№ 4008
гр. София, 09.06.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100900893 по описа за 2023 година
На ищeца са дадени указания с разпореждане от 16.05.2023 година да изпълни указанията
на съда, който е сезиран с нередовна искова молба. Едновременно с това, съдът е оставил без
уважение искане по чл. 29, ал. 4 ГПК – за назначаване особен представител за процесуално
представителство, който да замести един от съвместно управляващите дружеството ищец за
целите на предявяване на иска и в който смисъл е констатираната нередовност.
Както вече е посочено, разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК предполага наличие на
противоречие в интересите на представляван и представител, в която хипотеза съдът назначава
особен представител, като законът не прави разграничение за представителство на физическо и
юридическо лице. Нормата не засяга случаите, когато е налице неразбирателство между законните
представители на една и съща страна. Евентуално влошени отношения и разногласия между
двамата законни представители на дружеството - ищец не е основание за назначаване на особен
представител на страната, а следва да се отстрани по правилата на дружественото право, но не и
чрез назначаването на особен представител. Поради това и с оглед обстоятелството, че
дружеството-ищец е предявило исковата молба от упълномощен само от управителя Х. К.
адвокат/и, а съгласно вписванията по партидата на ищеца в търговския регистър, юридическото
лице се представлява от двамата управители само заедно, исковата молба, подадена от
процесуални представители без валидно учредена представителна власт, я прави нередовна.
Действително, разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК допуска назначаването на особен представител
при противоречие в интересите между представляван и представител, но това предполага валидно
сезиране на съда за разрешаване на възникналия правен спор. В случая съдът не е валидно сезиран,
тъй като предявилият исковата молба адвокат не е упълномощен от волеизявяващия орган на
дружеството-ищец - назначените му управители, които представляват дружеството само заедно. В
трайно установената практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, изразена в
определение № 73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о., определение № 223 от
29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г., определение № 254 от 28.03.2014 г. по т. д. № 756№ 2014 г.
на І т. о. и определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о., определение №
219 от 28.04.2015 г. по ч. т. д. № 541/2015 г., Т.К. на ВКС е застъпено становището, което
настоящият състав споделя, че в хипотезата на съвместна представителна власт на управителите на
дружеството с ограничена отговорност, само по себе си, противоречието между управителите и
невъзможността да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие (в т. ч.
1
и подписване на искова молба, какъвто именно е настоящият случай) не е основание за
назначаване на особен представител и че такъв се назначава единствено когато представляван и
представител са насрещни страни по спора, предмет на делото, т.е. насрещни страни по
материалното правоотношение. На този етап от производството и при липса на редовна искова
молба, е налице само противоречие между съвместно представляващите дружеството-ищец
вписани управители, която хипотеза не попада в предметния обхват на нормата на чл. 29, ал. 4
ГПК. Липсата на валидно волеизявление от едно юридическо лице за извършване на процесуално
действие, каквото е предявяването на исковата молба, не може да бъде преодоляна чрез института
на особеното представителство.
С молбата от 31.05.2023 година ищецът е поискал отмяна на определението, с което е
оставено без уважение искането за назначаване на особен представител, като няма изразена воля
за продължаване на срока за изпълнение на указанията, което е констатирано от съда в
разпореждането от 31.05.2023 година.
За указанията от 16.05.2023 година ищецът е уведомен на 23.05.2023 година чрез
посочения в исковата молба съдебен адресат и в предоставения срок, изтекъл на 30.05.2023 година
указанията не са изпълнени, като и понастоящем исковата молба е нередовна.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано т.д. № 893/2023 година по описа на СГС, VI -
3 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО на съда подлежи на обжалване от ищеца, в 1-седмичен срок от
връчване на настоящото разпореждане, с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2