№ 14776
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110150122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове от ищеца „................“
ЕАД срещу Н. Б. П. за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2023 г., срещу която
ответницата е възразила мотивирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК. Искането е неоснователно. Не са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК – производството е по реда на чл. 422 от ГПК,
подадени са възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането за допускане на СТЕ и ССчЕ не е необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Възраженията на Н. Б. П. за липса на облигационна връзка между страните, като и за
изтекла погасителна давност за вземането и злоупотреба с права от страна на ищеца, са
относими към основателността на иска, а не към неговата процесуална допустимост, поради
което следва да бъдат разгледани по същество на спора.
По искането на страната отправено към съда да сезира ПРБ със сигнал за извършено
престъпление, съдът намира, че при действието на Конституцията на Република България от
1991 г. съдът вече няма сигнални функции - арг. от ТР № 1/2022 по тълк. дело № 1/2018 г. на
ОСНК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „................“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на СТЕ и ССчЕ със задачи,
посочени в исковата молба тъй като събирането на това доказателство не е необходимо.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 70760/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.07.2025 г. в
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. Б. П., ЕГН **********, дължи
на ищеца „................“ ЕАД сумата от 152,06 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ...............
апартамент, аб. № ............., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 32,93 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.02.2020 г. до 05.12.2022 г., сумата от 1,90 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,43
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.02.2023 г. по ч.гр. дело № 70760/2022 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав, срещу която Н. Б. П. е възразила в срок.
2
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от Н. Б. П., в
който оспорва предявените искове по подробно изложени доводи. Твърди, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия за имота, където липсва топлоснабдяване.
Оспорва възникване на вземането за стойността на услугата дялово разпределение. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена. Възразява за изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, при
приложение на ОУ от 2016, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно
издание на посочената дата; че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на
търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК обстоятелствата: НЯМА.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
3
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4