МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 301/2016 Г.
НА НПРС, 4 СЪСТАВ
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 462/2008 г. по описа на РУ гр. Н., ПП № 1303/2011г. на НПРП, срещу: К.С.К. с ЕГН **********, роден на *** г. в
гр. Н., живущ ***, за това че на ** **
** г. в с. З., обл. Ш., на ул. “***” № *, при условията на опасен рецидив, както и
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел
следните чужди движими вещи: 1 бр. горнище на анцуг с качулка, 1 бр. дънки, тъмносини на цвят, 1 бр. кожен колан от естествена
кожа, черен на цвят, 1 бр. кутия цигари, марка “***”, 10 бр. къса цигари, марка
“***”, 2 бр. рибни консерви “***”, всяка по 380 гр., 1 бр. отверка
с дървена дръжка от шевна машина “***” и 1 бр. точилка, с дължина 60-70 см. и
дебелина 4-5 см., всичките на обща стойност 58.80 лв., от владението на лицето П.А.Х.
***, собственост на последния, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК във вр. с чл. 29, ал.1, б “а” и б. “б” от НК.
Делото бе
разгледано по редна на Глава 27 от НПК Съкратено съдебно следствие като подс. К. призна фактите и обстоятелствата по обвинителния
акт.
В хода на
съдебно заседание представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че извършеното
деяние и неговото авторство се установяват от всички материали по делото.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание, при определянето на което да се
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Защитникът на
подс. К. не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излагат се аргументи, че той е
съдействал на органите за разкриване на обективната истина. Моли да им бъде
наложено наказание при многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли съдът
да обърне внимание на изтеклия период от време от извършване на деянието до
момента.
Подсъдимият К.С.К. признава описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Признава
вината си и иска намалено наказание. Съгласен е да заплати на пострадалия
вредите дори и да възстанови съборената ограда.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.С.К. е роден на *** г. в гр. Н. с ЕГН **********.***.
Осъждан е многократно. Изтърпял е няколко наказания „лишаване от свобода“,
включително такова над 1 година. Присъдите му започват от 2004 г., а последната
е от 2016 г. и са за различни престъпления от НК
На ** ** ** г.
пребивавайки инцидентно в с. З. подс. К. проникнал в
жилищна сграда, находяща се на ул. „***“ № * в селото като разкъсал сезаловата
връв, придържаща входната врата затворена. Тъй като собственикът на имота – св.
П.А.Х. ***
отсъствал подс. К. изнесъл от дома следните движими
вещи - 1 бр. горнище на анцуг с качулка, 1 бр. дънки,
тъмносини на цвят, 1 бр. кожен колан от естествена кожа, черен на цвят, 1 бр.
кутия цигари, марка “***”, 10 бр. къса цигари, марка “***”, 2 бр. рибни
консерви “***”, всяка по 380 гр., 1 бр. отверка с
дървена дръжка от шевна машина “***” и 1 бр. точилка, с дължина 60-70 см. и
дебелина 4-5 см. – като ги поставил в един чувал и напуснал селото.
При оперативно-издирвателните действия част от вещите били
възстановени, но извършителя не бил открит. Това станало години по-късно след
признания от страна на самият подсъдим.
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно СОЕ,
разпитите на свидетелите в досъдебното производство, протокол за доброволно
предаване, обяснения на онвиняемия и др. Всички тези
доказателства са безпротиворечиви, ясни и точни.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Така
изложената фактическа обстановка води до извода, че като отнел от владението на
свидетеля П.А.Х.,
без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои горепосочените
чужди движими вещи, собственост на визираното лице, подс.
К.С.К.
е осъществил състава на престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК. От друга страна, факта, че подс. К. е бил осъждан
многократно.
Изтърпял е няколко наказания „лишаване от свобода“, включително такова над 1
година. Присъдите му започват от 2004 г., а последната е от 2016 г. и са за
различни престъпления от НК. От изтърпяването на наказанията не е
изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК налага извода, че в случая е
налице и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК. Водим от гореизложеното, съдът
счита, че меродавната квалификация на реализираната от обв.
К. инкриминирана деятелност битува на плоскостта на състава по чл. 196, ал.
1, т. 2 от НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 29, ал.1, б “а” и б. “б” от НК.
Визираната
инкриминирана деятелност е реализирана от подс. К. с
пряк умисъл, доколкото същият несъмнено е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Съдът,
съблюдавайки принципите на индивидуализация и конкретизация на наказанието
отчете обществена опасност на деянието и обществената опасност на самия деец.
Обществената
опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото
и върху засегнатите обществени отношения, може да се характеризира като по-лека
в сравнение с обикновените случаи от този вид. Стойността на вещите не е висока
– по-малкото минималната за страната работна заплата. Освен това от деянието до
настоящия момент е изминал толкова голям период от време, че налагането на
тежко наказание няма да изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Степента на
обществена опасност на самия подсъдим следва да се разгледа през призмата на
извършеното престъпление, неговата тежест, поведението му преди, по време и
след извършване на престъплението. Подс. К. е оказал
съществено съдействие на разследващите. В действителност без неговото
съдействие престъплението щеше да остане неразкрито.
С оглед на
всичко това съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 от НК. Съдът намира, че
подходящо и законосъобразно наказание е “лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, което
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира,
че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да
заплати и направените по досъдебното производство разноски по сметка на ОД на
МВР в размер на 35 лв за назначената СОЕ, както и
33,16 лв разходи по сметка на НИКК на МВР гр. С..
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 20.07.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова