РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330113913 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.26, ал.1 и 4 ЗЗД, чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 9
и 10 ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да
установи твърдението си за недействителност на договора и клауза от
договора.
В тежест на ответника е докаже, че е обвързал ищеца с валидно
правоотношение.
С протоколно определение от 19.01.2023 г. като безспорно между
страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем №****** от
******* г. с посоченото от ищеца съдържание и предвидено заплащане на
неустойка в размер на 260,85 лева за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
1
4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, с оглед на което сключеният между страните
договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за паричен заем.
За да е валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК,
чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за
недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на
реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и 10, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и вр. с
чл.143 от ЗЗП.
При изследване съдържанието на договора, съдът констатира, че са
спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски
кредит, предвидени в цитираните разпоредби. В чл. 2, т. 7 от договора е
посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 555,60
лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 40.88 % – реквизити
по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Дали така посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво се включва в него по смисъла на чл.19,
ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в
него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Освен
това дали предвидената в договора неустойка следва да се включи в ГПР е
относимо към действителността на съответната клауза, а не на самия договор
за кредит като цяло. Това е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5
ЗПК, според която вземанията, които следва да са включат в ГПР, но не са
включени и с тях ГПР е повече от 50 % са недействителни. В същия смисъл е
и чл.19, ал.6 ЗПК, според която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага
по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
В договора са посочени взетите предвид допускания на ГПР –
договорът ще евалиденза посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно ив срок задълженията си, съответно няма да бъдат
2
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойкои за
неизпълнение на някое от задълженията в договора. Тоест в договора няма
никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се
чувства заблуден от посочения ГПР. Клаузата за размера на ГПР е обвързана
с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се
включват ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно
следва проверка, дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не
клаузата за ГПР сама по себе си. Разпоредбата, в която е посочен процент на
ГПР не заблуждава потребителя, след като в договора са посочени всички
негови параметри и дължими суми в общ размер и разбити по вид и размер.
Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка. В Закона за потребителския кредит са предвидени основанията за
недействителност на договора за потребителски кредит, като същите не могат
да бъдат заменяни с други, както и не могат да се тълкуват превратно и
разширително, поради което неправилно посочения ГПР не е основание за
недействителност на целия договор.
Предвид изложеното съдът намира искът за неоснователен.
По предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка в член
4, ал. 2 от договора.
Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции /ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в
договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение е
предвидена неустойка във фиксиран размер от 260,85 лева. Предвидената
3
клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, според която
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Уговорена по
този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Освен това въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето
на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е
налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение
за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при
този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. При предявени
искове в условията на евентуалност се дължи едно адвокатско
възнаграждение. При отхвърляне на главния иск, отговорността за разноските
се определя от изхода по евентуалния иск. В този смисъл е Определение №
137 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 570/2020 г., III ГО ВКС, Определение № 284 от
6.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение №70 от
5.02.2018 г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение №477 от
4
4.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №1218/2016 г., I т. о., и др. В случая макар и
съдът да е отхвърлил главния иск е уважил предявения от ищеца евентуален
иск, поради което и на ответника не се следват разноски, а такива се полагат
на ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса,
от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 25
лева.
На адв. Г. М. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 300 лева
адв. възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. Ч., ЕГН ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
************ представлявано от С. К. – *********, иск за прогласяване на
недействителността на договор за паричен заем №******* г., сключен между
П. М. Ч., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *******на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 9 и 10, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и вр. с чл.143,
ал.1 ЗЗП, като неоснователен.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2
в договор за паричен заем № ********* г., сключен между П. М. Ч., ЕГН
********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********, като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *************да заплати на П. М. Ч., ЕГН
**********, разноски в размер на 25 лева държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *************** да заплати на адв. Г. Л. М. от АК
Пловдив адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 300
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6