Решение по дело №650/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 33/09.03.2020 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.02.2020 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 650/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Г.Х.С. с ЕГН ********** чрез адв. Р.Н. от АК Варна срещу решение № 86/10.07.2019 год. по гр.д. № 210/2017 год. на Окръжен съд - Силистра, с което е отнето в полза на държавата незаконно придобито имущество в размер на 2 047 354,40 лв. На първо място въззивникът се позовава на преклузия на правото на иск поради изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) за извършване на проверката по чл. 21 ал.1 от същия закон. Уведомлението от ОП Силистра за привличането на въззивника като обвиняем е от 29.07.2015 год., а докладът, с който е приключила проверката е изготвен на 08.09.2017 год. Поради това счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск и поради това от същия порок е засегнато и решението. На второ място се посочва, че неправилно съдът е постановил отнемане на парични средства, преминали през банковите сметки на въззивника и управляваните от него дружества, които към момента на постановяване на решението не са налични. На следващо място е изразено несъгласие с мотивите, поради които съдът е приел за неоснователно възражението за погасяване на иска по давност. Въззивникът счита, че в ЗОПДНПИ (отм.) не е предвидено прекъсване на давността и липсва препращане към общите правила на ЗЗД, поради което за да може да се отнеме определено имущество, съдебното решение трябва да е влязло в сила преди изтичането на 10 годишния давностен срок, считано от датата на придобиването му. На последно място е изложено оплакване за недоказаност на иска – не е установен действителния размер на разходите на домакинството, който винаги е конкретен, съобразен със стандарта на живот на проверяваните лица, а не следва да се прилага унифицирания критерий по данните от НСИ. По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искането за отнемане на имущество бъде отхвърлено. Претендира за присъждане на разноски.

Постъпила е молба от Б.Б.С. чрез адв. Р.Г. ***, с което същата се присъединява към жалбата на Г.С.. Поддържайки доводите, изложени в нея, въззивницата допълва, че според нея изтичането на предвидения в чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) срок има за последица не само погасяване правото на иск, а и на самото потестативно материално право на Държавата да търси отнемане на имуществото.

В подадения отговор от КПКОНПИ чрез процесуалния й представител Г.Г. – държавен инспектор към ТД Варна са изложени подробно възраженията относно характера на срока по чл. 27 ал.1 от закона. Направен е анализ на характера на производството в неговите две фази – досъдебна, свързана с проверката по чл. 21 ал.2 и съдебна. Подчертано е разграничението, направено от самия законодател между „проверката“ и „производството“, като ясно е дадено да се разбере, че е предвидена различна компетентност. Докато образуването и провеждането на проверката е в правомощията на териториалните звена на комисията, вземането на решение за образуване и самото образуване на производството е прерогатив на ръководния орган на комисията. Във връзка с това се подчертава, че в зависимост от резултатите от проверката, единствено комисията е компетентна да вземе решение за прекратяването й, за образуване на производство, както и за предприемане на действия по обезпечаване на иска. За извършване на посочените действия от колективния орган не е предвиден срок в закона. Според изложеното разбиране, разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) визира единствено срока, в който следва да се извърши проверката, но не и срока, в който следва да се инициира и развие същинското съдебно производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Аргумент в подкрепа на тезата е извлечен и от разпоредбата на чл. 37 ал.5 ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение за незаконния характер на имуществото, комисията може да върне преписката за събиране на допълнителни доказателства. По отношение на останалите доводи във въззивната жалба също са изложени подробни възражения, с позоваване на съдебна практика. Претендира се присъждане на направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на служебното си задължение по силата на чл. 269 ГПК да следи за валидността на обжалваното решение, респ. допустимостта на предявения иск, настоящият състав намира следното:

Производството е по реда на чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), приложим в настоящия случай на осн. §5 от ЗПКОНПИ.

Особеното производство по отнемане на незаконно придобито имущество е уредено в ЗОПДНПИ (отм) като единно, макар и състоящо се от три относително самостоятелни фази. Първата от тях протича пред КОНПИ и началото й се поставя с акта на териториалния директор на комисията въз основа на уведомление от съответната прокуратура, че лицето е привлечено като обвиняем по някои от текстовете от НК, изчерпателно изброени в чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм). В рамките на това производство чрез предоставените й правомощия по глава четвърта и пета от закона, комисията събира данни за имуществото на проверяваното лице, респ. източниците за придобиването му, от които може да се направи предположение, че е налице значително несъответствие между тях, което ги прави незаконни.

Етапът на проверката приключва с решението на комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, (чл. 37, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.1 от ЗОПДНПИ (отм.)); или с решението за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката (чл. 37, ал.5 вр. чл. 11, т.2 и т.3  от ЗОПДНПИ (отм.).

Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава (чл. 37, ал.5, пр.2 от ЗОПДНПИ (отм.). Допълнителната проверка, съгласно изричния текст на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) също трябва да се вмести в предвидения едногодишен срок.

Единственото изключение е уредено в ал.2 от цитираната разпоредба, когато по преценка на комисията едногодишният срок е недостатъчен, тя може да го продължи еднократно с не повече от шест месеца. Продължаването на срока също трябва да стане с нарочен акт на комисията.

Следователно чрез разпоредбите на чл. 27 ал.1 във вр. с чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) от една страна и на чл. 27 ал. 4 – от друга, се очертават границите на досъдебната фаза на производството по отнемане на незаконно придобито имущество.

Категоричната формулировка на чл. 27 ал.1 не оставя място за съмнение, че се касае за срок от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В рамките на този срок комисията е длъжна да предприеме всички действия за установяване на незаконно придобито имущество, включително и в хипотезата на връщане на преписката за събиране на допълнителни данни. Единственото изключение касае случаите, когато по решение на комисията срокът на проверката се продължава еднократно за не повече от 6 месеца. Това означава, че неспазването му води до преклузия на материалното право на държавата чрез нейните органи в лицето на КОНПИ да искат отнемане на имуществото на проверяваното лице. В този случай не само проверката, но и самото производство приключва с изтичането на срока и е недопустимо да се развие исково производство пред съда. В този смисъл е решение № 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на Четвърто г.о. на ВКС, което макар и постановено във връзка със ЗОПДИППД (отм) е приложимо и към настоящия казус предвид липсата на принципно различие между разпоредбите, уреждащи етапите на развитие на производството по реда на ЗОПДНПИ (отм).

От доказателствата по делото е установено следното:

С протокол № ТД 04 ВА/УВ-11100 от 31.07.2015 год директорът на ТД на КОНПИ гр.Варна е образувал проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г.Х.С., въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура Силистра с рег.№ 87/2014/11.05.2015 год, постъпило в ТД на КПКОНПИ Варна с вх.№ УВ-1443/29.07.2015 год за привличане на лицето в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 255 ал.1 т.1 от НК.

В хода на проверката са изготвени и постъпили в КПКОНПИ доклади от директора на ТД на КПКОНПИ Варна, както следва: рег.№ 4-1318/18.07.2016 и допълнителни доклади рег.№ 4-1681/22.08.2016, рег.№ 4-1997/05.10.2016 и рег.№ 4-2258/15.11.2016, както и доклад рег.№ 4-640/27.03.2017 год от директора на ТД на КПКОНПИ София, с предложение образуваната проверка срещу посоченото лице да бъде прекратена. Въпреки това, в правомощията на Комисията е да не се съобрази със становището, изразено в доклада на регионалния директор, а да подложи на самостоятелна преценка изложените в него фактически констатации. Въз основа на анализ на установените при проверката факти, Комисията е взела решение № 312/19.07.2017 год за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм) и за внасяне на искане в Окръжен съд Силистра за допускане на обезпечение на бъдещия иск.

През периода от образуване на проверката - 31.07.2015  до решението за образуване на производството 19.07.2017 преписката неколкократно е била връщана на ТД на КПКОНПИ Варна за събиране на допълнителни доказателства, но по делото няма данни да е било издадено решение за продължаване на срока на проверката. Поради това следва да се приеме, че не е бил спазен срокът, императивно установен в чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) и постъпилото в съда мотивирано искане от Комисията има характера на недопустим иск.

С оглед изложеното и в изпълнение на служебното си задължение да следи за допустимостта на обжалваното решение на осн. чл. 269 от ГПК, настоящият състав намира, че то е постановено по недопустим иск и поради това също се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло, въпреки липсата на жалба от името на „Гелиг“ ЕООД.

Съгласно чл. 75 ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) пасивно легитимирани по осъдителния иск за отнемане на незаконно придобито имущество освен проверяваното лице са и лицата по чл. 64, 65, 66, 67 и 71 от закона, и тези лица задължително се конституират като ответници по делото.

С решение № 2 от 23.05.2013 год. на КС по к.д. № 1/2013 год. Конституционният съд, произнасяйки се по въпроса за противоконституционност на разпоредбите на чл. 75 ал.1 и чл. 76 ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) е приел недвусмислено, че споменатите по-горе лица имат качеството на задължителни необходими другари на проверяваното лице. Поради това въпреки, че ответникът „Гелиг“ ЕООД не е обжалвал решението, на осн. чл. 265 ал.2 от ГПК той е конституиран служебно и се счита присъединен към въззивната жалба на Г.Х.С..  

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК в полза на Г.Х.С. следва да се присъдят разноски в размер на 3000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.05.2018 год. с адв. Р.Н. и в полза на Б.Б.С. в размер на 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, сключен на 26.04.2018 год. с адв. Р.Г.Г.. 

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОБЕЗСИЛВА решение № 86/10.07.2019 год. по гр.д. № 210/2017 год. на Окръжен съд - Силистра и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ ********* да заплати на Г.Х.С. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ ********* да заплати на Б.Б.С. с ЕГН ********** разноски в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2) с особено мнение

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Росица Станчева по въззивно гр.д.№ 650/2019г. по описа на ВАпС, гражданско отделение

 

Не споделям основния решаващ мотив на мнозинството от съдебния състав относно валидността на обжалваното решение.

Считам, че срокът уреден в чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112 ал.1 ЗПКОНПИ по своя характер не е преклузивен, поради което неспазването му няма за последица преклудиране правомощията на КПКОНПИ /наричана по-надолу Комисията/ за образуване на исково производство по този закон, респ. преклудиране материалното право на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество.

Преклузивните срокове нямат обща уредба и тяхното разграничаване в случаите, когато не е изрично указано какъв е характера на даден срок, следва да се извършва въз основа на характерните за преклузивните срокове признаци, най-съществените от които са прекратяване на субективното право, което настъпва автоматично и независимо от упражняването му, започват да текат от момента на възникване на правото, не могат да се спират или прекъсват, прилагат се служебно и др. Такива са сроковете по чл.33 ал.2 ЗС, чл.227 ал.3 ЗЗД, чл.67, чл.69 и чл.73 от СК, уредените в процесуалните закони срокове за обжалване и др.

Като погасителен срок, но различаващ се от преклузивния се определя и давностния срок, с тази разлика, че не се прилага служебно, може да бъде спиран или прекъсван, погасява само възможността правото да бъде упражнено, но не и самото материално право /напр. сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по КТ, сроковете в областта на административно-накаказателното право и др./.

За разлика от горните категории срокове инструктивните срокове определят времевия период, в който даден административен, респ. друг орган на държавната власт следва да извърши определено действие в изпълнение на законово предоставените му правомощия. Неизвършването на това действие няма за последица преклудиране правото, респ. задължението му да извърши същото. Постановеният след този срок акт няма да е незаконосъобразен, като неспазването на срока ще бъде основание единствено за ангажиране дисциплинарната отговорност на виновното длъжностно лице или възникване на задължение за обезвреда на засегнатите от бездействието лица. Примери за такива срокове са срокът по чл.235 ал.5 от ГПК, срокът относно продължителността на досъдебното производство по НПК, сроковете за извършването на различни административни услуги.

Следователно, за да се определи характера на един срок следва да се изхожда от присъщите на съответния вид срок признаци, и най-вече от последиците, с които законодателят свързва изтичането му.

В контекста на горното, следва да се отчете, че в ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ липсват изрични разпоредби, предвиждащи като санкция при неспазване на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, съответно по чл.112 ал.1 ЗПКОНПИ преклудиране правото на Комисията да предяви иск за отнемане на незаконно придобитото имущество, съответно погасяване материалното право на Държавата за конфискация на това имущество. Целта на проверката е да се установи дали е налице имущество несъответно на доходите на проверяваното лице. Същата завършва с доклад на директора на съответната териториална дирекция, включващ предложение било за удължаване на срока, прекратяване на проверката или образуване на производство. Въз основа на този доклад Комисията е компетентния орган, който следва да вземе решение дали са налице предпоставките за предявяване на иска за отнемане. С оглед на това, проверката, макар и част от производството по отнемане на незаконно придобито имущество има подготвителен характер за същинската съдебна фаза, поради което и срокът за нейното извършване не може да се разглежда като процесуално условие за допустимостта на исковото производство.

Въвеждането му е предвидено с дисциплиниращ ефект и безспорно като гаранция за необосновано продължително засягане правната сфера на проверяваното лице. 

Критериите за законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и пропорционалност, на които следва да отговаря всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно имущество по пътя на гражданския иск на Държавата срещу неоснователно обогатилите се лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 и чл. 1 ДП № 1 към ЕКЗПЧОС, не са нарушени при извод са инструктивния характер на сроковете за извършване на предварителната проверка от Комисията. Това е така, тъй като регламентирането им от законодателя е и в защита на правата и интересите на проверяваните лица, търпящи неблагоприятното въздействие в своята правна сфера, но имащи правната възможност да участват в производството, вкл. чрез иницииране събирането на нови доказателства, установяващи законния произход на проверяваното имущество. Освен това горепосочените принципи на законоустановеност и пропорционалност са обезпечени с предвидената в чл.2а и чл.2б ЗОДОВ възможност за обезщетяване на причинените вреди от неспазените инструктивни срокове поради незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по закона за гражданска конфискация, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и/или поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото, вкл. в административната му, несъдебна фаза, в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС.

С оглед на горното и доколкото към настоящия момент липсва задължително произнасяне по т.д. № 1/2018г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че неприключването на проверката в срок не води до недопустимост на исковото производство, поради което първоинстанционното решение не следва да бъде обезсилвано, а спорът следваше да се разгледа по същество.