Присъда по дело №1352/2017 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №218/18.12.2017г. по НОХД №1352/2017г. по описа на СлРС, изготвени на 19.01.2017г.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата П.Ц.Н. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

         По делото е предявен граждански иск от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” против подсъдимата за заплащане на обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди.

         В разпоредително заседание ощетеното юридическо лице изпраща упълномощен повереник, който поддържа предявения граждански иск и отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредителното заседание представителят на РП- С. отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Счита, че предявения иск няма да затрудни наказателния процес и предлага да бъде приет за съвместно разглеждане.

         В разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и със служебен защитник. Двамата отговарят на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. По отношение на гражданския иск защитника на подсъдимата счита същия за допустим.

         Съдът счете, че гражданския иск няма да затрудни наказателния процес и го прие за съвместно разглеждане като конституира Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в качеството на граждански ищец. Прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и допусна предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимата при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага да се наложи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се намали с една трета и намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Предлага гражданския иск да се уважи изцяло.

         Повереникът на гражданския ищец в съдебно заседание поддържа гражданския иск така както е предявен. Моли съда да го уважи изцяло.

         Подсъдимата в съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено минимално наказание. По отношение на предявения граждански иск моли съда да не го уважава в пълен размер.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

         Подсъдимата Н. е многократно осъждана. Постъпила в затвора гр. С. на 13.01.2015г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода” по влезли в сила присъди. На 05.04.2017г. около 14 часа подс. Н. се намирала в клуба по интереси, находящ се на втория етаж в корпуса на затвора в гр. С., където гледала телевизия и слушала музика. Малко по- късно в този клуб по интереси влезли и две други лишени от свобода, свидетелките Н.Т. и С.Б.. Тъй като звукът на телевизора е бил много силен св. Б. помолила подсъдимата да го намали. Тъй като подсъдимата не намалила звука на телевизора тя отново я помолила. Ядосана от отправените молби подс. Н. хвърлила дистанционното устройство в посока към телевизора и счупила екрана му. Телевизорът е бил поставен върху стена, закрепен за нея със статична стойка. Веднага след инцидента лишените от свобода Б. и Т. уведомили дежурния надзирател св. Ц.К.. Тя извършила проверка на място и изготвила докладна записка по случая. По случая била извършена проверка и със заповед №80/05.04.2017г. на Началника на затвора- гр. С. на подс. Н. е било наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни. На 05.05.2017г. подс. Н. е била настанена за лечение в Психиатрично отделение при затвора в гр. Ловеч с диагноза „Смесено личностово разстройство”. Предходната хоспитализация на подсъдимата в това отделение е била в периода от 30.09.2016г. до 25.11.2016г.

         След инцидента счупеният телевизор е бил демонтиран от стойката на стената от св. Г.К.. Той занесъл телевизора в магазин „Зора” в гр. С., тъй като бил гаранционен. Там получил отговор, че не разполагат с матрица, с която да сменят счупената. Той посетил и ТВ сервиз в гр. С., където също му заявили, че телевизорът не може да бъде поправен, поради което бил бракуван.      

         По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на унищожения телевизор възлиза на сумата от 305 лева.

         По делото е изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че към момента на извършване на деянието подс. Н. е страдала от „Смесено личностово разстройство, с преобладаващо засягане на адаптацията”, но е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същата е със съхранена способност правилно да възприема фактите, да дава достоверни показания и да участва в наказателното производство.

 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Ж., Г.К., Р.К., Ц.К., Н.Т. и С.Б., тъй като същите са безпротиворечиви и са относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

         Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- оценителна и съдебна психолого- психиатрична експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.      

 

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подс. Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, затова че на 05.04.2017г. в Затвора- гр. С. противозаконно унищожила чужда движима вещ- 1 брой телевизор „LED LSD  CROWN 32202 SM Smart” със сериен №7616485600525 на стойност 305 лева, собственост на Затвора- гр. С. с МОЛ В. ***.

         Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин. Доказа се по категоричен начин, че подс. Н. е унищожила един брой телевизор, тъй като го е замерила с неговото дистанционно и по този начин е счупила матрицата на телевизора. Деянието подс. Н. е извършила с действие и с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя много добре е знаела какво ще се случи като удари с дистанционното управление дисплея на въпросния телевизор, но го е сторила и по този начин го е унищожила.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие разкаянието на подсъдимата.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предишните осъждания на подсъдимата.

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът прие, че следва да наложи на подс. Н., предвиденото в чл.216, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода”, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от изключително естество. Счита, че с оглед постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимата, следва да й наложи наказание в размер близък до минималния, а именно за срок от ШЕСТ месеца.

Така определеното наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата.

На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът следва да намали определеното наказание с 1/3, а именно с ДВА месеца. Това деяние е извършено от подсъдимата след като е осъдена с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да го е изтърпяла. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата Н. е видно, че й е било определено общо наказание по ЧНД №219/2015г. на РС- М. в размер на ЕДНА година и ДВА месеца „Лишаване от свобода”. От приложената по делото справка от затвора в гр. С. е видно, че към 18.12.2017г. на подс. Н. и остава неизтърпяна част от това наказание в размер на ЧЕТИРИ месеца и 19 дни. Съдът на основание чл.27, ал.1 от НК следва да присъедини към тази неизтърпяна част изцяло или отчасти наказанието по настоящата присъда, тъй като то е „Лишаване от свобода”. В конкретния случай наказанието следва да се присъедини изцяло. Ето защо съдът определи на подсъдимата общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца и 19 дни, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС тя следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- С., тъй като безспорно се доказа по делото, че същият е предявен своевременно. Доказа се, че на 05.04.2017г. гражданският ищец е претърпял имуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимата Н.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието, извършено от подсъдимата и вредата, причинена на ощетеното юридическо лице. Установи се, че подсъдимата с действията си е причинила вреда на гражданския ищец в размер на сумата от 305 лева, съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимата не е възстановила нищо от тези вреди, поради което тази сума в размер на 305 лева тя му я дължи. Предявеният граждански иск е в по- висок размер, а именно в размер на 327,99 лева. Ето защо, съдът счете, че следва да осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец Главна дирекция „Изпълнения на наказанията”- С. сумата от 305 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, каквато е оценката на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза. Върху главницата съдът счете, че следва да присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 05.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. В останалата част до претендирания размер от 327,99 лева предявения граждански иск съдът счете за неоснователен и недоказан, поради което следва да го отхвърли в тази част.

         С оглед правилата на процеса, съдът счете, че следва да осъди подсъдимата Н. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 576,61 лева, представляваща разноски направени по време на досъдебното производство.

Следва да бъде осъдена подсъдимата да заплати в полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд сумата от 110 лева, представляваща направени разноски по време на съдебното производство в размер на 60 лева и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.     

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: