РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Царево, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200025 по описа за 2022 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Афала 2016“
ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-2100044 от
14.12.2021 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на
„Афала 2016“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500,00 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-
размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона
минимум.
В съдебно заседание не изпраща представител.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
1
свидетеля.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 02.09.2021 г. свидетелят съвместно със свои колеги-служители на
Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Приморско, обл.
Бургаска, като при извършената проверка установили, че обектът се
стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени
работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка
по документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите
установили лицето А. Г. да работи като „***“.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на
дружеството не представил сключен трудов договор с лицето А. Г., валиден
към момента на проверката, както и не представил справка за регистриране на
уведомление за договора по чл. 62, ал. 3 от КТ, което мотивирало
актосъставителя за издаде акт за установяване на административно
нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия
представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа А. Г., без да е сключил трудов
договор в писмена форма, квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл.
414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание– имуществена
санкция в размер на 2500,00 лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал- писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните такива, събрани в хода на съдебното
следствие- показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло
показанията на този свидетел като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания да се съмнява както в показанията на свидетеля, така и в
добросъвестността на същия при изпълнението на служебните му
задължения. Същият заедно с колегите си е възприел лично факта, че лицето,
2
с което жалбоподателя- като работодател- няма сключен трудов договор
изпълнява задължения като полага труд в обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
надлежно легитимирано лице, посочено в атакуваното НП като нарушител,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без
да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намери, че в
хода на административно наказателното производството, не са допуснати
съществено процесуални нарушения и жалбоподателя е извършил вмененото
му нарушение, поради което и правилно спрямо него е ангажирана
административно наказателна отговорност. Изложените от жалбоподателя
доводи, не се споделят от настоящата инстанция, по следните мотиви:
В конкретния казус съдът съобрази следното: А. Г. е полагала труд за
жалбоподателя. Заради липсата на сключен между нея и работодателя
писмен, трудов договор към момента на проверката съдът приема, че
жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на
посоченото в акта и наказателното постановление административно
нарушение. Показанията на свидетеля, че лицето е полагала труд на обекта,
3
кореспондират напълно с вписаните обстоятелства в Списъка на работещите в
обекта, а именно: че лицето полага труд на обекта, срещу определено работно
време и договорено възнаграждение, за което работника лично е положил
подпис. Списъкът на работещите в обекта съдържа реквизитите на
декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, изготвен е в хода на
проверката и след като работника надлежно е положил подписа си срещу
вписаните обстоятелства, то същия надлежно е удостоверил верността на
същите.
Жалбоподателя в жалбата си, лансира защитна версия, че в случая се
касае не за трудови правоотношения, а за такива, по граждански договор.
По отношение представения от жалбоподателя граждански договор,
сключен между дружеството- жалбоподател в качеството му на възложител и
лицето установено да полага труд в обекта, в качеството му на изпълнител, с
твърдение, че представляваното от него дружество е сключило граждански
договор, съда намира следното:
На първо място, безспорно е в съдебната доктрина, че съществува
обективна разлика между трудов и граждански договор. При гражданския
договор се дължи престиране на определен резултат, докато при
трудовия договор, задължението е за полагане на труд за определено време и
на определено място. При гражданския договор, съществува пълна
самостоятелност до получаване на крайния резултат, предмет на
облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, докато при
трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е
зависим от него.
Няма съмнение, с оглед данните по делото, че наименованието
“граждански договор” в случая е употребено за обозначаването на трудов.
Между договора за изработка- случая наименуван „договор за извършване на
работа чрез личен труд“ и трудовия договор действително съществува
прилика, свеждаща се до обстоятелството, че и в двата случая, в крайна
сметка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение.
Разграничението на въпросните договори обаче е от съществено значение за
правилното разрешаване на процесния казус. Съществената разлика между
„договор за извършване на работа чрез личен труд“ и трудовия договор се
4
констатира в предмета на задължението– предмет на трудовия договор е
работната сила, докато при другия договор, изпълнителят дължи готов
продукт– конкретен трудов резултат. Ето защо, този, който предоставя чрез
трудов договор работната си сила, е подчинен на работния режим, установен
от работодателя, с който е сключил договора. Той поема задължението да
спазва трудовата дисциплина и ред. Изпълнителят по договора за поръчка не
поема такива задължения. С трудовия договор се определят трудовата
функция, мястото и характера на работата като съдържание на задължението
за престиране на работна сила. Следва също така да се отбележи, че въпреки
установената принципна определеност и неизменяемост на трудовата
функция, когато важни икономически нужди налагат това, трудовото право
допуска тя да бъде изменена. Обратно, договорът за изработка е
двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е
еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е
известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е
достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. С
Договорът за изработка изпълнителят се задължава да “изработи нещо” в
случая да извърши работа чрез личен труд- един предмет на труда, един
трудов резултат, като трудовата функция, определена при неговото
сключване, остава неизменна през целия процес на осъществяване на
резултата. Другото съществено условие от съдържанието на договора,
разбира се, е възнаграждението.
В настоящия случай, предмет на представения гражданския договор е
престиране на резултат, който обаче не е нито конкретно определен, нито
обвързан с ясно и точно посочени срокове, за всеки един от отделните
елементи на сочения за предмет на договора резултат.
Ето защо, въз основа на доказателствения материал по делото съдът
приема, че съществуващите взаимоотношения между дружеството–
жалбоподател и лицето установено да полага труд в обекта, са били трудово
правни, а не гражданскоправни. На първо място, от приложената по делото
справка се установява, че същото лице е с точно определено работно място,
работно време, трудово възнаграждение и пр. При тези данни е видно, че
лицето не е имало самостоятелност в изпълнението на възложената работа, а е
простирал труд и е бил в йерархична зависимост от наелото го дружество,
което е определило работното му място, работното време и е изисквало
5
спазване на определена трудова дисциплина. Установени са всички елементи
относно съществуването на трудово правоотношение между тях. Не променя
тези изводи обстоятелството, че лицето е бил нает за извършване на
определен обем от работа, тъй като дори в този случай, отношенията между
тях е следвало да бъдат уредени евентуално чрез сключване на трудов
договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. „срочен трудов договор до завършване
на определена работа“, какъвто договор често се сключва именно в сферата
на строителството и услугите.
Съдът, след като обсъди посочените в жалбата доводи намери, че в хода
на административно наказателното производството, не са допуснати
съществено процесуални нарушения. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН,
съставен е в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя,
свидетелите и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. По
делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са
ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта,
поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът
намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение на КТ, което
нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била
ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.
Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на
закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната
част на нормата – чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с
1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се
6
наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00 лв. за всяко отделно нарушение.
Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла
на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над
предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи
обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради
което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер
от 1500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2100044 от 14.12.2021 г. на
Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Афала 2016“ ЕООД,
ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500,00 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, в частта му
досежно размера на определеното административно наказание, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 2500,00 лева на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Афала 2016“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на
дирекция „Инспекция по труда“ сумата в размер на 100,00 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7