№ 16872
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110131289 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК ...., представлявано
от ........., заедно против К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С и Р. М. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 08.11.2019 година е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3081204 срещу К. К. И. и Р. М. И., в условията на
разделна отговорност при квоти съответно 1/6/една шеста/ и 4/6/четири шести/ за сумата в
размер на 201,62 лева, от които 150,77 лева -главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016 г. до м.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 40,56
лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2016 г. до 30.10.2019 г., както и суми за дялово
разпределение 8,60 лева - главница за периода от м.10.2016 г. до м.07.2017 г., ведно със
законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,69 лева -
лихва за периода 01.12.2016 г. до 30.10.2019 г., като е претендирал и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело № 64394//2019 г. по описа на Софийски районен съд. На основание чл.
415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 17.05.2021 г., съдът е указал, че
дружеството може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си в едномесечен
срок.
Твърди, че ответниците били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
1
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/
за продажба на топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които
влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Твърди, че ответниците имали задължение за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпаднел в забава т.е. след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Сочи, че с ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Посочва, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за
дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп бил осъществяван чрез
официалната уеб-страница на „ТС” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на
сметка.
Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към датата на подаването на исковата молба не били погасили задължението си.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ........., заедно и К. К. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С и Р. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, че
съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ........., заедно и К. К. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С и Р. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С дължат на
„ТС” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ........., заедно, разделно, сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
14.11.2019 година по ч.гр.дело № 64394/2019 година по описа на Софийски районен съд, а
именно в условията на разделна отговорност при квоти съответно 1/6/една шеста/ и
4/6/четири шести/ сумата в размер на 201,62 лева, от които 150,77 лева -главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.10.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, 40,56 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2016 г. до
30.10.2019 г., както и суми за дялово разпределение 8,60 лева - главница за дялово
разпределение, дължима за периода от м.10.2016 г, до м.07.2017 г., ведно със законната лихва
от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,69 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.10.2019 г..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба,
чрез назначения им особен представител, с който оспорват предявените искове. Правят
искане за спиране на настоящето производство на основание чл. 229, ал. 4 ГПК. Оспорват да
са били потребители на топлинна енергия. Оспорват посочените сметки да се отнасят за
процесния имот. Оспорват иска по размер. Правят възражение за погасяване на
задълженията по давност.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на
2
разноските по чл.80 ГПК.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от
назначения особен представител, който поддържа заявените възражения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и
приети са заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз
основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при
съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от
фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са
наследници на КК И., починал на 17.11.2014 година, като К. И. е негова дъщеря и го
наследява при квоти от 1/6/една шеста/, а Р. И. е негова съпруга и го наследява при квоти от
4/6/четири шести/ - така видно от удостоверение за наследници и нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 31.1.1986
година.
Доказва се, че на 28.7.2017 година ответниците и другия наследник ЕА са продали
собствения си наследствен имот на Габриела Аспарухова и Станислав Борисов.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които са изготвени от „ТС“ ЕАД и са одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Твърди се, че за процесните суми и период са действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София,
одобрени с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли
в сила на 10.7.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
За собствения на ответниците имот, който последните са придобили в условията на
наследствено правоприемство, същите имат качеството на наследник на потребител на
топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за аб. №
347463 за периода – 11.10.2016 година до 30.4.2017 година, като ищецът е начислил за
плащане като доставена топлинна енергия за отопление, подгряване на битова гореща вода,
отдадена от сградна инсталация процесните суми.
Не се установява, за сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения
имот да има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение.
От заключението по съдебно - техническата експертиза и анализа на писмените
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. № 347
463 се води на името на Р. М. И., която е подала лично заявление за промяна на титуляр на
партидата на 15.10.2015 година.
Съдът приема за доказано, че ответниците са ползвали топлинна енергия за отопление
на имот през целия процесен период и такава им е била начислявана от ищеца, както и е
била начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, като не е доставяна и
начислявана топлинна енергия за доставка на битова гореща вода, доколкото в сградата по
местонахождение на процесния имот не потребява топла вода.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.
3
202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са
изготвени и издадени следните месечни фактури за Аб. №: 347463, ID номер: 151667, за
отопление, а именно: Фактура № **********, № **********, № **********, №
********** , № **********, № **********, № ********** и № **********, всичко на
обща стойност от 150,77 лева.
Доказва се, че освен месечните фактури за топлинна енергия има вписани и суми за
дялово разпределение на обща стойност по издадени фактури в размер на 8,60 лева.
Установява се, че ищецът, като заявител е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 08.11.2019 година, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 64394/2019 година по описа на Софийски районен съд. Заповедният
съд е уважил заявлението и за процесните суми и срещу ответниците е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 14.11.2019 година. Съдът е указал
на заявителя, че има възможност да предяви иск - на 14.5.2021 година като е депозирал
разглежданата искова молба на 3.6.2021 година, в указания от съда срок.
До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответниците К. И. и
Р. И. да са извършили плащане на процесните суми или части от тях.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от
Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона
за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Заявеното от ответниците възражение за погасителна давност е с правна квалификация
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за основателна, като съобразява от една
4
страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна енергия за
отопление и такава отдадена от сградна инсталация, както и съобразява заявеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност – такова по смисъла на чл.111, б.“в“
от Закона за задълженията и договорите - за част от претендираните суми и периоди.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответниците са титуляри на правото на собственост на
процесния имот, като са наследили правото на собственост от починалия наследодател
Красимир И..
Следователно между ищцовото дружество и ответниците, като собственици на имота
е налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си
характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е
неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително
договорът да е в писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр.
д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите
условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на
топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е
необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са
задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и
енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. №
393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
5
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация.
Както вече се посочи от фактическа страна се доказа твърдяното от ищеца – в имота
на ответниците има доставяна топлинна енергия, като не се събраха доказателства за
демонтиране на радиаторите или сградната инсталация, а напротив – доказа се, че
начисляваните при ищеца суми са на база реален месечен отчет.
Ответниците имат качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и са задължени да
заплащат доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода. Така по смисъла на чл.5,
ал.1 от Закона за наследството – децата на починалия наследяват по равни части, а по
смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за наследството - съпругът наследява дял равен на дела на
децата, при което К. И. дължи от процесните суми 1/6/една шеста/, а Р. И. дължи 4/6/четири
шести/.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
вещото лице и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответниците е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност 150,77 лева - за топлинна енергия и
8,60 лева сума за дялово разпределение.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи
условия в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответниците в срок са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което съдът намира за неоснователно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
6
вземанията за цената на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на „ТС“ ЕАД, действащи за процесния период, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок, след
изтичане на периода за който се отнасят.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
депозирано на 08.11.2019 година, от която дата по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК искът се
счита предявен, то следва да се приеме, че всички вземания на ищеца с падеж три години
преди подаване на заявлението ще са погасени по давност. При това в казуса не се
установява да има погасени по давност вземанията на ищеца, доколкото се претендират
суми начислени суми за периода от 1.10.2016 година до 30.4.2017 година.
В казуса е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давностният срок за всяко
задължение тече от датата на възникването му, т.е. от края на месеца, за който се претендира.
В конкретния казус всички задължения, начислени от ищеца в претендирания период са
изискуеми и подлежат на принудително изпълнение.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Тази искова претенция е основателна и също не е погасена както се твърди със
заявеното възражение за изтекла в полза на ответниците погасителна давност.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответниците топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от тях изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени дали върху
установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят. Предвидено е
в общите условия, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа
на посочените разпоредби на общите условия на „ТС“ ЕАД от 2016 г. следва, че макар да са
изискуеми месечно дължимите суми длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на
срока за който се отнасят.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат обезщетение за
7
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в
забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите.
При горното ответниците дължат лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение в доказания претендиран
размер.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. При този изход на спора
на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат разноски за заплатена държавна
такса, депозит за вещи лица, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
реда на чл.78, ал.8 ГПК – според съда дължимото такова е в размер на 100,00 лева за
исковото производство, съобразно правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноски в общ размер за исковото и заповедното производство на стойност 493,75 лева за
К. И. и в размер на 1493,75 елва за Р. И..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.2 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........., заедно и К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С и Р. М. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........., заедно и К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С и Р. М. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С дължат разделно на „ТС” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........., заедно, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 14.11.2019 година по ч.гр.дело №
64394/2019 година по описа на Софийски районен съд, а именно в условията на разделна
отговорност сумата в размер на 201,62 лева, от които 150,77 лева -главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, 40,56 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2016 г. до 30.10.2019 г., както и
суми за дялово разпределение 8,60 лева - главница за дялово разпределение, дължима за
периода от м.10.2016 г, до м.07.2017 г., ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,69 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.10.2019 г., като:
- К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........., 1/6/една шеста/ от дължимите суми, като дължи 25.13 лева-
главница за доставена топлинна енергия за отопление, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6.76 лева -
8
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
16.12.2016 г. до 30.10.2019 г., както и дължи суми за дялово разпределение 1.43 лева -
главница за дялово разпределение за периода от м.10.2016 г. до м.07.2017 г., ведно със
законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0.30 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
01.12.2016 г. до 30.10.2019 г., които суми касаят имот с административен адрес - град София,
ж.к. "Х Д.", .........;
- Р. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........., 4/6/четири шести/ от дължимите суми, като дължи 100.51 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.10.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 27.04 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 16.12.2016 г. до 30.10.2019 г., както и суми за
дялово разпределение 5.72 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.10.2016
г. до м.07.2017 г., ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 1.20 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима
за периода от 01.12.2016 г . до 30.10.2019 г., които суми касаят имот с административен
адрес - град София, ж.к. "Х Д.", ..........
ОСЪЖДА К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........., сумата от 493,75 лева, представляваща сбора на дължимата се сума
на сторените разноски по ч.гр.дело № 64934/2019 година по описа на Софийски районен съд
и гр.дело № 31289/2021 година по описа на Софийски районен съд, съобразно уважения
размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА Р. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ........., сумата от 1493,75 лева, представляваща сбора на
дължимата се сума на сторените разноски по ч.гр.дело № 64934/2019 година по описа на
Софийски районен съд и гр.дело № 31289/2021 година по описа на Софийски районен съд,
съобразно уважения размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9