№ 5996
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110212102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХ, представлявано от управителите В.Д.-С. и В.Ш., чрез адв. Л.,
срещу Наказателно постановление № 002494/25.07.2023 г., издадено от
И.Д.Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл. 68д,
ал. 1, предложение 2, вр. чл.68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл.
68в от Закона за защита на потребителите. За същото на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 210а, вр. чл. 68в, вр. чл. 68д, ал. 1, предложение 2, вр. чл.68д, ал.
2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите на дружеството
– жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 25000,00
(двадесет и пет хиляди) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че наказателното
постановление е постановено при неправилно приложение на разпоредбите на
1
чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. второ, във
връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, доколкото реализираното от
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД поведение не разкрива белезите на нелоялна
заблуждаваща търговска практика. Излага се, че при постановяването на
наказателното поставновление, АНО е допуснал смесване на понятията
„продажна цена” и „цена за единица мярка", легално дефинирани в ЗЗП, тъй
като обозначената цена за 1 кг. и за 100 гр. от артикулите е цена за единица
мярка на насипно продавана стока и нито един потребител не би могъл да
възприеме тази цена като крайна продажна цена. Сочи се, че цените за 100 гр.
от съответните артикули са били толкова ниски, че не само информираният,
внимателен и предпазлив среден потребител, а изобщо който и да било
потребител, не би приел, че тези цени могат да съставляват крайни продажни
цени на сирене, маслини и пушено свинско филе, особено и предвид
обстоятелството, че тези артикули не са били изложени за продажба в
опаковки/разфасовки, а потребителят сам е избирал количеството за
закупуване. Излагат се аргументи, че в ЗЗП не са предвидени нормативни
изисквания, свързани с дебелината и големината на шрифта, а в случая
липсват каквито и да било констатации за нечетливост на посочената цена за
единица мярка, нито е посочено колко пъти по-едър и по удебелен е бил
шрифтът на цената за 100 гр., съпоставен с този на цената за 1 кг.
Обстоятелството, че цената за 100 гр. от съответния продукт е била изписана
с по-едър шрифт от цената за 1 кг. от същия продукт, се счита, че не следва да
бъде тълкувано като въвеждащо потребителя в заблуждение, доколкото
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД е посочила и цената на 1 кг. за съответните
продукти, а цените за 100 гр. и за един килограм от стоките са били изписани
ясно и четливо.
На следващо място се поддържа, че в конкретния случай неправилно е
била индивидуализирана наложената на дружеството – жалбоподател
имуществена санкция, доколкото не са били отчетени от
административнонаказващият орган тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и необосновано, а в условията на евентуалност –
2
наказателното постановление да бъде изменено в частта му относно размера
на наложеното наказание, като същото бъде намалено до законоустановения
минимум.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Д., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител отправя молба за постановяване на съдебен акт, с който
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, а в условията на
евентуалност размерът на наложеното наказание да бъде редуциран до
законоустановения минимум. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение, за което се представя списък.
Административнонаказващият орган се представлява от адв.А., с
пълномощно по делото, която изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за изготвеното по делото писмено становище.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с извършени съвместни проверки на служители на НАП и
БАБХ в големи търговски вериги, била извършена проверка в магазин „Б.“,
находящ се в гр. София, ул. “ХХХХ“ № 5А, стопанисван от
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД за спазване изискванията на Закона за защита на
потребителите.
В хода на проверката било установено, че в търговския обект „Б.“,
находящ се в гр. София, ул. “ХХХХ“ № 5А, стопанисван от
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, се предлагат за продажба стоки в насипно
състояние, изложени във витрина, като в близост до всеки продукт бил
поставен етикет с обявена цена за 100 гр. и за 1 кг., а именно:
- Соколово - свинско филе варено-пушено 100 гр. 1,39 лв. /задраскана/
0,89 лв. – 35 % 1 кг. 8,90
- Мургаш бяло саламурено сирене 100 гр. 1,99 лв./задраскана/ 1,39 лв. –
30 % 1 кг. 13,90
3
- Маклер бяло саламурено сирене 100 гр. 2,19 лв. /задраскана/ 1,49 лв. –
31 % 1 кг 14,90
- Черни маслини без костилка 181-230 Latrovalis 100 гр. 1,49 лв.
/задраскана/ 0,79 лв. – 46% 1 кг 7,90
- Macлини Cтaфидaтa Stefanika 100 гр. 1,29 лв. /задраскана/ 0,89 лв. -25 %
1 кг. 8,90.
При проверката било установено, че цените върху етикетите за 100 гр.
били изписани с едър и плътен шрифт, а цените за килограм били изписани с
по-дребен и блед шрифт.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №
К-2754618/23.02.2023г.
Въз основа на изложеното св. И. И. К. приела, че на 23.02.2023 г., в обект
Магазин Б. 199 с адрес: гр. София, община Столична, област София (столица),
адрес: ул."ХХХХ" 5А, "ХХХХХХХХХХХ" ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХ при
упражняване на своята дейност използва нелоялна търговска практика, а
именно: предоставя невярна и подвеждаща информация, относно продажната
цена на предлагани за продажба стоки в насипно състояние, като цената за
100 г е обявена с едър и плътен шрифт, а цената за килограм е изписана с
много по-дребен и блед шрифт и по начина на представяне, заблуждава или е
в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, въпреки че
предоставената информация е фактически точна по отношение на обявената
цена за 1 кг от стоката, прилагането на която има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на търговската практика, в нарушение
на чл. 68д, ал. 1, предложение 2 /включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител,
дори и ако представената информация е фактически точна/ във връзка с чл.
68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 /цената/ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.
68в от Закона за защита на потребителите.
С оглед така констатираното нарушение св. К. съставила срещу
дружеството – жалбоподател "ХХХХХХХХХХХ" ЕООД АУАН №
002494/07.04.2023 г., в който горепосочените фактически констатации били
квалифицирани като нарушение на чл. 68в от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, във връзка с чл. 68д, ал. 1 предложение 2 /включително
4
чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна/ във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 /цената/ във
връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.
АУАН бил съставен в присъствие на пълномощник на жалбоподателя и
препис от същия му бил връчен на датата на съставянето му, като последният
го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
конкретните констатации по така съставения АУАН.
Въз основа на АУАН № 002494/07.04.2023 г. и в кръга на правомощията
си И.Д.Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите издал атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 002494/25.07.2023 г., с което на основание чл. 210а,
вр. чл. 68в, вр. чл. 68д, ал. 1, предложение 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г,
ал. 4 от Закона за защита на потребителите на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 25000,00 (двадесет и пет хиляди)
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител И. И. К..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. И. И. К. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
И. К. представляват пряк източник на доказателствена информация,
5
доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание.
АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени
лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед №
670/06.07.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите и
Заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
6
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по
неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като
доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни
и не могат да бъдат споделени. С факта на издаване на процесното
наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т.
е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този
смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с
оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав счита,
че дружеството – въззивник „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХ
не е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 68д, ал. 1, предложение 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1, вр. чл. 68г, ал.
4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че „ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХ, има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП.
С оглед наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното
прилагане на материалния закон спрямо установените факти и
обстоятелствата, и по-конкретно дали същите следва да се квалифицират като
7
нелоялна търговска практика.
Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV,
раздел ІV от ЗЗП, който възпроизвежда уредбата в Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните
търговски практики към потребители на вътрешния пазар, наричана
Директива за нелоялни търговски практики.
Понятието за "Търговска практика" е уредено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП
- всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите, като законът забранява използването на нелоялни търговски
практики. За да е налице нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП,
следва да е налице кумулативно предлагане на услуга, което противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, както и
това предлагане да променя или да е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга. В чл. 68г,
ал. 4 от ЗЗП е предвидено, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните
търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. На следващо място, с оглед
защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните
вредни последици, с чл. 68в от ЗЗП се забранява императивно използването
на такава.
Понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за
преценка дали една практика е такава, са посочени в разпоредбата на чл. 68г,
ал. 1 от ЗЗП. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана
Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005
г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/Е. на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета.
Както вече беше посочено, основният фактически състав на нелоялната
търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изисква кумулативното наличие
на три елемента: да е налице търговска практика, свързана с предлагането на
8
стоки и услуги /§ 13, т. 23 във връзка с т. 29 от ДР на ЗЗП/; тази търговска
практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност /§ 13, т. 28 от ДР на ЗЗП/ и прилаганата търговска практика да
променя или да е в състояние да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител или на средния член от групата
потребители, когато търговската практика е насочена към определена група
потребители /§ 13, т. 31 във връзка с т. 25 от ДР на ЗЗП/. В т. 18 от
Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета, се дава характеристика
на "среден потребител", като той е "сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив". Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗП "Търговска практика е заблуждаваща", "когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне", заблуждава или е в състояние
да заблуди средния потребител, дори ако представената информация е
фактически точна. Съгласно чл. 68, ал. 2, т. 4 обстоятелствата по чл. 68д, ал. 1
включват и цената или начина на нейното изчисление. Съгласно посочената
разпоредба търговската практика е заблуждаваща, когато макар и сама по
себе си да е точна с начина на нейното представяне може да се въведе в
заблуждение или е въведен в заблуждение средният потребител, като
съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 4 един от компонентите, спрямо които следва да не
се въвежда в заблуждение е цената. Най – накрая, заблуждаваща е практиката,
която "има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
търговската практика".
В случая е безспорно, че "ХХХХХХХХХХХ" ЕООД предоставя точна
информация за цената на предлаганите стоки - посочена е цена както за 100
грама, така и за 1 килограм. Спорен е въпросът дали така предоставената
информация за цената, при отчитане на цялостното й представяне, е в
състояние да въведе в заблуждение средния потребител, съответно да го
мотивира да вземе търговско решение да закупи стоката. Видно от събрания
по делото доказателствен материал, процесните стоки в супермаркет „Б.“,
находящ се в гр. София, ул. “ХХХХ“ № 5А, стопанисван от
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, са посочени за 100 грама и за 1 кг., като не е
налице разминаване в посочените цени, а разлика в големината на шрифта
при изписване на цената за грам и килограм. Цените за 100 грама продукт са
посочени за стоки, които позволяват продажба на грамаж за улеснение на
9
потребителите и с оглед на самия факт на предлагането им на грамаж.
Цялостното представяне на информацията за предлаганите продукти не дава
основание да се приеме, че средният, сравнително наблюдателен и добре
информиран потребител, би могъл да се заблуди. Цените, посочени с
увеличен шрифт, са нереални за продажба на килограм и не би могло
обосновано да се приеме, че средният потребител, който е наясно с
икономическата обстановка и с обичайните цени на тези хранителни
продукти, би могъл да се заблуди, че ще закупи свинско филе варено-пушено
за цена от 0,89 лева за 1 кг.; бяло саламурено сирене (Мургаш) за 1,39 лева за
1 кг.; бяло саламурено сирене (Маклер) за 1,49 лева за 1 кг.; черни маслини
без костилка за 0,79 лева за 1 кг. или мacлини Cтaфидaтa Stefanika за цена от
0,89 лева за 1 кг. (в този смисъл Решение № 13135 от 22.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 13634/2019 г., VII о.; Решение № 3265 от 13.05.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 2218/2022 г.).
По изложените съображения и не би могъл да се релевира извод, че
потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо
поведение, което не биха имали при други обстоятелства. В този смисъл не са
налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4
ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика
като вид нелоялна търговска практика.
С оглед посоченото, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на
твърдяното нарушение - не е налице заблуждаване на потребителите чрез
цялостното представяне на информация на продукта от страна на търговеца,
респективно и доколкото административнонаказателната отговорност на
последния е ангажирана неправилно, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 3180,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото пълномощно,
списък на разноските, фактура № **********/05.10.2023 г., платежно
нареждане, видно от които уговорената сума е изплатена изцяло, респективно
и последната следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя.
10
Своевременно релевираното от процесуален представител на въззиваемата
страна в съпроводително писмо възражение за прекомерност на разноските на
въззивника е неоснователно, доколкото претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималните размери,
предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимо със съответното ДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002494/25.07.2023 г., издадено
от И.Д.Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на „ХХХХХХХХХХХ“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХ, за извършено нарушение на чл. 68д, ал. 1,
предложение 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в
от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в
размер на 25000,00 (двадесет и пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на
„ХХХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХ, представлявано от
управителите В.Д.-С. и В.Ш., сумата в размер на 3180,00 лева с ДДС –
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11