О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190 27.01.2021г.
град Бургас
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер
2518 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
гл.инспектор М.Г.Д. – заместник началник на ЗЖУ Бургас, с постоянен адрес:***,
против „отказ за издаване на ИАА, обективиран в писмо
рег.№8121р-18545/30.10.2020г. на министъра на вътрешните работи“. В жалбата са
развити подробни доводи и аргументи относно незаконосъобразността на отказа. Иска
се от съда да отмени оспорения отказ, обективиран в писмо
рег.№8121р-18545/30.10.2020г., на министъра на вътрешните работи да издаде
индивидуален административен акт, с който да бъде зачетен като осигурител стаж
периода на временното отстраняване от
длъжност на Д. ***, считано от 02.06.2014г. до 01.08.2014г., съгласно Заповед
№8182К548/02.06.2014г. на министъра на вътрешните работи и да му бъде начислен
и признат неползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното му уволнение до възстановяването
му на длъжност.
С разпореждане от 23.12.2020г. съдът е
постановил препис от жалбата да се връчи на ответника, който в 7-дневен от
уведомяването да представи цялата преписка, надлежно заверена, писмен отговор,
както и доказателства налице ли е произнасяне от директора на ОДМВР Бургас
относно признаване правото на платен годишен отпуск за времето на незаконното
уволнение на Д., както и отговор във връзка с направеното запитване до МТСП. В
изпълнение указанията на съда по делото е постъпила преписката в цялост,
включително и удостоверение №УРИ 251р-615/06.01.2021г. на директора на ОДМВР
Бургас.
След като прецени
твърденията на страните и приложения към делото доказателствен материал,
Бургаският административен съд намира, че оспорването е процесуално
недопустимо. Този извод се налага по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че оспореното в настоящото
производство писмо не притежава характера на административен акт по смисъла на
АПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт
е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие
волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това
орган или организация, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В нормата на
чл. 21, ал. 4 от АПК е указано, че индивидуален административен акт е и отказът
на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
Процесното писмо има уведомителен характер, поради което същото не притежава
белезите на индивидуален административен акт, нито на отказ за постановяване на
такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от АПК. Индивидуални административни
актове са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които
се осъществяват пряко функциите на държавното или местно управление. Една от
основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда
едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а
допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълнимост със
средствата на държавната и местна принуда. В случая обжалваното писмо не
представлява индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на
съдебен контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Писмото по своята
същност не представлява индивидуален административен акт, от който пряко за
жалбоподателя да възникнат правни последици. С това писмо жалбоподателя е
уведомен за подаденото от него искане.
Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство
от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно.
Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради
което жалбата на Д. против писмо .№8121р-18545/30.10.2020г. на министъра на
вътрешните работи, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима,
а производството по делото да се прекрати.
За пълнота на изложението, настоящия съдебен състав намира за
необходимо да отбележи и следното:
Дори да се приеме, че оспореното писмо е
индивидуален административен акт, то липсва правен интерес за жалбоподателя,
тъй като в частта за начисляване на неизползван платен годишен отпуск за
периода от незаконното му уволнение до възстановяването му на длъжност, е
налице произнасяне - удостоверение №УРИ 251р-615/06.01.2021г. на директора на
ОДМВР Бургас.
Съгласно чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК, жалбата или протестът се оставя без
разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато
актът не подлежи на оспорване и липсва правен интерес.
По изложените мотиви
съда приема, че жалбата на М.Д. е процесуално недопустима и като такава следва
да бъде оставена без разглеждане, а образуваното дело да се прекрати.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Административен съд гр. Бургас, дванадесети
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.Г.Д. – заместник началник на ЗЖУ Бургас, с постоянен адрес:***, против
„отказ за издаване на ИАА, обективиран в писмо рег.№8121р-18545/30.10.2020г. на
министъра на вътрешните работи“
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 2518/2020г. по описа на Административен съд-. Бургас.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: