Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 25.05.2021г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : В. Крумов
Съдебни заседатели :
Членове :
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................., като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 984 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 347, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, от „Мого България“ ООД, ЕИК *********, адрес гр. София, район Изгрев, ж.к.“Изток“, бул.“Д-р Г.М. Димитров“ № 16 – А, против П.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***.
Твърди се, че на 22.08.2017г. между ищцовото дружество, като лизингодател, и ответната страна, като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG 0000382. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „БМВ“, модел „735“, идентификационен номер на рама WBAGG41050DN63759, рег. № СВ 1983 КС и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 22.08.2017г. Ответната страна е заплатила първоначалните разходи, като размера на финансирането е 5 900,00лева. Договорен е срок на договора от 24 месеца, изтичащ на 20.08.2019г. при фиксиран лихвен процент в размер на 36,00% при размер на месечни анюитетни вноски от 348,38лева. Ответната страна е извършвала нерегулярни плащания по договорения погасителен план, като последното плащане било на 11.07.2018г., отнасящо се за плащане на вноска № 11 по погасителен план с падеж 20.07.2018г. Ответната страна е преустановила контакт с ищцовото дружество, напуснал е страната и е предоставил лизинговия актив на трето лице. Последното е установило контакт със собственика и е предало владението на лизинговата вещ на 11.032019г. Към тази дата неплатени са лизингови вноски от № 12 до № 18 по погасителния план, с падеж 20.02.2019г. Поради невъзможност за връзка с ответната страна, уведомление за разваляне на процесния договор не е връчвано, като договорът е прекратен с датата на изземване на лизинговата вещ от третото лице. Ответната страна е продължила да ползва лизинговия актив, чрез третото лице, до 11.03.2019г., когато лизинговата вещ е върната във владение на ищцовото дружество и е съставен приемо – предавателен протокол. Периодът, през който е ползван лизинговия актив от лизингополучателя, последния дължи заплащане на договорените месечни вноски, включващи главница и договорена лихва. На основание чл. 15.1 от приложимите Общи условия, предвид допусната забава в плащанията на лизинговите вноски, е начислена неустойка в общ размер на 67,40лева. На основание чл. 15.5 от Общи условия, ответната страна дължи на ищцовото дружество неустойка за прекратяване на договора поради виновно поведение в трикратен размер на договорената месечна вноска, в настоящия случай в размер на 1 045,14лева. На основание чл. 8.6 във вр. с чл. 8.7.4 от Общи условия ответната страна дължи да възстанови на ищцовото дружество разходи за заплащане на данъци в общ размер на 256,02лева. През месец юли на 2018г. договорът е възложен на външна агенция за издирване и изземване на актива, за което са направени разходи в размер на 540,00лева, по които е направено частично плащане на 11.07.2018г., като остатъкът възлиза на 291,21лева. Сочи се, че за вземанията си ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл.410 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 155 / 2020г. по описа на Районен съд гр. Видин.
Иска се от ищцовото дружество, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи плащане за сумите от : 2 015,74лева – главница - непогасени лизингови вноски по главница за период от 20.08.2018г. до 16.01.2019г., 659,32лева – възнаградителна лихва за период от 20.08.2018г. до 16.01.2019г., 67,40лева – неустойка за забава за периода от 20.08.2018г. до 16.01.2019г., 1 045,14лева – неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, 256,02лева - заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018г., 291,21лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 от Общите условия, както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Претендират се и направените в заповедното производство разноски, както и разноските в настоящето производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна, или нейн
представител, не се е явила в първото открито съдебно заседание. Не е направено
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. На ответника изрично са
указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на негов представител.
Предвид заявените в
исковата молба обстоятелства и представените към нея и приети писмени
доказателства, предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 345 от ТЗ във
вр. с чл. 347, ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, се явяват
вероятно основателни.
Предвид изложеното и
доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По реда на чл. 78 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 346,69лева направени разноски по настоящето производство.
Ответната страна следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 151,70лева за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, разноски в заповедното производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на П.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***, че „Мого България“ ООД, ЕИК *********, адрес гр. София, район Изгрев, ж.к.“Изток“, бул.“Д-р Г.М. Димитров“ № 16 – А, има вземания спрямо П.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***, за сумите от : 2 015, 74лева – главница, непогасени лизингови вноски по главница за период от 20.08.2018г. до 11.03.2019г., 659,32лева – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва за период от 20.08.2018г. до 11.03.2019г., 67,40лева – неустойка за забава за периода от 20.08.2018г. до 11.03.2019г., 1 045,14лева – неустойка за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, 256,02лева - заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018г., 291,21лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 от Общите условия, както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2020г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 171- РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.02.2020г. по гр. д. № 155/ 2020г. по описа на Районен съд гр. Видин.
Осъжда П.М.Н., ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, адрес гр. София, район
Изгрев, ж.к.“Изток“, бул.“Д-р Г.М. Димитров“ № 16 – А, сумата от 346,69лв. направени разноски по
настоящето производство и сумата от 151,70лв. - разноски направени в
заповедното производство.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение П.М.Н., ЕГН **********, с адрес *** може да поиска от Окръжен съд Видин неговата отмяна, ако е бил лишен от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Районен съдия :