Р Е Ш Е Н И Е
№ 260576
25.09.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V граждански
състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18714 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба
от Т.А.Д., ЕГН: **********,***
против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, с която е
предявен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 1453 лв., представляваща платена поради
липса на основание нито в Договор за цесия от 16.09.2016 г., по който са
прехвърлени вземания по Договор за кредит от 23.07.2015 г., нито в Договора за
кредит за плащането й, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.09.2016 г., сключен между СИТИ
КЕШ ООД и ЕОС Матрикс ЕООД, били продадени вземания на първото дружество,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за заем, сключени между
цедента, в качеството му на заемодател и физически лица, в качеството им на
заемополучатели, срещу задължение на цесионера да му заплати уговорената
покупна цена. Вземанията се продавали в състоянието, в което се намирали към
15.09.2016 г.
Според Приложение № 1,
неразделна част от договора, сред прехвърлените вземания било това на Сити Кеш
ООД от Т. Я. към настоящем Д.. То било описано в размер от 3093,49 лв., като
включвало 1259,87 лв.- главница, 197,71 лв.-обезщетение за забава и разноски в
размер на 1453 лв. В приложеното било описано, че тези вземания, произтичали от
Договор за кредит № ***/23.07.2015 г. Към датата на подаване на исковата молба
се сочи, че ищцата е погасила цялото прехвърлено вземане в размер на 3093,49
лв. Твърди се, че сумата от 1453 лв. е получена от ответника без основание, тъй
като в договора за кредит липсва каквото и да е основание за събиране на тази
сума. Няма образувано и предходно исково, заповедно или изпълнително
производство за събиране на разликата между 3093,49 лв. и 1453 лв., което да
генерира разноски. Твърди се, че сумата от 1453 лв. е платена без основание.
Моли се искът да се уважи.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор
на исковата молба, с който предявеният иск
се оспорва.
На първо място се твърди, че са
налице предпоставки за спиране на настоящото производство, тъй като е
образувано друго гражданско производство, по което се разглеждат възражения за
недействителност на процесния договор за кредит.
Съдът след изискване на справка
по гр.д. № 5549/2019 г. по описа на ПРС, счита, че не е налице преюдициалност и
основание за спиране на настоящото производство. Видно от изложеното по горе по
повод твърденията на ищеца, то предмет на настоящото производство е предявен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД, като се твърди, че сумата е
платена при начална липса на основание, доколкото в договора за кредит, от
който се сочи, че произтича вземането не е предвидено заплащането на тази сума,
а не са налице съдебни и/или
изпълнителни производства, по които тези разноски да са направени. Молбата за спиране на настоящото производство
до приключване на производството по гр.д. № 5549/2019 г. по описа на ПРС е
неоснователна и е оставена без уважение.
Моли се за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетия по
делото като писмено доказателство договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.09.2016 г. се установява, че СИТИ КЕШ ООД в качеството на цедент е
прехвърлило на ответното дружество в качеството на цесионер свои парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за заем на физически
лица, сключени между цедента в качеството на заемодател и физически лица в
качеството на заематели, срещу задължението на цесионера да му заплати
уговорената цена. Вземанията се
прехвърлят на цесионера в състоянието им към 15.09.2016 г. Към договора е приложено пълномощно – Приложение
№ 3 и потвърждение за цесия – Приложение № 4. В приложение № 1 към договора е
отразено, че сред прехвърлените вземания е и вземане към Т.А.Д. по Договор за
заем от 23.07.2015 г. в общ размер от 3093, 49 лв.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводната система на ответното дружество
са отчетени плащания по задължението на ищцата по Договор за заем от 23.07.2015
г. в общ размер на 3093, 49 лв., какъвто е и размерът на прехвърленото
вземане. В документите е отразено, че
погасяването на задължението е извършено без особености. В така погасеното
задължение се посочва, че с платената сума е погасена главница в размер от
1259,87 лв., лихва в размер на 197,71 лв., разноски по кредита в размер от 1453
лв. и обезщетение за забава в размер от
182,91 лв.
От събранието по делото
доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е заплатил на ответника, претендираната сума в размер от
1453 лв.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест ответникът – по предявения против него иск за връщане на
сума, получена без основание, следва да установи вземането си на претендираното
основание и в претендирания размер т.е. следва да докаже, че в сключения
между страните договор е уговорено заплащане на сумата от 1453 лв. разноски.
При разпределената му
доказателствена тежест за това ответникът не успя да установи с представените и
приети по делото като писмени доказателства документи, че е налице основание за
начисляване и заплащане на сумата от
1453 лв., като не става ясно в какво се изразяват начислените разноски по
договора и въз основа на коя разпоредба от договора за заем се дължат. Не се доказа сумата, която е отразена в
счетоводството да погасява разноски по договора да е начислена на валидно
правно основание за това.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че липсва основание за заплащане на сумата от
1453 лв., поради и което искът за връщането й на ищеца следва да се
уважи. С оглед основателност на
иска за главница, то основателна се
явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху уважената главница,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените
доказателства и заявените претенции в размер на общо 208,12 лв., от които сумата от 58,12 лв.-
държавна такса и сумата от 150 лв. – заплатен депозит за вещо лице.
Представен е договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение.
Неговият размер съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на стойност 331 лв.,
съобразно цената на двата обективно съединени иска. В случая е представен договор за правна
защита и съдействие с адвокатско дружество „Г.“ в полза, на което следва да се
присъди възнаграждението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ НА Т.А.Д., ЕГН:
**********,*** сумата от 1453 лв. –
главица, представляваща платена без
основание сума, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 18.11.2019 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 208,12 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „***“, Булстат
*********, ***сумата от 331 лв. -
адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
безплатна правна помощ с включено ДДС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ