№ 1535
гр. София, 02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604396 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба, подадена от А.Л.С., срещу Определение №
1129/30.09.2021 г., постановено по ЧНД № 11203 по описа за 2021 г. на СРС,
НО, 105-ти състав, с което депозираната от жалбоподателя жалба срещу
Постановление на СРП от 18.06.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № ЗМ 2097/2018 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. №
34187/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК, е била оставена без разглеждане като процесуално
недопустима. С определението си първоинстанционният съд е прекратил
образуваното съдебното производство.
В депозираната частна жалба се посочва, че Постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 18.06.2021 г. е
незаконосъобразно – същото противоречи на Закона за собствеността. Твърди
се, че въпросът за придобиването на собствеността върху инкриминираните
вещи е следвало да се установи не по реда на НПК, а Закона за собствеността.
Поддържа се, че прокурорът е следвало да издаде постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство, което обаче не е сторил и са
извършени множество процесуални действия, макар да се касае за спор за
материално право по гражданскоправен ред. Твърди се, че след като двете
насрещни страни са заявили претенции за правото на собственост върху
движимите вещи, СРП е следвало да ги напъти към гражданския съд, което е
трябвало да стане чрез Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, а не посредством Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, тъй като в него материалният въпрос е
предрешен и твърдяно установен от некомпетентен орган – СРП. Твърди се
неяснота на основанието за прекратяване на наказателното производство от
прокурора. Посочва се, че с постановяване на обжалваното определение и
1
прекратяване на съдебното производство жалбоподателят би могъл
хипотетично да понесе всички тежести на висящия процес, вкл. и прилагане
на мерките за процесуална принуда, а досъдебното производство можело да
продължи дълъг период. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното
определение и изменение на Постановлението от 18.06.2021 г.
СРП не е взела отношение към подадената частна жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и
материалите по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице с правен интерес от
обжалване на съдебния акт, срещу обжалваем съдебен акт и в
законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което е
процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С постановление от 18.06.2021 г. прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт СРС е бил сезиран с жалба по
реда на чл. 243, ал. 4 от НПК от жалбоподателя срещу Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 18.06.2021 г. В жалбата пред
СРС, подобно на настоящата жалба, са били изложени съображения, че в
процесния случай става въпрос за гражданскоправен спор за собственост,
който е предшествал процедурите по НПК. Били са изложени твърдения, че
СРП е следвало да откаже да образува досъдебното производство. Било е
посочено, че именно с това постановление прокурорът е следвало да напъти
страните към гражданския съд, а не да издава Постановление за прекратяване
на наказателното производство, с което предрешава спора. Били са изложени
съображения, че компетентен да разгледа случая е бил гражданският съд, а не
СРП, доколкото въпросите попадат е хипотезата на спор за материално право
на собственост. В заключителната част на жалбата е било направено искане за
отмяна на обжалваното постановление и указване на СРП, че се касае за
гражданскоправен спор, за който страните следва да намерят решение
извънсъдебно или чрез СРС по пътя на владелчески спор или иск за
собственост, като прокурорът следва да издаде постановление в тази връзка.
За да остави без разглеждане депозираната жалба СРС е приел, че
липсва правен интерес у жалбоподателя да обжалва процесното
постановление, тъй като в депозираната пред първоинстанционния съд жалба
са били изложени твърдения за наличието на гражданскоправен спор, а не за
престъпление, а прокурорът от своя страна в постановлението си също е
приел, че не са налице данни за извършено престъпление.
Мнозинството от въззивния съдебен състав се съгласява с
горепосочените изводи на първоинстанционния съд. Видно от съдържанието
на жалбата, преповтарящо се преимуществено с частната жалба, с която е
сезиран и настоящият съдебен състав, жалбоподателят излага съображения,
че става въпрос за гражданскоправен спор касателно право на собственост
2
върху движимите вещи, предмет на преследваното деяние. Прокуратурата
също е приела, че не е налице престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК по
отношение на инкриминираните движими вещи, поради което е и прекратила
наказателното производство. Жалбоподателят недвусмислено е посочил в
жалбата си, че за него случаят следва да бъде отнесен към гражданския съд, а
не към прокуратурата. С постановлението за прекратяване на наказателното
производство прокурорът именно е преградил последващото развитие на
наказателното преследване. Оттук нататък в преценката на жалбоподателя е
да реши дали да сезира гражданския съд с искова претенция. Мнозинството
от настоящия случай счита, че в случая липсва правен интерес за
жалбоподателя от обжалване на прокурорския акт и постигане на който и да е
от визираните в чл. 243, ал. 6 от НПК резултати. В закона не е уреден акт, с
който прокурорът да напъти страните към гражданския съд - предявяването
на гражданскоправна претенция е въпрос на собствена преценка, като в
правомощията на прокурора, уредени в чл. 46 от НПК, не попада напътване
на страните към друг способ за уреждане на отношенията им.
За да постанови акта си прокурорът е разгледал събраните
доказателства и данните, които се извличат от тях, и е стигнал до
заключението, че не е налице престъпно деяние, което да обуслови по-
нататъшното развитие на наказателното производство. В този смисъл актът
му се явява ясен и лишен от всякакво вътрешно противоречие за
позоваването на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК и прекратяването на наказателното
производство именно на това основание. За да достигне до тези изводи малко
или много предвид правната квалификация на престъпното деяние е било
необходимо изследване на въпроса за правото на собственост върху
инкриминираните вещи, което обаче е било именно за целите на
наказателното преследване. Образуването на досъдебното производство е
било по независимата преценка на прокурора необходимо, за да достигне до
извода за наличието или липсата на съставомерно деяние. Направените
изводи в постановлението на прокурора касателно материалноправни въпроси
от гражданскоправен характер не се явяват обвързващи за
гражданскоправния съд, който постановява крайните си актове въз основа на
вътрешното си убеждение, закона и доказателствата. Именно по тази
причина, СРС правилно е посочил в акта си, че прокурорският акт не
преклудира възможността на жалбоподателя да предяви пред гражданския
съд претенциите си за собственост.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че с постановяване на
обжалваното определение и прекратяване на съдебното производство
жалбоподателят би могъл хипотетично да понесе всички тежести на висящия
процес, вкл. и прилагане на мерките за процесуална принуда, а досъдебното
производство можело да продължи дълъг период. С влизане в сила на
постановлението от 18.06.2021 г. наказателното производство с предмет
именно това престъпление се счита за прекратено.
Следователно първоинстанционният съд правилно е оставил без
разглеждане депозираната от А.Л.С. жалба като процесуално недопустима и е
прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Предвид
3
изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Настоящото определение се постановява при особено мнение на член на
състава – съдия Атанас Николаев Атанасов, който ще изложи свои
съображения отделно в особено мнение към настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129/30.09.2021 г., постановено по
ЧНД № 11203 по описа за 2021 г. на СРС, НО, 105-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4