Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
27.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 163 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно такова за издръжка на пълнолетно лице.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от З.С.А., ЕГН:********** срещу нейния баща С.З.А., ЕГН: **********,
въз основа на която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на своята
пълнолетна учаща дъщеря издръжка в размер на 150 лв. месечно за срока на
обучение, като част от издръжката е за минало време, а именно: от момента на
навършване пълнолетие на момичето до подаване на исковата молба.
Ищцата в исковата си молба твърди, че ответникът е
нейн баща и от навършване на нейното пълнолетие на 24.07.2018г. той не и е
изплащал никаква издръжка. Сочи, че родителите и са разведени от 28.02.2018г,
когато съдът е присъдил родителските права на нейната майка, а баща и е бил
осъден да заплаща на нея и сестра и издръжка, която спрял да превежда щом тя
навършила пълнолетие. Сочи още, че е ученичка в ЧПГЧО – с.Челопеч в 12-ти
клас и през настоящата година ще е абитуриентка. Моли съда за съдействие да
получи полагащата и се издръжка, която счита, че е в размер на 150 лв. месечно
от момента на навършване на пълнолетие. С допълнителна молба ищцата А. е
заявила, че не може да се издържа самостоятелно, няма никакви доходи и изцяло е
зависима от родителите си. Счита, че ответникът може да заплаща претендираната
издръжка без особени затруднения, предвид месечния му доход от 1200 лв. Ищцата
твърди още, че размерът на нейните месечни нужди е около 800 лв. за храна,
облекло, транспорт, учебни пособия и др.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответната страна С.З.А. чрез пълномощника му адв. П.Н. от САК,
с който ответника взема становище, че предявените искове са допустими, тъй като
в действителност ищцата е негова дъщеря, но същите са неоснователни. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че дъщеря му няма навършени 20 години и учи редовно
12-ти клас в посоченото в исковата молба учебно заведение. Сочи и, че е бил
осъден да заплаща на другата своя малолетна дъщеря месечна издръжка в размер на
150 лв. с решение №30/09.03.2018г. по гр.д.
№731/2017г. на РС-Пирдоп. Счита, че
съдът следва да вземе предвид факта, че месечно разполага със сума от около
1200 лв., които получава от пенсия и трудово възнаграждение; не притежава
недвижими имоти, от които да реализира допълнителни доходи; не реализира доходи
от наеми, аренди; не притежава парични средства в банки; не е регистриран като
търговец и не притежава дялове в търговски дружества. Ответникът сочи, че не е
единственият, който е задължен да заплаща издръжка, а не са ангажирани
доказателства относно материалните възможности на другия родител. Твърди, че
въпреки финансовите затруднения, които има, е заплащал таксата за обучение на
дъщеря си в ЧПГЧО „Челопеч“ и при всяка тяхна среща и дава различни суми на
ръка от порядъка на 20-50 лв., като е закупувал и дрехи и обувки. Ответникът
акцентира на факта, че юридическото задължение на родителя да издържа
пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че предоставянето на издръжката
не създава особени затруднения за родителя. Самият той твърди да е в невъзможност
да изплаща издръжката на пълнолетната си дъщеря, тъй като това би му причинило
особени затруднения поради факта, че е 85% трайно намалена работоспособност
поради онкологично заболяване, за лечението на което са му необходими
значителни средства. Оспорва иска по чл.144 СК частично за размера над сумата
от 100 лв. месечна издръжка до пълния предявен размер от 150 лв., а иска за
издръжка за минало време- за периода от 24.07.2018г. до завеждане на исковата
молба оспорва изцяло. Заявява желание за спогодба.
Съдът е предоставил възможност на страните да се спогодят, но ищцата бе
категорична в отказа си за това. Същата заяви в съдебно заседание, че поддържа
исковата молба, като в хода на устните състезания заявява, че иска от съда да
уважи исковете за сумата от 200 лв. месечно, като посочва, че тази година
завършва средното си образование и ще продължи да учи. Сочи, че единственото,
което баща и е заплащал доброволно от нейните нужди, е гимназията и че други
парични средства той не и е давал, както и че двамата са в лоши отношения.
В съдебно заседание ответникът С.А. се явява лично и се
представлява и от своя упълномощен процесуален представител – адв.П.Н., която
заявява, че оспорват исковата молба. Ответникът А. заявява, че е предложил 100
лв. и това е издръжката, която има възможност да дава. В хода по същество на
делото адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, тъй като било установено, че ищцата полага труд, получавала е заплащане
на същия, получавала е и средства от своя родител, които дори да не са били
регламентирани, са били почти ежемесечни и периодични. Алтернативно на това,
адв.Н. моли да се съблюдават доводите им, изложени в отговора на исковата молба
и да бъде присъдена издръжка в размера, в който самият баща е посочил, че му е
възможно да дава, с оглед на неговото изключително влошено здравословно
състояние.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Обстоятелствата, че страните в
производството са баща и дъщеря, като дъщерята не е навършила
двадесет годишна възраст, а на *** г. е навършила пълнолетие, са безспорни и не се нуждаят от доказване, макар по
делото да са представени доказателства в тази връзка - Удостоверение за раждане серия УС-0 № 424836/27.07.2000 г. на
З.С.А.,***, въз основа на акт за раждане № 947/27.07.2000
г.
В производството пред
Районен съд - Пирдоп е представено Удостоверение с изх. № 4099-276/27.02.2019г., издадено от директора на ЧПГЧО „Челопеч“- с.Челопеч, видно от което З.С.А.
е записана като ученичка
в дневна форма на обучение в 12 клас
през учебната 2018/2019 г. и е записана в книгата за подлежащи на задължително обучение за деца до
16-годишна възраст на стр. 91, под номер 662.
Видно от приложеното по делото решение по гр. д. № 731/2017
г. на Районен съд- гр. Пирдоп бракът между родителите на
ищцата А. – Ива Тодорова А. и С.З.А. е бил прекратен по взаимно съгласие, като
е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите към онзи
момент дъщери на страните – Мария С.А., родена на ***г. и З.С.А., родена на ***г.
са предоставени за упражняване на майката Ива Тодорова А., за бащата е
определен режим на лични отношения с децата и същият е бил осъден да заплаща по
150 лв. месечна издръжка на всяко от двете деца до настъпване на основания за
изменяване или прекратяване на издръжката.
Представени са по делото удостоверения за доходите на двамата родители на
ищцата. Видно от удостоверение изх. №806/29.03.2019г., издадено от ДП НК „ЖИ“ поделение „Електроразпределение“,
за периода от март 2018г. до февруари 2019г. ответникът е получил доходи в
нетен размер общо 10651.08 лв. или средномесечно – 887.59 лв. В отговора на
исковата молба е признат факта, че бащата разполага месечно с парични средства
от около 1200 лв., които освен трудовото му възнаграждение включват и пенсия.
Установява се, че под „пенсия“ се има предвид пенсия за инвалидност, тъй като
бащата страда от онкологично заболяване, видно от представените 5 бр. епикризи /3
от които са от отделението по медицинска онкология към „Специализирана болница
за активно лечение на онкологични заболявания – София област“ ЕООД, 1 от
отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия към МБАЛ „Уни
Хоспитал“ ООД и 1 от клиниката по урология към Университетската многопрофилна
болница за активно лечение „Света Анна“АД- София/ и 2 бр. експертни решения на
ТЕЛК към „УМБАЛ Света Анна- София“ АД, с които ответникът е освидетелстван
първоначално с 91% трайно намалена работоспособност, а впоследствие при
преосвидетелстването – с 85 % трайно намалена работоспособност поради
злокачествено образувание.
Видно от удостоверения с изх. №14 и
15/04.04.2019г., издадено от „Индустриални суровини“ ООД майката на ищцата- Ива
Тодорова Чолакова има начислявани суми от трудови възнаграждения за периода от
април 2018г. до март 2019г. средно около 400 лв. месечно.
Представени са по делото два броя платежни нареждания за сумата от 250 лв.
всяко, според които на 27.09.2018г. и 31.01.2019г. С.З.А. е платил на ЧПГЧО
„Челопеч“ такса за обучение на Захарина С.А..
Разпитана е като свидетел по делото Стоянка Иванова А., която е майка на
ответника С.А. и баба на ищцата З.А.. Свидетелката твърди, че внучка и и нейния
баща не са имали лоши взаимоотношения и че дори момичето е ходило често при
баща си и е стояла по ден два при него, като напоследък обаче не поддържа
връзка с него. Според свидетелката, през септември 2018г. бащата е завел своята
дъщеря да и купи дрехи. Не знае в какви размери са давани средства от бащата,
но сочи, че винаги когато е поискала пари е получавала, за да си купува
различни неща, макар да няма някаква периодичност в даването на суми от бащата.
Свидетелката А. сочи, че тази година внучка и е завършила гимназията в
с.Челопеч и във връзка с бала си е искала голяма парична сума от баща си, чийто
размер обаче свидетелката не знае и че по повод на тези пари двамата са си
развалили отношенията. Свидетелката знае, че бащата е заплатил два учебни
семестъра за частното училище, в което внучка и учи, за което била сигурна, тъй
като е виждала бележките. Свидетелката А. твърди, че внучка и работи като
барман или сервитьор, макар и не официално на договор, а ходи почасово. Твърди
още, че апартаментът, в който самата свидетелка живее и по отношение на който
си е запазила право на ползване до смъртта си, е прехвърлен на З.А.. З.А. е
споделяла с баба си, че е ходила на предварителни изпити в София, но свидетелката
не знае къде ще учи момичето. Свидетелката сочи, че не е наясно с конкретните
нужди на внучка си, тъй като не е ходила в дома и 2-3 години и няма преки
наблюдения. За сина си С.А. свидетелката заявява, че той работи и от нея не е
искал пари, поради което не знае дали е финансово затруднен. Знае обаче, че той
има здравословни проблеми и заявява, че миналата година го е придружавала на
ТЕЛК.
По искане на процесуалния представител на ответника,
ищцата е отговорила на въпрос по реда на чл.176 ГПК, а именно: упражнявала ли е
трудова дейност от навършване на пълнолетие до момента срещу заплащане. Ищцата З.А.
е дала отговор на този въпрос, заявявайки, че е ходила да помага в две
заведения в гр.Пирдоп, но не е пусната на трудов договор и не ходи всеки ден, а
ходи в седмицата по 2 или 3 пъти, като почиства масите, за което е взимала по
20 лв., с които е помагала на своята майка. Сочи, че от навършване на
пълнолетието си е работила 2-3 седмици в месеца, за по 2-3 дни или почасово, за
който ден или часове и е плащано веднага, като тези дни не са и писани никъде.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от З.А. с
кумулативно съединени искове с правно основание чл.144 СК и чл.149 СК вр. чл.144 СК.
С оглед разпоредбата на чл. 144 СК за
основателност на исковете следва да се докаже: 1) че ответникът
е баща на ищцата, като последната не е навършил двадесет годишна възраст; 2) ищцата учи редовно средно
образование в учебно заведение; 3) ищцата не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си; 4) ответникът може да дава издръжка без особено затруднение.
При доказване на посочените предпоставки и с оглед определянето на размера на
издръжката следва да се установят нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Безспорно между страните, както съдът
отбеляза при обсъждането на доказателствата, а и доказано чрез ангажираните писмени доказателства,
е обстоятелството, че ответникът С.А. е баща на ищцата Захарина А. и че дъщеря му не е навършил двадесет годишна
възраст. Представени бяха доказателства, че ищцата
е била ученичка
в 12 клас през учебната 2018-2019 г. в ЧПГЧО „Челопеч“- с.Челопеч. В действителност се установява, че към настоящия момент
ищцата е завършила гимназиалното си образование, като все още не е ясно дали
същата ще продължи да учи висше образование, тъй като единствените данни са за
явяването и на кандидатстудентски изпити, но не и за резултата от тях.
По делото се събраха свидетелски
показания и бе признато от ищцата, че тя реализира, след навършване на
пълнолетието си, свои лични доходи от трудова дейност, които обаче не се
доказва да са в размер, с който същата би могла да се издържа сама, а могат да
бъдат отчетени като доходи, с които ищцата си помага в ежедневните свои и на
семейството нужди и които доходи не са регулярни и сигурни, още повече, че по
времето, когато тя е работила почасово или в отделни дни, е била все още
ученичка, а няма доказателства да е била неприлежна като ученик или да не е
посещавала регулярно учебните часове, особено в частно учебно заведение, където
дисциплината е важен фактор. Освен това, макар бабата на ищцата да твърди, че
същата е едноличен собственик на апартамент, то същият не би могъл да е
източник на доходи за нея, тъй като жилището е със запазено право на ползване
от г-жа Стоянка А.. В този смисъл, съдът не може да счете за доказано
обстоятелството, че ищцата З.А. може да се издържа от доходите си или от
имуществото си. Събраните в процеса доказателства не са в състояние да оборят
твърдението на ищцата в обратния смисъл и да обосноват извод, че предпоставката,
предопределяща отхвърляне на иск за издръжка на пълнолетен низходящ - „ищцата
да може да се издържа от доходите или имуществото си“, е налице в случая.
При отчитане на гореизложеното,
настоящият състав намира, че първите
три предпоставки за уважаване на иска
по чл.144 СК се явяват доказани.
Съдът следва да отбележи, че ищцата З.А.
не е ангажирала никакви доказателства за своите конкретни нужди. Въпреки това,
и без наличието на такива доказателства, нуждите, типични за момиче на нейната
възраст, няма как да бъдат отречени, а следва да бъдат признати. Към момента на
завеждане на исковата молба ищцата е била все още ученичка, прекарвала е част
от времето си в училищна среда, където е следвало да се храни, да е облечена
подходящо и да разполага с необходимите учебни пособия и материали. Неизменен
разход за ищцата именно в периода към завеждане на исковата молба и след това,
към края на 12-ти учебен клас, е бил разходът за организация на бал, в който
разход е следвало и двамата родители да участват. Към момента на приключване на
устните състезания по делото има събрани доказателства, макар и не категорични, за желание и решение на ищцата да продължи образованието
си, за каквото бе дадена заявка от нейна страна. В този смисъл, на същата ще са
необходими средства за адекватна реализация явяването и на изпити и поемане на
първоначалните разходи по организация на студентския живот. Доколкото
издръжката винаги се присъжда под прекратително условие – до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, то в случай, че ищцата
все пак не продължи да учи във висше учебно заведение, то родителят, който е
осъден да заплаща издръжка, би имал основание да преустанови изплащането и, тъй
като този вид издръжка е предвиден само за учащи пълнолетни, за да се обезпечи
възможността им да посещават учебните занятия, без да се налага да работят. Не бе
доказано за З.А. да съществуват някакви специфични нужди, поради което такива и
не могат да са фактор за преценката на съда.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че заплащането на издръжка по чл.144 СК в действителност, както твърди и процесуалният
представител на ответника, не
е безусловно, което кореспондира с установената константна практика на ВКС
/Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК;
Определение № 1395 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 459/2012 г./, като по делото следва да се установи дали родителят -
ответник по иска, може да дава издръжка „без
особени затруднения“. Не може да се
настоява за присъждане на такава издръжка във всички случаи, без да се
съблюдават възможностите на родителя /Опр. № 1347 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 369/2012 г. на ВКС/. Налице е ограничение, свързано с
обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което поначало е длъжно само
да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава
такава само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. "Особено
затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна
и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане
на издръжка на пълнолетни учащи деца,
се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения
за родителите. В този смисъл е постановена съдебна практика, а именно: решение
№ 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 195
от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 305 от 07.06.2011
г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.
В конкретния случай, съдът намира, че
родителят - С.А. би могъл да дава „без особени затруднения“ на ищцата издръжка
в размер на не повече от 100 лв. месечно и то единствено за в бъдеще, т.е. от
момента на завеждане на исковата молба за напред, не и за минало време. Това е
така, тъй като, макар родителят да работи и да има месечен доход от около 1200
лв., той следва да заплаща издръжка в размер на 150 лв. и на другата своя
дъщеря, която е все още малолетна и задължението му към нея е безусловно.
Отделно от това, безспорно доказано е, че бащата страда от онкологично
заболяване и в този смисъл следва да разполага с парични средства за посрещане
на здравните си нужди, тъй като в медицинските документи и решенията на ТЕЛК не
е дадена ясна прогноза за развитието на проблема. Самата ищца твърди за себе
си, че нейните нужди са от порядъка на 800-1000 лв. месечно, поради което
нуждите на нейния баща няма как да паднат под сумата от 800 лв. месечно при
отчитане социално-икономическата обстановка в страната, предвидимите разходи за
храна, транспорт и битови нужди. Плащането на
издръжка за пълнолетно дете не следва да води до поставяне в риск на родителя и
до непосилни ограничения за него. Именно поради
това, заплащането на сума над 100 лв. месечно на пълнолетната му дъщеря би му
създала затруднения в посрещането на неговите ежемесечни нужди. Това е и
сумата, която бащата сам признава, че би давал и че ще съумее да отделя месечно
за подпомагане на своята пълнолетна дъщеря.
Издръжка за минало време - за периода
от навършване на пълнолетие на ищцата /24.07.2018г./ до завеждане на исковата
молба /05.03.2019г./ съдът намира за необосновано да присъди и осъдителният иск
по чл.149 вр. чл.144 СК следва да бъде отхвърлен. Това е така, на първо място,
защото издръжката за минало време е иск за конкретна сума, формирана с
натрупване за минал период, а в настоящия случай, с оглед здравословното
състояние на бащата С.А., вменяването нему на разход за сума над 700 лв., който
разход не е периодичен и в този смисъл – предвидим и отчислим от ежемесечното
му възнаграждение, би създало за него „особено затруднение“. Установи се по
делото, че именно заявената от него невъзможност да предостави на дъщеря си
по-голяма парична сума за организиране на абитуриентски бал е станала повод за
разрив в отношенията им. Същевременно родителят показва, дори и пред съда /чрез
признаване на част от иска, за което той не е бил длъжен/, желание да подпомага
дъщеря си. Поради това, съдът приема, че поводът за конфликта между страните е
била обективната му невъзможност и затруднение в заплащането наведнъж на големи
суми и именно такова затруднение би му създало и задължението за изплащане на
издръжка за минало време. Отделно от това, се доказа, че бащата е заплатил в
този минал период, за който също се претендира издръжка, сума в размер на 500
лв. - такса за училището, в което ищцата е учила. Доказа се от свидетелските
показания още, че в същия този период бащата е закупувал дрехи на момичето и
макар нерегулярно и е давал малки суми да си закупува каквото тя прецени за
необходимо. От така установеното, се извежда извод, че бащата не се е
дезинтересирал от отглеждането на дъщеря си, както тя самата смята и че
издръжката, която тя претендира за минало време, той е предоставил под една или
друга форма, посрещайки част от нейните нужди.
По разноските:
Страните не претендират една от друга разноски в настоящия процес, макар за
ответника да има доказателства, че е сторил разход за адвокатски хонорар. Ответникът обаче дължи държавна такса върху уважения размер на иска за
издръжка, а именно: 4% от платежите за срок от 3 години или общо 144 лв.,
платими в полза на бюджета на съдебната власт.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл.144 СК, С.З.А., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. „Македония“ №1,
бл.20, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната
си учаща дъщеря – З.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в
размер на 100.00 лв. /сто лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.03.2019 г., до настъпване
на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежът й до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за горницата от 50.00 лв. до пълния размер на
претенцията от 150.00 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.149 вр. чл.144 СК, предявен от З.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С.З.А., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. „Македония“ №1, бл.20,
ет.3, ап.9 за заплащане на сума в размер на 150 лв. месечно, представляваща месечна издръжка за минало време за пълнолетен учащ в средно учебно заведение, за периода от 24.07.2018г. до 04.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.З.А., ЕГН: **********, адрес: ***, пл. „Македония“ №1, бл.20, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп сумата от 144.00
лв./сто четиридесет и четири лева/, представляваща дължимата държавна такса за
производството върху размера на присъдената издръжка.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от постановяването му на 27.06.2019
г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: