Р Е Ш Е Н И Е
№ 146/
30. Март 2022г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На девети март
2022г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 755/ 2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване.
Образувано е по жалба на С.М.Д. ***, чрез адв. М. ***
срещу Решение № 2153-14-70/09.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и
потвърденото с него Разпореждане № 141-00-268-3/04.08.2021г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него
разпореждане като незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи, че неправилно е
прието, че осигуряването му е прекратено след 31.12.2020г. като счита, че има
право на обезщетение за безработица след завръщането си в България по силата на
европейските регламенти, които се прилагат през преходния период преди
оттеглянето на Великобритания от ЕС. Завърнал се е трайно в Република България, а
споразумението за оттегляне регламентира сумиране на осигурителни периоди,
придобити преди и след 31.12.2020г. с цел придобиване на осигурителни права.
Упражнявал е трудова дейност в България значителен период преди трудовата си
дейност във Великобритания, за който са внасяни осигурителни вноски и би
трябвало именно този български осигурителен период да се сумира с британския
период с оглед правото на обезщетение. Неправилно в решението е отразен и
размера на обезщетението – 3085,61 британски паунда, а видно от документ Р45,
приложен в административната преписка осигурителният му доход е в размер на
6587,52 британски паунда. Счита, че като постоянно пребиваващ в страната, и
регистриран като безработен в законоустановения срок съгласно българското
законодателство има право на обезщетение, тъй като е с прекратена трудова
дейност и затова не следва да се изисква да е осъществявал трудова дейност в
България и след този срок в държавата, в която постоянно пребивава, за да му
бъде изплатено обезщетение. Считано от 01.01.2021г. съгласно чл. 30, чл. 31,
чл. 32 от Споразумението за оттегляне лицата запазват правото си на здравни
грижи, пенсии и други социалноосигурителни обезщетения, и ако имат право на
парични обезщетения в дадена държава, те ще могат да ги получават, дори и ако
живеят в друга държава. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – ТП на НОИ – Плевен не изразява становище
по жалбата.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Оспореното решение е връчено на 13.09.2021г. Жалбата е
подадена на 20.09.2021г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от
активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят С.М.Д. *** е подал заявление Вх. № 029/11.01.2021г.
до Директора на ТП на НОИ – Плевен за отпускане на обезщетение за безработица
по КСО. Декларирал е, че през последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването
е работил във Великобритания и посочил последния си работодател, при който е
работил за периода от 04.11.2020г. до 01.01.2020г. Попълнил е заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 / U004 като
посочил работодателя, при когото е работил в периода 04.11.2019г. -01.01.2021г.,
обхващащ последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването. Като
основание за прекратяване на трудовата дейност за последния период е посочил – съкращаване
в щата. Приложил е копия от документи на английски език относно осигуряването –
трудов договор, формуляр Р45, документ за последно плащане по договора.
Попълнил е и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с
прилагането на чл. 65 /2/ от Регламент ЕО № 883/2004, в която е заявил, че е
работил в чужбина - в Англия от 04.11.2020г. до 01.01.2021г., не е семеен и
няма деца, през периода на последната му заетост преобладаващата част от
роднините му са живяли в България и преобладаващата част от социалните му
контакти са в България, притежава собствено жилище и възнамерява да се установи
трайно в България като посочва настоящ адрес ***.
С Разпореждане № 141-00-268-1/21.01.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на осн. чл. 54г ал.4 КСО е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, поради
изискан формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната институция на
Великобритания. С Разпореждане № 141-00-268-2 от 02.08.2021г. е възобновено
административното производство по заявлението за отпускане на парично
обезщетение за безработица, поради получен формуляр за осигурителен стаж и
доход от компетентната институция на Великобритания.
Чрез електронен обмен на социално осигурителна
информация между България и ЕС е получена информация съгласно формуляр U017-за осигуряването на трансграничен работник и формуляр U004 – за заплатата, според които периода на
осигуряването във Великобритания е 02.11.2020г. – 01.01.2021г., брутния доход
за периода е 3085,61 паунда и изплатена компенсация за неизползван отпуск –
552,94 паунда. Според формуляра лицето няма право на обезщетение съгласно
законодателството на институцията, която го издава. Но не е посочено защо.
С Разпореждане № 141-00-268-3 от 04.08.2021г. ръководителят
на осигуряването за безработица е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а КСО на С.М.Д. на осн. чл. 54ж ал.1 КСО. В мотивите за
отказа приел, че трудовото правоотношение е прекратено от 02.01.2021г. – поради
изтичане срока на договора, а осигурителните периоди в Обединеното кралство са 02.11.2020г.
– 02.01.2021г., след което няма български осигурителни периоди. Затова е приел,
че в случая не е приложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със
завръщането си в България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се
е намирало към 31.12.2020г. и положението му не обхваща едновременно държава
членка и Обединеното кралство. В допълнение е посочено и че чл. 32 от Споразумението за оттегляне
регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020г. с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка
се извършва при прилагане на националното законодателство. А в случая лицето не
е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която
да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за
придобиване право на обезщетение.
Разпореждането е връчено на 11.08.2021г. На 23.08.2021г.
в законния 14-дневен срок Д. обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на
НОИ – Плевен по реда на чл. 117 ал.1 т.2 б. „б“ от КСО.
Посочва, че като български гражданин, пребиваващ на
територията на Република България трябва да бъде третиран според българското
законодателство и отговаря на критериите на чл. 54а ал.1 и чл. 54а ал.2 КСО.
Непрекъснатите му осигурителни периоди от Република България могат да бъдат
събрани с осигурителните периоди от Обединеното кралство до 31.12.2020г. Като
следва да бъде отчетен факта, че последния му работен ден във
Великобритания е 30.12.2020г., а датата
31.12.2020г. е обявена за неработна. Поради това в документа за освобождаване
Р45 от 07.01.2021г. е посочена дата на напускане 01.01.2021г. , а посочената
дата в разпореждането за прекратено правоотношение от 02.01.2021г. е невярна.
Твърди, че се е завърнал в България на 31.12.2020г., което може да се докаже
чрез предоставена информация от авиокомпанията и българските гранични служби.
Затова счита, че не е налице необходимост от разглеждане и тълкуване на
споразумението за оттегляне на Великобритания от ЕС. Оспорва съображенията за
приложение на чл. 30 от споразумението за оттегляне и неговото тълкуване като
сочи, че в чл.30 параграф 4 се казва, че лицата са обхванати от споразумението,
докато продължават да пребивават в приемащата държава или с право на работа в
държавата на месторабота. И съгласно чл. 32 ал.1а попадат в обхвата на
разпоредбите за целите на използването и сумирането на периоди на осигуряване,
заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, включително права и задължения,
произтичащи от такива периоди, в съответствие с Регламент № 883/2004.
С Решение № 2153-14-70/09.09.2021г. Директорът на ТП
на НОИ – Плевен е отхвърлил жалбата и потвърдил издаденото разпореждане.
Потвърдил е фактическите и правни изводи на ръководителя на осигуряването за
безработица като е приел, че последния осигурителен период е 02.11.2020г. – 01.01.2021г.,
след който няма осигурителни периоди в България. Т.е. последния период на
осигурена заетост във Великобритания е започнал преди и завършил след
31.12.2020г. и прекратяването на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020г.
В мотивите на решението допълнително е разяснено, че
след като лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания следва да се
има предвид, че Обединеното Кралство Великобритания не е член на ЕС, считано от
31.01.2020г., като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне на
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия / Споразумението за оттегляне/.
Разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане
на регламент ЕО № 883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация
на системите за социално осигуряване и Регламент ЕО № 987/2009г. за установяване процедурата по прилагане на
регламента в зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението
за оттегляне попадат заинтересованите лица. В него е посочено, че се определя
преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на
влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020г., а в чл. 127
от него е посочено, че освен ако в настоящото споразумение не е предвидено
друго, по време на преходния период правото на съюза е приложимо по отношение
на и в Обединеното кралство. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за
оттегляне определя спрямо кои лица са приложими правилата за координация на
системите за социална сигурност, като сред тях попадат и граждани на Съюза,
които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното
кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент ЕО № 883/2004г. се прилага
законодателството на държава членка. Посочено е, че тези лица попадат в обхвата
на разпоредбата на чл. 30 ал.1 дотогава, докогато продължават да се намират без
прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно страна-членка и
Обединеното кралство.
В решението се казва също така, че като крайна дата на
осигуряването е приета посочената в представения документ – 01.01.2021г. В тази
връзка чл. 30 от Споразумението за оттегляне не намира приложение, тъй като със
завръщането си в България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се
е намирало към 31.12.2020г. и положението му не обхваща едновременно държава
членка и Обединеното кралство. Чл. 32 от Споразумението за оттегляне регламентира
само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. с
цел придобиване на социално-осигурителни права, която преценка се извършва при
прилагане на националното законодателство. В случая лицето не е упражнявало
трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се
преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за
придобиване на право на обезщетение.
При насрочване на делото съдът е указал на страните
доказателствената тежест като изрично е изискал жалбоподателя да представи
официален документ по образец относно периодите на осигуряване и доход и датата
на последното прекратяване на осигуряването от компетентната институция на
Великобритания, придружен със заверен превод на български език. Указал е и на
ответника да представи същия документ относно осигурителен стаж / доход на
лицето, предоставен по официален ред от компетентната институция на
Великобритания, с превод на български език. В отговор ответника е заявил, че понастоящем
комуникацията между компетентните институции на държавите-членки на ЕС, както и
с Великобритания се осъществява изцяло по електронен път чрез Електронен обмен
на социално осигурителна информация и тази информация от формулярите по
електронен обмен е на български език и е приложена по делото.
Жалбоподателят в подкрепа на тезата си представя
удостоверение от ОДМВР – Плевен за пътуванията си извън страната, от което е
видно, че последно на 31.12.2020г. в 15:14 ч. е влязъл в Република България
през ГКПП Аерогара София. Представил е самолетен билет за полет от Лондон Лутън
– София в 08:25ч. на 31 декември 2020г., пристигане в 13:35ч.
Представя в заверен превод на български език – фиш за
плащане на заплата от 08.01.2021г. по ставка 1 – отпуска, относим за 40-та
седмица на договора за 2021г. Представя и подборен превод от английски на
формуляр Р 45 Част 1А и Част 3– информация за работник напуснал работа, от
който е видно, че датата на напускане е 01.01.2021г., последната платена
седмица от договора е 40, общо изплатени възнаграждения по договора – 6587,52
паунда. Представен е превод на трудов договор за наемане на временна заетост от
04.11.2020г. с очаквано времетраене до 39 седмици.
Може да се приеме, че трудовият договор е прекратен преди изтичането на срока - на
01.01.2021г., но няма как основанието да е изтичането на срока.
Осигурителния период, посочен в електронния формуляр
за електронен обмен на осигурителна информация е 04.11.2020г. – 01.01.2021г.,
последната дата е посочена като дата на прекратяване, а изплатената сума от
552,94 лв. – представлява компенсация за неизползван отпуск. Брутния доход през
периода на заетост е посочен в размер на 3085.61 лв. На няколко места в
електронната справка е регистрирана грешка.
Установи се, че жалбоподателят е напуснал
Великобритания на 31.12.2020г. А посочената дата на прекратяване на договора е
01.01.2021г. Административният орган е приел 02.01.2021г. като дата на
прекратяването. Налице е разминаване в данните за изплатения доход. Основанието
за прекратяване на заетостта – посочено е изтичане на договора, но срокът му е
39 седмици и към 01.01.2021г. не е изтекъл, а жалбоподателят е посочил в
заявлението друго основание – съкращение в щата. Отразено е изплащане на
компенсация за неползван отпуск за първата седмица на януари 2021г., което е
извършено на 08.01.2021г. Но във фиша за плащане от 08.01.2021г. е посочено, че
е изплатена ставка 1 – отпуска, а началната дата на заетост е 02.11.2020г. След
като жалбоподателят е напуснал Великобритания на 31.12.2020г., а договорът му е
прекратен на 01.01.2021г. хипотетично е възможно да е ползвал отпуск преди
прекратяване на договора, за което е изплатено обезщетение, възможно е и да е
изплатено обезщетение за неползван отпуск при прекратяването на договора. В
разпореждането и решението е възприет осигурителен период 02.11.2020г. –
02.01.2021г., което не кореспондира с предоставената информация от електронния
обмен. Същата е неясна и противоречива, противоречи на представените
доказателства и формуляри за осигуряването, както и от нея не става ясно защо лицето
няма право на обезщетение съгласно законодателството на институцията, която го
издава. Регистрирани са редица грешки, което компрометира надеждността и
достоверността на получената по електронен път информация. Тези несъответствия
не са изяснени от административния орган и не са обсъдени, преди произнасянето
му, въпреки изложените възражения на жалбоподателя. От съществено значение е да
се изясни точната дата на прекратяване на осигуряването. Електронната форма не
дава достатъчно ясна информация, поради което следва да се изиска официална
информация от компетентната институция на Великобритания чрез изпращане на
съответните формуляри за периоди на осигуряване и брутен доход, както и допълнително
да се изиска изрична информация за точната дата и основание за прекратяване на
осигуряването, да се изясни дали плащането за отпуск, извършено на
08.01.2021г. се отнася за ползван отпуск
и за кои дни преди прекратяване на договора или е обезщетение за неползван
отпуск при прекратяване на договора.
Затова съдът счита, че не е изяснено по безспорен
начин дали датата на прекратяване на осигуряването е 31.12.2020г., 01.01.2021г.
или 02.01.2021г., което е от съществено значение.
Съгласно чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване
паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат
значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му.
Съгласно чл. 17 ал.3 вр. ал.1 т.2 б)
от КСО Директорът на ТП на НОИ се произнася по жалби срещу разпорежданията за
отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на
обезщетенията за безработица, подадени в 14-дневен срок от получаването им.
Процесното разпореждане за отказ е
издадено от Цветелина Дашкова – гл. експерт по осигуряването, оправомощена със
Заповед № 1015-14-64/25.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен. Решението
по оспорването му е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е
съответния териториално и материално компетентен орган. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от съответния компетентен орган при условията на
делегиране на правомощия.
Разпореждането
и решението са издадени в необходимата писмена форма, съдържаща правните и
фактически основания и доказателствата, мотивиращи акта. Спазени са сроковете
за обжалване.
Съгласно чл. 54а
от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за
безработица се отпуска, въз основа на заявление до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт или чрез съответната дирекция „Бюро по
труда“, както е в настоящия случай. Паричното обезщетение се изплаща с начална
дата в зависимост от датата на прекратяване на осигуряването, подадено в
тримесечен срок от тази дата и при спазване на 7-дневния срок за регистрация в
Бюро по труда. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е
и основанието за прекратяване на правоотношението съгласно разпоредбата на чл.
54б ал.3 КСО. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца съгласно чл. 54в ал.1 КСО.
От приложената
справка от ТД на НАП – Плевен е видно, че лицето е било осигурявано за всички
осигурителни случаи през периода януари 2019г. – октомври 2020г. в Република
България, предхождащ последния осигурителен период във Великобритания и като се
сумират осигурителните периоди има необходимите 12 месеца в осигуряване от
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Регистриран е като
безработен в Бюро по труда – Долна Митрополия на 11.01.2021г., което поставя
въпроса дали е спазен 7-дневния срок за регистрация, считано от датата на прекратяване
на осигуряването.
Съгласно чл. 54а
ал.2 т.4 КСО за придобиване право на парично обезщетение за безработица се
зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга
държава на основание на международен договор, по който Република България е
страна или на европейски регламенти за координация на системите за социална
сигурност.
В случая
жалбоподателят е декларирал съгласно чл. 65 /2/ от Регламент /ЕО/ № 883/2004г.,
че след работата си в Англия през периода 04.11.2020г. – 01.01.2021г. се е
завърнал и се е установил трайно в България. Това определя НОИ като национална
компетентна институция по местопребиваването във връзка с изплащане
обезщетението за безработица.
Съдът констатира, че в хода на
административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за определяне
правото на обезщетение за безработица, размера на обезщетението и срока на
изплащането му. Административното производство е било спряно с разпореждане до
получаване на официална информация от компетентната институция на
Великобритания, но впоследствие, въз основа на електронния обмен е постановен
отказ за изплащане на обезщетението и производството възобновено, но без
органът да е изяснил точната дата на прекратяване на осигуряването, основанието
за прекратяване, което личи от мотивите
в решението, и от което зависи кое е приложимото законодателство за зачитане на
осигурителния стаж.
В хода на съдебното производство не
можа да се установи по безспорен начин кога е приключил последния осигурителен
период преди 31.12.2020г. или след тази дата, както е приел административния
орган, но без да събере необходимите доказателства, за да изясни този съществен
факт.
В случай, че прекратяването на
осигуряването е настъпило в края на преходния период след оттеглянето на
Великобритания от ЕС т.е. до 31.12.2020г.
приложение ще намери Дял III – Координация
на системите за социална сигурност от Споразумението за оттегляне на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия.
В чл. 31 – Правила за координация на
социалната сигурност от Споразумението за оттегляне ясно е казано, че по
отношение на лицата, попадащи в обхвата на същия дял, се прилагат правилата и
целите, определени в чл. 48 от ДФЕС, Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/
№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Тези правила се прилагат,
както за лицата, обхванати от чл. 30, така и за случаите, извън обхвата му,
доколкото случаите не попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30.
Съгласно чл. 32 от Споразумението за
оттегляне, за целите на използването и сумирането на периоди на осигуряване,
заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, включително права и задължения,
произтичащи от такива периоди, в съответствие с Регламент /ЕО/ № 883/2004, в
обхвата му попадат и граждани на съюза, пребиваващи в държава членка, по
отношение на които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство. Чл. 32 от Споразумението за
оттегляне се прилага не само при сумирането на периоди на осигуряване, но и при
използването на такива периоди, включително и при преценяване правото и
изчисляване размера на обезщетението. Т.е., ако датата на прекратяване на
осигуряването е 31.12.2020г., което е настъпило в преходния период след
оттеглянето на Великобритания от ЕС, за правото на отпускане и изчисляване
размера на обезщетението за безработица ще се вземат предвид осигурителните
периоди и доход на жалбоподателя за предходните 24 месеца преди последното
прекратяване на осигуряването, през което време той е работил както в България,
така и в Обединеното кралство и се е осигурявал по правилата на това
законодателство.
Ако е прекратено след 31.12.2020г.
периодите също ще се сумират, ако отговаря на условията на Регламент /ЕО/ №
859/2003, тъй като преди края на периода се е прилагало законодателството на
Обединеното кралство относно осигуряването – т.е. работил е и се е осигурявал
по правилата на това законодателство, независимо, че трудовото правоотношение е
прекратено след края на преходния период.
Административният орган е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК. Според
разпоредбата индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни.
В случая това задължение не
е изпълнено от административния орган, поради което решението и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица е
незаконосъобразно на осн. чл. 146 т.3 от АПК и следва да се отмени.
Неправилно са тълкувани
разпоредбите на споразумението за оттегляне по отношение на сумирането на
периоди на осигуряване за упражняването на правото на обезщетение за
безработица – чл.30, чл. 31 и чл. 32 т.1 б.“а“ „i“ .
Споразумението за оттегляне
и прилагането на Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009 по
отношение на правилата за координация на системите за социална сигурност има за
цел равно и еднакво третиране на засегнатите от оттеглянето на Великобритания
граждани на съюза и запазване и гарантиране на техните социално-осигурителни
права и следва да се тълкува в този смисъл.
На осн. чл. 173 ал.2 от АПК
административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото на
осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., както и
85 лв. разноски за превод на документи.
Съгласно чл. 119 КСО вр. чл.
117 ал.1 т.2 буква „б“ решението на административния съд, постановено по жалби срещу
отказ за отпускане на обезщетение за безработица не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-14-70/09.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с
него Разпореждане № 141-00-268-3/04.08.2021г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица, с което на С.М.Д. *** е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен за ново произнасяне
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен да заплати на С.М.Д. ***
направените деловодни разноски в размер на 585 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :