Р Е Ш Е Н И Е
№ 261584
гр. Варна, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 287 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Т.А.З., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв. **** – АК *** срещу „Ч.м.“ АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:
- Сума в размер на 18766.24 лв.
/осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от
м.02.2018г. до м. 07.2020г., от които 114.46 лева за м.02.2018г., 756.56 лева
за м.03.2018г., 766.11 лева за м.04.2018г., 766.11 лева за м.05.2018г., 768.56 лева
за м.06.2018г., 769.59 лева за м.07.2018г., 769.93 лева за м.08.2018г., 556.06
лева за м.09.2018г., 769.93 лева за м.10.2018г., 629.94 лева за м.11.2018г.,
769.93 лева за м.12.2018г., 707.23 лева за м.01.2019г., 803.23 лева за
м.02.2019г., 803.23 лева за м.03.2019г., 781.69 лева за м.04.2019г., 800.35
лева за м.05.2019г., 682.74 лева за м.06.2019г., 676.62 лева за м.07.2019г.,
613.32 лева за м.08.2019г., 422.75 лева за м.09.2019г., 593.68 лева за
м.10.2019г., 611.97 лева за м.11.2019г., 591.85 лева за м.12.2019г., 605.88
лева за м.01.2020г., 596.86 лева за м.02.2020г., 581.60 лева за м.03.2020г.,
546.18 лева за м.04.2020г., 596.83 лева за м.05.2020г. и 313.05 лева за
м.07.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозирането на
исковата молба – 11.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението
- Сума в
общ размер на 3170.62 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислена върху дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от падежа на
всяко задължение до 11.01.2021г.;
- Сума в размер на 730 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва
считано от датата на депозирането на исковата молба – 16.04.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
В
проведеното на 19.04.2021г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове. Ищцата не оспорва извършените след предявяване на иска
плащане в размер на 300 лева за погасяване задължения на ответното дружество за
трудови възнаграждения за м.02.2018г. и м. 03.2018г., като оттегля исковата
претенция до размера на това плащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата работела в ответното дружество на длъжност „***“ до ***г., когато едностранно прекратила трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата отправила покана до ответното дружество за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава. До подаване на исковата молба дължимите от ответното дружество суми били в размер на 18766.24 – трудово възнаграждение за периода от м.02.2018г. до 01.09.2020г., законна лихва за периода от 26.05.2018г. до 01.09.2020г. в общ размер на 3170.62 лева, обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 730 лева и законна лихва от 01.09.2020г. до 11.01.2021г. в размер на 26.97 лева.
Ответното дружество не изпълнило задълженията си към ищцата, което породило за нея правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави частично признание на исковете и се изявява готовност за постигане на спогодба между страните.
Ответникът твърди, че не е преустановявал периодично плащане на дължими трудови възнаграждения на ищцата, но вследствие на световната икономическа криза от 2018г. оборотите на предприятието спаднали чувствително – намалели поръчките, ограничили се пазарите и се получил спад в търсенето на основни продукти на дружеството. Допълнително влошаване на икономическия климат се получил вследствие на ковид пандемията. В тази връзка ръководството на дружеството постоянно провеждало разговори с ключови специалисти, работници и служители на дружеството във връзка със запазване на работните им места и възнаграждения, особено с тези, на които им предстои пенсиониране. Ищцата, заемайки длъжност „***“, винаги имала информация за състоянието на дружеството. Същата доброволно останала на работа без да ѝ се намаляват начисленото трудово възнаграждение и осигуровки в пълен размер, с цел да се увеличи размера на осигурителния ѝ стаж след пенсиониране, но със знанието, че трудовите възнаграждения не могат да бъдат изплащани редовно. На ищцата била предоставена възможност да работи на плаващо работно време. Въпреки намаления обем на работа и непълното уплътняване на работното време, на ищеца не било предлагано да ползва неплатен отпуск без зачитане на стаж и винаги ползвала пълния размер на полагащия ѝ се размер на платен отпуск. На ищцата била предложена възможност за сключване на споразумение за разсрочено изплащане на дължимите ѝ трудови възнаграждения, с цел да се избегне давността на плащанията.
Ответното дружество представя доказателства за извършено на 25.01.2021г. плащане в размер на 300 лева, с което е погасено задължението за трудово възнаграждение на ищцата за м.02.2018г. и със сумата от 185.54 лева частично е погасено задължението за трудово възнаграждение за м. 03.2018г. След извършеното на 25.01.2021г. плащане ответникът признава за основателни претенциите до размер от 19205.24 лева и оспорва същите над тази сума.
Ответникът изразява съгласие за решаване на спора чрез медиация и прави искане за присъждане на разноски при условията на чл.78, ал.2 ГПК.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител, поддържа исковите претенции и моли за присъждане на разноски. Ответното дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С исковата молба е
представено надлежно заверено за вярност копие от заповед № ***г. на
изпълнителния директор на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от ***г. Видно от съдържанието на
заповедта, ищцата е изпълнявала длъжност „***“, а като причина за прекратяване
на трудовото правоотношение е посочено „***“. Със заповедта е признато
задължение на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение /л.6/.
Размерите на
дължимото на ищцата трудово възнаграждение в процесния период се установява от
представена с исковата молба справка от регистъра на осигурените лица –
социално осигуряване /л.7-9/.
Представената
справка не се оспорва от ответника, като в отговора на исковата молба се
съдържа и признание по отношение на претендираните размери на дължимо трудово
възнаграждение след приспадане на плащането от 25.01.2021г.
С отговора на
исковата молба е представено доказателство за извършено на 25.01.2021г. плащане
в размер на 300 лева, с което са погасени задължения за дължимо трудово
възнаграждение на ищцата за м. февруари 2018г. в размер на 114.46 лева и за м.
март 2018г. в размер на 185.54 лева /л.18/.
Ищцата е положила подписа си в удостоверение на
полученото плащане, което се потвърждава и от процесуалния ѝ представител
в проведеното открито съдебно заседание.
Съгласно разпределената между страните доказателствена тежест и изложените от тях твърдения, в тежест на ищцата бе да докаже наличието на твърдяното трудово правоотношение в процесния период, прекратяването на трудовото правоотношение едностранно на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда и размерите на претендираните вземания. Посочените обстоятелства се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства, като и не се оспорват от ответника. Ищцата признава извършеното на 25.01.2021г. плащане в размер на 300 лева и оттегля исковата си претенция до този размер. Ответното дружество е изпаднало в забава за изплащане на трудовото възнаграждение на ищцата, поради което и дължи обезщетение за забава. С отговора на исковата молба не се оспорва дължимостта на претендираните трудови възнаграждения, а се въвеждат икономически обосновани причини за забавянето на плащанията от страна на работодателя. Положеният труд е възмезден и работодателят дължи ежемесечно заплащане на дължимото в полза на работника трудово възнаграждение. Съгласно нормата на чл.270, ал.2 КТ „трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго“. Дори при предвидената в чл.245 КТ възможност за заплащане на трудово възнаграждение в по-нисък от уговорения с трудовия договор размер изрично е посочено, че неизплатения остатък е дължим ведно със законната лихва.
В този смисъл исковите претенции за дължими трудови възнаграждения и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ се явяват доказани от представените с исковата молба писмени доказателства, а и не се оспорват от ответника. Претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължени до 01.09.2020г. също се явява доказана по основание и по размер – установено бе наличието на трудово правоотношение между страните и задължението на ответника да заплаща ежемесечно трудово възнаграждение на ищцата, както и неизпълнението на това задължение на работодателя. Размерът на претендираното обезщетение за забава се потвърждава при изчисления извършени с програмен продукт „Апис Финанси“.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, доколкото не е изплатил в уговорения между страните срок дължимите трудови възнаграждения. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК, направените от ищцата разноски са в размер на 1200 лева под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на ответника. Не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищцата – налице е частично признание на исковете, а и както бе посочено по – горе ответникът е дал повод за предявяване на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 300 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.З., с ЕГН ********** и адрес ***
сума в размер на 18466.24 лв. /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от м.03.2018г. до м. 07.2020г., от които 571.02 лева за м.03.2018г., 766.11 лева за м.04.2018г., 766.11 лева за м.05.2018г., 768.56 лева за м.06.2018г., 769.59 лева за м.07.2018г., 769.93 лева за м.08.2018г., 556.06 лева за м.09.2018г., 769.93 лева за м.10.2018г., 629.94 лева за м.11.2018г., 769.93 лева за м.12.2018г., 707.23 лева за м.01.2019г., 803.23 лева за м.02.2019г., 803.23 лева за м.03.2019г., 781.69 лева за м.04.2019г., 800.35 лева за м.05.2019г., 682.74 лева за м.06.2019г., 676.62 лева за м.07.2019г., 613.32 лева за м.08.2019г., 422.75 лева за м.09.2019г., 593.68 лева за м.10.2019г., 611.97 лева за м.11.2019г., 591.85 лева за м.12.2019г., 605.88 лева за м.01.2020г., 596.86 лева за м.02.2020г., 581.60 лева за м.03.2020г., 546.18 лева за м.04.2020г., 596.83 лева за м.05.2020г. и 313.05 лева за м.07.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозирането на исковата молба – 11.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
сума в общ размер на 3170.62 лв. /три хиляди сто и седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена върху дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от падежа на всяко задължение до 11.01.2021г., както и
сума в размер на 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва считано от датата на депозирането на исковата молба – 11.01.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.З., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Варна сумата от 928.55 лв. /деветстотин двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължима за разглеждане на предявените искове държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: