№ 140 / 27.3.2020 г.
Р
Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
27.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 2553 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Бългериан
Интернешънъл Бизнес” ООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление
гр.Габрово, ул.Индустриална №44, представлявано от Христо Илиев Чолаков,
управител, чрез пълномощника си адв.Николина Йорданова Николова-Генова
предявява срещу ответниците Г.Д. *** и Е.П.С. *** установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.207, ал.1 т.2 КТ
и чл.208, т.2 КТ.
Поддържа, че между
дружеството и ответниците били сключени трудови договори, с които последните
били назначени на длъжността „продавач – консултант” с място на работа в
гр.Монтана, при пълно работно време, с адрес на осъществяване на трудовите
задължения ул.Никола Вапцаров №12.
Твърди се, че съгласно
сключените трудови договори и длъжностни характеристики за длъжността,
работниците, в случая ответниците по делото, са поели като основни
отговорности: отговорност за установена липса на стоки, материална отговорност
във връзка с опазване на поверените им стоки, отчетническа отговорност по повод
поверените им парични и материални ценности.
Ищецът заявява, че със
Заповед № 529/ 16.07.2019г. е назначена ревизия от работодателя в магазина,
където е работното място на ответниците. Ревизията била извършена на същата
дата от служител на дружеството и в присъствието на ответниците, за което е
изготвен протокол № 529/16.07.2019г. В изготвения от ревизията протокол са
установени и отразени липси в общ размер от 4 190.87 лева.
След констатираните липси,
на 09.08.2019г. със заповеди на управителя на дружеството са прекратени
трудовите правоотношения с двете работнички, поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”.
Поддържа се, че към
настоящия момент установените липси при ревизията все още не са заплатени от
ответниците, което е послужило като основание за подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№
1958/2019г. по описа на РС Монтана. Твърди се, че срещу издадената заповед за
изпълнение са постъпили в срок възражения от ответниците, с твърдение, че не
дължат изпълнение на същата, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът
предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено,
че ответниците дължат сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно
сумата от 4 190.87 лева, представляваща констатирана липса след извършена
ревизия на магазин в гр.Монтана, ул.Никола Вапцаров №12, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на
разноските в настоящето исково производство.
Приложил е писмени
доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за събиране на
допълнителни доказателства.
По същество поддържа
предявения иск, като моли да бъде уважен изцяло, тъй като от събраните писмени
и гласни доказателства било установено по несъмнен начин, че ответниците са
причинили имуществена щета на работодателя в размер на 4 190.87 лева, за
който сума следва да бъде уважен иска, както и да бъдат присъдени разноските по
делото, включващи адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
От ответниците Г.Д.А. и Е.П.С.,
в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба и е
взето становище по предявения установителен иск.
Оспорват предявения иск,
като поддържат, че не са причинили щета на дружеството, изразяваща се в
констатирана, след извършена ревизия на 16.07.2019г., липса. Оспорват
твърдението в исковата молба за липси в магазина, в който са работили.
Оспорват истинността на
протокол №529/16.07.2019г., в частта относно „търсено салдо”, „изброено салдо”
и „липси”.Поддържат, че протоколът е подписан от тях предварително, като с
подписа си са удостоверили единствено началното салдо, отложените плащания и
броя на дрехите без цена, т.е. подписали са само „лявата част” на протокола.
Заявяват допълнителни
доказателствени искания, съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи,
гласни доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието
е заключение на вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза, изпълнена от вещото
лице Л.З., прието и неоспорено от страните.
Съдът, след като прецени
доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК,
приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
С оглед характера на производството, а именно предявен
иск след направено възражение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– искът е допустим, предявен в предвидения едномесечен срок от получаване
съобщението от кредитора за постъпило възражение от длъжника по заповедното
производство.
Предявеният иск е редовен и процесуално допустим,
подаден в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.
Производството е по предвидения ред, след направеното
възражение от страна на длъжника, поради което, съда счита, че предявеният иск
е редовен.
Предмет на делото е специален установителен иск за
признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно
проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на
длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на
установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в
заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде
удостоверено със съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по
чл. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда
на чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича
от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за
изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в
полза на заявителя по ч. гр. д. № 1958/2019г. по описа на Районен съд гр.Монтана
и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение
в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на
подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със
сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска
за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната
чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез
уважаването на предявения установителен иск.
Искът, разгледан по същество, е неоснователен.
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на
установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в
заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде
удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще
влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва
да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по
образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос,
свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване
на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Не е достатъчно обаче само твърдението на длъжника в заповедното производство,
по силата, на което е започнала предвидената процедура по установяване на
вземането по исков ред – в тежест на
ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на
исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с
предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен
иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна
съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение №
1177/02.08.2019г. по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1958/2019г. на МРС. Исковата молба, която определя пределите на
търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто
би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед
за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства,
съдът намира следното:
Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното
производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на
дължимото така, както е заявено.
Едва в исковото производство, след направено
възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно
правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията.
При събраните писмени и гласни
доказателства, съда намира, че ищецът не успя да установи по безспорен и
категоричен начин вземането си за посочения период.
Установява се, че ответниците Г.Д.А. и Е.П.С. работели
по трудово правоотношение при ищеца „Бългериан Интернешънъл Бизнес“ ООД,
съответно първата с трудов договор № 541/01.04.2014г. и втората ответница с
трудов договор № 783/ 24.03.2016г., на длъжността „продавач - консултант”, с
място на работа, магазин в гр.Монтана, с продължителност на работния ден, пълно
работно време, 8 часа.
Впоследствие трудовите договори с ответниците, които
били със срок на изпитване, били трансформирани в безсрочни.
Ответниците осъществявали трудовата си дейност в
магазин в гр.Монтана, ул.Н.Й.Вапцаров № 12, като предмет на продажба били стоки
„втора употреба“.
Със Заповед № 529/
16.07.2019г. е назначена ревизия от работодателя в магазина, където е работното
място на ответниците. С процесната заповед ответниците Г.Д.А. и Е.П.С. са
запознати, което е удостоверено с подписите и на двете върху самата заповед.
Ревизията била извършена на
същата дата от служител на дружеството и в присъствието на ответниците, за
което е изготвен протокол № 529/16.07.2019г. В изготвения от ревизията протокол
са установени и отразени липси в общ размер от 4 190.87 лева.
Процесния протокол от
ревизията е оспорен от ответниците в частта му относно реквизитите „търсено
салдо“, „изброено салдо“ и „липси“. Поддържат, че са подписали протокола
предварително, удостоверявайки с подписите си записванията в лявата му част, а
останалите реквизити, намиращи се в дясната му част, са попълнени след това,
след полагането от тяхна страна на подписите, каквато практика имал ищеца към
момента и в останалите си търговски обекти в гр.Монтана.
След констатираните липси,
на 09.08.2019г. със заповеди на управителя на дружеството са прекратени
трудовите правоотношения с ответниците, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”.
От заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната
експертиза се установява, че ревизията обхваща периода от 22.01.2019г. до
16.07.2019г.
Като първични документи за извършване на ревизията са
представени Протокол № 424/22.01.2019г., резултат от предходна ревизия,
протоколи за доставени стоки в обекта за ревизирания период, както и отчети за
реализирания оборот за същия период и проколи за върнати стоки.
Вещото лице е отразило и поддържа в съдебно заседание,
че не са й предоставени и няма налични описи на стоката при извършване на
ревизията, каквито би следвало да се направят, а с протокола за ревизия са
приложени описи от ищеца на л.50 и л.51 от делото, които освен че са нечетливи,
не може да се установи какво означават съответните числа.
В търговския обект са изготвяни единствено отчети,
които касаят реализирания оборот в обекта.
Както в протоколите за доставена стока, така и в тези
за върната стока, посочените цени са по три различни стойности.
Вещото лице заявява, че липсващите стоки не могат да
бъдат установени по асортимент, количество и стойност, тъй като не се води
такава отчетност. Стоките се водят само стойностно.
Експерта в съдебно заседания твърди, че ревизията не е
извършена по правилата на Закона за счетоводството, като стоката не е описана
по артикули, количество и обща стойност.
Съдът приема
изцяло констатациите на вещото лице, неоспорени от страните, като обективни и
достоверни, изготвени след справка с платежните документи.
В подкрепа изводите на вещото лице са и гласните
доказателства, показанията на разпитаните свидетели Д.Т.Д. и О.Д.Н..
Свид.Д., работник при ищеца, в друг търговски обект в
гр.Монтана, обяснява начина на извършване на ревизията в обекта, в който тя е
полагала труд, като твърди, че ревизията завършва със съставянето на протокол.
При първата извършена й ревизия свидетелката заявява, че дясната част на
протокола не била попълнена, а само лявата, на която тя положила подписа си, а
при втората ревизия и двете части на протокола били попълнени, като
предположението й е, че тази практика била установена в дружеството като
вътрешен ред при извършване на ревизия.
Свид.Н. за процесната ревизия обяснява, че видял
протокола от ревизията, който бил празен, непопълнен в дясната си част, а само
в лявата му част имало записване, като отдолу били подписите на ответниците.
Свидетелят поддържа , че ответниците му
обяснили, че такива са изискванията на дружеството при извършване на ревизия,
„ако не подпишат протокола, ще ги освободят от работа“.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна, съдът прави следните изводи:
Ищцовото
дружество твърди, че ответниците са допуснали виновно неизпълнение на парични
задължения, които не са погасили, а именно констатирани липси, представляващи
имуществена щета за работодателя. Твърдението за неизпълнение на задължение
като отрицателен факт не подлежи на установяване от ищеца. Ответникът следва при
своята защита да установява обратното, т.е., че той добросъвестно е изпълнил задълженията
си по договора.
В производството, в срока за отговор по чл.131 ГПК,
ответниците оспорват приложения протокол № 529/16.07.2019г., с който е
приключила ревизията и са установени липси в претендирания от ищеца размер.
С определението по чл.140 ГПК съдът е предоставил
възможност на противната страна да заяви становището си по направеното
оспорване на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва. В
първото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца не взема становище, а
именно, че ще се ползва от документа съобразно императивната разпоредба на
чл.193, ал.2 ГПК.
Предвид направеното оспорване от ответниците на
процесния протокол и събраните в подкрепа на твърденията им писмени и гласни
доказателства, съдът изключва от доказателствата по делото протокол за
извършена ревизия №529/16.07.2019г. Същият не е годно доказателствено средство
за установяване на отразените в него записвания и установени липси при
извършена ревизия на същата дата в претендирания от ищеца размер.
Ищецът не успя
да установи по безспорен и категоричен начин съществуването на вземане,
произтичащо от констатирана липса след извършена ревизия на 16.07.2019г. в
размер на сумата от 4 190.87 лева, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1958/2019г. На РС Монтана.
Ответниците доказаха по безспорен начин, че не дължат
изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
посочения в последната размер.
На първо място извършената ревизия в търговския обект,
в който са работили ответниците не е осъществена при спазване изискванията на
законовите разпоредби, липсват описи на стоките по вид, артикули и стойност,
както и обща стойност, а приложените с протокола за ревизия описи са нечетливи,
не става ясно какво означават описаните в същите числа. В подкрепа на този
извод на съда са констатациите на вещото лице, което твърди, че не са правилно
изчислени и отбелязани констатираните липси.
На следващо място, съставения въз основа на
извършеното преброяване на стоките протокол, въпреки липсващите описи на същите
по време на преброяването им и без ясно разписани правила на дружеството по
какъв начин да бъде извършено, е изключен от доказателствата по делото. Предвид
оспорването на същия от страна на ответниците и липсата на становище по това
оспорване от противната страна, съдът приема, че същия не е годно доказателство
за установяване на изложените в него факти и обстоятелства.
При това разбиране и направения анализ на събраните в
производството доказателства, съдът счита, че предявения установителен иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици.
При този изход на делото и съобразно чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати претендираните от ответниците разноски в размер на
1 200 лева адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.76
от делото. Разноските, внесени от ответниците за депозит за вещо лице и депозит
за свидетел в общ размер от 90.00 лева не са усвоени, поради което същите
следва да бъдат върнати и преведени по банкова сметка, ***.
Ищцовото дружество в писмена защита прави възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците. Това
възражение е направено несвоевременно, същото следва да е заявено до
приключване на устните състезания по делото. Но дори и да бъде разгледано по
същество, е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева за всеки един от ответниците е съобразено както с
действителната правна и фактическа сложност на делото, така и с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл.36 от ЗА и Наредба №
1/09.07.2004г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бългериан Интернешънъл
Бизнес” ООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.Габрово,
ул.Индустриална №44, представлявано от Христо Илиев Чолаков, управител против Г.Д.А. ЕГН **********, адрес *** и Е.П.С. ЕГН **********
и адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.Д.А. и Е.П.С., че дължат на ищеца „Бългериан Интернешънъл
Бизнес” ООД ЕИК: ********* сумата в размер на 4 190.87 лева,
представляваща констатирана липса във връзка с извършена ревизия на
16.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението, 30.07.2019г. до окончателното изплащане, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
по ч.гр. дело №1958 по описа на МРС за 2019 година № 1177 от 02.08.2019 година по чл. 410 от ГПК ИЗЦЯЛО,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Бългериан Интернешънъл Бизнес” ООД ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.Индустриална №44, представлявано
от Христо Илиев Чолаков, управител ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Д.А. ЕГН **********, адрес *** и Е.П.С. ЕГН ********** и адрес ***
разноските по делото в общ размер от 1 200.00 лева, адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата от 90.00 лева по посочена от
ответника Г.Д.А. банкова сметка.
*** пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: