№ 6870
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110144126 по описа за 2021 година
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Е. И. ......-
К............, с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. проф. .............., със съдебен адрес:
гр.София, ул. ....’ 79, ет. 2, ап. 5 чрез адв. Ц. П. – САК срещу Столична община, с
БУЛСТАТ: ............., с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от кмета
Йорданка Фандъкова.
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди, претърпени в резултат на
виновни противоправни бездействия на служители на ответника, в претендиран размер
общо сумата от общо 12 105 (дванадесет хиляди сто и пет) лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 105 лв. и
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв„ вследствие на злополуката и нанесената
телесна повреда.Претендират се мораторна лихва върху претендираната сума от датата на
злополуката - 02.02.2021 г., до завеждане на настоящата искова молба и законна лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на предявените суми.
Ищцата твърди, че на 02.02.2021 г. около 08:30 - 9:00 часа сутринта , придружена от
своята сестра отивали на пазар, движейки се от дома й, находящ се в гр. София, ул. проф.
............... В района при парка „Заимов“ /конкретно при градинката пред театър /„Сфумато‘/
решили да пресекат двете платна на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока XVII-та
Поликлиника, на означеното за целта място - пешеходна пътека със съответната за целта
маркировка, като запонали пресичането, на първото платно, огледали се за идващи коли и
продължили с пресичането на второто платно на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, като
през цялото време се движехме на указаното за целта място - пешеходна пътека със
съответната за целта маркировка. Посочено е в молбата точната локация на пътеката, със
следните GPS координати: Географска ширина: 42.697694, Географска дължина: 23.347194.
Твърди се, че почти приключили пресичането си, непосредствено преди да стъпи на
тротоара, десният крак на ищцата се извил силно в областта на глезена и хлътна надолу,
като усетила силно „изхрупване“, чувайки викът на сестра си , която изкрещяла „внимавай“.
1
Ищцата твърди ,че се озовала земята, главата й била на сантиметри от бордюра и изпитвала
неописуема, пронизваща болка в глезена. Сестра й помогнала на ищцата да се премести от
пътното платно, за да не пречи на преминаващите коли. Твърди се , че след първоначалния
шок, ищцата погледнала и видяла, че причината за спъването и падането й е била дупка -
цепнатина в асфалта на пешеходната пътека. Опитала да се изправи, но не успяла и отново
паднала на седалището си, като при опипване на глезена усетила разместване и предвид
невероятно силната болка, която чувствала , разбрала, че не става дума за обикновено
натъртване на глезен.
Твърди се, че повикала съпруга си по телефона, инцидентът се случил на 100-150 м.
от жилището им) и прикрепяна от двамата тръгнали към спешното отделение във ВМА.
Глезенът й започнал да се подува, станал като топка за тенис, болката се засилвала,като
ищцата плакала през цялото време. Посочва се, че всички движения на крака били
невъзможни, поради силната режеща болка която ищцата изпитвала .
Твърди се, че в медицинския център след извършения преглед и рент...... снимка,
ищцата разбрала , че е получила “фрактура на фибуларния малеол или т.нар. “счупен
глезен”. Кракът й бил поставен във фиксиращ ботуш, който следвало да носи за период от 45
дни, най-малко. Твърди се, че въпреки поставянето в ботуша, болката не отшумяла и била
толкова силна, че долната й челюст изтръпвала. Посочва се ,че фиксиращият ботуш , който
бил закупен е на цена от 75 лв.
Твърди се , че периодът на възстановяване е дълъг и болезнен, като кракът на
ищцата е бил обездвижен за период от 45 дни, в което време напълно и коренно се променил
начина й на живот, не могла да се обслужва себе си, в т.ч. и да спи нощем предвид позата в
която била през тези дни , както и да върши домакинска работа и полага грижи за съпруга си
, да пазарува.Ищцата твърди, че от невъзможността да стъпва на обездвижения крак се
нарушила архитектониката на тялото й, като се появили силни болки и в останалите стави -
тазобедрена и колянна на другия крак.
Твърди се, че след изтичането на 45-тте дни, и след извършен преглед се наложило
ищцата да закупи ортеза, която трябвало да носи още 30 дни. В последствие по предписание
се наложило, да провежда рехабилитационен курс за срок от тридесет дни ежедневно в МЦ
XVII ДКЦ, и който курс се твърди, че ищцата довършила при домашни условия поради
изключително високия брой заболели лица от Covid по времето когато следвало да ходи на
рехабилитация.Твърди се , че поради придружаващи заболявания на сърцето и сърдечно-
съдовата система, предвид напредналата й възраст, след консултация с Кардиолог ищцата
била посъветвана да ограничи излизанията си, тъй като при евентуално заразяване с вируса
вероятно би завършило със смърт или с тежки усложнения, поради което нямала възможност
да посещава рехабилитационен специалист. Същевременно, не могла да си позволя
заплащането на рехабилитатор, който да я посещава в домашни условия. Твърди се, че
проведената терапия и времето, което било минало от инцидента не били достатъчни да
отшуми проблема с глезена, който продължил да бъде с оток. Като след около 70 дни след
инцидента - на 14.04.21 г. , ищцата отишла на контролен преглед в МЦ „Ортомед“ поради
продължаващите болки в крака и ограничени движения. При прегледа на място било
установено, че глезенът й все още е с оток. От извършената контролно рентгенография се
установили данни за „консолидация на абрис фракурата на фибулата.“, като била насочена
отново за рехабилитация.
Тъй като за придвижването ми бяха необходими допълнителни усилия с
увеличеното натоварване на десния крак, получила болки в дясна тазобедренна става и в
д.кс, за по нанатъшната й теращия , било предписано ползването на „хондропротектор“.
Същото е обективирано в Епикриза от 16.04.21 и Епикриза от 28.04.21 г. от
„ДИАГНОСТИЧНО - КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР XVII - СОФИЯ“ ЕООД издадени от д-р
Денка Гьокова.
Твърди се от ищцата , че и към подаване на молбата е в невъзможност да изпълнява
2
ежедневните си задължения, на скулптор – болката й пречела на работата й, като скулптор,
отделно от това изпитвала липса на мобилност, поради трудното й придвижване.Ищцата
соче, че въпреки извършения домашен курс на рехабилитация болките не отшумяли, като
при студено време също се появяват. Отделно от това, след получена такава травма
повторно счупване на същото място е много по-лесно да се получи, тъй като е на такава
възраст, че счупеното няма да може да се калцира като при млад човек.
Твърди се от ищцата , че са й били предписани множество медикаменти за
притъпяване на болката - Репарил гел, Дексофен, Арнигел, Стабифлекс, Ксарелто и Сераца ,
но каквото и да използвала от посочените лекарства, постигала единствено временно
облекчение на болката, която след час-два се появявала отново.
Във връзка с претършения инцидент ищцата посочва и търпените й имуществени
вреди , посочвайки като такива – закупуване на ортеза, с която кракът беше обездвижен на
стойност 75 лв., сумата от 30 лв. за преглед и снимка при УСБАЛО „проф. Бойчо Бойчев",
МЦ „Ортомед“.
Посочва се в молбата , че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица
от падането на ищцата заради незапълнената дупка/неподдържания асфалт в частта
представляваща пешеходна пътека, част от уличната структура на гр. София.
Наведени са правни доводи за осъществен фактическият състав на деликтната
отговорност, както и необходимостта да е налице да е причинно- следствена връзка между
деянието и вредата. – за което се сочи бездействието на ответника, факт са и настъпилите за
ищцата вреди.Посочва се, че съгласно чл. 50 от ЗЗД вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето под чийто надзор те се намират. Трайната
съдебна практика приема, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди,
произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Като
според ищцата такъв е и настоящия случай, тъй като увреждането й е настъпило в резултат
на падане, причинено от образувано върху пътното платно дупка в частта обособена за
пресичане посредством пешеходна пътека, т.е. произтича от самата вещ/. Собственик на
вещта е Столична община, тъй като съгл. чя. 2, ал. 1 от ЗОС, респ. чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Собствеността
на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, т.е. върху обхвата на
пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл. 5, ал. 2 от ЗП е определено
понятие
S
то обхват на пътя”, като в него е включено “земното платно”, част от което, съгласно
1
легалната дефиниция, дадена с §1, т.1 от ДР на Закона за Пътищата "Път* е ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.
По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои
служители или наети други лица. Поддръжката на пешеходните пътеки като част от
общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно
състояние с оглед на обичайното им предназначение, каквато грижа в случая не е
положена.Същевременно, ЗДВП в чл. 113 ал. 1 указва задължение за пешеходците да
преминават по пешеходните пътеки (при спазване на определени правила). По аргумент за
противното, изведен от чл. 113 ал. 2 в населените места пътното платно следва да бъде
пресичано единствено при пешеходна пътека. В т.54 на §1 от ДР на ЗДВП е дадена легална
дефиниция на термина, а именно: "Пешеходна пътека" е част от платното за движение,
3
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци.
Ето защо, след като инцидентът, причинил увреждането на ищцата е настъпил на
място, за чието поддържане и надзор отговаря Общината, последната е легитимирана да
отговаря по предявените искове за вреди и обосновава наличие на правен интерес от
завеждане на настоящето производство.
С отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като недоказани. Оспорва
механизма на увреждането. Отрича бездействие на свои служители. Оспорва твърдението за
неизпълнение на задължението на Столична община да поддържа пътищата, в това число и
„пешеходните пътеки“, с цел осигуряване на безопасно придвижване на всички участници в
движението, произтичащо от качеството й на собственик.посочва , че Столична община е
изпълнила тези свои задължения, сключвайки договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019г, за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община - V зона, включваща
райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, с „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК *********. Във
връзка с оспорванията излага подробни съображения. Обосновава, че отговорността за
вредите е изцяло за ищцата с оглед нейното поведение при движение по асфалтовата
настилка. Прави и възражение за съпричиняване на вредите. При евентуалност оспорва
размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна и несъответстваща на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.02.2021г. около 08.30 – 09.00ч. ищцата Е. ...... – К............ придружена от сестра
си , св. Елена ...... , тръгнали на пазар. В района на парка „Заимов“/конкретно при
градинката пред театъра „Сфумото“ решили да пресекат бул. „Евлоги и Христо Георгиеви „
в посока на XVII – та Поликлиника.За целта застанали на оказаното място – означена
пешеходна пътека и започнали да пресичат бул. Ев. И Хр. Георгиеви „ Първо едното платно
след което второто платно, като се оглеждали и в двете посоки за коли, движейки се
неизменно по пешеходната пътека.Почти приключили пресичането на булеварда,
непосредствено преди да стъпят на отсрещният тротоар, десният крак на ищцата се извил
силно в областта на глезена и хлътва надолу и тя усетила силно „изхрупване“. Чула как
сестра й , извикала „Внимавай“. Озовала се на земята, главата й била на сантиметри от
бордюра, и изпитвала неописуема пронизваща болка в глезена. С помощта на сестра си
успяла да се премести от пътното платно на тротоара. След първоначалния шок се огледала
и видяла , че да се спъне и падне , причина била дупка , цепнатина в асфалта на
пешеходната пътека. Опитала се да се изправи , не успяла и отново паднала на седалището
си. Опипала си глезена, усетила разместване и предвид невероятно силната болка , която
чувствала разбрала ,че не е обикновено натъртване на глезен.
В съдебно заседание, сестрата на ищцата св. Елена ...... си спомня за случилият се
инцидент при парка „Заимов“ на пешеходната пътека пресичаща бул. Евл. И Хр. Георгиеви“
, където свидетелката и ищцата решили да пресекат по пешеходната пътека и преди да
достигнат до отсрещния светофар ,ищцата се спънала в дупка на асфалта, залитнала,
свидетелката се опитала да я прихване отстрани, но не успяла и тя паднала на платното,
плачеща и стенеща от болка. Свидетелката успяла да я премести на тротоара . Ищцата се
обадила на съпруга си, който дошъл, и двамата успели да я вдигнат, но ищцата не можела да
стъпи на крака си. Десният й крак почти веднага започнал да се подува. Наложило се да
откарат Е. във ВМА, отстояща на около 1,5 км от мястото на инцидента за
преглед.Свидетелката уточнява , че дупката в която се спънала сестра й , била на края на
пешеходната пътека, продълговата, като разцепен асфалт, дълбока и широка .Цепнатина
която започваше или свършваше от пешеходната пътека и продължаваше към
4
платното/описанието съотвества на приложените, 4 броя снимки/. Свидетелката ...... описва
мястото на инцидента в края на въпросната цепнатина, която се допира в пешеходната
пътека. Дупката била около 10 -15 см широка и пак 10-15 см. Дълбока. Когато пресичали
дупката била вдясно от нея и тя вървяла малко по назад от пострадалата ищца. Според нея
сестра й прекъснала рехабилитационния период поради епидемията от КОВИД , не можела
да ходи и това удължило оздравителния процес.И към момента я боли крака , заключава
свидетелката.
В същото съдебно заседание е разпитан, като свидетел и съпруга на ищцата, св.
Владимир Куртев , който сочи , че дошъл за около 15-20 мин. , след като е повикан от
съпругата си до мястото на инцидента, видял дупката, била около 10 см дълбока, дори на
пръв поглед не изглеждала толкова сериозна за да създаде такъв проблем но това било
факт.Имало нарушение на асфалта около 2м дължина, като по –дълбоката част била допряна
до пешеходната пътека.Мястото е на около 100м от жилището им пред централния вход на
поликлиниката. Във ВМА направили снимка на крака , и лекарката казала на свидетеля, че
работата не е добре, според него счупено е на лошо място. Поставили гипсов ботуш за
обездвижване който да помогне за около месец, месец и половина.Общо обездвижването
продължило около 2.5 – 3 месеца.През това време съпругата му не могла да се
самообслужва.Изпитвала силни болки, не могла да ходи и да става сама. Купили патерици,
не помогнали, било я страх да ги ползва. Купили стол да се придвижва с негова
помощ.Болките били много силно и особено нощно време когато пиела много медикаменти.
Лекарите отказали рехабилитация предвид пандемията от Ковид.Изобщо не е провеждана
реабилитация уточнява свидетелят. Глезенът още е подут, но той не може да прецени дали
се е възстановила съпругата му.Придвижва се самостоятелно , към момента без патерици, но
не се движи като преди , уточнява свидетеля. Станалото освен физическите неудобства,
сринало и психически съпругата му..която казва „оставете ме , не ставам за нищо“ .
Споделеното от свидетеля разстроило свидетеля , отбелязано от съда в съдебния протокол/ .
Видно от показанията на разпитаните свидетели свид. ...... сестра на ищцата и св.
Куртев /съпруг на ищцата , преценени от съда по вътрешно убеждение, съобразно
изискванията на чл. 172 ГПК, в съвкупност и единство , както и при съобразяване на
останалите ангажирани по делото доказателства. В случая показанията и на двамат
свидетели изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.Същите
са логични и последователни, като липсват доказателства които да разколебаят
доказателствената им стойност.
Поради което и съдът ги кредитира не само относно съдържащите се в тях данни за
случилият се инцидент с ищцата, в посока изложените твърдения в молбата осъществил се
на 02.02.2021г., но и за претърпените от ищцата болки и страдания , промяна в ритъма на
живот за един дълъг период над 3 месеца , както на ищцата , така и на семейството й, което
се отразило и на психичното състояние на ищцата, показанията на свидетелят Куртев
отразяват лично възприетите от него обстоятелства.
По делото е представен лист за преглед на пациент във ВМА, отразено в КДБ/СО №
2547/02.02.21г., съставен от д-р Йордан Андонов , с дата 02.02.2021г. в 11.39 ч . Прегледана
е ищцата Е. И. Г., като и е поставена диагноза: Счупване на външен /латерален/ малеолус,
закрито.Със снета Анамнеза: оплаква се от болка в десен глезен, след болка. Обективно
състояние: спонтанна и палпаторна болезненост в областта на фибуларния глезен.
Ограничени, щадящи и болезнени движения. В листа за прегледа е записано от извършените
изследвания - рьо гр.на дясна глезенна става - фас и профил - Фрактура на фибуларния
малеол - при клиника. Предписана е терапия: гипсова лонгета за 45 дни., и ищцата е
насочена за продължаване на лечението чрез личен лекар.
При извършения контролен преглед предвид продължаващите оплаквания от болки, и
отоци в крака , видно от амб. Лист № 254/14.04.21г. е, че на ищцата Е. И. ......- К............ е
5
поставена диагноза: Счупвания на други части на подбедрицата, отразено е , че в момента е
с оток и болка. Обективно състояние: десен глезен е леко оточен, движенията са ограничени
с болка в крайните фази. При извършените изследвания от контр. рьо гр. - данни за
консолидация на абрис фрактурата на фибулата, като е насочена за рехабилитация.Ноторно
известно е , че този преглед, и времето на извършването му период съвпада с обявеното
пандемично положение в страната от Ковид.
Видно от последващ преглед , с данни в амб. лист№ 560/28.04.21 г. е, че на ищцата Е.
И. ......- К............ е поставена и диагноза: Счупвания на други части на подбедрицата. По
снети данни /анамнеза/ след травма на 02.02.21 г. на пешеходна пътека и установена
фрактура на д. фибул дистално, без открита рана, гипсова имобилизация за 45 дни, се
констатирала остра болка при движение, която заглъхва при промяна на позата. През този
период, с увеличеното натоварване на д.крак, получила болка в д.кс и д.тбс; болката сега е
постоянна, особено при движение - изкачване на стълб, както и че ползва помощно средство
- бастун. Д.глезен - оток 2 см, без топлина, изгладена леко лъскава кожа. Препоръчана е
терапия: хондопротектор, поради съществуващия все още оток, да продължи с ФТ, ЛФК,
балнео и водолечение.
Приети са, като доказателство по делото фискален бон от 13.03.21r. за закупуване a Pr.
Ankle Air Foam /75лв./ - Анатомично оформени кори за обездвижване - Protect Ankle Air
Foam и фактура от 14.04.21г. за проведена рьо. снимка /30лв./, от които се установява
действително извършени и изразходвани от ищцата парични средства за закупуване на
нужните и пособия за лечения на получената травма.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза от вещото лице д-р Цв. Г. , който се
е запознал с приетата по делото медицинска документация е приел, че при инцидент на
02.02.2021 г. ищцата Е. И. ......- К............ е получила счупвания на малкопищялен /външен/
глезенен израстък на дясна подбедрица.
След анализ на приложените рентгенови снимки се установява, че се касае за абрис,
авулзионна фрактура /когато при разтягане на сухожилна ставна връзката се откъсва частица
от костта/ в крайната част на глезенен израстък на малък пищял. Този вид счупване
позволява неоперативно лечение при липса на отклонение на талуса /скочна кост/ или
разширяване на ставното пространство.Стандартно неоперативното лечение се състои в
поставяне на гипсова шина за 7-8 дни. След спадането на отока гипсовата шина се заменя с
циркулярен гипс. Продължителността на гипсовата имобилизация средностатистически е
45-65 дни. При благоприятно протичане на оздравителния процес функционално
възстановяване настъпва до около 3 месеца след инцидента.
В с.з. вещото лице потвърждава и защитава заключението си , а именно че
установената травма на глезенната става се причинява при рязко огъване на стъпалото
встрани. Тази травма е типична за падане от собствен ръст след внезапно отвеждане от
равновесие при стъпване на криво и напълно отговаря да е получена по време и начин
описани в исковата молба.
След извършения преглед на ищцата , както и данните отразени в медицинската
документация, вещото лице обективира извод , че е напълно възможно и след изтичане на
трети месец, от травмата при пострадалата да има затруднено придвижване, болки и
отоци с ограничени движения на ставата. Вещото лице изяснява, че редовното провеждане
на предписания режим и рехабилитация спомагат за по - пълно и по -бързо възстановяване
след травма, т.е. прекъсването на тази част от лечението се е отразило неблагоприятно, както
за продължителността на възстановяването, така и за възможността да настъпят усложнения.
Като формира извод за настъпили усложнения свързани с травмата, като установения
персистиращ лек оток, болка и леко ограничение в крайните фази на активно движение на
ходилото при дорзифлексия и валгизация.
Предвид установените кардиологични проблеми при ищцата, прекаран инфаркт, както
6
и хипертония, вещото лице отговаря , че теоретично е възможно от последвало травмата
ограничение на двигателна активност - да настъпи и обостряне на кардиологичните
заболявания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.Поради изложеното е правно ирелевантно наведеното от ответника обстоятелство
затова , че е възложил на трето за страните по спора лице - сключвайки договор № СОА19-
ДГ55-359/31.05.2019г, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община - V
зона, включваща райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, с „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК
*********.
Следва да се отбележи, че макар и да е поискано привличането на страната на
ответника, същото дружество , като трето лице помагач, съдът в произнасяне в з.с.з. по реда
на чл. 140 и сл. от ГПК , не е уважил искането на ответната страна , което не е оспорено от
Столична община по предвидения в закона ред. Напротив в първото по делото с.з. ,
ответната страна е изразила становище по извършения доклад на съда в същото определение
и произнасяне по доказателствените искания.
От представената по делото медицинска документация, разпити на свидетелите свид.
...... сестра на ищцата и св. Куртев /съпруг на ищцата , преценени от съда по вътрешно
убеждение, съобразно изискванията на чл. 172 ГПК/, извършените огледи на веществени
доказателства и приетата съдебномедицинска експертиза се установяват твърденията на
ищцата че на 02.02.2021г. при пресичане на кръстовището на бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви „ в посока на XVII – та Поликлиника в гр. София е стъпила с десния си крак в
несигнализирана и необезопасена дупка на пешеходната пътека на пътното платно, в
резултат на което е получила счупване на външен /латерален/ малеолус, закрито,
реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата
и зелените площи за обществено ползване.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък/ кръстовището на бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви „ в посока на XVII – та Поликлиника в гр. София / е част от
общинската пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от
страна на контрахентите на ответната община, на които същата е възложила дейността по
7
поддържането и ремонта на общинската пътна инфраструктура в процесния участък, е
довело до неосигуряването към 02.02.2021 г. на безопасни условия за движение на
пешеходци по него. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното
бездействие на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато
обективно представлява находяща се на пътното платно в края на пешеходната пътека
дупка/, като постави необходимите средства за сигнализиране, чието поведение се явява и
виновно, тъй като установената с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в
процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря Столична община, чиято
отговорност има обезпечително-гаранционен характер.
Вследствие на това бездействие ищцата са причинени имуществени и неимуществени
вреди, които подлежат на овъзмездяване.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване. Вината за непозволеното е
изцяло на ответната община. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и по почин на
ответника, не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че
пострадалата Е. ...... – К............ с поведението си е допринесла по някакъв начин за
реализирането на конкретното непозволено увреждане и/или за настъпването на
вредоносния резултат.
При това съдът приема, че претенцията на ищцата за обезщетяване на вреди -
имуществените и неимуществените такива, следва да бъде уважена до заявените размери за
имуществените и частично за неимуществените вреди .
Съдът счита, че имуществените вреди в общ размер на 105 лева- 30 лева за рент......
снимка и 75 лева- Анатомично оформени кори за обездвижване за възстановителния период
са доказани по своето основание и размер, тъй като с представените писмени доказателства
е доказано извършването на разходите- пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане на ищцата.
Размерът на претендираните неимуществени вреди е в пълно съответствие с принципа
на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, предвид периода на лечение, обездвижване и
интензитета на претърпените болки, страдания, неудобства и дискомфорт.Следва да се
отчете, и невъзможността да се извърши рехабилитация в болнични условия/именно
предвид пандемичното положение /, както и положените усилия на ищцата вкъщи да
извършва отделни етапи на рехабилитация и с методи на кинезитерапия , които обаче не са
дали целения резултат, нейната възраст.
По изложените съображения , съдът намира , че искът за причинените неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер от 5000 лева. Същият се определя на база на приетото
заключение на съдебномедицинската експертиза, удостоверяващо интензитетът и
продължителността на възстановителния процес, посочените от в.л. усложнения при ищцата
които съществуват и към датата на изготвяне на експертизата /близо 9 месеца след травмата
/, както и данните от показанията на разпитания свидетел Куртев, както и на Св. ......, която
е очевидец както на инцидента, в резултат на който ищцата е изпитвала силни болки, така и
на последвалия възстановителен процес и преживения психически дискомфорт от
състоянието, в което се е намирала, предвид необходимостта от помощ в обслужването и
ограничения в ежедневния си живот въобще.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от 12.11.2018 г. до 16.06.2020 г., то същата е основателна. В
Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че
„Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не
мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
8
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо.
Размерът на дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, е изчислен по реда
на чл. 162 от ГПК чрез използване на калкулатор на НАП, в размер на 243.05лева.
Съответно основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху главниците
на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от датата на
подаването на исковата молба - 27.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1045.89 за сторените разноски
от които 530 лева- държавна такса и 350 лева- депозит за вещо лице и 1600 адвокатско
възнаграждение, но съобразно уважения размер на иска .
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, код по БУЛСТАТ: ............., с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на Е. И. ......- К............, с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. проф. .............., със съдебен адрес: гр.София, ул. ....’
79, ет. 2, ап. 5 чрез адв. Ц. П. – САК - сумата от 5000 лева/пет хиляди лева /-
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана травма- счупване
на външен /латерален/ малеолус, закрито, и последвалите болки, страдания и неудобства в
ежедневието и психически дискомфорт от страна на ищцата, сумата от 105 лева-
обезщетение за имуществени вреди - разходи за и във връзка с лечението вследствие на
травмата, предизвикана поради наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на
пешеходната пътека на асфалтовата настилка на пътното платно на кръстовището на бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви „ в посока на XVII – та Поликлиника в гр. София, в която при
пресичане на кръстовището на обозначеното затова място пешеходна пътека на 02.02.2021г.
ищцата стъпила с десния си крак и паднала, като получила горната травма, като
ОТХВЪРЛЯ частично претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени
вреди в останалата й част - над размера на присъдените 5000 лева до общо търсените
12 000 лева., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Столична община, код по БУЛСТАТ: ............., с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на Е. И. ......- К............, с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. проф. .............., със съдебен адрес: гр.София, ул. ....’
79, ет. 2, ап. 5 чрез адв. Ц. П. – САК - сумата от 243.05 лв. – компенсаторна лихва за
периода от 02.02.2021 г. до 26.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
5105 лв/пет хиляди сто и пет лева /, от завеждане на исковата молба/27.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на вземането и сумата общо от 1045.89 лева- съдебно-
деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10