№ 266
гр. Благоевград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500119 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивна жалба с вх.№...../...2022 г. е подадена от адв.П.Й., като процесуален представител
на М. Г. Т. и ИЛ. ИВ. Т., срещу Решение № ..../20.... г., постановено по гр.д.№.../20... по
описа на РС – П.
В жалбата на въззивниците се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Поддържа, че направените правни изводи не коренспондират
със събраните по делото доказателства, липсват конкретни съображения обуславящи извода
на съда. Безспорно било, че процесния имот е бил предоставен за ползване на ответниците и
те в нито един момент не са заявили намерението си да своят имота като свой пред ищците.
Счита се, че ответниците не са били владелци, а държатели /ползватели/ на процесния имот
и като такива не могат да придобиват по давност вещни права.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск като основателен и доказан,
като бъдат отчетени изложените във въззивната жалба обстоятелства. Претендират се
разноски.
Ответниците по въззивната жалба са се възползвали от правото си по чл.263 от ГПК и са
представили отговори. В тях са развили съображения, че въззивната жалба е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена, а атакуваното решение като правилно,
законосъобразно и мотивирано, да бъде потвърдено.
1
В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалният си предствител поддържат
подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея.
Ответниците, редовно призовани, в о.с.з. чрез процесуалния си представител оспорват
жалба и молят съдът да потвърди решението на РС – П. като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК
от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението, срещу валиден,
допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя
изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272
от ГПК.
С обжалваното решение районният съд, на основание чл. 108 ЗС е отхвърлил исковете по
чл. 108 ЗС, предявени от М. Г. Т., ЕГН ********** и от ИЛ. ИВ. Т., ЕГН .... - и двамата с
адрес в с. Д. Р., общ. П. против Д. М. Т., ЕГН ********** и В. В. Т., ЕГН ********** - и
двамата с адрес в с. П., общ. П. ул. „С.“ № 1, с които се претендира да бъде признато за
установено, че първите двама са собственици, на основание реализирано (през 1995 г.) право
на строеж (учредено на М. Г. Т., съгласно Заповед № 248/06.08.1982 г. на Председателя на
ОбНС - с. П. и Типов договор от 01.10.1982 г.), в режим на съпружеска имуществена
общност, на втори жилищен етаж, който е трети поред, от 3-етажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 120 кв. м., построена в урегулиран поземлен имот XV-592, в
кв. 59, по действащия план на с. П., общ. П. одобрен през 1997 г., както и последните двама
да бъдат осъдени да им предадат владението върху посочения имот.
Предвид изхода на спора, ищците са осъдени и да заплатят на втория ответник сторените от
него пред първата инстанция разноски по делото.
Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание чл.108 от ЗС. С иска по
чл. 108 ЗС се цели защита на нарушено право на собственост с краен резултат
възстановяване владението на собственика на имота. Въпросът за принадлежността на
правото, обект на защита е част от основателността на претенцията. Съдът е длъжен да даде
защита на спорното материално право в рамките и по начина, поискани от ищеца. С
изложените фактически обстоятелства и формулираното искане с категорична яснота са
очертани обективните и субективни предели на спорното право.
За да се уважи ревандикационния иск, следва да се докаже наличието на елементите от
фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно -
ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или
държи и без правно основание.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извода за
правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови
доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след
подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
2
законосъобразно е приела, че ищцовите претенции са недоказани и неоснователни.
И това действително е така, тъй като безспорно се установява по делото, че ответниците в
процеса – Д. и В. Т.и са придобили собствеността на процесния жилищен етаж по давност и
в режим на съпружеска имуществена общност.
Спорът по делото касае втори жилищен етаж - трети поред, от 3-етажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 120 кв. м., построена в урегулиран поземлен имот XV-592, в
кв. 59, по действащия план на с. П., общ. П. одобрен през 1997 г. По отношение на същия,
неоснователни се явяват направените с въззивната жалба възражения, относно
обстоятелството, че ответниците не са доказали по безспорен начин правото на собственици
в процеса по отношение на имота, като се твърди, че същите са само обикновени държатели
на този жилищен етаж. И това е така, тъй като при държането фактическата власт се
установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея
договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава временно или
безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на
съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по
която се уреждат отношенията между съконтрахентите. Такива факти не се установяват по
делото, затова и ответниците нямат качеството на държатели на спорния имот. Това което е
установено в процеса е, че ответника Д.Т. е установил самостоятелна фактическа власт
върху спорния имот, извършвал е и строително- монтажни работи през продължителен
период от време в него, превърнал го е в годен за обитаване, и е заживял постоянно там със
своето семейство, със знанието и без възражението на първоначалните собственици.
Фактическата власт върху процесния имот от страна на ответниците датира още от 1996 -
1997 г. и продължава до сега, като те владеят, ползват и стопанисват процесния имот, не са
го напускали, плащали са редовно сметки за ток и вода по собствени партиди, като няма и
никакви действия по прекъсване на давността от страна на ищците. Успоредно с това е
установено и, че ищецът М.Т. е получил правото да построи 3-етажна жилищна сграда,
включваща един гаражен и два жилищни етажа, в парцел VII, намиращ се в кв. 2 по плана на
с. П., общ. П. действащ към 1982 г., като около 1990г. строежа й е финализиран. Самия
ищец е настанил двамата си сина /единия от които ответника Д.Т./ на различни етажи на
сградата, които да си ги пригодят за живеене. Конкретно, от настаняването на Д.Т. в
процесния имот той се ползва постоянно само от него и от членовете на семейството му,
като никой не е искал от тях да го напуснат или пък да се е противопоставил на владението
им, стопанисването, ремонтните действия и прочее, като едновременно с това и с
нотариален акт по обстоятелствена проверка от 03.09.2020 г. ответника Д.Т. е бил признат за
собственик по давност на процесния жилищния етаж.
Т.е. предвид изложеното до тук, от въззивната инстанция се възприема, че по делото
безспорно е доказано, че ответниците са придобили правото на собственост върху
процесния имот чрез предвиден в закона способ – по давност, което пък от своя страна
прави исковата претенция на ищците за собственост върху този имот неоснователна и
следва да се отхвърли. Фактическата власт на ответната страна е непрекъсната в
3
продължение на повече от 10 години и се изразява във всичко, което съдържанието на
пълното вещно право дава - ползване , стопанисване , правене на необходим ремонт,
подобрения и др. Налице е и намерението им да третират целия имот като свой в
съзнанието си /субективния елемент на владението/,което да бъде явно и недвусмислено
/несъмнено/ .
С оглед горното РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от фактическият състав
на предявения иск, отхвърляйки като неоснователна предявената искова претенция.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези
игнориращи възраженията на жалбоподателите, тъй като са основани на доказателствата,
теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е
направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, БлОС следва да присъди на
въззиваемата страна разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 600
лв. – възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../20.... г., постановено по гр.д.№ .../20... по описа на РС – П.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН ********** и ИЛ. ИВ. Т., ЕГН .... - и двамата с адрес в с. Д. Р., общ.
П. да заплатят на Д. М. Т. и на В. В. Т., и двамата с адрес в с. П., общ. П. ул. „С.“ № 1,
сумата от общо 600 лв. – разноски пред въззивната инстанция за заплатено от тях
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5