РЕШЕНИЕ
№ 3771
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330103258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД (с ново
наименование „Йеттел България“ ЕАД) е предявил против Р. А. М.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1
ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 3810/22.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6498/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, за сумата в общ размер от
1 201, 06 лв., формирана както следва:
1. сумата от 132, 80 лв. по Допълнително споразумение от дата
21.05.2018 г. за мобилен номер *****, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.05.2019 г. до 04.08.2019 г.
2. сумата от 66, 78 лв. по Договор за мобилни услуги от дата
19.12.2018 г. за мобилен номер *****, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.05.2019 г. до 04.08.2019 г.
3. сумата от 108, 23 лв. по Договор за мобилни услуги от дата
19.12.2018 г. за мобилен номер *****, представляваща незаплатени месечни
1
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
05.05.2019 г. до 04.08.2019 г.
4. сумата от 59, 85 лв. по Договор за лизинг от 19.12.2018 г.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 10/2019 г.
до месец 11/2020 г.
5. сумата от 47, 12 лв. по Договор за лизинг от 21.05.2018 г.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 10/2019 г.
до месец 04/2020 г.
6. сумата от 134, 85 лв. по Договор за лизинг от 19.12.2018 г.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 10/2019 г.
до месец 11/2020 г.
7. сумата от 228, 98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 19.12.2018 г. за мобилен номер *****;
8. сумата от 222, 96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 19.12.2018 г. за мобилен номер *****;
9. сумата от 199, 49 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 21.05.2018 г. за мобилен номер *****,
ведно със законна мораторна лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2021
г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между Р. А. М. и „Теленор България“ ЕАД са
сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Твърди, че по
силата на така сключените договори е предоставил на ищеца уговорените
услуги и мобилни устройства, като начислените суми за предоставените
услуги са останали незаплатени. Поддържа, че всички задължения на абоната
са обективирани в издадени от доставчика фактури, като последните следвало
да бъдат заплатени в петнадесет дневен срок след издаване на фактурите.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя в срок,
договорът е предсрочно прекратено, поради което на основание чл. 11 от
Договора е начислена неустойка, формирана от размера на три месечни
абонаментни такси и разликата между преференциалната стойност на
предоставеното лизингово устройство и стойността на последното по ценова
листа. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Р. А. М. не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда
особен представител – адв. А. Ц., с който оспорва предявените искове по
основание и размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
2
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил лично препис от исковата молба на посочения в
последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
С получаване на съобщението ответникът е бил предупредена и за
възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с
посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призована за съдебното заседание,
проведено на 08.11.2022 г. Въпреки редовното му призоваване ответникът не
се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 6498/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на сумата от общо 213, 44 лв. – за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в
исковото производство от 25 лв. за заплатена държавна такса. Не следва да се
присъжда претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като в
3
производството по делото не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. – с пълномощно, приложено в
заповедното производство. В този смисъл съдът съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. .
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“
ЕАД (с предишно наименование “Теленор България” ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, против Р. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
***** искове с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и
по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Р. А. М., че
„Йеттел България“ ЕАД, е носител на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 3810/22.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6498/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, за сумата в общ размер от 1 201, 06 лв.,
формирана както следва: 1. сумата от 132, 80 лв. по Допълнително
споразумение от дата 21.05.2018 г. за мобилен номер *****, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г.; 2. сумата от 66, 78 лв. по Договор
за мобилни услуги от дата 19.12.2018 г. за мобилен номер *****,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г.; 3. сумата от 108,
23 лв. по Договор за мобилни услуги от дата 19.12.2018 г. за мобилен номер
*****, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 05.05.2019 г. до 04.08.2019 г.;
4. сумата от 59, 85 лв. по Договор за лизинг от 19.12.2018 г., представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от месец 10/2019 г. до месец
11/2020 г. ; 5. сумата от 47, 12 лв. по Договор за лизинг от 21.05.2018 г.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец 10/2019 г.
до месец 04/2020 г.; 6. сумата от 134, 85 лв. по Договор за лизинг от
19.12.2018 г., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от
месец 10/2019 г. до месец 11/2020 г.; 7. сумата от 228, 98 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.12.2018 г. за
мобилен номер *****; 8. сумата от 222, 96 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 19.12.2018 г. за мобилен номер
*****; 9. сумата от 199, 49 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 21.05.2018 г. за мобилен номер *****, ведно със
4
законна мораторна лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2021 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование “Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, сумата от 213, 44 лв. – разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 6498/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав, и сумата от 25 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
3258/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5