ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 23.10.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 412 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от „ВиК“ АД, гр. Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 1А, представлявано от изпълнителния директор Д. К. С., чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Акт № 170/26.06.2020 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център Плевен.
Жалбата е изпратена с писмо на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център Плевен, в което изрично е ангажирано становище за просрочие на жалбата, поради което се моли съда да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Ответникът сочи, че жалбоподателят е подал жалба по административен ред пред Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ - постъпила жалба на 22.07.2020 г. /вх. № на МОСВ Ж-93/22.07.2020 г./. Ответникът сочи, че с Решение № 157/26.08.2020 г. на Министъра на околната среда и водите е отхвърлена жалбата на „ВиК“ АД, гр. Ловеч, ЕИК *********, срещу Акт № 170/26.06.2020 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център Плевен. Ответникът сочи, че съгласно чл. 97, ал. 5, във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК Министърът на околната среда и водите е трябвало да издаде решение в срок до 05.08.2020 г., като срокът за подаване на настоящата жалба е изтекъл на 19.08.2020 г., като сочи, че настоящата жалба до Административен съд – Ловеч е подадена на 10.09.2020 г., което е видно от пощенското клеймо на пощенския плик, поради което жалбата е просрочена. Ответникът цитира и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС.
С разпореждане от з.с.з. на 18.09.2020 г. съдът е изискал от ответника четливо копие на съобщение за връчване на АУПДВ № 170/26.06.2020 г., четливо копие на съобщение за връчване на Решение № 157/26.08.2020 г. на Министъра на околната среда и водите, като е указал, че при липса на съобщение следва в писмена справка да се посочи това изрично.
Със същото разпореждане жалбата е оставена без движение на основание чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 3, във вр. с чл. 97, ал. 5 от АПК и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС, както и чл. 151, т. 1 и т. 3 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи доказателства за спазване на преклузивния срок за ожалване; 2. да представи документ за платена д.т. от 50 лв. по сметка на съда; 3. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател /чл. 151, т. 1 от АПК/, като е указано, че при неизпълнение на всяко от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
С писмо вх. № 3600/30.09.2020 г. на ответника се представят изисканите от съда писмени доказателства, като се сочи, че АУПДВ № 170/26.06.2020 г. е получен от жалбоподателя на 29.06.2020 г., а Решение № 157/26.08.2020 г. на Министъра на околната среда и водите е получено от жалбоподателя на 27.08.2020 г.
С молба вх. № 3606/30.09.2020 г. на жалбоподателя се сочи, че настоящата жалба е подадена в срок, считано от 27.08.2020 г., когато е получено Решение № 157/26.08.2020 г. на Министъра на околната среда и водите с което е отхвърлена жалбата по административен ред. Със същата молба се отстраняват останалите нередовности на оспорването.
С разпореждане от 07.10.2020 г. във връзка със становището на ответника, че жалбата е просрочена и във вр. с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС, съдът е констатирал, че до момента не е представено копие на жалбата по административен ред, посочена като подадена на 22.07.2020 г., поради което е изискано от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център Плевен и от жалбоподателя копие на жалбата по административен ред, подадена на 22.07.2020 г. с вх. № на МОСВ Ж-93/22.07.2020 г., ведно с пощенски плик за подаване на същата.
С писмо вх. № 3799/14.10.2020 г. на ответника е представено копие на жалбата по административен ред, видно от което жалбата по административен ред е подадена с дата 10.07.2020 г. /на л. 63-67 от делото/.
С молба вх. № 3903/19.10.2020 г. на жалбоподателя се представя копие на от жалбата по административен ред, заедно с доказателства за подаване на жалбата по административен ред на 10.07.2020 г.
Съдът при проверка за спазването на преклузивния срок за обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, е обвързан от задължителното Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС, съгласно което /т. 2/ - Съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.
В Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС е прието следното:
„Систематическото място на разпоредбата на чл. 97, ал.1 АПК е в глава шеста от АПК „Оспорване на административните актове по административен ред”. Това оспорване по административен ред се осъществява пред непосредствено по-горестоящия административен орган като форма на административен йерархически контрол съгласно чл. 81 АПК. В разпоредбата на чл. 97, ал.1 АПК е указано, че когато компетентният орган е едноличен, той е задължен в двуседмичен срок от получаване на преписката, и в едномесечен срок, когато е колективен, да се произнесе по жалбата, с която е сезиран от оспорващия. В цитираната разпоредба се съдържа и компетентността на този орган да постанови мотивирано решение, като обяви акта за нищожен, да го отмени като незаконосъобразен (изцяло или отчасти) или нецелесъобразен, или да отхвърли жалбата. С чл. 97, ал. 1 АПК практически се поставя началото на срока за произнасяне......
Ако се приеме становището, че е допустимо оспорването на първоначалния административен акт по съдебен ред в случай на късно произнасяне на компетентния за това административен орган с резултат отхвърляне на жалбата, то се обезсмисля приложението на чл. 149, ал. 3 АПК, който категорично посочва откога започва да тече срокът за обжалване по съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.......
При прилагането на чл. 149, ал. 3 АПК трябва да се има предвид установеното в чл. 97 АПК правомощие на компетентния орган (по-горестоящия административен орган) да се произнесе по жалбата, тъй като в него изрично се посочва, че той е ограничен с определените от законодателя срокове, а това е от значение и за срока за обжалване по съдебен ред предвид разпореденото в чл. 149, ал. 3 АПК.
Предвид изложеното следва да бъде споделено становището, че произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 АПК срокове. Това е така, защото при необжалване в законовите срокове последиците са едни и същи – преклудира се правото на обжалване, поради което подадената жалба ще се счита за процесуално недопустима, а първоначално издаденият административен акт ще получи стабилитет. В тази връзка следва да се посочи, че когато по-горестоящият орган отхвърли жалбата, то на съдебно обжалване подлежи първоначално издаденият административен акт съгласно чл. 98, ал. 2 АПК.....
Затова, при последващо късно произнасяне с изричен акт на по-горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Това разбиране следва от характера на сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК, които са преклузивни, и с изтичането или неоспорването им първоначалният административен акт влиза в сила. Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и затова задължение на съда е да следи за него. Изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като последица погасяване правото на оспорване, което е субективно процесуално право. Преклузивните срокове, каквото е правото на оспорване, не могат да бъдат продължавани от съда по негова преценка, тъй като те са от категорията на погасителни срокове.....
Произнасянето извън предвидените в закона срокове обаче не означава, че се поражда правото на жалба в нов срок, извън посочения в чл. 149, ал. 3 АПК. Ако се приеме обратното, то разпоредбата на чл. 149, ал. 3, предл. 2 АПК би била неприложима.....
В заключение следва да се приеме, че правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила. Това разрешение на поставения въпрос е свързано с едни от основните принципи в административното право – бързина и процесуална икономия, както и на предвидимост. Обратното би довело до хаос в отношенията в публичното право, което не е целта на закона. Затова следва да се приеме, че както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това в закона срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба.“
Няма спор между страните, че жалбата по административен ред е подадена на 10.07.2020 г., което е видно и от писмо вх. № 3799/14.10.2020 г. на ответника с представено копие на жалбата по административен ред, видно от което жалбата по административен ред е подадена с дата 10.07.2020 г. /на л. 63-67 от делото/, както и от молба вх. № 3903/19.10.2020 г. на жалбоподателя с представено копие на от жалбата по административен ред, заедно с доказателства за подаване на жалбата по административен ред на 10.07.2020 г.
Няма спор между страните, че жалбата по административен ред е постъпила в МОСВ на 22.07.2020 г., с вх. № на МОСВ Ж-93/22.07.2020 г.
Съгласно приетото по-горе в соченото ТР на ВАС и чл. 97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне на горестоящия едноличен административен орган е двуседмичен и е започнал да тече най-късно на 22.07.2020 г., като е изтекъл на 05.08.2020 г.
При това положение преклузивният срок за обжалване по чл. 149, ал. 3 от АПК е изтекъл на 19.08.2020 г., като настоящата жалба е подадена след 14-дн. преклузивен срок на 10.09.2020 г. /видно от копие на пощенски пик на л. 7 от делото/ и е заведена при ответника на 14.09.2020 г., поради което е просрочена.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 3, във вр. с чл. 97 от АПК и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВАС съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „ВиК“ АД, гр. Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 1А, представлявано от изпълнителния директор Д. К. С., чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Акт № 170/26.06.2020 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с център Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 412/2020 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: