ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І-1434 04.06.2020 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание
в състав:
Председател:
Марияна Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2 .мл.с. Марина
Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско
дело № 1191 по описа за 2020 година на Окръжен съд- Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК: ********* чрез пълномощника Радина
Иванова Илиева, против Разпореждане № 5322/04.03.2020г.
по ч.гр.д. № 1580/2020г.
по описа на РС-Бургас,с което е оставено без уважение заявлението на
заявителя/настоящ частен жалбоподател в частта
за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу
Г. С. /С./ Б. с ЕГН ********** от гр.***, за сумата от 3483,12, претендирана възоснова на закупен пакет за допълнителни
услуги по Договор за потребителски
кредит № **********/22.03.2018г.
За да отхвърли заявлението
на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с обжалваното Разпореждане, първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено
възнаграждение за допълнителни услуги противоречат както на
добрите нрави, така и на изискването за
неравноправност на договорните клаузи, уговорени с потребителя;клаузите за
допълнителни такси водели до значително увеличаване на поетото задължение за
плащане по договора за кредит и до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,като крайният извод на първоинстанционният съд е за нищожност на същите
клаузи от договора за потребителски
кредит.
В
частната жалба се изтъкват съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане, като в тази връзка се излагат съображения, както и се цитират
съдебни актове на съдилища в РБългария,постановени преди промените в чл.410
с ДВ бр.100/2019година. Твърди се, че
заповедният съд превишил правомощията си, тъй като извършил преценка за
валидност на договора за потребителски кредит ,респ.- на отделни негови клаузи , и е нарушил съдопроизводствените правила.Твърди, че съгласно съдържанието на условията на
договора и ОУ е видно, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е
бил задължителен за отпускането на кредита и зависил единствено от волята на
потребителя. Прави извод, че не може да става дума за неравноправна клауза,
след като то е подписано от клиента и не е било задължително за сключване на
договора. Цитира какво е услуга съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че
съгласно това правило споразумението относно предоставянето на допълнителни
услуги действително представлява такива дейности, които ще се извършат по повод
на договора за кредит в полза на кредитополучателя и то срещу определено
възнаграждение, като тези действия са фактически, а не правни, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК е допустимо
уговарянето на такива действия. Прави извод, че дължимото по процесните
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и
независимо от цената на самия кредит, респ. не следва да се сключва при
изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19ал. 4 от ЗПК. Цитира практика на СРС и
Адм. съд-София. В този смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение
на разпоредбите на ЗПК са неоснователни. Твърди, че е налице клауза, която не
се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договор и относно
всички негови съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са
изразили желание и договорили конкретни условия. Твърди, че ответникът ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е
ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит.
Счита, че споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е
съобразен с изискванията за закона и не попада в нито една от множеството
хипотези, описани в чл. 143 от ЗЗД. Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане в
частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК относно
претендираното вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и за тази сума;
моли се присъждане на разноски за заплатена д.т. от 15 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд намира частната
жалба за допустима като предявена от
правно-легитимирано лице и срещу обжалваем съдебен акт.
Съдът констатира, че съобщението
до заявителя/настоящ частен жалбоподател, му е връчено на 05.05.2020г., като
частната жалба е изпратена по пощана на 21.05.2020г. С оглед разпоредбите на чл.3,т.1 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и на § 13. (1) от заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на ЗМДВИП/ДВ бр.28/2020г./, съгласно който спрените срокове по
чл.3,т.1 от ЗМДВИП продължават да текат
след изчитане на 7 дни от обнародване на ЗИД в Държавен вестник,т.е. до
20.05.2020г., съдът намира частната жалба за допустима като своевременно
подадена.
Бургаският Окръжен съд,
като съобрази разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния
жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
С оглед предназначението на заповедното
производство- да изключи именно исковия ред за установяване
на безспорни вземания, съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл. 410, ал. 3 и чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като
съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка.
Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на
по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави,
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя,
като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ, бр. 100 от 2019 г.. /.
Съгласно цитираната разпоредба съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Процесният договор за кредит е потребителски по
своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази
връзка съдът намира, че уговореното между страните възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, който се претендира със заявлението, е нищожно,
като съображенията за това са следните:
Според индивидуализацията на процесното вземане, съдържаща се в т. 12 от
заявлението, в приложеното Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги и Общи условия към договор за
потребителски кредит, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение от
страна на длъжника в полза на кредитора, срещу приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит, и възможност за длъжника да отлага плащането на
определен брой вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж и
да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. За да е възможно обаче
ползването на описаните услуги, длъжникът следва да отговаря на специфичните
условия за всяка една от тях, които са предвидени в Общите условия на търговеца
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
По отношение на уговорката за приоритетно разглеждане и изплащане на
паричният заем, следва да се има предвид, че въпросната клаузата от
споразумението по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест
за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.
Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата
разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото
възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е
свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която
предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради това,
е нищожна.
На следващо място уговореното възнаграждение в останалата му част не
касае реално предоставени услуги, а се дължи за хипотетична възможност на
длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след
като получи съгласие на кредитора. В този смисъл уговорката води до значително
оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи
сигурно завишено плащане в размер, който е по-голям от сумата на кредитиране,
при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от страна на
финансовата институция. Посоченото води едновременно до отклоняване от
задължението на кредитора по чл. 19 от ЗЗК да посочи това
плащане като компонент от ГПР, който е основният критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка и до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Ето защо се
налага извода, че клаузата предвиждаща възнаграждение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК и с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, съответно
искането на заявителя за издаване на заявление за заплащане на възнаграждение
подлежи на отхвърляне в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В
случая настоящата инстанция намира, че
искането досежно възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги се основава на неравноправни клаузи и
следва да бъде отхвърлено.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна
инстанция намира за правилни крайните изводи
на районния съд и по тази причина атакуваното разпореждане ,
с което е отхвърлено заявлението за претендираната сума от 3483,12 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер от 3483,12 лева следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5322/
04.03.2020г. по ч.гр.д. № 1580/2020г. по описа на РС-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.