КТ сумата в размер на 14 003.13 лева /четиринадесет хиляди и три лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие професионално заболяване, а именно: разликата в размера на заплатата за длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015г. до 21.11.2018г., с приспадане на получаваната инвалидна пенсия в размер на 228.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 600.00 лева /шестстотин лева/ - направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ от Д.Р.Х. срещу „ММОТОРС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, в останалата част до пълния предявен размер на иска от 1416.00 лева /четиринадесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева/ за разликата над сумата 14003.13 лева /четиринадесет хиляди и три лева и тринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА „ММОТОРС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, индустриална зона – запад, бул.“Малък Искър“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Радмил Райковски да заплати на държавата държавна такса в размер на 560.12 лева /петстотин и шестдесет лева и дванадесет стотинки/ и направени разноски в размер на 438.56 лева /четиристотин тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните пред СОФИЙЪСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: