Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 16683 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 241894 от  13.10.2019г.,  постановено по гр.д. № 8442/2019г. по описа на СРС, 76 състав на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД е осъдил И.Г.В., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата от 912.14 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.20158г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019г. до окончателното плащане, сумата от 156.04лв.  –мораторна лихва, за периода от 15.09.2016г. до 16.01.2019г. както и на основание чл. 78, ал. 1 ал. 8  и ал. 3 от ГПК сумата от 175 лв., деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част. С посоченото решение е отхвърлен предявения от ищеца  ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу С.В.В., ЕГН **********, В.В.В., ЕГН ********** и Й.В.В., ЕГН ********* за заплащане на сумите от по 182.43 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. и сумите от 31.21 лв. , мораторна лихва за периода 15.09.2016г. до 16.01.2019г.

 Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Т.с.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените исковете срещу тримата  ответници С.В.В., В.В.В. и Й.В.В. е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД.  Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ответниците не са клиенти на дружеството . Сочи, че тримата са съсобственици на топлофицирания имот заедно с другия ответник по делото И.Г.В.. Поради изложеното намира, че имат качеството потребители на топлинна енергия и като такива дължат заплащането й, заедно с услугата дялово разпределение.  Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницикът по жалбата Й.В.В. е депозирал в срок писмен отново, в който изразява становище, че в обжалваната част решението е правилно. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Останалите двама ответници – С.В.В. и В.В.В. не вземат становище по депозираната въззивна жалба.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу И.Г.В., ЕГН ********** С.В.В., ЕГН **********, В.В.В., ЕГН ********** и Й.В.В., ЕГН *********.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е правилно. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, че четиримата ответници са съсобственици на процесния имот - апартамент № 14, находящ се в гр. София, община Люлин, ж.к. „******, аб. № 164014, при следните квоти: И.Г.В. - 5/8 ид. части, С.В.В. -1/8 ид. част; В.В.В. – 1/8 ид. част и Й.В.В. – 1/8 ид. част. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1996г. според който ответникът И.Г.В. и покойния й съпруг за придобили правото на собственост, удостоверение за наследници на покойния В.Й.В.; списък на етажните собственици, неразделна част от проведено на 20.05.20027г. Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, Молба декларация  от ответника И.В. от 05.01.2000г. до ищцовото дружество за откриване на партида на процесиня имот, актове за определяне на кубатура, формуляри за отчет и констативни протоколи за отчет. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи е несъмнено установено, че ответникът И.Г.В. е декларирала, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № 164014- посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от първия ответника  и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответникът И.Г.В. е собственик на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че първият ответник не се е  разпоредил с правото си на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответниците/, настоящият съдебен състав приема, че ответникът И.Г.В. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между ищеца и ответника И.Г.В. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. С оглед на изложеното исковата претенция по отношение на този ответник правилно е била уважена като основателна.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с наличието на облигационно правоотношение между ищеца и тримата ответници С.В.В.; В.В.В. и Й.В.В.  и дължимия размер на претендираните от ищеца вземания по отношение на същите. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Ответникът И.Г.В. е признала иска по основание и размер. Допълнително по делото е установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет и по данни от третото лице помагач, че за процесния имот е имало  открита партида с № 164014.  Установено е, че имотът се е ползвал от ответника В., която е била в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Единствено от нейно име е молбата –декларация за откриване на партида /л. 23 от делото/ и заявление от 27.07.2016г. до ищцовото дружество за определяне на начина на плащане на цената за доставена топлинна енергия /л. 25 от делото/.

С оглед на изложеното въззивната жалба на ищеца е неоснователна. От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че тримата ответници нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По делото не са ангажирани от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, доказателства относно наличие на облигационно провоотношение между тях и ищцовото дружество, поради което исковат претенция по отношения на тях е неоснователна. Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно, в частта в която е отхвърлена исковата претенция срещу посочените трима ответници. Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

 

По отношение на разноските:

          При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за въззивното производство. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски във въззивното производство, поради което такива не следва да й се присъждат.

 

  На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241894 от  13.10.2019г.,  постановено по гр.д. № 8442/2019г. по описа на СРС, 76 състав в обжалвана част.

   Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД ***.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1/                               2/