Решение по дело №1000/2019 на Районен съд - Девня

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№216/10.8.2020г.

 

гр.Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  II състав, в публично съдебно заседание, проведено на 15.07.2020г., в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Антоанета С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1000 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от ***, ЕИК ***, против М.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,  с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК., която в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №2248348, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.

Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 2482,37 лв  представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2248348, за периода от 26.01.2001 г. до 18.02.2019 г. за обект-имот, находящ се в ***,  сумата 1833,37 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 21.02.2002 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, уведомен при условията на чл.44, ал.1 , изр. последно ГПК – отказ за получаване

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна.

По частно гражданско дело № 444/2019 г. на ДРС е издадена Заповед № 332/25.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***гр. Варна, ЕИК ***, сумата от 2482,37 лв  представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2248348, за периода от 26.01.2001 г. до 18.02.2019 г. за обект-имот, находящ се в ***, сумата 1833,37 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 21.02.2002 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 86,32 лв , представляваща държавна такса, както и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Представени по делото са справки за недобора на абонат с потребителски абонатен  № 2248348 за периода 21.02.2002 г. – 14.03.2019 г. и за периода 20.11.2017г. – 14.03.2019г.

Представено е копие на карнетен лист, съдържащи показанията на отчетената вода по партида  №2248348, адрес в ***с положени подписи за потребител.

Представена е справка от СВ –Девня по ел. път  по партидата на ответника М.С.Й..

Представено е извънсъдебно споразумение между страните по делото, по силата на което М.С.Й. е приела да изплати на разсрочено плащане по погасителен план  на ищеца по делото сумата от 4430,19 лв. по фактури, издадени за периода 23.09.2003г. до 14.11.2019г.

Представена е справка от 15.07.2020г. за облога и плащанията за частен абонат с кл. №2248348 , видно от която към дата 15.07.2020г. са постипили плащания от ответника, като към същата дата е останал неплатен остатък по една фактура  №********** в размер на 33,29 лева, както и неплатени разноски в исковото и заповедното производство.

Изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С., неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед представените доказателства по делото съдът прави извод, че между страните е налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на ВиК услуги. По делото от представените писмени доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги. Представено е и Решение на ДКЕВР  от 28.01.2013г., както и всички останали решения за промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. Ответната страна не е навела твърдения, нито представила доказателства, че имота – предмет на потребление не е нейна собственост, нито че не е водоснабден. Напротив така представеното извънсъдебно споразумение между страните по делото и извършените в хода на производството плащания от ответника на по –голямата част от претендираните суми, отразени в представената справка за облога и плащанията на частен абонат 2248348 към дата 15.07.2020г. сочат, че ответната страна не оспорва дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Поради това съдът намира, че предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по основание. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото претенцията на ищеца е частично удовлетворена чрез погасяване на претендираните суми, исковете следва да се отхвърлят за претенцията за лихва и за главница за размера  над 33,29 лева, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че частта от претендираните суми е погасена чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за отхвърляне на исковете за лихва и иска за главница за размера над 33,29 лева не като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане.

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е едва след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 86,32 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и тези, направени в настоящото производство на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 86,32 лева държавна такса и 250 лева възнаграждание за вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че М.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ***, ЕИК ***, вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 444/2019 г. на ДРС, за сумата 33,29 лева /тридесет и три лева и 29 стотинки/, представляваща главница за неплатени фактура за ВиК услуги с №**********/18.02.2019г. за период 15.01.2019г. до 18.02.2019г. по партида с абонатен №2248348 за обект с адрес ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението – 22.03.2019 г. до окончателно плащане на сумата, като отхвърля така предявеният иск за разликата над уважения размер от 33,29 лева до претендирания размер от 2482,37 лева, като погасен чрез плащане в хода на делото

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за приемане за установено в отношенията между страните, че  М.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ***, ЕИК ***, вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 444/2019 г. на ДРС, за сумата 1833,37 лева /хиляда осемстотин тридесет и три лева и 37 стотинки/, представляваща лихва за забава за период 21.02.2002г. до 14.03.2019г., като погасен чрез плащане в хода на делото

 

ОСЪЖДА М.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на***, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***,   разноски в размер на 336,32 лева / триста тридесет и шест лева и 32 стотинки/ за настоящето производство и разноски за заповедното производство в размер на 136,32 лв /сто тридесет и шест лева и 32 стотинки/

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................................