№ 8089
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110125362 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милен Жеков, срещу
Столична община, с БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
557,37 лева /включваща 10 лева ликвидационни разноски/,
представляваща неизплатено регресно вземане за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
за възстановяване на увреждания по застрахован лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“, с рег. № СВ****НА, които ответникът дължи като собственик
на пътното платно и поради неспазване на задължението да поддържа пътя в
добро състояние, вследствие на което е настъпило процесното ПТП на
21.03.2020 г. и вредите по застрахования лек автомобил, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпъление по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС –
01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Посочва, че за процесната сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 12760/2024 г. по описа на СРС, като в законоустановения
срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си,
в изпълнение на което и е предявил настоящата искова молба. Претендират се
и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.03.2020 г. водачът на МПС марка
1
„Рено“, модел „Меган“ с peг. № СВ****НА управлявал автомобила си в гр.
София, по бул. Климент Охридски, с посока на движение от ул. Андрей
Ляпчев към Околовръстен път, като в района на № 116 на булеварда
автомобилът попада в необозначено, необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, в която МПС попада с предна и задна
десни гуми. За процесното ПТП е съставен от органите на МВР протокол за
ПТП № 1765196/21.03.2020 г.
Посочва, че за увредения лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с
рег. № СВ****НА, е сключен комбиниран застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ на МПС със „ЗАД Армеец”
АД, по полица № 0306Х05189656 от 05.11.2019 г. и период на валидно
застрахователното покритие към датата на настъпване на настъпване на
процесното ПТП.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана щета
№ 10320030101578 за възстановяване на уврежданията по застрахования лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № СВ****НА, причинени вследствие на
процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от доверен сервиз,
на който ищецът е заплатил сумата от 547,37 лв. на 29.04.2020 г.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Навежда твърдения, че процесното ПТП е
настъпило на общински път, който се управлява и стопанисва от Столична
община. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури
безопасно и сигурно движение по пътната настилка и не е поддържал в добро
състояние пътното платно по общинските улици, вследствие на което е
настъпило процесното ПТП, при което застрахованият лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“ с peг. № СВ****НА е претърпял имуществени
увреждания, обезщетение от застрахователя по имуществена застраховка
„Каско“ и „Злополука“.
Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество
изпратило до ответника регресна покана с писмо с изх.№ Л-4591/05.07.2023 г.
за заплащане на сумата 557,37 лева, представляваща сбор от заплатено
застрахователно обезщетение от 547,37 лева и 10 лева ликвидационни
разноски за обработка на щетата. Столична община обаче не е заплатила
претендираната сума, поради което ищецът предявява исковата молба по
настоящото дело. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени,
като по отношение на ответника да бъде признато за установено, че дължи на
ищеца по регресната претенция сума в общ размер на 557,37 лева.
С исковата молба са представени: комбинирана застрахователна полица
№ 0306Х0518956 за застраховка „Каско“ и „Злополука“; протокол за ПТП №
1765196/21.03.2020 г.; заявление за изплащане на обезщетение за вреди по
МПС по щета № 10320030101578/23.03.2020 г.; опис на щетите по претенция
№ 10320030101578 от 23.03.2020 г. – 2 бр.; опис-заключение по щета №
10320030101578/26.03.2020 г.; възлагателно писмо по претенция каско №
10320030101578; приемо-предавателен протокол от 24.03.2020 г. по щета №
2
10320030101578; приемо-предавателен протокол от 15.04.2020 г. за върнати
части по щета № 10320030101578; фактура № **********/15.04.2020 г.;
калкулация за ремонт № 0306-100-0 и контролен списък; преводно нареждане
№ Ц-20126118/29.04.2020 г.; доклад по щета № 10320030101578; опис на
регресни покани до Столична община и регресна покана по щета №
10320030101578; снимков материал – 2 стр. и общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – Столична община, е постъпил писмен отговор, в който оспорва
предявения иск изцяло по основание и размер, като неоснователен и
недоказан. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП. В случай на установяване на посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, в условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване с твърденията, че при настъпване на процесното ПТП водачът
на процесния лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
не е подбрал подходяща скорост на движение, която да му позволи да спре
пред всяко неочаквано препятствие, с което е допринесъл за настъпване на
увреждането на управлявания от него автомобил. Поради това моли съдът да
отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да намали размера му поради
принос на пострадалия. Претендира разноски.
Към отговора на исковата молба е приложен: Договор № СОА19-ДГ55-
391/14.06.2019 г. между Столична община и „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД.
С отговора е направено искане за конституиране по делото на
дружеството „ГСБ-инфраструктурно строителство“ АД като трето лице-
помагач на страната на ответника. Обосновава интереса от привличането на
помагач с твърденията, че процесният пътен участък, на който е настъпило
процесното ПТП попада в обхвата на Договор № С019-ДГ55-391/14.06.2019 г.,
сключен между Столична община и „ГСБ-инфраструктурно строителство“
АД, поради което посочва, че за обезщетяване на вредите от процесното ПТП
следва да отговаря посоченото дружество.
С определение № 41791/15.10.2024 т. по делото като трето лице
помагач на страната на ответника е конституирано дружеството „ГБС-
Инфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: ********* – като е приет за
съвместно разглеждане и обратен иск срещу същото.
Същият е предявен от Столична община против „ГБС-
Инфраструктурно строителство“ АД като се иска „ГБС-Инфраструктурно
строителство“ АД да бъде осъден да заплати на общината сумата от 557.37
лева / респ. сумата, до която бъде уважен главният иск/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск „ГБС-
Инфраструктурно строителство“ АД подава отговор на предявения обратен
иск, с който го оспорва като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между
Столична община, в качеството на възложител, и "ГБС-Инфраструктурно
строителство" АД, в качеството на изпълнител е сключен Договор № СОА19-
ДГ55-391/14.06.2019 г. за извършване на дейности по поддържане и текущ
3
ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения, както и че процесният пътен
участък, на който е настъпило ПТП – бул. „Климент Охридски“ около № 116
попада в обхвата на договора. Посочва обаче, че изпълнителят е длъжен да
осъществява непрекъсната абонаментна поддръжка по утвърдени показатели
само на улиците и булевардите, изрично посочени в Приложение № 6 към
договора, а за останалите участъци от пътната мрежа, невключени в
приложение № 6, изпълнителят е длъжен да извършва поддръжка по
конкретно възлагане на възложителя с определяне на параметри за изпълнение
на съответните СМР по договора.
Поддържа, че процесният пътен участък не попада в Приложение № 6
от договора, поради което и този участък подлежи на ремонт само след
изрично възлагане от страна на Столична община с възлагателно писмо.
Твърди, че Столична община не е извършвала възлагане на строителни
дейности в процесния пътен участък, поради което и навежда, че ответникът
не е длъжен да извършва ремонтни дейности по пътния участък. Излага
твърдения, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 и т. 6 от Договора възложителят се е
задължил да упражнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на
работите, както и да осигури свой упълномощен представител, който да
осъществява този контрол по време на СМР, като ако възложителят беше
упражнил контрол щеше да установи отклонение от изискванията за
извършване на ремонт, което в случая не е сторено. Евентуално, ако се
докаже, че ПТП е настъпило на участък, подлежащ на ремонтни дейности,
поддържа, че е спазил всички изисквания за ремонтни дейности.
Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило, вследствие на попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка.
Предвид гореизложеното, моли съдът да отхвърли предявения обратен
иск от Столична община срещу „ГБС-Инфраструктурно строителство" АД,
като неоснователен и недоказан.
Представя като доказателство стойностна сметка – Приложение № 6
към договора – „улици за текущо и превантивно поддържане по показатели
за изпълнение в границите на VII зона“.
По делото е изготвена съдебна автотехническа / САТЕ/ експертиза с вх.
№ 57689/18.02.2025 г. Разпитан е и свидетел С. В. В. /водач на увредения
автомобил/.
В проведеното на 08.04.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Претендира
разноски по списък.
Ответната община, редовна призована, изпраща представител в
насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за
отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице помагач депозира писмено становище, с което излага
доводи за неоснователност на главния иск, евентуално за отхвърляне на
обратния иск, предявен срещу него от общината.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
4
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, част от които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
8041/14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12760/2024 г. по описа на СРС. Последната е
връчена на длъжника.
От представените писмени доказателства /застрахователна полица
„Каско” и „Злополука“ № 0306Х0518956 от 05.11.2019 г./ се установява, че на
05.11.2019 г. лицето „Топ груп плюс“ ООД е сключило с ищцовото дружество
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от
07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с предмет - лек автомобил марка „Рено“ модел
„Меган”, с рег. № СВ **** НА. Установява се, че в тази връзка е издадена и
подписана застрахователна полица № 0306Х0518956 като общата
застрахователна сума е 45 792 лева, а застрахователната премия 1888.92 лева –
платима еднократно. Съгласно полицата ползвател на МПС е дружеството
собственик „Топ груп плюс“ ООД.
Видно от протокол ПТП № 1765196/21.03.2020 г. ПТП е посетено от
органите на МВР – като съгласно протокола произшествието е настъпило на
посочената дата около 22.30 часа в гр. София. В протокола е отразено, че при
движение на л.а. „Рено“ модел „Меган”, с рег. № СВ **** НА по бул. Климент
Охридски с посока на движение от ул. Андрей Ляпчев към ул. Околовръстен
път същият попада в необезопасена дупка в дясната част на пътното платно с
ориентировъчни размери 30/40/20 /без уточнена мерна единица/ около № 116
на бул. Климент Охридски. Съгласно протокола лекият автомобил е получил
увреждане на предна дясна джанта. Протоколът е подписан за водача С. В. и от
служител на МВР.
На следващо място съгласно заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, подадено от С. В. В. за „Топ груп плюс“ ООД процесният
автомобил е претърпял ПТП в гр. София, при движение по бул. Климент
Охридски – около № 116 – поради преминаване през дупка – като били
увредени предна дясна гума и джанта, а вероятно и задните десни такива.
Не се спори и че в тази връзка ищцовото дружество е образувало
ликвидационна преписка – щета с № 10320030101578/23.03.2020 г. Съгласно
опис на претенция № 10320030101578 г. при процесното ПТП на МПС са
нанесени щети: предна дясна гума, която следва да бъде подменена и предна
дясна джанта, която следва да бъде отремонтирана. Ремонтът е възложен на
„Омникар Ауто“ ООД и извършен за сумата от 547.37 лева. Съгласно
платежно нареждане от 29.04.2020 г. сумата от 547.37 лева е преведена на
„Омникар Ауто“ ООД.
На следващо място от представена по делото регресна покана от
05.07.2023 г. се установява, че ищецът е отправил искане до ответната община
за възстановяване на сумата от 557.37 лева –обезщетение за настъпилата щета
5
и ликвидационни разноски от 10 лева. Регресната покана е получена на
07.07.2023 г., като не е последвал отговор от ответника. В тази връзка и липсва
спор, че ответната община не е заплатила на ищцовото дружество
претендираната от него сума.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. В. В. /водач на
увредения автомобил, но без дела със страните / се установява, че е претърпял
произшествие с управляван от него л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ в гр.
София. В тази връзка свидетелят помни, че в резултат на ПТП по автомобила
му били увредени гума и джанта, но предвид изминалия период от време
/около пет години/ - не помни кои. Поддържа, че в протокола на ПТП, наличен
по делото, се е подписал като участник 2.
Така депозираните показания съдът кредитира, като съобразява, че
доколкото свидетелят е водач на увредения автомобил, то за същия е налице
възможна заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това показанията
кореспондират и на останалия доказателствен материал, като съдът взема
предвид сериозния период от време, изминал между разпита на свидетеля
/08.04.2025 г./ и датата на ПТП /21.03.2020 г./. Поради това и съдът ги поставя
в основата на правните си изводи.
На последно място от изготвената и приета по делото съдебно
автотехническа експертиза /САвтЕ/ е видно, че ПТП е настъпило на
21.03.2020 г., около 22.30 часа, като МПС марка „Рено“, модел „Меган“ се е
движело по бул. Климент Охридски в гр. София, с посока на движение от бул.
Андрей Ляпчев към ул. Околовръстен път когато пред № 116 на бул. Кл.
Охридски е попаднало в неравност /дупка/ на пътното платно. В резултат на
съприкосновението с препятствието лекият автомобил претърпял вреди –
предна дясна джанта. Предвид изложения механизъм на ПТП според в.л. така
посочените вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото произшествие.
Съгласно експертизата към датата на ПТП автомобилът е бил в
експлоатация от 1 година и 4 месеца от дата на първоначална регистрация.
На следващо място в.л. сочи, че стойността необходима за
възстановяване на вредите по лекия автомобил възлиза на 547.37 лева с ДДС.
Уточнява, че това е стойност само за подмяна на джанта. Дясната гума не е
включена в изчисленията, доколкото съгласно документите по делото същата е
подменена за сметка на клиента, а не на застрахователя. На последно място
според експертизата обичайните ликвидационни разноски са между 15 лева и
25 лева.
В съдебно заседание не са поставени въпроси към вещото лице.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата не е
оспорена от страните в производството като вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
На последно място по делото е представен договор № СОА19-ДГ55-
6
391/14.06.2019г., сключен между Столична община и „ГБС Инфраструктурно
строителство“ АД, възлагателни писма с рег. № СОА20-ТД26 1449/05.02.2020
г. и с рег. № СОА20-ТД26-3644/1/31.03.2020 г. и количествено – стойностни
сметки към тях, като съобразно уговореното между страните в чл. 1, ал. 1, т. 2
от договора с възлагателното писмо от 05.02.2020г. и от 31.03.2020 г.
Столична община е възложила на изпълнителя по договора извършването
ремонтни дейности по бул. Климент Охридски, в гр. София, в участъка между
бул. Андрей Ляпчев до Околвръстен път. Съгласно Акт възложените СМР са
извършени и приети до 24.04.2020 г., независимо, че е следвало да приключат
до 31.03.2020 г. Видно от съответни спецификации – дейностите са в участъци
пред № 49, № 26, № 94, № 89, № 102, № 128 от бул. Кл. Охридски. СМР е
възложено да бъдат извършени чрез направа на машинно изрязване и
машинно полагане на пътен асфалтобетон и битумна маса.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 410 от КЗ вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за заплатено
на трето лице застрахователно обезщетение, за което е издадена заповед №
8041/14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12760/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от Закона за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410 от КЗ е да
докаже: 1) наличие на валидно сключен застрахователен договор по
застраховка „Каско на МПС“ към момента на застрахователното събитие
между ищеца и собственика на увредения автомобил; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие – процесното ПТП на път, който е общинска
собственост; 3) Наличието на нарушена пътна настилка; 4) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 5) размера на щетата,
чието възстановяване се дължи; 6) Наличието на пряка причинно – следствена
връзка между вредите и лошото състояние на пътната настилка и 7)
заплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липса на регресна
7
отговорност от негова страна.
В настоящия случай по делото се установи, че сключеният между ищеца
и лицето „Топ груп плюс“ ООД застрахователен договор, за който е издадена
полица по застраховка „Каско на МПС ” и „Злополука“ № 0306Х0518956 от
05.11.2019 г., е валиден и че същият е действал към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 21.03.2020 г. Липсва спор и че е настъпило
застрахователно събитие – застрахованият автомобил е станал участник в
ПТП, при което е претърпял вреди, като застрахованото лице е уведомило
своевременно за тези обстоятелства ищцовото дружество, във връзка с което
последното е образувало и ликвидационна преписка – щета с №
10320030101578/23.03.2020 г., в материалите по която се съдържат опис-
заключение за вреди на МПС и снимков материал.
На следващо място по делото категорично се установи, че предвид
сключената застраховка на сервиз „Омникар Ауто“ ООД за увреденото лице
„Топ груп плюс“ ООД е определено за заплащане обезщетение в размер на
547.37 лева – за претърпяната щета. Посочената сума е реално предевена на
серзива за застрахованото лице / доколкото щетата е отстранена в доверен
сервиз, а МПС към датата на ПТП е било в експлоатация от по-малко от
година и половина/.
Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането
на републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна
инфраструктура и общините в зависимост от това дали пътят е в границите на
урбанизираната територия или извън нея, като това става по взаимна
договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП.
От събраните доказателства по делото се установява, че през месец март
2020 г. е настъпило ПТП в района на бул. Климент Охридски, попадащ в
границите на населеното място на гр. София, вследствие преминаване през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно – около № 116 на бул.
Климент Охридски, в платното от бул. Андрей Ляпчев към ул. Околовръстен
път.
Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установената дупка представлява препятствие по смисъла
на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според
чл. 52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно
Столична община, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди – като същите не са
сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му.
От заключението на вещото лице се установява, че механизмът на
8
настъпване на щетите съответства на описания в исковата молба, а разходите
за възстановяването им съответстват с платеното застрахователно
обезщетение – като претендираната от ищеца сума съответства на
определената от вещото лице.
Доколкото застрахователят е възстановил вредите на увредения /чрез
заплащане на сумата на сервиз за ремонт/ има право да иска от причинителя
им това, което е платил.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при условията
на пълно и главно доказване, възложените в негова тежест факти.
В случая ПТП е посетено от органите на пътна полиция, като е съставен
протокол за ПТП, от който се установява мястото на настъпване на ПТП.
Поради това е възражението за липса на яснота относно мястото на
настъпване на инцидента е неоснователно.
Възраженията на ответника, че причина за настъпилите щети е
несъобразената скорост на водача на увредения автомобил, както и че не са
налице виновни действия или бездействия на негови служители, не се
подкрепят от доказателствата по делото, поради което съдът намира същите за
неоснователни. В хода на производството ответникът не установи да е
сигнализирал препятствието /дупката/. С оглед изложеното, съдът намира, че
водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания за неравността,
не е бил длъжен да избегне препятствието. Следователно, от негова страна не
е налице нарушение на правилата за движение. Тук следва да се съобрази и че
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, което е попречило на водача
да възприеме неравността на пъта.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дефектът на пътното платно. Следователно, установените по
делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на
ответната община. Поради това след изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане
срещу ответника.
По тези съображения искът по чл. 410, ал. 1 от КЗ се явява доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на
СРС – 01.03.2024 г. това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По предявения обратен иск:
Обратният иск е форма на последващо обективно съединяване на
искове, като има за предмет регресно притезание на една от главните страни
срещу подпомагащата страна. Обратният иск е винаги евентуален и се
разглежда ако решението по главния иск е неблагоприятно за подпомаганата
страна, което процeсуално условие в случая е налице.
Процесуално задължение на ищеца по този иск – Столична община, е да
установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието
на договорно правоотношение с „ГБС- Инфраструктурно строителство“ АД,
9
по силата на което последното е било длъжно да извършва, вкл. към датата на
процесния пътен инцидент, ремонт и поддръжка на процесния пътен участък,
вкл. на мястото на настъпване на конкретното ПТП, изразяващо се в попадане
в дупка. Установява се от приетите като писмени доказателства и неоспорени
договор с рег. индекс СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., сключен между
Столична община и „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, възлагателни
писма с рег. № СОА20-ТД26 1449/05.02.2020 г. и с рег. № СОА20-ТД26-
3644/1/31.03.2020 г. и количествено- стойностни сметки към тях, че съобразно
уговореното между страните в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора с възлагателното
писмо от 05.02.2020 г. Столична община е възложила на изпълнителя по
договора извършването до 31.03.2020 г. на ремонт на пътна настилка с асфалт
на бул. Климент Охридски в района на № №49, № 26, № 94, № 89, № 102, №
128, изразяваща се в направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и
машинно полагане на пътен асфалтобетон. Посочените участъци обаче се
различават от процесния, доколкото по делото се установи, че в случая ПТП е
настъпило в района на № 116 на бул. Климент Охридски. Освен това по делото
липсват данни за заявени след завършването на възложените СМР възражения
на възложителя по качеството на същите. С оглед на това не би могла да бъде
извършена преценка доколко наличието на процесната неравност на пътното
платно се дължи на некачествено изпълнение на възложените СМР, респ. да се
приеме, че изпълнителят на същите е отговорен за претърпяната от
възложителя вреда, изразяваща се в стойността на уврежданията по
попадналия в дупката лек автомобил.
С оглед на така установеното и при липса на данни, а и на твърдения
/тъкмо напротив от представените възлагателни писма се установява
обратното/ бул. Климент Охридски в участъка между бул. Андрей Ляпчев и ул.
Околовръстен път в гр. София да е бил включен в приложение 6 /в него е
включен участък от бул. Климент Охридски между бул. Г.М. Димитров и бул.
А. Ляпчев / към договора между страните по обратния иск, за които помежду
им е било договорено извършването на постоянна поддръжка за срока на
договора, не е налице основание да се приеме, че в случая „ГБС
Инфраструктурно строителство“ АД е допуснало неточно неизпълнение по
договора със Столична община, респ. че е налице основание за ангажиране на
отговорността му за обезщетяване на вредите от това неизпълнение.
При тези фактически и правни съображения предявеният срещу „ГБС
Инфраструктурно строителство“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. второ ЗЗД във вр. с чл. 258 ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искания за разноски са заявили и двете главни страни в производството:
10
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
По разноските в ч.гр.д. № 12760/2024 г. по описа на СРС.
В това производство заявителят претендира 25 лева за държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото обаче предмет на
настоящото дело е само искът за главница /не и този за обезщетение за забава/
от тази сума му се дължат: 56.25 лева.
По разноските в гр. 25362/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 575 лева, от които 450
лева – депозит за експертиза, 25 лева държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Посочената сума
подлежи на присъждане изцяло, доколкото разноските са действително
извършени.
Сумата, внесена като депозит за свидетел подлежи на връщане въз
основа на нарочна молба, доколкото не е изплатено на лицето.
Претенциите на ответната страна за разноски предвид изхода на делото
са неоснователни.
Третото лице помагач не претендира разноски и не представя
доказателства да е извършило такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Столична община, с БУЛСТАТ:
********* и адрес: гр. София, ул. Св. Московска № 33 ДЪЛЖИ на ЗАД
„Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан
Караджа № 2, сумата от 557,37 лева /включваща 10 лева ликвидационни
разноски/ - главница, представляваща неизплатено регресно вземане за
заплатено от ищеца ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания
по застрахован лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
СВ****НА, които ответникът Столична община дължи като собственик на
пътното платно и поради неспазване на задължението да поддържа пътя в
добро състояние, вследствие на което е настъпило процесното ПТП на
21.03.2020 г. и вредите по застрахования лек автомобил, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпъление по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС –
01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Столична община, с
БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. София, ул. Св. Московска № 33 против
„ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Дамяница № 3-5 обратен иск – за осъждане на
„ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: ********* да заплати на
11
СО, сумата от 557,37 лева /включваща 10 лева ликвидационни разноски/ -
главница, представляваща неизплатено регресно вземане за заплатено от
ищеца по главния иск ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания
по застрахован лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. №
СВ****НА, които ответникът по главния иск Столична община дължи като
собственик на пътното платно и поради неспазване на задължението да
поддържа пътя в добро състояние, вследствие на което е настъпило
процесното ПТП на 21.03.2020 г. и вредите по застрахования лек автомобил,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпъление по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на
СРС – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
София, ул. Св. Московска № 33 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. Стефан Караджа № 2, сумата от 56.25 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 12760/2024 г. на СРС и сумата от общо 575 лева,
представляваща разноски /за държавна такса, юрк. възнаграждение и депозит
за изготвяне на експертиза/ в настоящото исково производство по гр.д. №
25362/2024 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника – „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, с ЕИК: *********.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12