Р Е Ш Е Н И Е № 260087
гр. Пловдив, 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публичното заседание
на втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното
от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 387 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.
№2111/17.02.2020г. от “З.” АД ***, ЕИК ********– чрез пълномощника на дружеството
адв. А.В. със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „П.,М. и партньори“
против решение №28 от 22.01.2020г., постановено по т.д. №271/2018г. по описа на
Окръжен съд – С.З., с което е осъдено “З.” АД ***, ЕИК ********да
заплати на „М.К.“ ООД ***, ЕИК ********сума над 4 752 лева до пълния
размер от 47 520 лева, представляваща главница общо по фактури: по
фактура № *******/09.08.2016 г., по фактура № ********/26.08.2016 г., по
фактура № *******/13.09.2016 г., по фактура № *******/17.09.2016 г.,
по фактура № ********/27.09.2016 г., по фактура № ********/27.10.2016 г., както
и сума 6335.38 лева – обезщетение за забава заплащането на главницата,
изчислено върху главниците по всяка една фактура т.е. върху сума, превишаваща
4 752 лева, считано от датата, следваща датата на падежа до 04.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
- 04.04.2018г. до окончателното заплащане на задължението, сумата 80 лева -
разноски за събиране на вземането на основание чл. 309а от Търговския закон,
както и сумата 4449.88 лева - разноски в производството пред ОС – С.З..
По съображения, развити във въззивната
жалба, се иска да бъде отменено решението, а по същество постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени над размера от 4752 лева за
главницата и за акцесорните лихви, начислени за сума, превишаваща 4752 лева.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна „М.К.“ ООД ***, ЕИК
********– чрез пълномощника на дружеството адв. И.К. с писмен отговор от
08.06.2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, включено в разноските за
въззивната инстанция на жалбоподателя.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и наведените в жалбата оплаквания, намира
за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „М.К.“ ООД ***, ЕИК
********твърди, че между него и „З.“ АД съществуват неуредени парични
отношения, произтичащи от неформални договори за доставка на продукти за
химическата промишленост – азотна киселина. Твърди се наличие на трайни
търговски отношения, при които ищецът при направена писмена поръчка от
ответника му е доставял заявеното количество азотна киселина срещу задължението
на купувача да заплаща отделните доставки при цена, посочена поотделно за всяка
поръчка. Посочва, че неплатени са останали сумите за доставени продукти
по 6 отделни поръчки, отправени от „З.“ АД. Твърди, че поръчаното е
доставено и прието от купувача. Отделните поръчки за доставка се твърди да са
направени по електронна поща, както следва:
На 29.07.2016 г. е отправена поръчка № *********,
с дата на доставка 08.08.2016 г.;
На 10.08.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 26.08.2016 г.;
На 29.08.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 12.09.2016 г.;
На 16.09.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 26.09.2016 г.;
На 16.09.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 26.09.2016 г.;
На 18.10.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 25.10.2016 г.
Според условията на поръчката -
в случай че не бъде изпратен отговор до 2 работни дни, ще се счита, че
приложената поръчка е приета така, както е изпратена и същата ще бъде изпълнена
в цялост на посочената дата за доставка. За изпълнението се твърди да са
съставени и подписани стокови разписки между страните, както следва: на
08.08.2016г. за 2000
кг. азотна киселина по поръчка №*********, на 25.08.2016г. за 2000 кг. азотна
киселина по поръчка №*********; на 12.09.2016г.
за 2000 кг. азотна
киселина по поръчка
№*********; на 26.09.2016г. за 1000 кг.
азотна киселина по
поръчка №*********; на 26.09.2016г. за 2000 кг. азотна
киселина по поръчка
№*********; на 25.10.2016г. за 2000
кг. азотна
киселина по поръчка
№*********.
За всяка отделна доставка ищецът твърди,
че са били издадени и фактури: № ******** от 09.08.2016г. с падеж 07.11.2016г.
за сумата 8640 лева, №********от 26.08.2016г. с падеж 24.11.2016г. за сумата
8640 лева, № ******** от 13.09.2016г. с падеж 12.12.2016г. за сумата 8640 лева,
№********от 17.09.2016г. с падеж 16.12.2016г. за сумата 4320 лева, №******* от
27.09.2016г. с падеж 26.12.2016г. за сумата 8640 лева и №******** от
27.10.2016г. с падеж 25.01.2017г. за сумата 8640 лева. Общо неплатените суми по
тези фактури, каещи отделните доставки, са 47 520 лева.
Твърди, че задълженията за заплащане на
цената на доставената азотна киселина по посочените фактури не са изплатени на
съответната падежна дата. Поради допуснатата забава счита, че ответникът му
дължи и законна лихва в размер на 6335.38 лева, изчислена по всяка фактура от
деня, следващ падежа на задължението до датата на исковата молба –
04.04.2018г. Моли съда да осъди ответника да му изплати сумата
47 520 лева, представляваща главница общо по фактури: по фактура №
*******/09.08.2016 г., по фактура № *******/26.08.2016 г., по фактура №
*******/13.09.2016 г., по фактура № *********/17.09.2016 г., по
фактура № *********/27.09.2016 г., по фактура № *********/27.10.2016 г., сумата
6335.38 лева – обезщетение за забава заплащането на главницата, изчислено върху
главниците по всяка една фактура, считано от датата, следваща датата на падежа
до 04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба - 04.04.2018г. до окончателното заплащане на задължението,
сумата 80 лева - разноски за събиране на вземането на основание чл. 309а от
Търговския закон, представляващи разноски за отправяне на покана за доброволно
изпълнение на задължението, както и разноските по делото.
Ответникът “З.” АД ***, ЕИК ********не
признава предявените искове. Възразява срещу твърдението за наличие на
множество неформални договори за продажба на азотна киселина. Твърди, че
доставките, осъществени от ищеца са в изпълнение на един договор, предхождащ
отправените от „З.“ АД поръчки за посочената суровина. Като такъв сочи договор
от 07.07.2016г., сключен след проведен електронен търг за доставка на
спомагателни материали в пивопроизводството. Твърди, че ищецът е участвал в
търга, оферирал е, заявил е възможността си да достави общо 16 000 кг.
азотна киселина за третото тримесечие на 2016г., която оферта е приета от „З.“
АД. Твърди, че валидна за процесните доставки е нетна цена от 0.36 лева за
килограм /или 360 лева за тон/, която е била предложена от „М.К.“ ООД при проведения
електронен търг и която е била приета от „З.“ АД и приложима в отношенията
между страните за третото тримесечие за 2016г. Твърди, че за отделните доставки
от страна на „З.“ АД са изпращани поръчки за заявка на отделните необходими
количества азотна киселина в рамките на общо договореното такова за посочения
период, а именно - 16 тона. Твърди, че отношенията между страните не са
възникнали от отделните поръчки, а от вече сключения договор след проведения
електронен търг. Твърди, че от страна на „З.“ АД в хода на изготвяне на
поръчките е допусната техническа грешка при посочване на цената. Като причина
за това посочва, че цената в договора е определена за тон, а в поръчката - за
килограм, като при пресмятането, е допусната грешка при поставянето на десетичната
запетая, в резултат на което отбелязаната в поръчката нетна цена превишава
десетократно договорената. Веднъж генерирана обаче в автоматичната електронна
система на „З.“ АД, погрешно въведената цена с първата поръчка, е била
възприета и при следващите поръчки за доставка на азотна киселина, отправяни до
„М.К.“ ООД във връзка с договора за третото тримесечие на 2016г. Посочва, че
цената в отправените поръчки противоречи на договорената и е десетократно
по-висока от нея, а и от всички цени, на които азотна киселина е доставяна на
„З.“ АД от различни доставчици през 2015, 2016г. и през първото тримесечие на
2017г. Твърди, че реалната цена на процесните доставки е договорената единична
цена от 0.36 лева на килограм или 0.432 лева на килограм с ДДС или по фактури е
както следва: по фактура № ********/09.08.2016 г. -720 лева, по фактура №
*******/26.08.2016 г. -720 лева, по фактура № *****/13.09.2016 г. - 720
лева, по фактура № ******/17.09.2016 г. – 360 лева , по фактура №
******/27.09.2016 г. – 720 лева, по фактура № ******/27.10.2016 г. – 720 лева –
или общо по всички фактури е 4 752 лева с ДДС. Твърди, че когато е
констатирал грешката, ответникът веднага е уведомил ищеца и е поискал връщане
на недължимо платените суми, а впоследствие е предявил и искове за това – по
т.д. №1446/2017г. на СГС.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва
сключването на договора от 07.07.2016г., на който се позовава ответника, като
твърди, че той не е подписан от управителя на „М.К.“ ООД. Оспорва и отправените
оферти при електронния търг, тъй като твърди, че не изхождат от „М.К.“ ООД.
Твърди, че не е участвал в електронен търг за доставки, касаещи третото
тримесечие на 2016г., а дори и да се приеме, че договор е бил сключен, то
доставките са след изтичане на периода на същия.
С допълнителен отговор „З.“ АД поддържа
възраженията и твърденията, наведени с първоначалния отговор. Посочва, че дори
и да не е подписан от управителя, това не означава, че договор липсва и че той
не обвързва дружеството. Същият е изпратен по куриер именно от ищеца, а и
подписването му е потвърдено в електронна кореспонденция, разменена между
страните.
Не се спори между страните относно
обстоятелството, че от страна на „З.“ АД до ищеца по електронна поща са
отправени поръчки за доставка на азотна киселина, както следва:
На 29.07.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 08.08.2016 г.;
На 10.08.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 26.08.2016 г.;
На 29.08.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 12.09.2016 г.;
На 16.09.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 26.09.2016 г.;
На 16.09.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 26.09.2016 г.;
На 18.10.2016 г. е отправена поръчка №
*********, с дата на доставка 25.10.2016 г.
Не се спори и относно обстоятелството, че
поръчаното е доставено и прието от ответника, за което са съставени и подписани
стокови разписки между страните, както следва: на 08.08.2016г.
за 2000 кг. азотна киселина по поръчка №*********, на 25.08.2016г.
за 2000 кг. азотна киселина по поръчка №*********; на
12.09.2016г. за 2000
кг. азотна
киселина по
поръчка №*********; на 26.09.2016г. за 1000 кг. азотна
киселина по поръчка
№*********; на 26.09.2016г. за 2000 кг. азотна киселина по
поръчка №*********; на 25.10.2016г.
за 2000 кг. азотна
киселина по поръчка
№*********.
Във връзка с доставките от страна на ищеца
са издадени фактури: № ********от 09.08.2016г. с падеж 07.11.2016г. за сумата
8640 лева, №********от 26.08.2016г. с падеж 24.11.2016г. за сумата 8640 лева, №
********от 13.09.2016г. с падеж 12.12.2016г. за сумата 8640 лева, №********от
17.09.2016г. с падеж 16.12.2016г. за сумата 4320 лева, №********от 27.09.2016г.
с падеж 26.12.2016г. за сумата 8640 лева и №********от 27.10.2016г. с падеж
25.01.2017г. за сумата 8640 лева.
По тях ответното дружество признава
наличие на задължения в общ размер 4752 лева, а не 47520 лева – колкото
претендира ищеца.
С решение №709 от 05.04.2018г.,
постановено по т.д. №1446/2017г. по описа на СГС, потвърдено с Решение
№602/13.03.2019г. по в.т.д. №3282/2018г. на САС, недопуснато до касационно
обжалване с Определение №413/15.06.2020г. по т.д. №2017/2019г. на ВКС е приета
за недължимо платена горница по определени фактури, сред които и
горница в размер на 19 440 лева, платена без основание от „З.“ АД на
„М.К.“ ООД над договорената между страните цена от 360 лева / тон без ДДС за
доставка на 5 тона азотна киселина по фактури от 14.07.2016г. и две от
29.07.2016г. за трето тримесечие на 2016г. като „М.К.“ ООД е осъдено да заплати
на „З.“ АД платената без основание горница. В мотивите на това съдебно решение
е прието наличие на рамков договор между страните за доставка на азотна
киселина за третото тримесечие на 2016г., сключен на база проведен електронен
търг, в който „М.К.“ ООД е участвал и е дал своята оферта, приета от „З.“ АД, а
за извършените след датата на електронния търг доставки е приложима
постигнатата на този търг и обвързваща страните цена.
С решението по делото съдът
решава спорното материално право, предмет на същото. Силата на
пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано
чрез основанието и петитума на исковата молба. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на
която се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този
смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на
иска. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора,
основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече
влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд
се е произнесъл окончателно. В този смисъл Решение № 49 от 14.04.2011 г.
по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК,
І отд.
Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за
всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б., при което всеки от
посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете
постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава
въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат
съобразени при последващ правен спор между страните.
В настоящия случай с диспозитива на
съдебното решение „М.К.“ ООД е осъден да заплати на „З.“ АД недължимо платена
горница при определени фактури – недължима, защото за извършените след датата
на електронния търг, в който е участвал „М.К.“ ООД, доставки е приложима
постигнатата на този търг и обвързваща страните цена.
Впрочем тези обстоятелства се установяват и
по настоящото дело чрез събраните доказателства – писмени такива, разменена
електронна кореспонденция, техническа експертиза и свидетелски показания. С
писмо, изпратено по електронна поща на 16.06.2016г. служителят на „З.“ АД
Н.Б.информира ищеца, че подборът на доставчици на спомагателни материали за
пивопроизводството за третото тримесечие на 2016г. ще се проведе на два етапа –
в първия ще се събират оферти от всички проявили интерес доставчици и ще се
избират най-атрактивните оферти, а във втория – ще бъде направен подбор на
доставчик под формата на онлайн аукцион. В имейла се съдържа подробна
информация в табличен вид за кои позиции материали и за доставка на какви
количества от същите се събират оферти. Посочен е и срок за подаването на
оферти. В посочения срок, на 22.06.2016г., от името на „М.К.“ ООД от имейл
адрес *********** служителят на ищеца П.Д.е изпратил
до „З.“ АД предложенията на дружеството относно доставката на спомагателни
материали. Видно от офертата, касаеща азотна киселина за периода юли –
септември 2016г., предложената цена е 0.36 лева /килограм без ДДС, срокът за
доставка е до 10 дни, а условието за плащане – до 90 дни след датата на
фактурата. С писмо, изпратено по електронна поща на 27.06.2016г. Н.Б.информира
относно провеждане на онлайн търга на 29.06.2016г. като от 9 часа ще бъде
отворен за преглед, а от 13 часа позициите ще бъдат отворени поетапно за
подаване на оферти. На въпрос на служителя на ищеца П.Д.от 28.06.2016г.,
Б.информира, че ще се получи линк от системата, а паролата е същата от
предходния търг. С писмо от 04.07.2016г. ищецът е уведомен за провеждането на
втори аукцион на 06.07.2016г. за конкретни позиции и количества. Видно от
представената хронология от проведения търг „М.К.“ ООД е заявило
доставка на азотна киселина при цена 360 лева на тон и с това предложение е
спечелил търга за доставката на този вид материал за третото тримесечие на
2016г. На следващия ден, 07.07.2016г., от страна на „З.“ АД е изпратен имейл до
„М.К.“ ООД с приложен договор относно спечелените от дружеството доставки на
материали за третото тримесечие с молба след подписване на документите, те да
бъдат върнати на купувача до 08.07.2016г. На следващия ден от „М.К.“ ООД е
изпратен отговор, че няма да могат да участват в изпълнението на доставката на
спомагателните материали, визирайки проблеми при провеждането на търга. Следва
отговор от „З.“ АД, че всички бъдещи доставчици на дружеството ще бъдат
избирани чрез посочената платформа, като въвеждането на системата и
калибрирането и изисква време за изчистване на технологични дефекти, но приемат
отказа за доставка на материали, макар че същият създава съмнение в
надеждността на „М.к.“ ООД като контрагент. На това следва писмо от „М.к.“ ООД,
с което извършения с предишното писмо отказ за доставка, се оттегля и се
заявява готовност за изпълнение на поетия ангажимент за доставка на
спомагателни материали за третото тримесечие на 2016г. Изразява се готовност за
подписване и изпращане на договора.
От заключението на техническата експертиза
се установява, че данните в справката, отразяваща провеждането на електронния
търг на 06.07.2016г., съответстват на информацията в компютърната система.
Налице е и съответствие на цената и количеството на офертите за доставка на
азотна киселина, подадени от „М.К.“ ООД по време на електронния търг, с
данните, посочени в справката. Изпратената от „М.К.“ ООД оферта
№0733/22.06.2016г. представлява приложение към имейла от същата дата. В нея
посочената цена е 0.36 лева/килограм. В компютърната система на „З.“ АД е
налице изходящия имейл с приложен договор, изпратен от Н.Б.до „М.к.“ ООД, както
и входящи имейли от 08.07.2016г. – първия от 11.22 ч., а втория от 16.15ч.,
съвпадащи по съдържание с описаните по-горе. Заключението следва да се
кредитира като компетентно. Вещото лице А.К.изрично е посочило, че проверката
на цифровите данни показва, че те не са обработвани от момента, в който са
свалени от системата на „З.“ АД. При обясненията на същото в съдебно заседание
на 11.11.2019г. се установява, че на вещото лице е предоставена информацията в
цифров вид и при сравняването на датите, часовете и времената на записване на
информацията, експертизата е установила съвпадение с представените разпечатки
от електронни документи.
Отделно от горното – писмените
доказателства и заключението се подкрепят и от събраните свидетелски показания
на П.Р.Д.и на Н.Б.Б.. Свидетелят Д.на длъжност „*****“ в „М.К.“ ООД посочва, че
дружеството е участвало в електронен търг на „З.“ АД, проведен през 2016г.
първо през пролетта и после през месец юни – юли. Имало е проблеми при
въвеждането на новата система за поръчки и затова „М.К.“ ООД е уведомило „З.“
АД, че не желаят да работят по този начин. Отговорили са им, че това ще бъде от
сега нататък начина за събиране на оферти. Отказали са се от отказа си и са
продължили да доставят. Твърди, че е виждал по имейл договора от 08.07.2016г.,
но не го е подписвал и не го е давал на управителя за подпис.
Свидетелят Б.също потвърждава водените
разговори и писмена кореспонденция с „М.К.“ ООД чрез П.Д., както и тяхното
участие в проведените онлайн аукциони за доставки на спомагателни материали за
второто и третото тримесечие на 2016г. От страна на „З.“ АД на участниците са
предоставяни данни за достъп до платформата. Не е имало никакви оплаквания от
„М.К.“ ООД за технически проблеми при провеждане на търга. Той е изпратил до
това дружество информацията, че са спечелили търга. Свидетелят посочва, че през
месец октомври е забелязал допусната от самия него грешка при генериране на
договора във вътрешната система на „З.“ АД, която се ползва само от отдел
“Закупуване“. Тази система се ползва само от лицата, които имат нужда да
направят поръчка. Договорът се прави в началото на периода и остава заключен в
системата. Лицата, които правят поръчките, не могат да променят цената по него.
Те посочват в поръчката само количеството, а цената излиза автоматично.
Допуснатата от свидетеля грешка при прехвърлянето на договора от едната система
в другата е, че вместо 0.36 лева /кг. е записал 3.6 лева / кг. И това се е
случило при пресмятането при промяна на мерната единица от килограм в тон.
Свидетелят посочва, че след откриване на грешката многократно са контактували с
„М.К.“ ООД, включително два пъти са провеждани срещи в техния офис през месец
ноември и декември 2016г., на които Д.е заявил, че грешката в цената ще бъде
оправена. От дружеството „М.К.“ ООД са знаели за грешката, били са уведомени за
нея и от „З.“ АД, но не се е стигнало да разрешаване на проблема. Свидетелят
посочва, че когато представителите на „М.К.“ ООД са били уведомени за грешката,
те не са казали, че са се разбрали за такава висока цена, а напротив – че има
грешка и тя ще бъде поправена.
Предвид на така събраните доказателства
настоящата инстанция намира, че между „З.“ АД и „М.К.“ ООД са възникнали
отношения по рамков договор за доставка на азотна киселина за третото
тримесечие на 2016г., сключен след проведен електронен търг. В него „М.К.“ ООД
е участвал и е дал своята оферта, а тя е била приета от „З.“ АД, както относно
количеството, което подлежи на доставка в рамките на периода, така и относно
цената. Съгласно чл.14 от ЗЗД договорът се смята сключен в момента, в който
приемането достигне у предложителя. Затова е без значение дали е налице
подписан отделен договор, който отново да възпроизведе офертата на доставчика и
съгласието на поръчващия. Именно приетата от ищеца оферирана от ответника при
търга цена за доставката е приложима в техните отношения по повод на
доставките, извършени след този търг. Това е обвързващата страните цена.
Няма спор, че „М.К.“ ООД е доставило на
„З.“ АД продукти по 6 отделни поръчки, както следва: от 29.07.2016 г. - поръчка
№ *********, с дата на доставка 08.08.2016 г.; от 10.08.2016 г. - поръчка №
*********, с дата на доставка 26.08.2016 г.; от 29.08.2016 г. - поръчка №
*********, с дата на доставка 12.09.2016 г.; от 16.09.2016 г. - поръчка №
*********, с дата на доставка 26.09.2016 г.; от 16.09.2016 г. - поръчка №
*********, с дата на доставка 26.09.2016 г.; от 18.10.2016 г. - поръчка №
*********, с дата на доставка 25.10.2016 г. Няма спор, че тези продукти не са
платени. Дължимата цена за тях обаче е тази, уговорена в отношенията им по
рамковия договор, сключен след проведения търг. Не се касае за множество
отделни договори по повод на всяка поръчка, а за един такъв, възникнал на база
проведения търг, в рамките на който е извършването на отделните доставки.
Налице са задължения на „З.“ АД в общ размер 4752 лева по издадените във връзка
с тези доставки фактури.
Като не е извършил плащане на стойността на доставената стока на падежа,
ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД той дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Като извърши
необходимите изчисления съдът намира, че дължимата за процесния период законна
лихва от датата следваща падежа за плащане на задължението по всяка от
фактурите до датата на исковата молба е 628.58 лева. Ето защо съдът намира
претенцията за доказана до размер от 628.58 лева. В останалата част до пълния и
предявен размер 6335.38 лева тя е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Съгласно чл.309а ал.1 от ТЗ когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а
длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на
обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80
лева, без да е необходима покана. В случая не може да се признае право на
ищеца за обезщетение за събиране на вземането в размер на 80 лева, доколкото
същият дължи връщане на неоснователно получената разлика в цената
на доставена стока по същия рамков договор. Съгласно чл.90 от ЗЗД длъжникът, който има срещу кредитора си
изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото
задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не
изпълни своето. Изискуемото вземане на „З.“ АД е установено с влязлото в
сила решение №709 от 05.04.2018г., постановено по т.д. №1446/2017г. по
описа на СГС. Установена е недължимо платена от „З.“ АД в полза
на „М.К.“ ООД горница по определени фактури, сред които и горница в размер
на 19 440 лева, платена без основание от „З.“ АД на „М.К.“ ООД над
договорената между страните цена от 360 лева / тон без ДДС за доставка на 5
тона азотна киселина по фактури от 14.07.2016г. и две от 29.07.2016г. за трето
тримесечие на 2016г. като „М.К.“ ООД е осъдено да заплати на „З.“ АД платената
без основание горница. Налице е изискуемо вземане на ответника превишаващо
по размер дължимата на ищеца сума, произтичащо от същото правно основание. Ето
защо за него възниква правото да откаже да изпълни задължението си, докато
кредиторът не изпълни своето. Това негово право изключва възможността да бъде
санкциониран чрез заплащане на разноските за събиране на вземането по чл.309а
от ТЗ. Тази претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Не до същите правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което решението му, уважаващо изцяло
претенциите, следва да бъде отменено съответно – за главницата – над размера от
4752 лева, а за обезщетението за забава – над размера от 628.58 лева, както и в
частта, уважаваща претенцията по чл.309а от ТЗ за сторени разноски за събиране
на вземането в размер на 80 лева. В останалата част – до посочените размери на
исковете решението не е обжалвано и е влязло в сила.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника – жалбоподател следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 3600 лева съдът намира за неоснователно. С оглед на
обжалваемия интерес минималния размер на възнаграждението би бил 1789 лева.
Уговореният и платен размер го надхвърля, но не прекалено и е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото. Ето защо на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените във въззивното производство разноски в размер общо
4569.71 лева.
На ответника – жалбоподател следва да се
присъдят и разноските за първоинстанционното производство изцяло. Същите са в
размер на 5800 лева. Това е така, тъй като още с отговора на исковата молба той
е признал дължимостта на сумата 4752 лева по фактурите и категорично не може да
се приеме, че е дал повод за завеждане на делото, тъй към датата на предявяване
на иска вече е висящо производството по т.д. №1446/2017г. на СГС и даже е
постановено решението на първата инстанция, установяващо неоснователното
обогатяване на ответника.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.271 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №28 от 22.01.2020г., постановено по т.д.
№271/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е осъдено “З.”
АД ***, ЕИК ********да заплати на „М.К.“ ООД ***, ЕИК ********сума над
4 752 лева до пълния размер от 47 520 лева, представляваща главница
общо по фактури: по фактура № *******/09.08.2016 г., по фактура №
**********/26.08.2016 г., по фактура № **********/13.09.2016 г., по
фактура № **********/17.09.2016 г., по фактура № *********/27.09.2016 г., по
фактура № ********/27.10.2016 г., както и сума над 628.58 лева до пълния размер
от 6335.38 лева – обезщетение за забава заплащането на главницата, изчислено
върху главниците по всяка една фактура т.е. върху сума, превишаваща 4 752
лева, считано от датата, следваща датата на падежа до 04.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -
04.04.2018г. до окончателното заплащане на задължението, сумата 80 лева -
разноски за събиране на вземането на основание чл. 309а от Търговския закон,
както и сумата 4449.88 лева - разноски в производството пред ОС – С.З. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.К.“ ООД ***, ЕИК
********против “З.” АД ***, ЕИК ********обективно съединени
искове: за заплащане на сума над 4 752 лева до пълния размер от
47 520 лева, представляваща главница общо по фактури: по фактура №
********/09.08.2016 г., по фактура № **********/26.08.2016 г., по фактура №
********/13.09.2016 г., по фактура № ********/17.09.2016 г., по
фактура № ********/27.09.2016 г., по фактура № **********/27.10.2016 г., както
и сума над 628.58 лева до пълния размер от 6335.38 лева – обезщетение за забава
заплащането на главницата, изчислено върху главниците по всяка една фактура
т.е. върху сума, превишаваща 4 752 лева, считано от датата, следваща
датата на падежа по всяка от тях до 04.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба - 04.04.2018г. до
окончателното заплащане на задължението, както и за заплащане на сумата 80 лева
- разноски за събиране на вземането на основание чл. 309а от Търговския закон,
като неоснователни.
В останалата част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „М.К.“ ООД ***, ЕИК ********да заплати на “З.”
АД ***, ЕИК ********сумата 4569.71 лева – разноски пред въззивния съд, както и
сумата 5800 лева – разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.