№ 10
гр. Видин, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101643 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Община Видин, представлявана от кмета д-р
Цветан Ценков против КР. СТ. АНГ. от гр. ******, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е поискал да му бъде изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от 09.03.2020г. до 09.04.2020г. поради
оставане без работа. Представил е декларация и служебна бележка от Агенция по заетостта.
Със Заповед от 14.04.2020г. на кмета на община Видин, на ответника е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за един месец от 10.03.2020г. до
09.04.2020г. в общ размер на 679.78 лева.
Посочва се също, че на ответника е изплатено и обезщетение за оставане без работа
за времето от 10.03.2020г. до 10.09.2020г. в размер на 4471.20 лева. Основанието за това е
влязло в законна сила на 22.03.2021г. решение № 724/29.10.2020г. по гр.д. № 655/2020г. по
описа на РС – Видин. Поддържа се, че така общината за месец март – месец април 2020г. е
платила двойно обезщетение на ответника. До последния е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена на 08.06.2021г., но плащане не е последвало.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 679.78 лева, представляваща заплатено от Община Видин обезщетение за
времето, през което лицето е останало без работа на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, като
недължимо получена, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане.
В едномесечния срок от ответника, е постъпил отговор със становище по предявения
1
иск. Искът е оспорен като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно –
счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :
Видно от приложената Заповед № ПО-02-14-22/09.03.2020г. на кмета на Община
Видин е, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.2
от КТ поради съкращаване на щата.
С Декларация от 09.04.2020г. ответникът е декларирал, че за периода от 10.03.2020г.
до 09.04.2020г. не е работил по трудово правоотношение, поради което е поискал от
работодателя да му заплати обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение. Представил е служебна бележка от Д“Бюро по труда“ – Видин.
Със Заповед № ПО-02-20-32/14.04.2020г. на Кмета на Община Видин е наредено на
ответника да се изплати обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ за
времето от 10.03.2020г. до 09.04.2020г.
По делото е представен фиш за заплата на ответника за м. март 2020г., от който е
видно че на ответника е начислено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ
в размер на 827.99 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
от КТ в размер на 2 277.00 лева и обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ в размер на 576.00
лева. От представения фиш за м. април 2020г. е видно, че на ответника е начислено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на още 252.00 лева. От представените по
делото платежни нареждания с дата 21.04.2020г., се установява, че на ответника е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 250.00 лева, а остатъкът в общ размер от
429.78 лева е преведен по наложен му запор по изпълнително дело №**********/2014г. на
ТД на НАП.
От представения по делото препис на решение № 724/29.10.2020г. постановено по гр.д.
№ 655/2020г. по описа на РС – Видин, е видно, съдът е признал уволнението за незаконно и
е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, възстановил е
ответника на заеманата преди уволнението длъжност. Със същото решение ищцовата
община е осъдена да заплати на ответника сумата 4471.20 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2020г.
С молба от 01.04.2021г. ответникът е заявил, че се явява на работа, както и е поискал
да му бъде изплатено присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Със Заповед № ПО-02-13-123/01.04.2021г. на Кмета на Община Видин ответникът е
възстановен на заеманата длъжност. Видно от платежно нареждане от 08.04.2021г. на
ответника е изплатено дължимото му се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
С покана за доброволно изпълнение от 19.05.2021г., получена от ответника на
08.06.2021гг., последният е поканен в седем дневен срок от получаването да възстанови на
Община Видин платеното му обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 679.78 лева за
2
оставане без работа за времето от 10.03.2020г. до 09.04.2020г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза,
се установява, че на ответника е начислен брутен размер на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
КТ от 828.00 лева. След приспадане на начислените лични удръжки от 148.22 лева, чистата
сума за получаване е в размер на 679.78 лева. От тази сума на ответника са преведени 250.00
лева, а остатъкът от 429.78 лева е преведен по запор на ответника в ТД на НАП. Вещото
лице е посочило също, че на ответника е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 4471.20 лева. Според заключението, периодът 10.03.2020г. до 09.04.2020г., за
който е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е включен и в присъденото от съда
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД за връщане на
дадено на отпаднало основание.
Предпоставките на института на неоснователното обогатяване са: получаване на
нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. Получаването предпоставя
"даване" и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. Съобразно
правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца
по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на
полученото. В случая ищецът е установил по безспорен начин, че е платил на ответника
сумата от 679.78 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Плащането е извършено с три
платежни нареждания. Сумата от 250.00 лева е платена на ответника, а остатъкът е платен
по наложен на ответника запор в ТД на НАП. Установил е също, че е платил и сумата от
4471.20 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да се отхвърли иска, в тежест на ответника е да докаже, че е върнал сумата или че е
задържал сумата на правно основание. Доказателства, че ответникът е върнал сумата, не
бяха представени, а и такива твърдения в процеса на делото не са въвеждани. Не са налице и
основания за задържане на платената сума от ответника на правно основание. С
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се цели да се да възстановят в патримониума на
работника вредите (пропуснати ползи), понесени от оставането му без работа вследствие
уволнението. Същата е целта и на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Двете обезщетения
не могат да се кумулират, тъй като това би довело до двойно обезщетяване на работника за
едни и същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след уволнението, покрит
от горните обезщетения. Ето защо, след отмяната на уволнението като незаконно,
работникът дължи връщането на изплатените като обезщетения на това основание суми, при
условията на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. От заключението на вещото лице, се установява, че
за времето от 10.03.2020г. до 09.04.2020г. на ответника са платени две обезщетения за едно
и също обстоятелство – оставане без работа. Поради това, съдът приема, че ответникът се е
обогатил неоснователно със сумата от 679.78 лева и същият дължи връщане на тази сума.
3
С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски за вещо
лице в размер на 100.00 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. СТ. АНГ. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* да заплати
на Община Видин, представлявана от кмета д-р Цветан Ценков с ЕИК ********* с адрес: гр.
Видин, пл. Бдинци № 2 сумата от 679.78 лева, представляваща получено обезщетение по
чл. 222, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба – 29.07.2021г. до окончателното плащане, както и сумата в общ размер от
200.00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4