Решение по дело №16963/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2147
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Христина Бориславова Николова
Дело: 20211110216963
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2147
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от Х. Б. Н.Административно наказателно дело №
20211110216963 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „Г.” ЕООД против
наказателно постановление (НП) № 23-2100056/15.11.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при описание на нарушението и
обстоятелствата при извършването му, като не са изследвани и
индивидуализирани всички елементи на трудовото правоотношение, което да
позволява разграничението му от гражданско такова. Посочва, че адресът на
проверения обект се разминава в различните документи в административната
преписка, не е изписан правилно и адресът на управителя на дружеството.
Излага аргументи за неправилна правна квалификация на нарушението, както
и за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП
да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде намалена
имуществената санкция до законоустановения минимум.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Излага доводи за наличието на граждански договор, доколкото лицето е било
ангажирано с осъществяване на конкретна дейност – работната площадка да
бъде почистена.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк.
Иванов, в съдебно заседание излага доводи за наличието на трудово
правоотношение, както и за невъзможност за приложение на института на
маловажността. Моли НП да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.10.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, сред които свидетелката М.М. М. - В., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект – изграждане на
магазин Л........, находящ се в гр. София, ул. „В.“ № ..., на който дейност
осъществявало дружеството-жалбоподател „Г......“ ЕООД. В проверявания
обект бил заварен да полага труд като „общ работник“ В. В. Д., който
почиствал строителния обект. В декларация, попълнена в 10.20 ч. на
06.10.2021 г., същият посочил, че има сключен трудов договор, работи като
„общ работник“ в „Г.......“ ЕООД на горепосочения обект от две седмици, с
работно време от 09.00 ч. до 16.00 ч. с почивка с продължителност час и
половина, с почивни дни събота и неделя и трудово възнаграждение в размер
на 60 лв. на ден.
В хода на проверката в Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ бил представен граждански договор № 2/20.09.2021 г., сключен
между „Г....“ ЕООД в качеството на възложител и В. В. Д. в качеството на
изпълнител с предмет почистване на търговска зона на обект Л......,
2
преместване на материали и подготовка за пренасянето им, като
възложителят се задължил в срок от десет дни от приемане на работата да
заплати на изпълнителя по 60 лева на ден. На 07.10.2021 г. била съставена
разписка за получена от Д. сума в размер на 600 лв.
Представен бил също така трудов договор № 24/08.10.2021 г., сключен
между дружеството-жалбоподател в качеството на работодател и В. В. Д. в
качеството на работник, като последният се задължавал да изпълнява
длъжността „общ работник“ с основно месечно трудово възнаграждение от
650 лева при пълно работно време от 8 часа дневно. В договора било
удостоверено, че работникът постъпил на работа на 08.10.2021 г.
Работодателят подал своевременно до НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ
за така сключения трудов договор.
За резултатите от проверката на място и по представени документи бил
съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР2132569/11.10.2021 г., с
който били констатирани множество нарушения на трудовото
законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд и били дадени съответни предписания.
Свидетелката М.М. М. - В., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ съставила против „Г........“ ЕООД акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-
2100056/11.10.2021 г. за това, че в качеството си на работодател не е сключил
трудов договор в писмена форма с В. В. Д., с което не е уредило отношенията
по предоставяне на работна сила от лицето като трудови – нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, извършено на 06.10.2021 г. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството. В законоустановения срок срещу
АУАН постъпило възражение вх. № 21091942/14.10.2021 г. с доводи,
идентични с тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото производство.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-
2100056/15.11.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област”, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ. НП било връчено на 19.11.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
3
показанията на свидетелите М.М. М. - В. и Ю. Н. Ч., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол за
извършена проверка № ПР2132569/11.10.2021 г., декларация от В. В. Д.,
призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, граждански договор №
...../20.09.2021 г., ведно с декларация и разписка към него, молба от 08.10.2021
г., трудов договор №...../08.10.2021 г., длъжностна характеристика, справка
изх. № 14388213015695/08.10.2021 г., идентификационна карта, книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, възражение №
21091942/14.10.2021 г., известие за доставяне, заповед № 3-0024/08.01.2019 г.,
заповед № З-0025/08.01.2019 г. и заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетелката Василева.
Съдът кредитира същите като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Свидетелката посочва, че
по време на проверката на място са заварили работници, които почиствали
строителния обект, като същите сами са заявили пред контролните органи, че
работят именно за „Г.“ ЕООД. Обстоятелството, че В. В. Д. е бил работник на
дружеството-жалбоподател се установява също така от декларацията,
вписванията в книгата за инструктаж, представения граждански договор, но и
от показанията на свидетеля Ч., на които съдът даде вяра като
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Свидетелят Ч. заявява,
че на обекта са осъществявали дейност и други дружества, но Д. и още двама
работници са разчиствали отпадъците от работата на служителите на „Г.“
ЕООД. От показанията му се установява също така, че отпадъците са се
натрупвали периодично и не са имали инцидентен характер.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
4
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди
и изричната норма на чл.416 от КТ.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. В необходимата пълнота са
изложени характеристиките на трудовото правоотношение, установени в
настоящия случай, и санкционираното лице не е препятствано да разбере в
какво се изразява вмененото му нарушение и да организира защитата си.
Неоснователни са доводите в жалбата относно неясно и разминаващо се
посочване на индивидуализиращите белези на проверявания обект – в
протокола за проверка, АУАН и НП е посочено, че се касае за обект Л.,
находящ се в гр. София, ул. „В.“ №... Същото се отнася и за адреса на
управление на дружеството – гр. П., ул. „Л." №...., на който е и връчено
процесното НП. Единствено в призовката на основание чл.45, ал.1 от АПК са
посочени различен адрес на управление и обект Л..., което представлява
очевидна фактическа грешка, която не повлиява по никакъв начин на
законосъобразността на адмнистративнонаказателното производство.
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна се установява, че към момента на
извършената проверка В. В. Д. е полагал труд по трудово правоотношение без
наличието на сключен писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател.
Същият е имал установено работно време, работно място, трудово
възнаграждение, почивки и е упражнявал конкретна трудова функция.
5
Съгласно клаузите на сключения граждански договор Д. е следвало да
извършва „почистване на търговска зона на обект Лидл Ф217, преместване на
материали и подготовка за пренасянето им“, като не е посочен конкретен
обем работа, нито същата е индивидуализирана по какъвто и да било начин.
Това обстоятелство препятства възможността да се направи преценка
постигнат ли е резултатът, характерен за договора за изработка, с оглед
приемане работата от възложителя. Не е посочен и срок на изпълнение на
работата. Така определеният предмет на договора навежда на извода, че се
касае за престиране на работна сила, а не на конкретен резултат. Същото се
извежда и от обстоятелството, че на лицето не е било възложено извършване
на конкретна определена като обем и краен резултат работа срещу заплащане
с оглед този обем, а напротив - уговорено е, че ще получи дневно
възнаграждение в предварително фиксиран размер от 60 лв. Трудът е полаган
в установено работно време, в обект на работодателя, а не при определени от
лицето място и условия. С оглед на това съдът намира, че по същество е било
налице предоставяне на работна сила, покриващо характеристиките на
трудовото правоотношение, като два дни след извършената проверка е бил
сключен трудов договор с В. В. Д. със сходно уредени задължения и
длъжност.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в
качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма
със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност
при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана
административната му отговорност. Неоснователни са доводите в жалбата за
неправилна правна квалификация на извършеното нарушение. Задължението
по чл.61, ал.1 от КТ се осъществява чрез изпълнението на задължението да се
сключи писмен трудов договор по чл.62, ал.1 от КТ. Съпоставянето на двете
материалноправни норми води до извода, че в случаите на полагане на труд
при фактически съществуващо трудово правоотношение, какъвто е
настоящият случай, без да е налице сключен писмен договор, е налице
неизпълнение именно на задължението по чл.62, ал.1 от КТ.
6
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за
процесното нарушение налагане на юридическите лица на имуществена
санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. При реализацията на
административнонаказателната отговорност АНО е наложил имуществена
санкция в размер на 2000 лева - малко над законоустановения минимум.
Настоящият съдебен състав счита, че същата се явява справедлива и
обоснована предвид факта, че при извършената от контролните органи
проверка на конкретния обект са установени повече от едно нарушения от
този вид. Още повече, че се касае за дейност в областта на строителството
иманентно носеща висок риск за работниците, като липсата на трудов договор
препятства включването им и в задължителната застраховка „трудова
злополука“ съгласно чл. 52 от ЗЗБУТ и Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”.
Разпоредбата на чл.415в от КТ предвижда специална спрямо чл.28 от
ЗАНН хипотеза на отговорност за маловажно нарушение. Законодателят е
приел обаче в ал. 2, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Освен това съгласно ТР № 3/10.05.2011 година
на ВАС по тълк.дело № 7/2010 година нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ е
специална и изключва приложимостта на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С
оглед на това неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличието на
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
7
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът предвид фактическата и правна сложност на делото намира, че следва
да бъде определено такова в законоустановения минимум от 80 лв. По
аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган –
в случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-
2100056/15.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област”, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ на „Г..........“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
ОСЪЖДА „Г...............“ ЕООД, ЕИК ............. да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ направените разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8