№ 21210
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110167622 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу В. А. Я. за признаване на установено, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на
ищеца следните суми: сумата в размер на 1405,77 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2020 год. до 30.04.2021 год., ведно със
законна лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 301,19 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 1,01
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 14.11.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 0,27 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 31.03.2020 г. до 10.11.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 61719/2022 год. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Трапезица“, № 4, вх. А, ет. 2, ап. 3 и ап. 9, аб. №
4722, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
1
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че същият не е подал
в срок възражение, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител –
адв. Й. В. П. е подал отговор на исковата молба, с който излага аргументи за нередовност но
исковата молба, доколкото в същата не било уточнено каква е изразходваната енергия за
всеки един апартамент поотделно, съответно какъв е претендирания размер на задължението
за всяко едно от жилищата.
По същество оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва
наличието на валидно облигационно отношение между страните, като в тази връзка излага,
че по делото липсвали доказателства, удостоверяващи, че ответникът е собственик или
ползвател на топлинна енергия, респективно неговите наследодатели да са били такива.
Липсвали доказателства и относно количеството на изразходваната топлинна енергия, както
и такива посочващи размера на претендираните от ищеца суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 61719/2022год. по описа на СРС,65 състав ,се установява
,че със заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 14.11.2022 год. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена срещу длъжника В. А. Я.
за задължения в качеството й на купувач на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот в гр.София,ул.“Трапезица“ 4,вх.А,ап.3 и ап.9,аб.№ 4722.
На основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви установителен иск за вземанията си,предвид че заповедта е връчена при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК като връчителя е установил че лицето не пребивава на
адреса.
В срок, а именно на 11.12.2023 год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което
съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на
заявителя в заповедното производство е допустим
Видно от НА 158 и 159 от 18.12.2019год. ,В. А. Я. е призната за собственик на
основание наследствено правоприемство на апартамент № 3 и апартамент № 9 ,находящи се
в гр.София,район Възраждане,ул.“Трапезица“ № 4,вх.1.
Със Заявление от 16.05.2019год. ,В. А. Я. е възразила против декларирани данни за
отопляем обем.Посочила е че представя скица и акт за разпределение на канторите ,нейна
собственост на адреса ул.Трапезица 4.Декларирала е и че ще разпределя по равно на двете
фирми топла вода.
По отношение на апартамент № 3 и апартамент № 9 са съставени Акт за изключване
на отопление като е посочен абонат Фарма Мундо ООД ,с абонатен номер 004722.
Съгласно писмо от 16.01.2020год. на „Топлофикация София“ЕАД е установено
спиране на топлоснабдяването от отклоненията ,захранващи с отопление ап.3 и ап.9 в
сградата на адрес ул.Трапезица“,с аб- № 004722.Клиентът остава потребител на топлинна
енергия за подгряване на топла вода,като следва да се начисляват и суми за топлинна
енергия ,отдадена от сградна инсталация.
2
Представени са покана да се сключи писмен договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди ,с писмо от 18.08.2022 г. на "Топлофикация София " ЕАД,
адресирани до „Фарма Мундо“ЕООД ,с копие от В. А. Я., с покана за заплащане на топлинна
енергия ,дължима за периода м.12.2019год. – м.07.2022год.
От заключението на приетата техническа експертиза на в. л. Б. В.-Тодорова се
установява, че потребителите в сградата на адрес ул.“Трапезица“ 2,4 ползват топлинна
енергия за стопански нужди.Сградата е офис-сграда и технологични разходи не се
приспадат.На адреса има само двама потребители на топла вода – аб. № 2927 и аб. № 4722
като не се прилага услугата дялово разпределение и няма изготвени изравнителни сметки.В
процесния период се е ползвала само топла вода , разхода не се е отчитал по
водомер.Отчитането на ТЕ се извършва по топломер,монтиран в абонатната станция като
разпределението на ТЕ между потребителите се извършвало ежемесечно по равно.Размерът
на фактурираните суми за ТЕ за периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год. възлиза на
1415,50лв.
От правна страна съдът съобрази следното :
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу В. А. Я. за признаване на установено, че ответникът, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот ,а от там клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, дължи цена на доставена
топлиннна енергия за периода 01.02.2020год. до 30.04.20201год.,както и цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.02.2020год. до 29.02.2020год.
По делото се установи от представените писмени доказателства ,че ответницата
била собственик на процесните топлоснабдени имоти ап.3 и ап.9 през процесния
период.Но от Акт за изключване на отопление ; Заявление от ответницата от
16.05.20291год. ,че топлинната енергия за канторите ,нейна собственост на адреса ще се
разределя по равно ; писмото от ищеца ,адресирано до трето за делото ЮЛ ,с посочване на
задължения за периода м.12.2019год. – м.07.2022год. и покана до това лице за сключване на
договор ,налагат извод, че тези имоти имат предназначение за търговски
нужди.Включително и в заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза
е направило констатации ,че сградата ,където са разположени процесните имоти е офис-
сграда ,ползва се топлинна енергия за стопански нужди ,поради което и технологичните
разходи за съоръженията и абонатната станция не се приспадат,а са за сметка на стопанския
потребител.
Ето защо се налага извод ,че ответницата не е битов клиент ,по смисъла на § 1, т. 2а
ДР на ЗЕ,тъй като не се доказва да е купувала ТЕ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди /по смисъла
на §1,т. 33в. ДР на ЗЕ/
Не се установи да е сключен писмен договор между ответницата и „Топлофикация
София“ЕАД ,в качеството й на небитов клиент.
При това положение следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание
чл.79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е основателен ,тъй като ответникът няма качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди и не се предполага наличието на облигационно
отношение по договор за продажба по чл.150 от ЗЕ,сключен при ОУ.
Не е основателен и иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цената на услугата дялово
3
разпределение ,предвид че този иск поначало е обусловен от уважаването на иска за
доставената топлинна енергия.А така също в настоящото производство се установи ,че
дялово разпределение в сградата ,в която се намират процесните имоти не се извършва, не
са изготвяни и изравнителни сметки ,поради което същия и на това основание се явява
неоснователен и недоказан.
Предвид отхвърлянето на главните искове ,като неоснователни и недоказани следва
да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за обезщетения за забава върху главниците ,с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответника ,но същият не е направил своевременно искане за присъждането им ,поради
което такива не следва да му се присъждат.
Предвид изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу В. А. Я. ,с ЕГН : ********** с постоянен адрес в
гр.София ,район Възраждане ,ул.“Трапезица“ ,№ 4,вх.А,ет.2,ап.3 ,положителни
установителни искове , с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че В. А. Я. ,с ЕГН : ********** дължи
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата в
размер на 1405,77 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Трапезица“ № 4,вх.А,ап.3 и ап.9 ,с аб.
№ 4722 , за период от 01.02.2020 год. до 30.04.2021 год., ведно със законна лихва от
14.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 301,19 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 1,01 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,27 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.03.2020 г. до 10.11.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 61719/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4